Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 23 апр. 2017, 16:26 ч.

Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 2

  • 48 910
  • 522
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 458
Елина, гуш. 😢

# 511
  • Sofia
  • Мнения: 8 215
Елина, съболезнования!
Нека почива в мир!

# 512
  • Мнения: 605
Отностно губещите се - има във фейсбук едни гривни гумени. Могат да сложат всякакъв надпис на тях. Задължително или това или поне едно листче в джоба с адреса им слагате или шиете за дреха надпис. Много старци вече се загубиха, из фейсбук е пълно със съобщения...и е много трудно да ги намерят. Ето и едни от гривните: https://www.facebook.com/SilikonoviGrivni/

# 513
  • Велико Търново
  • Мнения: 4 392
Аз мисля да купя на майка ми от детските GPSчасовници МYKI- поне ще я виждам във всеки един момент къде е...Друг е въпросът, как ще я убедя да го носи постоянно..
Lovely, много ти благодаря и за тези предложения, полезни са и ще взема и от тях.

# 514
  • Мнения: 605
Факт е, че болните може да свалят гривната/часовника. Затова ви препоръчвам и да им зашиете надпис или да им сложите лист в джоба, за да не знаят че е там и да не се опитват да го изхвърлят. Баща ми не можеше да носи гривна. Той и мартеница като му сложехме и я махаше. Дразнеше го. И беше с листче в джоба. Но той и много кратко излизаше сам, после не го пускахме без нас.

# 515
  • Мнения: 13
Здравейте, превеждах един текст за кокосовото масло и искам да го кача като файл тук- все на някой може да му е ново и полезно. Но не виждам как се прикачва файл? Видео, връзка, не знам що, но не и файл?

# 516
  • Мнения: 605
https://www.facebook.com/tattooinki/ Копирам ви и тази страница. Това е пак за губещите се. Тук може да се поръчат и етикети за дрехи и всякакви обозначителни знаци, за да се насочи човека ако е загубен и го намерят. Това не е реклама. Ние не сме ги ползвали. Но ми се струва доста удобна услугата им.

# 517
  • Мнения: 1
Здравейте, моля за съвет! Милата ми майчица е вече със сериозни дементни изменения. Аз съм с бебе на 1 година. Каквода направя, препоръчате дом, но добър. Положението е страшно, не е агресивна, нооооО се изпуска, изхвърля лични вещи от терасата. Преместих се при нея. Спи си жената много добре, но не разсъждава. На скенер казаха атрофия на мозъка, но това не било страшно. Кое е страшно, освен че всеки ден виждам страшните промени. Това проСлед загубата преди две години на баща ми.... Край. Казаха депресия било, но има сериозни изменения вече... Това прогресира, но най лошото е, че се страхувам за себе си и дете то аз  да не отскача или превъртя. Няма кой да ми гледа детенцето. Боли много, безкрайно много...... Мога ли да направя нещо

Последна редакция: вт, 11 сеп 2018, 17:54 от Милена Мамарова

# 518
  • Мнения: 605
Като гледам майка ви е в агресивна фаза щом хвърля предмети. Ще отмине, но не се знае след колко време. Можете да питате лекарите за някакви леки успокоителни. Тя взима ли нещо за деменцията? Домовете не са за препоръчване като цяло, но има тук няколко жени доволни от определени места. То зависи и за кой град.

# 519
  • София
  • Мнения: 515
Милена Мамарова,
Определено е добре да потърсите дом за майка ви. Сега с риск да ми скочат дамите, ще кажа -
това е начина, грижата за болен дементен близък отнема не само от физическото Ви здраве, но и психическото такова. Още повече вие сте с малко дете. Така, че това е варианта.
Успокоителните си вървят, то е ясно, но няма да имате спокойствие вие самата, защото грижата е нонстоп.
Не знаем от кой град сте, но - аз мога да препоръчам дом Божи дар в гр.Банкя - майка ми е там. Отделно има добри мнения за "Четири сезона" в Брезник. Има и добър дом край Пловдив, в едно селце - но там мога да взема координати, ако имате интерес. Гледайте да потърсите чрез лични мнения на потърпевши, така да се каже, защото много домове обещават много, а предоставят не това, за което сте се договорили. Мисълта ми е, и да се провери на място, както аз направих.
Пожелавам ви сили и кураж и успешен изход от проблема.

# 520
  • София
  • Мнения: 1 037
Отностно губещите се - аз бях написала на едно листче имената и адресът и, както и моят телефон за връзка. После го ламиниран и заших за подплатата на чантата и. Помогна на няколко пъти. Болните с деменция имат любими вещи без които не излизат. Удобно е информацията да се прикрепи там.

# 521
  • In Elinaland
  • Мнения: 1 520
Милена Мамарова,
Все едно описваш мен, когато мама навлезе в агресивната фаза и памперсите, аз бяха сама (мъжът ми работи в чужбина за дълго) с едно дете на 4 години и едно кърмаче, мама беше в депресия, защото загубихме тате преди 2 години. Кажи да кой град става въпрос, да видим какво можем да измислим. Прегръщам те.
П.С. Благодаря на всички за подкрепата. Мъча се да се стегна, трудно е, все пак мама е една.
---------------------
В памет на мама
„Постоянно сме в нечие детство, първо в своето собствено, после в това на децата си. В старостта си - отново и за последно, пак в своето. Тялото ни се оказва милостиво по природа. Малко амнезия вместо анестезия в края. Паметта, която ни напуска, ни оставя да си поиграем за последно пред вечните поля на детството. Няколко измолени, айде още пет минути, като едно време пред къщи. Преди да ни повикат за последно.“
„По милост“, Георги Господинов
Мамо...светлина по пътя, мамо, обичам те.

Последна редакция: сб, 15 сеп 2018, 16:18 от **Elina**

# 522
  • Мнения: 605
Елина, прекрасен цитат. Точно все едно детенце беше баща ми също преди да си отиде. Понякога това си говорим, че факта че не разбираше какво става му спести някои болки и разочарования от реалността, от близите му. И може би колкото и да е странно беше по-добре така. Дано са на по-светло място милите ни близки!

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт