Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: X
Деси, почти в 18 г.с. съм, т.е. към края на 4-ти месец.
Имах една бременност през септември, когато беше първият ми трансфер, пак с ембриони, оплодени от ММ. Завърши с мисед в 8 г.с., най-вероятно именно заради лошия мъжки фактор и ниската морфология.
Точно заради това все още не мога да се отпусна и да се зарадвам, че съм бременна, много ме е страх да не се повтори...
Иначе си е жив късмет при нас, аз лично бях отписала нещата. Прочетох обаче тук във форума за американската схема на изпразване и на своя глава я приложихме.
Е, оказа се нашият късмет !

# 16
  • София
  • Мнения: 5 787
Жанче, знаеш за моя мисед в 8+ седмица, а пък аз съм си с донор, би трябвало морфологията да не е проблем. Ама ей на случи се. Така че не го мисли а се наслаждавай на бременността. И да ни е страх и да не ние... то каквото има да става ще стане. Отпусни си душичката и на финала да се гушкате с мъника

# 17
  • Мнения: 3 079
Жанче, знаеш за моя мисед в 8+ седмица, а пък аз съм си с донор, би трябвало морфологията да не е проблем. Ама ей на случи се. Така че не го мисли а се наслаждавай на бременността. И да ни е страх и да не ние... то каквото има да става ще стане. Отпусни си душичката и на финала да се гушкате с мъника

И аз имам мисед с донорски материал. Причината беше тризомия 13 от тези със случаех характер - нито аз, нито донорът имаме проблеми в кариотипа. Просто малшанс.... Така, че наистина се наслаждавай на този период и не го мисли.

# 18
  • Мнения: X
Нандин, Поли, благодаря ви  Hug
Опитвам се да се отпусна, но не ми се получава, по-силно е от мен някакси...
Въпреки всичко все си казвам, че най-страшното мина и че хубавото тепърва предстои. И за мен, и за всички вас  Hug

# 19
  • Мнения: 3 354
Жанче, малко друга гледна точка - притеснението никога не свършва. Аз треперех докато се роди дребното. Само това си повтарях - само да се роди, нищо друго не е важно. Оттогава всеки ден , всяка нощ, всяка минута треперя - хем не съм от паникьорките, но ....
Вярно казва майка ми "да не се случва това, което майката мисли".
Та затова - отпусни се, наслаждавай се на бременността и на чудесните моменти, които те чакат - и нищо лошо няма да се случи.

Деси - моето е момче - грам няма на мен като прилика , явно донорските гени са надделели (за разлика от характерчето, което си е изцяло мамино  Laughing

# 20
  • Мнения: X
притеснението никога не свършва.
Абсолютно е така  Simple Smile

# 21
  • Мнения: 570
Здравейте и от мен! Да разкажа малко и за себе си-след дълги опити да си имаме дете и тежката диагноза на мъжа ми, след второто ИКСИ се сдобихме с прекрасна дъщеричка, за съжаление се оказа, че тя носи генетично заболяване, което е предадено от мъжа ми (при него не се е развило, но за нататък никой не гарантира какво ще се случи). Живеем в ада оттогава и само дебна малката (засега се развива добре), но сърцето ми неможе да се отпусне.
Искам да имаме друго дете, а шанса да се предаде същото заболяване е 50%. Не може да се направи ПИД т.к е много сложно, а и непосилно скъпо. Опитах какво ли не, но единственото, което ни предлагат е донорски материал, но за мъжа ми е много трудно. При всички ли бе така?
Може би ако нямахме нашата дъщеря щеше да му е по-лесно знам ли?

# 22
  • Мнения: 416
Follow, не зн какво да те посъветвам, но ако опитате пак с материал от мъжа ти може би е добра идея след + резултат да направите пренатест или на по-късен етап амниоцентеза (ако това заболяване може изобщо да бъде засечено от тези изследвания). Апропо по време на първата бременност правили ли сте ги? Колкото до ползването на донорски материал, ако се решите на тази стъпка, аз съм сигурна, че когато се появи дете и двамата с мъжа ти ще го обичате колкото и първото ви детенце и изобщо няма да се сещате как е заченато, достатъчно е да хвърлиш едно око на постчетата на момичетата, които вече са родили с донорски с. Пожелавам ви много успех, каквото и да решите  Hug

# 23
  • Мнения: 570
anie11, за съжаление prenatest-а не е подходящ-ной по скоро хваща големи отклонения на гена, а тук се търси в детайли. Амниоцентезата е вариант, но в БГ не намират самия проблем в гена (около 15% не си открива), а за съжаление финансите свършиха за нови изследвания в чужбина, а и пак няма гаранция.

# 24
  • Мнения: 1 673
фолоу, аз бих ви препоръчала да опитате с донорски материал. според мен ще е много по-тежко изживяване да се налага да правиш аборт по медицински причини както за теб, така и за мъжа ти. сигурно съвсем ще рухне психически. и аз мисля, че ако родиш с донорски, след месец-два даже няма да се сещате, че има и някакъв чуд генетичен материал.

# 25
  • София, London
  • Мнения: 13 475
Фолоу, за моногенно(наследствето) зяболяване или за хромозомна аномалия става въпрос?
 Чета,че в темата коментирате и споделяте за генетичните заболявания, за това ми е много интересно да ви хвърлям по едно око, защото научавам много полезни неща.

Последна редакция: ср, 03 май 2017, 00:03 от gerda1

# 26
  • Мнения: 570
gerda за заболяването е моногенно води се автономно доминантно.
Не искам да преживявам повече загуби имам и 2 аборта преди това и бих казала, че това е равносилно на агония, а сили за нови такива не се намират.

# 27
  • Мнения: 2 529
фолоу, аз бих ви препоръчала да опитате с донорски материал. според мен ще е много по-тежко изживяване да се налага да правиш аборт по медицински причини както за теб, така и за мъжа ти. сигурно съвсем ще рухне психически. и аз мисля, че ако родиш с донорски, след месец-два даже няма да се сещате, че има и някакъв чуд генетичен материал.

Аз не съм от групата ви, много от нещата, които пишете тук не са ми познати, но само исках да вметна, че това с гените е голяма работа - дори в семейства като моето, с двама родители с определени характеристики, може да се роди съвсем различно на тях дете, нищо, че т. нар. материали са си собствени. На нас например ни се роди русичко, къдраво и зеленооко, а двамата родители сме "черни" и в родите ни нямаме такъв разпространен ген. Дори се чудехме да не би да са ни объркали бебето в болницата. Дори кръвната група е тотално различна. Все пак, след проучване разбрахме на кого прилича детето ни, благодарение на запазен снимков материал. Но да, то си е нашо детенце - 9 месеца сме го чакали и сме се чудели на кого от двама ни ще прилича, е, в крайна сметка на никой от двама ни не заприлича външно. Божа работа!

Искам да кажа, че при тях може перфектно да бъде разтълкувано все едно детето да е наследило гените на някой далечен роднина...

# 28
  • От Луната
  • Мнения: 6 136
Мъжете осъзнават чак след раждането. И всеки етап е различен за мама и тати по различен начин. Мама може да е незаменима в кърменето, но тати помага в къпане, преобличане, АМ. Може би това една от причините все още да не съм му спряла адаптираното.
Всеки мъж би реагирал различно ... Но едно е сигурно, че любовта идва с грижата. Много грубо е изказването на една позната, но ще ви го кажа: куче да си вземеш и го обикваш, а детето е нещо друго. Предизвиква емоции без да ги искаш. Като цяло щом го зърнете и инстинкта се отключва.

Аз съм казвала и преди, гените не ме вълнуват. Исках дете сега, докато съм на 30. Сега искам тези емоции, не като стана на 40. Моя часовник така е сверен. Ако бях тръгнала по другия път, нямаше да стигна далеч. Емоционално нямаше да издържа. Просто явно съм прекалено емоционална.

# 29
  • Мнения: 2 529
Много често съм се замисляла кога се почувствах мама за първи път и като завъртя часовника назад, бих казала, че от момента в който за първи път кърмих детето си. Явно това е момента в който видях, че човечето има нужда от мен, от връзката с мен. Таткото май се почувства татко като му почнаха коликите и нищо освен неговите "самолети" не го успокояваха.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт