Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 29

Ivanka, на почти 3 години е. Благодаря за включването. И аз мисля, че трябва по-добър специалист.

Здравейте, живея в Белгия и тук на някои деца им дават лекарството - Рисперидон, на български е само Сперидон мисля. Има ли някой мнение. Моя позната е много доволна, детето й било много концентрирано и тн. Знам, четох че е антипсихотично  лекарство, но го  дават за лечение при аутизъм.

Пихме сперидан по предписание на лекар, детето беше като надрусано, твърде отпуснато, спряхме го .

Казват, че Аутизма е детската форма на шизофрения!

"Схващането на Канър за аутизма като разстройство от шизофренния спектър (той нарича аутизма „инфантилна шизофрения“) не е актуално: студии показват липсваща фамилна връзка между аутизъм и шизофрения (Fombonne, 2003a). Поради тази причина аутизмът е изваден от категорията „разстройства от шизофренния спектър“ в актуалните диагностични класификации и е въведен като отделно генерализирано разстройство на развитието. "

Под 12 години съм чела, че  диагноза шизофрения не може да бъде поставена, тъй като детето до тази възраст фантазира, играе наушким и тн. което било нормално.

За фамилната връзка не знам, чела съм, че обратно, има данни за някаква не особено ясна все още генетична връзка между различните видове психични разстройства, но шизофренията и разстройствата от аутистичния спектър отдавна и несъмнено се класифицират като отделни, различни заболявания, различни единици. Иначе казано, аутизмът не е детска шизофрения, а аутистите не стават шизофреници като възрастни, макар че при някои форми на шизофрения, доколкото знам, също има аутистично поведение и дори оттам първо се е появил терминът "аутизъм".

това никой не го казва последните десетина години. Хората много напреднаха в познанията си по проблема

Катина, поставяш равенство между аутистичните фиксации и ОКР симптомите. Ето това не е вярно, именно защото аутизъмът не е ОКР! Възможно е да има препокриване, както и аз споменах, но не задължително, още по малко пък за всеки фиксиран интерес. За това става дума. Затова и аз бих отсвирила специалист ако поставя такова равенство.

Струва ми се че, се промотира много ограничена представа за аутистичните фиксации, при която на тях винаги са гледа на нещо, което трябва да се изкорени. Аз не споделям това мнение. За щастие нещата, които съм чела и специалистите, с които съм контактувала са на същото мнение.

Разбира се, пак ще повторя или всъщност попетя (защото го писах вече няколко пъти),  не всяко аутистично поведение, фиксации и ритуали, трябва да се толерират и трябва да се търсят начини да се премахнат! Но не задължително всички! Отделно, зоната на комфорт на аутистите непрекъснато трябва да се разширява, светът трябва да им се показва, трябва да се водят за ръка, да се учат. Но това също не е задължително да става като им се изкореняват фиксации. Това също го писах по-назад.

Темата започна от обсъждането на едно конкретно поведение - обсесиите с цифрите. Аз тогава казах какъв е моя опит. Пак ще го повторя. Синът ми  беше обсебен от цифрите, виждаше навсякъде цифри. Питаше постоянно хората на колко са години, после кога са родени, после беше обсебен с часовника и все в тоя род. На терапия, за да изкоренят тази обсесия, не съм го водила. Минавайки през няколко метаморфози тя изчезна. Задържа се няколко години. Не помня точно колко. Детето ми порасна. Взеха да го интересуват съвсем различни неща. Първо беше киното, сега е футбола. Макар че и киното не е изчезнало съвсем. Само, че аз въобще не намирам нищо лошо в това. Напротив. Смятам, че прекрасно да има неща, които го вълнуват и го правят щастлив. Странно е как когато невротипично дете има специфични интереси, на това се гледа на нещо хубаво, а когато става дума за дете аутист - това е негатив.

И, разбира се, ако някакъв интерес запълва (почти) целия ден не едно дете, и аз бих го ограничила. Но това са си съвсем  нормални неща, част от родителството. Не можеш да оставиш цял ден едно дете пред ТВ, примерно, бе значение аутист ли е или не.  Не можеш и да го оставиш да играе игра, която постоянно го изнервя. Не можеш да го оставиш да прави неща, с които наранява другите, себе си, имущество и т.н.и т.н. Аз в момента имам повече ограничения за невротипичното ми дете. Аутистичното ми дете има много по-добър контрол върху себе си по отношение на ТВ и интернет. Точно защото обича рутината (пак типочна аутистична черта) и знае кога за какво е време. 😀

Иначе синът ми много се промени. Това също съм го писала. На практика все едно имам различно дете в доста отношения сега, когато е на 12, в сравнение когато беше малък! Отстрани минава за не-аутистичен. Знам, защото са ми го казвали не един и двама.  Не знам защо има хора, които се се чувстват длъжни да ме “успокояват”, с “въобще не си личи”. Аз и затова избягвам да казвам наляво и надясно, че е аутист. Знаят където трябва. В училище, примерно. Не е гений и има нужда от помощ. А специфичните му интереси, много помогнаха точно в училище. Отказваше да чете. Това четене у дома и в училище беше голям кошмар. Когато започнаха да му предлагат книги за кино и филми, нещата се промениха. А сега вече чете и други неща, след като веднъж влезе в рутина....

Та това е моя опит....

ЧеКа, благодаря ти за това мнение.

Чека, разбирам какво имаш предвид. Сигурна съм, че пишем за едно и също нещо, но имайки предвид различен ъгъл от който го виждаме нещата. И съм сигурна, че ако водим този разговор очи в очи - бързо ще се разберем и изясним .

Да предположим, че едно дете с много ниско ниво на разбиране е фиксирано към цифри до степен да не вижда почти нищо друго. Защо е фиксиран е въпроса. Ами цифрите са само 10. Ако детето е на около 2-3 год. и е с аутизъм и света му е непознат и нивото му на разбиране е на около 1 год. дете то цифрите са постоянна величина от само 10 елемента и детето си ги познава и търси и го успокояват. Трудно му е на това дете да издържа контакта очи в очи, трудно му е да играе с предмети по предназначение, успокояват го движещи се светлинки и въртенето на пералнята и въртенето на гумите на колите. Не може да играе на ужким, защото не разбира наужким. Не може да хване молив и да драска или оцветява или каквото там го карат родителите. Не може да подава топка, не може да разпознава цветове и форми и не го интересуват тези неща. Не може да разпознае пиле, коте, куче камо ли какви звуци издават. Не разпознава самолет, кола, влакче. Ако питаш детето, къде са ти обувките, дай целувка, кажи чао, дай на баба топчето, донеси патето...............Но цифрите са само 10 - успокояващият ефект на познатото нещо. Затова си ги търси, гледа и т.н. ..........и пропуска да научи по важните неща, които трябва да знае за неговата календарна възраст.

Друг момент - дете на около 5-6 и повече години. Фиксиран пак към цифрите. Детето пак е с аутизъм, но с по високо ниво на разбиране - поне на около 4-5 год. Детето е с изоставане в развитието, но вече умее доста неща като 4-5 год. и цифрите са му трудни за осъзнаване. Цифрите са символи на нещо - с тях се брои, смята, умножава, дели, събира, изважда. Отговарят на определен брой предмети и т.н. Интересни са, но детето все още не е достигнало ниво на развитие за да ги разбере. И тогава се фиксира в тях, защото хем са му интересни, хем иска да ги разбере за какво са, как се използват - става бавно осъзнаването на тяхното предназначение и затова доста дълго време задържа интереса си върху тях. Минава време - понякога месеци или години, но детето най - сетне схваща  предназначението на цифрите и спира да се интересува от тях по същия начин, а прехвърля интереса си към друго нещо.

В първият случай е добре да се насочи интереса на детето към по важните неща, като подходящите за 2-3 год. дете игра на топка, драскане с моливче, осъзнаване на цветове, форми, предмети, игри с под, над, върху, донеси, отнеси и т.н.
Във вторият случай е добре да се засили обучението на детето към предназначението на цифрите за да схване детето по бързо какво е аджеба цифра и, че цифрата е и число и за какво се използват числата - за смятане, броене, събиране, изваждане и т.н.

В първият случай фиксацията към цифри е сходна с обсесия, а във вторият случай е нужда от разбиране към фиксацията.

Никой не ми е говорил за ОКР при детето ми. Никой! И никъде не съм казвала такова нещо! Но начина на премахване на ненужна, ненавременна и вредна фиксация е сходен с начина на премахване на ОКР - според мен!

Моят син мина през огромно количество неща/действия  към които се опитваше да се фиксира  и през невероятно количество опити да шаблонизира много неща  само и само да получи чувство за спокойствие и безопасност. Трябваше да проявяваме ежедневна изобретателност за да нямаме натрапчиви повторения . Още помня как му се сбръчкваше нослето като разбере че няма да прави/яде/облича/гледа/изпозлва  това, което вчера толкова го е успокоило. Това не значи че нямаше  режим а че детайлите се сменяха по възможност ако забележим че се опитва да се вкопчи в тях. Разбира се  разбирането му към него момент клонеше към нула. Винаги трябваше да облича едни дрехи, да се ядат няколко неща, да се играе с точно определена играчка, да минаваме по един и същ път към всъщи,  когато го оставям в градината да го целувам когато стои на точно определено  стъпало , да минаваме по един и същ път за вкъщи. Ако опитваш да разбиеш  стериотипа имаше знаете какво. На публични места също , болно ми  е да си спомня. С подобрение на разбирането отпадна чувството че се страхува от всичко ново и така отпадна  нуждата да се вкопчва в разни неща. Ние обаче нямаме проблеми в социалната сфера. Поведенческите ни проблеми бяха свързани именно с това че някой разчува неговия шаблон и че не може да комуникира поради липса на разбиране и на реч.

Здравейте мили Мами, това всъщност ми е първият пост тук, но се опитвам да помогна на една наша служителка. Тъй като темата е доста дълга и нямам наистина време да чета, бих искала да задам въпроса си така:
Детенцето на нашата служителка има аутизъм, който не е в тежка форма но е доста изтърван случай, защото той е на 13, а бащата твърди, че нищо му няма. Майка му обаче знае, че детето има проблем и понеже живее в гр. Дебелец, там никой не му обръща внимание. Пращали са им някакви учители, но  те се отказвали бързо. Доколкото разбрах, детето трябва да бъде официално диагностицирано за да може, майка му да започне да търси специализарана помощ за него. Личната им лекарка бие отбой и казва, че не знае!
Моля Ви, да ми кажете къде и как се диагностицира такова дете. Намираме се във Велико Търново.
Ако е нужно, ще отидат и в София!
Много благодаря на всички отзовали се!
Честит празник на всички!

Ами като цяла психиатър може да даде диагноза и насоки върху какво да се работи и кой може да помогне на детето (ресурсен,педагог,психолог)
Може да запишат час за обследване в св. Никола,но знам че имат свободни  часове след 4 месеца,така разбрах от една позната.
Но по телефона могат да дадат координати на добри детски психиатри,ние ходихме в Пловдив при др Попов

Въпросът е какво се цели - дали просто  терапия или финансово подпомагана от държавата терапия ( тук също има възможност защото в някои случаи ЛКК- Тата са достатъчен документ ) . За първото някак не е необходима диагноза на бумага.