Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 30
  • Мнения: 583
Първо не искам да обидя никой. Разказах случващото се в моето семейство, като не е само то. При нас жените е различно. За мен няма значение от гените, но за мъж е различно. Чувството, че са направили нещо и са оставили е друго. Друг е въпроса, че има мъже и собствените си деца не искат. При нас е друго ние щеизносиме детето и растейки в нас, ще расте и любовта, заложено ни е.
Просто незнам как да подходя. Искам да не оставаме само с едно дете, може да е егоистично, но немога да не опитам .  Искам да му помогна да не му е толкова тежко (винаги се е обвинявал, че заради неговите проблеми преминахме през кръговете на инвитро процедурите, сега че малката може да има проблеми, а пък и накрая да трябва да решава нещо толкова различно).
Извинете, ако отклоняваме темата!
Успех на всички!

# 31
  • Мнения: 118
Follow, историята ти е много разтърсваща. Какво е гентичното заболяване на малката ви дъщеричка, ако може да споделиш? Може би ако първото ви детенце има такъв проблем, не е задължително и второто да има. Просто трябва да бъдеш опора на мъжа ти в този момент. Ако толкова искате второ детенце, опитайте – трябва да вземете този избор двамата. Но има го и другият момент, че ако другото ви дете е от донор, това ще го смачка емоционално. Тук си на кръстопът и трябва заедно да изберете – дали това да му тежи цял живот и да се опитва да го приеме, да се откажете да имате второ дете или да рискувате.
Аз също преминавам през кръговете на Ада в момента, защото съм в неведение какъв е проблемът.
Инвитрото ми звучи доста сложна процедура. Силно се надявам да не стигна дотам, но ще видим след изследванията. От отчаяние и депресия почвам да губя тегло. Не знам какво да правя. Много съм разбита емоционално.

# 32
  • София, London
  • Мнения: 13 976
Ох, когато ства въпрос за генетично заболяване , моногенно, гаранция за второто няма.  Най-добре да се въздържим от коментар , защото там само природата и Господ определят.
Прекъсвам втори път бременност заради много болно бебенце.

# 33
  • От Луната
  • Мнения: 6 136
Герда, кураж! Силна си ... Но и ти си човек. Просто не знам какво да ти кажа ... Аз не мога са поема рози риск.

Не ги жалете толкова мъжете. Донорството не е края на света. Нека сам вземе това решение...

# 34
  • Мнения: 583
Заболяването е сериозно. Не искам да плаша никой с медицинска терминология, или с някакви черни мисли и прогнози. Просто на мен ми остава вярата, че съпруга и дъщеря ми ще са здрави и без сериозни проблеми.
Темата тук трябва да е позитивна, но живот е малко суров. Винаги съм мислела, че мъките свършват с появата на малкото дете и започва безкрайна радост. Не случайно е израза "Майка да имаш, но майка да не си". Е как да не си майка, като това е най-святото и сладко чувство. Пожелавам го момичета на всички да изпитат радостта от появата на децата си, но не и друга болка.  bouquet
Благодаря за топлото посрещане.
Ще следя темата, пък ще се радвам и да се в пиша в нея Simple Smile

# 35
  • Мнения: 2 778
Аз поставих казуса на моя съпруг (интересуваше ме мъжката гледна точка) и ме учуди, че веднага ми отговори, без да се колебае, че той не би имал против донорски материал, в случая.  newsm78 Така че, може пък да не е чак толкова притеснителен или сложен избор за един мъж. По-скоро е въпрос на принципите на жената, май.  Rolling Eyes

# 36
  • Мнения: 118
gerda1, искрено съжалявам и ти съчувствам. Не мога да си представя какво ти е в момента. Духовно те подкрепям и съм с теб. Просто сили и кураж трябват.

Follow, стискам палци с мъжа ти да стигнете до взаимно решение и въпреки рисковете да имате още едно детенце и да е живо и здраво.

# 37
  • От Луната
  • Мнения: 6 136
Ние жените мислим повече от колкото трябва. Понякога трябва да оставим мъжете сами да решат, без да им насаждаме вина.
ММ трудно прие факта, че не може да има свое дете. И все пак се съгласи и прие всичко. Сега е щастлив с малкия и според мен не съжалява за решението ни.

# 38
  • Мнения: 118
♥Синеока♥, така е. Мисля, че ние сме по-силните, но трябва да усещаме и подкрепата на своите мъже до себе си. Не мисля, че съвсем сами ще издържим на такова напрежение. Понякога мислите ни объркват, но то е защото сме в пъти по-емоционални. Нали съдя по себе си – мъжа ми все е оптимист и ми казваше, че ще си имаме скоро бебе, но годините си минаха и така останахме. Само с надежди и мечти. Сега трябва да преглъщам цялата болка от неуспешните опити, а какво ли още ни чака.

# 39
  • София
  • Мнения: 6 244
Поне половината момичета от темата се борим съвсем сами, издръжливи сме Simple Smile

# 40
  • Мнения: 11
Ние когато разбрахме ,че няма да си имаме наше бебенце поради тежкият мъжки фактор съпруга ми веднага се съгласи за донорски материал. Даже и сега по време на бременноста ми много е щастлив много ми се радва усещам че това е истински не се преструва.Дано така продължи и след раждането  Praynig

# 41
  • Мнения: 11
Follow поговорете със съпруга ти и вземете най правилното решение,мисля че щом имате едно детенце с заболяване поради проблем при него не вярвам да иска и второто да е така.
Gerda1 мила много е тежко това което преживяваш в момента прегръщам те силно  Hug Господ сили да ти дава.
Вие сигурно знаете четох в темата Инвитро в Истанбул,че на ембрионите им правили нещо наречено ПИД (незнам точно какво означаваше това) е благодарение на това още докато са ембриони разбирали дали са с някакво ген.заболяване и изобщо не ги връщали.Това е също вариант според мен.Стискам ви палци на всички борещи момичета.Късмета да е с нас  bouquet

# 42
  • Мнения: 1 800
фолоу, на мен, разбира е, ми е по-трудно да се поставя на твое място, тъй като съм без партньор, но според мен не е зле поне да го обсъдите. все пак детето генетично ще е твое, ще има генетична връзка с първото ви дете, а и днк-то на хората е над 99 процента идентично. ако е за останалия един процент/то и не е цял, тъй като част идва от теб/, има ли смисъл да се рискува, още повече че част от наследствеността всъщност искате да не се наследява? ще подберат донор със същия фенотип, така че процентът най-вероятно ще е още по-голям, а и ще има прилика, ако този въпрос притеснява мъжа ти. децата несъзнателно копират маниерите на родителите си, така че ще има сходни на съпруга ти жестове и мимики, особено ако е момченце. ако имаш силно желание за второ дете, не е зле поне да поговорите. дори за момиченцето ви така е по-добре. ще има на кого да разчита при нужда.

# 43
  • Мнения: 118
zvezdi4ka14, след като нямаш партньор, това значи ли, че ще опиташ с донорски материал? Съжалявам за въпроса, но съм много незапозната с цялата процедура и кое, кога и защо се прави.

# 44
  • Мнения: 3 079
zvezdi4ka14, след като нямаш партньор, това значи ли, че ще опиташ с донорски материал? Съжалявам за въпроса, но съм много незапозната с цялата процедура и кое, кога и защо се прави.

Повече от половината, които пишем в тази тема нямаме партньори и правим опити с донорски сперматозоиди. Няма никакъв друг начин да имаме деца при  това положение.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт