Витилиго 4

  • 74 960
  • 515
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 98
Бонболина,съгласна съм с теб,щастието е вътрешно състояние,но ако всеки ден виждаш как побеляваш си е направо съсипващо .Моето витилиго просто избухва...ръцете ми са като с бели ръкавички,а от месец два бедрата ми се осеяха с десетки бели лунички,които най-вероятно ще се слеят в един момент.Понякога ми иде да се гръмна,честно.Ако бяха само няколко петна по кожата-иди ела,но то става неконтролеруемо.Все по-трудно ми е да го прикривам,скоро ще е невъзможно и тогава планирам да си остана у дома ,колкото и да е глупаво.Изморих се да се мажа за да изглеждам прилично

# 61
  • Мнения: 8 934
 ^^hope, трябва сама да намериш пътя да се чувстваш добре с петната си. Те са част от теб. Различна си с тях, индивидуална, сигурна съм че си красива.
Аз също имам много витилиго, повярвай ми много. Чудесно си живея с него. Научих се да не ми пречи. Не ползвам никакъв грим.
Имам на места, на които има много триене, на целите длани, на краката, където съм носила ботуши, на целите стъпала, точно като сандали, на бедрата, по гърдите, в интимната зона, по цялата брадичка, около очите. За децата ми е нещо нормално, на мъжът ми никога не му е пречило, дори не сме говорили за това. За близкитем и също. Много рядко някой ми е казвал нещо, всъщност само в родилния дом се наложи да обясня, и всички го приеха нормално.
Ако искаш и смяташ, че ще ти помогне, ще ти пратя снимки.
Ако имаш нужда да говориш с някого, насреща съм. Сериозно!

 Hug Hug Hug

# 62
  • Мнения: 98
^^hope, трябва сама да намериш пътя да се чувстваш добре с петната си. Те са част от теб. Различна си с тях, индивидуална, сигурна съм че си красива.
Аз също имам много витилиго, повярвай ми много. Чудесно си живея с него. Научих се да не ми пречи. Не ползвам никакъв грим.
Имам на места, на които има много триене, на целите длани, на краката, където съм носила ботуши, на целите стъпала, точно като сандали, на бедрата, по гърдите, в интимната зона, по цялата брадичка, около очите. За децата ми е нещо нормално, на мъжът ми никога не му е пречило, дори не сме говорили за това. За близкитем и също. Много рядко някой ми е казвал нещо, всъщност само в родилния дом се наложи да обясня, и всички го приеха нормално.
Ако искаш и смяташ, че ще ти помогне, ще ти пратя снимки.
Ако имаш нужда да говориш с някого, насреща съм. Сериозно!

 Hug Hug Hug
Алина:four_leaf_clover:Nature High Brightness Всичко ми е ясно на теория,а и мисля,че никой в живота ми не ме е изсотавил заради петната,повечето дори не знаят,че имам.Знам,че сама се прецаквам,като им отдавам толкова голямо значение.Ако се постарая с грима нацяло мога да ги скрия.Но се чувствам толкова наказана Sad Не говоря почти с никого за тях и аз,защото няма смисъл нито някой ще ми помогне нито ще се заличат.Но хора като теб ми действат направо като свеж въздух! Моля те пиши ми на лични ,ако имаш скайп-ще ми е полезно да поговоря с теб. Heart

# 63
  • Мнения: 8 934
Хората са хора, разберат ли, че имаш витилиго, едва ли ще си променят мнението за теб. Сигурна съм.

Не знам през новата мобилна версия как се праща лично съобщение. Скайпът мо е като ника тук, но с 1 отзад.

# 64
  • Мнения: 12
Бонболина,съгласна съм с теб,щастието е вътрешно състояние,но ако всеки ден виждаш как побеляваш си е направо съсипващо .Моето витилиго просто избухва...ръцете ми са като с бели ръкавички,а от месец два бедрата ми се осеяха с десетки бели лунички,които най-вероятно ще се слеят в един момент.Понякога ми иде да се гръмна,честно.Ако бяха само няколко петна по кожата-иди ела,но то става неконтролеруемо.Все по-трудно ми е да го прикривам,скоро ще е невъзможно и тогава планирам да си остана у дома ,колкото и да е глупаво.Изморих се да се мажа за да изглеждам прилично
Това ми е до болка познато. Имам чувството, че аз съм го писала. Напълно те разбирам. Вече не знам кой път да поема. Все се надявам на чудо, търся начини, но все се разочаровам. Дано скоро се намери лек.

# 65
  • Мнения: 8 934
Бонболина,съгласна съм с теб,щастието е вътрешно състояние,но ако всеки ден виждаш как побеляваш си е направо съсипващо .Моето витилиго просто избухва...ръцете ми са като с бели ръкавички,а от месец два бедрата ми се осеяха с десетки бели лунички,които най-вероятно ще се слеят в един момент.Понякога ми иде да се гръмна,честно.Ако бяха само няколко петна по кожата-иди ела,но то става неконтролеруемо.Все по-трудно ми е да го прикривам,скоро ще е невъзможно и тогава планирам да си остана у дома ,колкото и да е глупаво.Изморих се да се мажа за да изглеждам прилично
Това ми е до болка познато. Имам чувството, че аз съм го писала. Напълно те разбирам. Вече не знам кой път да поема. Все се надявам на чудо, търся начини, но все се разочаровам. Дано скоро се намери лек.

Толкова ми е мъчно като ви чета. Sad
Вчера и на hope го казах, сега и на теб vlastefan и на всички други, които се чувстват така, мили хора, намерете начин да живеете щастливо, такива каквито сте.
Приятелите ви и близките съм сигурна, че ви обичат с витилигото ви. Нали?
Останалите не са важни. Живейте си живота, защото времето лети много бързо и не си струва да чакаме и да страдаме.
Прегръщам ви!  Hug Hug Hug

# 66
  • Мнения: 6
monika11, какъв е този чай при витилиго, ако  може снимка и евентуално от кои аптеки го купуваш. Благодаря!


Направих снимка за чая, всичко е на снимката Simple Smile и моля, дано да съм полезна.

# 67
  • Мнения: 6
Бонболина,съгласна съм с теб,щастието е вътрешно състояние,но ако всеки ден виждаш как побеляваш си е направо съсипващо .Моето витилиго просто избухва...ръцете ми са като с бели ръкавички,а от месец два бедрата ми се осеяха с десетки бели лунички,които най-вероятно ще се слеят в един момент.Понякога ми иде да се гръмна,честно.Ако бяха само няколко петна по кожата-иди ела,но то става неконтролеруемо.Все по-трудно ми е да го прикривам,скоро ще е невъзможно и тогава планирам да си остана у дома ,колкото и да е глупаво.Изморих се да се мажа за да изглеждам прилично
Това ми е до болка познато. Имам чувството, че аз съм го писала. Напълно те разбирам. Вече не знам кой път да поема. Все се надявам на чудо, търся начини, но все се разочаровам. Дано скоро се намери лек.

И аз съм същата като вас, даже си мисля, че с всяка изминала година ми влияе повече и все по-зле се чувствам, болно ми е... не съм както преди 2, 3 години. Аз лично не знам какво ще правя с живота си и как ще се справя, големи мъки ме чакат. Много съжалявам, че съм такава и ми пука, но не мога да се променя, не мога да не го мисля, това съм аз и тва е... разбирам, че не се умира от това, знам, че има много по-зле от нас, но аз не мога да се приема така, не знам как ще се променя....

# 68
  • Мнения: 12
Някой от вас ходил ли е в Италия при проф.Лото? Имали желаещи да се организираме и да отидем?

# 69
  • Мнения: 8 934
Бонболина,съгласна съм с теб,щастието е вътрешно състояние,но ако всеки ден виждаш как побеляваш си е направо съсипващо .Моето витилиго просто избухва...ръцете ми са като с бели ръкавички,а от месец два бедрата ми се осеяха с десетки бели лунички,които най-вероятно ще се слеят в един момент.Понякога ми иде да се гръмна,честно.Ако бяха само няколко петна по кожата-иди ела,но то става неконтролеруемо.Все по-трудно ми е да го прикривам,скоро ще е невъзможно и тогава планирам да си остана у дома ,колкото и да е глупаво.Изморих се да се мажа за да изглеждам прилично
Това ми е до болка познато. Имам чувството, че аз съм го писала. Напълно те разбирам. Вече не знам кой път да поема. Все се надявам на чудо, търся начини, но все се разочаровам. Дано скоро се намери лек.
[/size]

И аз съм същата като вас, даже си мисля, че с всяка изминала година ми влияе повече и все по-зле се чувствам, болно ми е... не съм както преди 2, 3 години. Аз лично не знам какво ще правя с живота си и как ще се справя, големи мъки ме чакат. Много съжалявам, че съм такава и ми пука, но не мога да се променя, не мога да не го мисля, това съм аз и тва е... разбирам, че не се умира от това, знам, че има много по-зле от нас, но аз не мога да се приема така, не знам как ще се променя....

Ти дори не искаш да се приемеш, казваш че големи мъки те чакат и ако наистина го мислиш, наистина така ще стане.
Промени си мисленето, промени си нагласата, промени си очакванията от живота.

# 70
  • Мнения: 6
Бонболина,съгласна съм с теб,щастието е вътрешно състояние,но ако всеки ден виждаш как побеляваш си е направо съсипващо .Моето витилиго просто избухва...ръцете ми са като с бели ръкавички,а от месец два бедрата ми се осеяха с десетки бели лунички,които най-вероятно ще се слеят в един момент.Понякога ми иде да се гръмна,честно.Ако бяха само няколко петна по кожата-иди ела,но то става неконтролеруемо.Все по-трудно ми е да го прикривам,скоро ще е невъзможно и тогава планирам да си остана у дома ,колкото и да е глупаво.Изморих се да се мажа за да изглеждам прилично
Това ми е до болка познато. Имам чувството, че аз съм го писала. Напълно те разбирам. Вече не знам кой път да поема. Все се надявам на чудо, търся начини, но все се разочаровам. Дано скоро се намери лек.
[/size]

И аз съм същата като вас, даже си мисля, че с всяка изминала година ми влияе повече и все по-зле се чувствам, болно ми е... не съм както преди 2, 3 години. Аз лично не знам какво ще правя с живота си и как ще се справя, големи мъки ме чакат. Много съжалявам, че съм такава и ми пука, но не мога да се променя, не мога да не го мисля, това съм аз и тва е... разбирам, че не се умира от това, знам, че има много по-зле от нас, но аз не мога да се приема така, не знам как ще се променя....

Ти дори не искаш да се приемеш, казваш че големи мъки те чакат и ако наистина го мислиш, наистина така ще стане.
Промени си мисленето, промени си нагласата, промени си очакванията от живота.
Наистина се опитвам. Sad  Благодаря за подкрепата все пак. И не съм ходила в Италия при проф. Лото. Даже за първи път чувам за него, но ще видя в нета.

# 71
  • Мнения: 11
Правят се изпитвания и проучвания на нови лекарства за лечение на витилиго . Нека не губим надежда!

# 72
  • Мнения: 3 608
Психолога как може да помогне? Трудно е и на мен ми е било и е в дадени моменти ми е но човек сам ако не си избистря ума и живее с витилиго никой  няма да му помогне или да носи вместо нас петната съгласен се.То е част от нас самите и живота ни за мислете колко по тегаво неща  се случват и сега някой четейки ще си каже е що пък на мен може би в това е чарът ни.И преди съм го писал  който ни е харесвал преди ще ми харесва и сега и да не съм сам беше  писано в темата за американско мазило някой има ли наблюдение. ? Витилиго то е автоимунно  и четох тук в темата че е придружавани от друго такова а как да го открием?

# 73
  • Мнения: 8 934
Психолога как може да помогне? Трудно е и на мен ми е било и е в дадени моменти ми е но човек сам ако не си избистря ума и живее с витилиго никой  няма да му помогне или да носи вместо нас петната съгласен се.То е част от нас самите и живота ни за мислете колко по тегаво неща  се случват и сега някой четейки ще си каже е що пък на мен може би в това е чарът ни.И преди съм го писал  който ни е харесвал преди ще ми харесва и сега и да не съм сам беше  писано в темата за американско мазило някой има ли наблюдение. ? Витилиго то е автоимунно  и четох тук в темата че е придружавани от друго такова а как да го открием?

Ужасно трудно се чете този пост.

Витилигото е отражение на нашето психическо състояние, на нашите чувства и емоции. То се появява, тогава когато сме емоционално лабилни и преживяваме нещо много силно. В този ред на мисли, психолгът би помогнал да преминем през нещо силно, не толкова емоционално.

# 74
  • Мнения: 3 608
Извинявам се за правописа пиша от телефон и докато редактирам поста имаше  отговор.Живот без емоции не е живот витилиго то се отключва  в даден момент и при някой работи силно при други спира.Аз си живеех спокойно и пак ми и излизаха петна баща ми почина но това не се отрази на витилиго то. Просто си има причини  които още  не се е родил този който ще ги разбере мое мнение повече  усмивки  и задължително море не се затваряйте в себе си някой мислил  ли е за сбирки?

Общи условия

Активация на акаунт