Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 апр. 2017, 15:26 ч.

Прибиране в България

  • 18 869
  • 45
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 122
Привет,

Много мисля по въпроса, дилемата е голяма, заради децата. Ученици са и вероятно е добре поне голямото да завърши. Колебанието ми идва и от безопасността, в която са тук. Нищо друго не ме плаши, знам, че ще се справим и обратно. Но дали ще е за добро - не знам. А искам вече да реша веднъж завинаги и да спра да се тормозя.

# 16
  • Мнения: 1
Здравейте, и аз много мисля по въпроса. От 9 години живея в Англия. Завърших бакалавър, имам си мъж (българин) и дете на път( в 7 месец съм). Имам си приятели - много близки - българи, имам си и чуждестранни приятели. Имам си добра работа. И нещо все не е на ред. Само се жалваме с мъжа ми един на друг. Липсва ни много родната земя. Корените ни си ни дърпат обратно, ако мога така да се изразя. Страх ме е, свикнала съм да ми е подредено, да ми се зачитат правата, да става всичко в дадено време (за административни работи имам предвид). Знам къде да си търся работа, говоря си езика.... И все към малката България ме обръща сърцето. Опитвах се да разбера как да си намеря работа ако решим да се приберем - нищо не ми излиза по моята специалност (еколог съм). Знам, че има много неща, от който съм отвикнала - кучетата, хорските погледи и намръщени лица, как забравят да се поздравяват хората и всеки е вглъбен в проблемите си. Но толкова много ми липсва всичко, че съм започнала да откачам вече.... Искам и аз да реша веднъж завинаги и да спра да се тормозя... Предполагам, че до няколко години ще се приберем, но както сме изгубили повечето си контакти вече, не знам как ще се приобщим обратно.

# 17
  • Мнения: 2 222
Когато ме обхване носталгията по България, отварям някой български вестник или се сещам за пребиваването ни в една елитна столична болница, когато синът ми беше на 8 месеца. Ако след това все още ме гони носталгията, отварям да прочета малко коментари в темите ''Образование'', ''Здраве'' и ''Деца от 1 до 6 години'' във форума и след 15-минутно четене вече нямам никакво желание да се връщам за постоянно.

# 18
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 036
Когато ме обхване носталгията по България, отварям някой български вестник или се сещам за пребиваването ни в една елитна столична болница, когато синът ми беше на 8 месеца. Ако след това все още ме гони носталгията, отварям да прочета малко коментари в темите ''Образование'', ''Здраве'' и ''Деца от 1 до 6 години'' във форума и след 15-минутно четене вече нямам никакво желание да се връщам за постоянно.

това е мега тъпо. Нима в прехвалената чужбина всичко е по мед и масло и не сте свиквали (а някои очевидно няма и да свикнем) с години с очевидно изумително абсурдни неща?!
Ако душата ти страда и имаш мъка в сърцето... за какво са ти "прехвалените и уредени" неща от чужбина? А те не са и баш така, ма да не навлизаме в тази тема.
Аз приветствам всяко решение за прибиране в БГ.
Не мисля, че е кой знае какъв зор да живееш в родината си. Да, има много неуредици, дразнения, мутренско-полицейщина, но...
... сме на мястото си.

# 19
  • Мнения: 2 222
Когато ме обхване носталгията по България, отварям някой български вестник или се сещам за пребиваването ни в една елитна столична болница, когато синът ми беше на 8 месеца. Ако след това все още ме гони носталгията, отварям да прочета малко коментари в темите ''Образование'', ''Здраве'' и ''Деца от 1 до 6 години'' във форума и след 15-минутно четене вече нямам никакво желание да се връщам за постоянно.

това е мега тъпо. Нима в прехвалената чужбина всичко е по мед и масло и не сте свиквали (а някои очевидно няма и да свикнем) с години с очевидно изумително абсурдни неща?!
Ако душата ти страда и имаш мъка в сърцето... за какво са ти "прехвалените и уредени" неща от чужбина? А те не са и баш така, ма да не навлизаме в тази тема.
Аз приветствам всяко решение за прибиране в БГ.
Не мисля, че е кой знае какъв зор да живееш в родината си. Да, има много неуредици, дразнения, мутренско-полицейщина, но...
... сме на мястото си.

Подобни изказвания също ме разколебават да се прибера в България.

Точно в момента уча сина си да не дава оценки от типа тъпо, грозно, гадно, а да каже, че на него въпросното нещо не му харесва и по възможност да се аргументира цивилизовано, без да обижда.



# 20
  • Мнения: 24
Здравейте, и аз много мисля по въпроса. От 9 години живея в Англия. Завърших бакалавър, имам си мъж (българин) и дете на път( в 7 месец съм). Имам си приятели - много близки - българи, имам си и чуждестранни приятели. Имам си добра работа. И нещо все не е на ред. Само се жалваме с мъжа ми един на друг. Липсва ни много родната земя. Корените ни си ни дърпат обратно, ако мога така да се изразя. Страх ме е, свикнала съм да ми е подредено, да ми се зачитат правата, да става всичко в дадено време (за административни работи имам предвид). Знам къде да си търся работа, говоря си езика.... И все към малката България ме обръща сърцето. Опитвах се да разбера как да си намеря работа ако решим да се приберем - нищо не ми излиза по моята специалност (еколог съм). Знам, че има много неща, от който съм отвикнала - кучетата, хорските погледи и намръщени лица, как забравят да се поздравяват хората и всеки е вглъбен в проблемите си. Но толкова много ми липсва всичко, че съм започнала да откачам вече.... Искам и аз да реша веднъж завинаги и да спра да се тормозя... Предполагам, че до няколко години ще се приберем, но както сме изгубили повечето си контакти вече, не знам как ще се приобщим обратно.

# 21
  • Мнения: 24
Здравейте,и аз се изкуших да се включа в темата,защото всичко ми е толкова познато ,аз също съм на тази дилема да се върна или не ,живея в Англия с дъщеря ми ,която е от тука със мен от 5 години,всичко ми е уредено и работа и жилище ,нямам кой знае какъв социален живот,но се чувствам на половина жива,нещо не е както трябва,може би повечето ше ме разберат,но стоя единствено заради дъщеря ми и нейното образование,смятам че ще е по добре да си завърши тук и ,че има по голямо бъдеще,а бях се побъркала да се връщаме,но след като разбрах през какво трябва да мине за да я презапиша в българско училише,то преравнителни изпити,то хиляда инстанции и че има вероятност да я върнат в по долен клас и целия този стрес заради какво-заради българското образование,това ме разколеба -поне за сега,незнам хора вие какво мислите,а от друга страна не съм щастлива тук.Споделете някой завърнал ли се е с такова голямо дете на 14-15 год.обратно.Благодаря  ви.

# 22
  • Най-красивия град
  • Мнения: 4 690
Ние се върнахме в България след като 10 години учихме и работихме в чужбина.
Доволни сме,не съжаляваме,тук успяхме да осъществим мечтите си.Детето ни расте и учи тук.
Сега в чужбина ходим само на гости и на почивка и така ни е много по-добре.

# 23
  • Мнения: 122
Има ли и други завърнали се? Благодаря ти, Veni, че сподели с нас.
Аз реших да направя това догодина, за да може едното дете да започне училище с връстниците си. Голямото обаче иска да завърши училище тук и ще го подкрепя. Решението съм го взела на 80%, макар много да се страхувам дали е правилно и дали няма да се върна обратно. Искам обаче вече да опитам, защото не се понасям да сравнявам и мисля години наред.

# 24
  • Мнения: 128
Предполагам не са много тези, които обявяват публично, че са се върнали или че планират връщане. Това все още се смята за срамно, за знак за провал и повод за подигравки. Познавам няколко семейства, които се върнаха в България, най-вече защото не можаха да се приспособят в страната. Но не тръбяха много за решението си, събраха си багажа и се прибраха. Не знам как са сега и къде са, но според мен ако човек чувства, че това е правилното решение, трябва да се върне. Успех!!

# 25
  • Мнения: 1 500
А мои близки и познати направо си казват: "Не можах да свикна", въпреки че живяха в чужбина по 9-10 години. Решението е индивидуално за всеки, ако чувстваш, че това не е твоето място, защо да не се върнеш?! Не би трябвало да те спира това, какво щели да си помислят хората и не дължиш обяснение никому. Иначе най мразя хора, дето са поживяли за малко в чужбина, като се върнат в отпуска и да ми се правят на голямата работа и едва ли не да ме учат как да живея. Вчера ММ се ядосваше заради един такъв.

# 26
  • Down south
  • Мнения: 3 431
Предполагам не са много тези, които обявяват публично, че са се върнали или че планират връщане. Това все още се смята за срамно, за знак за провал и повод за подигравки. Познавам няколко семейства, които се върнаха в България, най-вече защото не можаха да се приспособят в страната. Но не тръбяха много за решението си, събраха си багажа и се прибраха. Не знам как са сега и къде са, но според мен ако човек чувства, че това е правилното решение, трябва да се върне. Успех!!
Абсолютно!
Ако човек не се чувства добре на новото място, респективно новата страна, не би трябвало да се притеснява от връщане. Не всички са еднакво адаптивни.
Хорското мнение не е фактор и никой не би трябвало да стои някъде си, само защото се тревожи, какво щял да кажел този или онзи.
Аман от тесногръдие!

# 27
  • Мнения: 128
Предполагам не са много тези, които обявяват публично, че са се върнали или че планират връщане. Това все още се смята за срамно, за знак за провал и повод за подигравки. Познавам няколко семейства, които се върнаха в България, най-вече защото не можаха да се приспособят в страната. Но не тръбяха много за решението си, събраха си багажа и се прибраха. Не знам как са сега и къде са, но според мен ако човек чувства, че това е правилното решение, трябва да се върне. Успех!!
Абсолютно!
Ако човек не се чувства добре на новото място, респективно новата страна, не би трябвало да се притеснява от връщане. Не всички са еднакво адаптивни.
Хорското мнение не е фактор и никой не би трябвало да стои някъде си, само защото се тревожи, какво щял да кажел този или онзи.
Аман от тесногръдие!

За съжаление все още се плаща данък обществено мнение в България. Какво ще кажат хората и как ще изглеждаме в очите на хората.

# 28
  • Мнения: 122
При нас е решено, следващото лято се прибираме. От само себе си дойде увереността. Даже не ми се чака, но трябва. Сега предстои процедура по уреждането полека-лека, нямам търпение. Всички близки са щастливи, едва ли някой би осъдил завръщащ се.
Да ви кажа, определено оцених с цената на какво се заплаща по-спокойния, безопасен и уреден живот. Надявам се решението да е правилно.

Последна редакция: нд, 12 авг 2018, 23:20 от JG1123

# 29
  • Мнения: 365
Момичета много се радвам че намерих тази тема. Ние също обмисляме прибиране от Канада в България. Липсват ни много близките,социалния живот и това моят син да се чуства наистина дете. Няма милия с кого да празнува рожденните дни а навън като излезе в повечето случаи децата директно му казват че не желаят да играят с него или просто го подминават. Детската градина ми е скъпа, не се осигурява храна,децата спят на земята и вече започнах да се чуствам като робот от работа в къщи и обратно. Много пъти опитахме да се с сприятелим
с българи,испанци,канадци но.....трудна работа. Вече 10 години сме тук но си ни тежи.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт