Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 май 2017, 11:12 ч.

Приятелството в училище

  • 8 197
  • 49
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 743
Имам нужда от съвет.

След последната родителска среща имах дълъг разговор с класната, който сериозно ме притесни.
Дъщеря ми е в първи клас и се справяше чудесно досега. Напоследък обаче забелязах една апатия и незаинтересованост. Не й се чете, не й се пише, досадно й било. Само преди месец пишеше толкова красиво, буквално като калиграф. Развалила си е почерка, започнала е да пише разкрачено и небрежно, сякаш бърза да претупа нещата. А едно от нещата, за които я хвалеха постоянно, беше нейният перфекционизъм. Постоянно говоря с нея има ли нещо, което я притеснява. Тя твърди, че всичко е наред, че диктовките и преписите били твърде дълги, че не й стигало време, затова бързала, че ще се старае повече. И наистина виждам, че е започнала да се старае. Подобри отново почерка.
Както и да е. Говорих с класната. И тя ми каза, че е силно притеснена от приятелството на дъщеря ми с една от съученичките й. Двете наистина са много близки, не им стига цял ден училище, но и вечер си говорят по телефона. Според класната, това дете й влияе зле. То е единственото от целия клас, което все още среща трудности с четенето, изключително разсеяно и абсолютно вън от учебния процес. Иначе е много симпатично момиченце. Това дете наистина буквално се е впило в нея. Като я види и буквално я "закопчава". Държи я за ръка, под ръка, направо въздух не й дава да си поеме. Проблемът е, че са се залепили двете една за друга и вместо моята дъщеря да й повлияе добре, се случва точно обратното. Аз не мога да ги разделя насила или пък да й казвам кой да й е приятел, тя все пак е самостоятелен човек, но просто не знам как да постъпя. Като за начало говорих с нея, обясних й, че не бива приятелките да са по-важни от ученето, че не трябва да позволява да й оказват влияние на училището. Според госпожата, трябва да говоря с родителите също. Но от какъв зор? Какво да им кажа? Моля ви се, кажете на дъщеря си да остави моята на мира, защото й пречи?! Абсурдно е. Проблемът не е техен, а мой. Най-вероятно ще ми кажат да си гледам работата и ще бъдат прави. Те седят на самостоятелни чинове, не си пречат, но в междучасията са неразделни.
Вчера блокирах на телефона й номера на детето, за да не си говорят поне по телефона, без нейно знание и днес изпитвам угризения. Но просто не знам как да постъпя. Приемам съвети от препатили майки. Simple Smile

# 1
  • Мнения: 3 149
Сядаш и говориш с дъщеря си. Голяма е и може да те разбере, а до колко ще успее сама да си коригира поведението е друг въпрос.
Разбирате се, че училището е едно, а приятелството друго. В междучасията не можеш да ги разделиш, но й даваш задачи, които докато не изпълни няма да може да говори по телефона/играе с другото дете. Ако в час стоят близко една до друга, молиш госпожата да ги раздели. Обещаваш й, че събота, ако до обяд си напише всички домашни и си изпълни задълженията, следобеда ще поканиш приятелката й у дома да си играят.

# 2
  • Мнения: 860
Аз пък мисля, че orchid трябва малко да си вдигне погледа и да спре да живее само "с училището". То просто е част от живота на всички ни, но далеч не чак толкова съществена...

# 3
  • Мнения: 7 747
Аз не виждам проблем. Ако момиченцето беше побойничка, хулиганка или кой знае каква разбирам да и влия е зле. Но ти казваш, че е симпатично момиченце, само дето леко изостава с ученето. Това изобщо не би трябвало да е проблем, просто въведи режим кога е време за игра и кога за учене и настоявай играта да започва чак след прилежното (а не претупано) свършване на уроците. И толкоз. Може да и създадете и други интереси - танци, спорт, кръжок по нещо.

# 4
  • София
  • Мнения: 743
Аз също не виждах проблем в това приятелство, но госпожата вижда огромен и ми подпали фитилите.  Confused

# 5
  • Мнения: 37 212
От прочетеното мога да кажа само - абсолютно непрофесионално поведение на учител. Ще патите много докато сте с нея.

# 6
  • Мнения: 29 407
Не бих вярвала  стопроцентово и на госпожата. Но аз съм си по принцип доста мнителна и скептична.
Имала съм всякакви приятелки, повярвай ми, не са ми влияли негативно в учебния процес.

Понякога учителите им се струва, че света се върти около училището само и придават излишна тежест и драматизъм на училищните неща.

# 7
  • Sofia
  • Мнения: 9 049
Не е задължително, според мен, причината за влошаването на постиженията да е приятелката. Май месец децата са вече много изморени. Особено малките. Изморени и отегчени. Училището ги претоварва ужасно много и най-малките трудно издържат. Смятам, че е много по-вероятно това да е причината, а не приятелката.

# 8
  • Мнения: 4 535
Честно казано почвам да се чудя дали да не запиша една педагогика  Laughing
И аз считам мнението на госпожата за непрофесионално. Първо не считам, че училището е само оценки и красиво писане. Там се научават много повече неща за взаимоотношения между хората. Ако твоето дете не е старателно и не пише калиграфски...по-малко ли ще го обичаш. И как точно другото дете влияе лошо? Може би децата са изморени вече и им се играе? Или развитието на едно приятелство става по- интересно от буквите.

Моето дете е от така наречените буйни деца...но с доста прилични резултати. Играе и е приятел с детето с най-нисък резултат в класа. Научи доста глупости и думи от него. Но никога не ги употребява - тайно ми го разказва и пита кое какво значи. За миг и не съм си помисляла, да му говорим против другото дете. Всеки човек има определен потенциал и какво като другото се справя по-зле? Може би се разсейват повече един друг в час....но все пак една учителка би могла да овладее това разсейване.

# 9
  • София
  • Мнения: 9 437
Подкрепям Савина - Май месец децата вече са супер уморени и отегчени, като добавим и това, че започват да им диктуват по-бързо, за да покрият норматива за писане на думи и да изискват малко повече от тях, мисля, че промяната в краснописа изобщо не е свързана с това дете.
Някак си ми се струва, че учителката се опитва да си реши проблемите чрез теб - от къде на къде пък и чак ще се обаждаш на родителите на детето? Защо? Ако детето има обучителни проблеми, работа на учителката е да ги уведоми.
Карай го по-леко, краснописа не е най-важното - в пети клас, като спрат да ги карат да изписват думите слято и по правилата, почеркът ще претърпи огромна промяна.

# 10
  • Мнения: 19 743
Аз не виждам проблем. Ако момиченцето беше побойничка, хулиганка или кой знае каква разбирам да и влия е зле. Но ти казваш, че е симпатично момиченце, само дето леко изостава с ученето. Това изобщо не би трябвало да е проблем, просто въведи режим кога е време за игра и кога за учене и настоявай играта да започва чак след прилежното (а не претупано) свършване на уроците. И толкоз. Може да и създадете и други интереси - танци, спорт, кръжок по нещо.
Това е и моето мнение. Госпожата май си измива ръцете или се чуди какво да измисли.

# 11
  • Мнения: 7 219
И аз не разбрах как точно и пречи това момиченце?

Не блокирай телефона. Научи детето си да разпознава хората. Да контактува с тях така, че да отстоява себе си. Един ден ще трябва наистина се сблъска с манипулатори и трябва да се е научила с твоите напътствия да се справя  Peace

# 12
  • Мнения: 2 592
Аз бих обърнала внимание на казаното от госпожата. Има пробламни деца, които не влияят добре. Развалянето на краснописа и апатията може да са само повърхността на проблема. Не е от значение как се справя с учебния материал приятелката, и това, че пред родители изглежда сладка. Учителката има повече наблюдение и опит с деца, оттам и усет за проблеми. Може и двете да са чудесни дечица, но да не си влияят добре една на друга. А е напълно възможно и сладката приятелка да е манипулативна и да е проблемна в други отношения. Не бих ги разделила, но бих следила много деликатно и по-внимателно общуването им, за да се уверя, че всичко е наред и няма повод за безпокойство.

# 13
  • Мнения: 7 771
Явно детето се чувства много притиснато да бъде перфектно и тази приятелка И дава това, от което има нужда. Ако се притеснявате, е най- редно да поговорите с родителите на детето и да изясните нещата най- вече за себе си.. От изречението "Какво да им кажа?", си личи, че самата вие не сте наясно какво точно ви притеснява.

Колкото до телефона- от една страна е малко рано за такова поведение- да си има телефон и да разговаря с приятелка дълго време, сякаш е в пубертета...от друга страна, след като вече сте го позволили, не е редно да триете номера на най- близката и приятелка, без дори да го обсъдите с детето си, при условие, че те ще се виждат всеки ден в училище... за мен това ще скрепи прителството им и ще ги накара да се крият от вас

# 14
  • Мнения: 2 080
Учителката много удобно се опитва да си измие ръцете, вместо да отделя повече внимание на дургото момиченце, за да навакса. Липсата на професионализъм си личи и по коментарите й.
Личен съвет - не се месете в приятелствата на децата си, освен ако не виждате реална вреда върху тях. В първи клас с една от най-близките ми приятелки имахме конфликт. Ама сега като го гледам - глупава работа. Липса на адекватна комуникация. Учителката вдигна рамене и свика родителска среща, за проблем, на който тя даже не е присъствала. Майките-орлици скочиха да си защитават гарджетата и след това ни забраниха да сме приятелки. В 6ти-7ми клас пак се сближихме, а майките ни продължаваха да ни обясняват, че "другата" не става за приятелка. На пук на многознайщината им сега сме страшно близки и е имало моменти, в които сме се подкрепяли повече, отколкото семействата ни са го правили. И за капак - сега и двете майки се радват, че сме близки. С моята съм говорила - отчита като грешка реакцията си и тази на учителката за тогавашната случка.
Не се месете. Детето ви разбира, че трябва да бъде отговорно относно уроците си. Защо не подканите вашето дете да помогне на другото? Спомням си, че в началните класове се събирахме да учим с други деца от класа. В интерес на истината, докато едно приятелче идваше вкъщи да си пишем домашните, му беше по-лесно. Просто у тях нямаше кой да му обърне внимание, а в къщи ме следяха поне с какво се справям и с какво имам нужда от помощ. Peace

# 15
  • София
  • Мнения: 743
Благодаря ви за съветите.
Аз наистина не знам как да постъпя. Последното нещо, което искам, е да се набърквам в едно приятелство. А горкото ми дете е между чука и наковалнята. Вчера ми сподели, че госпожата й казала да си играе и контактува повече с другите деца, отколкото с приятелката й. И тя се старала цял ден да й обръща по-малко внимание, но й било много тъжно. На мене ми стана още по-тъжно. Ние, големите, буквално насила се стремим да ги разделим, а те са наистина близки и страдат. Явно ще се трябва отново да говоря с госпожата и да я предупредя да не се бърка.
Относно помощта - дъщеря ми отдавна се опитва да й помогне с четенето. Но тя не иска. Отказва.

# 16
  • Мнения: 2 080
orchid, тая вашата класна само ще задълбае проблема, вместо да го реши. Егати логиката! Дай да изолираме конкретно дете. Crazy Сякаш на малките не им е точно сега моментът да се учат как се общува в шарена среда.
Ако имаш възможност - говори с родителите двете да дойдат да учат и да си играят у вас след часовете. Така можеш да видиш детето как се държи и да прецениш по-добре ситуацията. Може да арзбереш защо детето отказва помощта. В момента получаваш информация от детето си и учителката им. Но и двете явно са пристрастни.
С родителите познавате ли се?

# 17
  • София
  • Мнения: 743
Познавам родителите бегло. Веднъж размених няколко думи с майката по повод на нещо, за което ме помоли нейната дъщеря. Пропуснах да кажа, че ние с детето си комуникираме много добре.  Тя ми отказа студено и учтиво. Това беше. Но те никога не присъстват на родителските срещи. Не знам поради каква причина. Не виждам как да ги поканя вкъщи. Родителите й са тотално дистанцирани, незаинтересовани, нямат отношение към всички мероприятия, които се провеждат в училище. Някак си, ако може, да не ги занимават. На мен също не ми се занимава никак, предвид натовареността ми, но го правя заради детето.

# 18
  • Мнения: 37 212
orchid, нищо не трябва да правиш с учители, чужди деца и родители. Учи собственото си дете как и защо трябва да реагира в съответната ситуация.
Тепърва ще се сблъсква с различни характери и проблеми от отношенията с тях. Физически невъзможно е да тичаш след нея и да обясняваш на другите какво да правят.

За ученето - досадно, недосадно, задължение е. Ако трябва стоиш над главата докато "влезе в час". Също според възможностите на детето, ако прецениш, че може, но от мързел не го прави - санкции, свързани с неща, които обича. И обратното - стимули при успех.

# 19
  • Мнения: 5 215
Дъщеря ми имаше такава приятелка в предучилищната. Още са приятелки /2клас са/, но играят заедно само в училище и ако случайно се засекат в парка. Не съм ѝ забранявала да играят, но, да, опитах се да огранича контактите. Майката на момиченцето ме улесни много с поведението си. Преди вървяхме заедно към и от училище, то идваше често у нас, в парка играеха заедно. Имах възможност да наблюдавам достатъчно. Другото дете си има вече друга най-добра приятелка, не е изолирано. А дъщеря ми всъщност винаги е спрягала друго дете за своя най-голяма приятелка.

# 20
  • Най-красивия град
  • Мнения: 4 831
За мен пък има значение какви са приятелите на дъщеря ми.
Защото понякога се получава така,че вместо детето с по-добър успех да повлияе положително на изоставащото си другарче,то си разваля  успеха ,а може и дисциплината. Confused
В такава ситуация аз бих разговаряла единствено с моето дете,а не с родителите на другото.

# 21
  • Мнения: 19 743
За мен пък има значение какви са приятелите на дъщеря ми.
Защото понякога се получава така,че вместо детето с по-добър успех да повлияе положително на изоставащото си другарче,то си разваля  успеха ,а може и дисциплината. Confused

От значение е. Затова трябва да се следи внимателно и при нужда да се говори с детето. Но трябва да се действа тактично, че може, вместо да се изпишат вежди, да се извадят очи.

# 22
  • Мнения: 5 669
Цялата история ми звучи супер нереалистично за деца 1-ви клас (имам малко по-голямо, та и известни наблюдения). Сякаш става дума за пубери.
На първо място, в първи клас няма никакво основание за личен мобилен телефон и многочасови "тайни" разговори. Всичко останало иде след туй.

# 23
  • София
  • Мнения: 743
Цялата история ми звучи супер нереалистично за деца 1-ви клас (имам малко по-голямо, та и известни наблюдения). Сякаш става дума за пубери.
На първо място, в първи клас няма никакво основание за личен мобилен телефон и многочасови "тайни" разговори. Всичко останало иде след туй.

Може да ви звучи нереалистично, но е факт. Целият клас има мобилни телефони, разменили са си номерата и си говорят помежду си. Реалистично, нереалистично, харесва ми, не ми харесва - това е положението.

# 24
  • Мнения: 5 669
Не искам по никакъв начин да звучи назидателно, защото никой от нас не е перфектен родител, а и не те познавам. Но ако не можеш да упражниш авторитет за такова просто нещо спрямо първолак, не знам как би очаквала да влияеш върху приятелствата на детето си и действията му извън къщи.

# 25
  • Мнения: 7 771
Не искам по никакъв начин да звучи назидателно, защото никой от нас не е перфектен родител, а и не те познавам. Но ако не можеш да упражниш авторитет за такова просто нещо спрямо първолак, не знам как би очаквала да влияеш върху приятелствата на детето си и действията му извън къщи.

Така си е ... но вече е малко късно за телефона...

Не зная в какво училище сте, но в нашето телефони в час са забранени... иначе не може да се осъществи учебен процес...

Възможно е родителите на това дете да имат финансови затруднения и да са под стрес или да се срамуват.. да са зле със здравето или да си имат семейни проблеми.... Това обикновено си личи по детето

# 26
  • Мнения: 4 574
Моят син също дружи с лошите момчета, но аз не му спирам контактите с тях. Учим си заедно, та че не вярвам във влиянията на децата. Аз по принцип го възпитавам да не се привързва много много към децата, да не ги преживява. Казвам му, че семейството е най-важно и другите са само за забавление. Уча го да не влиза в конфликти, да не преживява нищо.
Иначе класа ни е най-проблемния, но аз като цяло съм доволна от учителите и не смятам да сменяме училището.

# 27
  • Мнения: 3 280
Здравей,
Ако детето има обучителни трудности,които не се дължат на препускане през материала, ако останалите ученици са тръгнали в първи клас по-подготвени, дете едва ли ще може да помогне. Това е работа на учителката, ресурсен, логопед, т.е на специалист, който да види на какво се дължат затрудненията и да предложи адекватна подкрепа.

Аз също неотдавна имах проблем с друго дете от групата. Моето дете, което и без това си има проблеми, беше попаднала под нейно влияние и много се промени и то в негативен план. Разбрах от учителките, че въпросното ново момиченце е обсебило дъщеря ми. Помолих ги за помощ да ги разделят, аз от своя страна обясних на дъщеря ми защо не искам повече да си играе с това дете. При нас мина без драми, тъй като дъщеря ми и без това беше започнала да се оплаква, че другото дете иска само с нея да си играе, дори когато моята не иска. Поведението й също претърпя корекция.

Тъй като вашите са малко по-големи и самостоятелни, а Иса близки приятелки аз също бих предложила варианта при който за известно време другото дете идва у вас и заедно да учат. Така и ти ще видиш дали детето изостава, защото има трудности с разбирането или, защото никой не му седи над главата. Ще си проличат и поведенческите проблеми, влиянията.

# 28
  • София
  • Мнения: 9 437
Какво учене заедно - те свършиха вече - другата седмица има 4 учебни дни и после 23-ти за край на учебната година, вероятно и тържество. Септември идва нова учебна година, нови приятелства, нови интереси. Свърши учебната година за началния курс /да, децата от 2-4 клас ще "учат" седмица след първокласниците, ама то едно учене ще бъде.../. Бих препоръчала на авторката да изчака - лятото децата променят приоритети, приятели и т.н. и септември ще бъде друго.

# 29
  • София
  • Мнения: 743
На 31 май свършва учебната година и за първолаците.

# 30
  • Мнения: 19 743
На 31 май свършва учебната година и за първолаците.
Все тая. Една седмица повече или по-малко не променя нещата съществено.

# 31
  • София
  • Мнения: 9 437
На 31 май свършва учебната година и за първолаците.
Да, моя грешка - до миналата година свършваха на 24-ти май, но вие сте по новия закон  Peace

# 32
  • София
  • Мнения: 114
Едно от другарчетата ми до седми клас беше слаба ученичка. Повече тройки, малко четворки. Това по училищните критерии. А другото, което не го отчита училището, й беше за оценка отличен. Беше винаги добронамерена, вярна и неконфликтна в игрите приятелка. Делеше бисквитата си за приятел. И това не е всичко. Още е от близките ми  в живота. Дъщеря й е същият завършен качествен човек.
Не давай на учителката да те използва за нейни цели. Явно не харесва другото дете. Не й носи престиж несправящото се. Изисква се повече работа от нейна страна като преподавател. Много по-лесно е да конфронтира.

Остави детето си да опознава смисъла на думата приятелство. Не обвинявай другото дете. Просто стой до твоето във всякакъв смисъл.
Човешката стойност не се измерва в оценките на учителите.

# 33
  • Варна
  • Мнения: 9 036
Ей побеснях честно.Даже и не изчетох всички мнение.Как може такова непрофесионално поведение от страна на учители.Говорят в час ли ,с какво толкова другото дете пречи.
На предната родителска среща получих критика,че сина ми дружал "с онова оставащото дете ",това излезе от устата на учител.И какво като дружи с него.Дай целия клас да е против него.И в последствие разбрах,че детето е с незрящи родители,не можа ли като учителка да го натисне това дете и да му помогне,а седнала да ми обяснява за "онова оставащото дете"дето дърпало сина ми назад.Какви хора стават учители вече не знам.Нито им трепва като виждат унизено и бито дете,пръста не си мърдат,напротив и те онизяват  ooooh!

# 34
  • Мнения: 168
Аз съм съгласна с мнението на госпожата, че трябва да се вземат мерки.
Има някои деца, чиито поведение се повтаря през годините и е хубаво, че госпожата е разпознала на време и се опитва да направи нещо. Не мисля, че едно дете с ниски оценки би и попречило на кариерата, тези неща се измерват по различен критерий и е разбираемо да има по- слаби оценки на 5-6 деца в клас. Ако всички дружно се провалят на класно, матури, външно оценяване - да, но едно дете говори за проблем между тях двете и приятелството им.

Когато бях в началното у-ще също седях на чин с едно момиче, което като си напишеше задачите почваше да ми говори, да ме скубе, щипе и все аз излизах виновната и най-шумната. Иначе извън у-ще ми беше най-добрата приятелка и съседка при това. Има много манипулативни деца, които нарочно злепоставят другарчето си и им пречат, просто от скука, завист, липса на внимание вкъщи..
С тази приятелка израснахме заедно, но липсата на внимание вкъщи много зле и се отрази и винаги се забъркваше в някакви проблеми с момчетата от компанията, винаги говореше зад гърба на другите и си имаше по-тихи и кротки момичета да й вършат черната работа. Тя беше като принцесата на компанията, всички се надпреварваха да я изпращат вечер до вкъщи, да й подаряват разни неща, идвала е с токчета, когато всички други сме били по джапанки и на колело,пиеше, пушеше. Ей такива работи, но по-късно вече се осъзнах и в последствие прекъснах всякаква връзка с нея, както и много други деца от компанията.

Хубаво е да говорите повече с вашето дете да разберете къде се корени проблема и да й обясните, че ако приятелката наистина я е грижа, няма да пречи на вашето дете, а по-скоро трябва да й помага.

# 35
  • Sofia
  • Мнения: 14 680

Имам ужасното усещане, че учителката по някаква причина е нарочила другото дете и се опитва да го изолира от останалите. Много жестоко (освен непрофесионално) отношение. 
"Апатия" и "има много близка приятелка, с която намира за какво да говори дори по телефона" някак не са съвместими твърдения. По-скоро демонстрира загуба на интерес към ученето - което е много по-вероятно да се дължи на учителката, отколкото на приятелката.
Струва ми се, че детето ти проявява много повече емпатия - и мъдрост - отколкото предполагаш. А също, че е вкарано - от учителката си, не от приятелката си - в много сериозна морална / емоционална дилема. От едната страна е учителят, който би следвало да представлява някакъв авторитет, който би следвало "да знае" и който би следвало да постъпва правилно. А от другата страна е реалното поведение на учителят, което не отговаря на собственото й чувство за "правилно" и морални норми. Пренебрегва / тормози емоционално едно от децата в класа, при това дете, което й е приятелка, не й е безразлично. И двете неща "тя би следвало да е права" и "тя не може да е права, тя се държи лошо с приятелката ми, която аз обичам и която е добра" влизат в конфликт - и предизвикват единствената форма на протест, на която е способна - унищожават интереса й към учебния процес. Вероятно с неосъзнатата надежда да накаже учителката си и по този начин да й покаже, че е неправа. Може би да я предизвика да се поправи.
Струва ми се също така, че тази учителка вероятно има някакви лични недобри отношения с родителите на гоненото дете. И се опитва да вкара и теб в тази каша - та после да има козът "ето, виждате ли, всички се оплакват от детето ви". Много, много грозно поведение от страна на един "педагог"..Особено пък с опита си да предизвика някаква драма, достойна за латино сериал, в отношенията на един клас първолаци.  : Sick

# 36
  • София
  • Мнения: 198
      Прочетох темата с голям интерес  Simple Smile Въпреки че остава много малко време до края на учебната година, аз ще насърча авторката да следи внимателно целия процес през всичките 3 години, които им предстоят.
      Ситуацията категорично не е за подценяване. И да, не всичко е училище, ама детето от първи до четвърти клас в повечето случаи е от 8 сутринта до 17, а не рядко и до 18 в училището, после още 3-4 часа и в кревата....
      От всичките ми години опит с деца и от личните ми наблюдения върху нашите приятели и техните деца мога да кажа, че децата се влияят изключително много от външната среда и от другите около тях. Предполагам, че и учителката го знае и се опитва да реши проблема, като изолира "проблемното"дете, което със сигурност няма да го реши, даже може и да го задълбочи. Но и нея я разбирам до някъде(мисля, че много малко хора си дават сметка какво е да си учител в днешно време и с какви родители се налага да работиш понякога; аз не съм, но имам не малко действащи приятели учители), защото ако родителите не желаят да направят нещо с детето си, тя трябва да вложи гигантски усилия да го вкара в пътя, а тя явно или няма идея как или желание или време или .... Със сигурност не одобрявам подхода, но той си е класически.
       Но авторката има влияние върху своето си дете- аз лично бих намалила телефонните разговори като цяло, с който и да било; бих говорила много и постоянно за всичко и за взаимоотношенията между хората, защото едно е да си добронамерен и да даваш шанс, но е доста трудно да го направиш с хора, които имат един или друг проблем и това да не ти повлияе. То големи хора не се оправят, та малки деца ли  Laughing Изобщо си мисля, че ние забравяме колко голямо влияние сме върху децата си- дали липсващо такова или активно. С разговори и пълноценно време в семейството детеto ще се научи кое е ценно и кое не, но ако другото дете го разсейва или има манипулация е добре да се ограничи влиянието. Но при достатъчно време със собственото си дете ще го разбереш Simple Smile
  

Последна редакция: чт, 25 май 2017, 11:27 от chriss

# 37
  • Мнения: 17 132
Имам нужда от съвет.

Скрит текст:
След последната родителска среща имах дълъг разговор с класната, който сериозно ме притесни.
Дъщеря ми е в първи клас и се справяше чудесно досега. Напоследък обаче забелязах една апатия и незаинтересованост. Не й се чете, не й се пише, досадно й било. Само преди месец пишеше толкова красиво, буквално като калиграф. Развалила си е почерка, започнала е да пише разкрачено и небрежно, сякаш бърза да претупа нещата. А едно от нещата, за които я хвалеха постоянно, беше нейният перфекционизъм. Постоянно говоря с нея има ли нещо, което я притеснява. Тя твърди, че всичко е наред, че диктовките и преписите били твърде дълги, че не й стигало време, затова бързала, че ще се старае повече. И наистина виждам, че е започнала да се старае. Подобри отново почерка.
Както и да е. Говорих с класната. И тя ми каза, че е силно притеснена от приятелството на дъщеря ми с една от съученичките й. Двете наистина са много близки, не им стига цял ден училище, но и вечер си говорят по телефона. Според класната, това дете й влияе зле. То е единственото от целия клас, което все още среща трудности с четенето, изключително разсеяно и абсолютно вън от учебния процес. Иначе е много симпатично момиченце. Това дете наистина буквално се е впило в нея. Като я види и буквално я "закопчава". Държи я за ръка, под ръка, направо въздух не й дава да си поеме. Проблемът е, че са се залепили двете една за друга и вместо моята дъщеря да й повлияе добре, се случва точно обратното. Аз не мога да ги разделя насила или пък да й казвам кой да й е приятел, тя все пак е самостоятелен човек, но просто не знам как да постъпя. Като за начало говорих с нея, обясних й, че не бива приятелките да са по-важни от ученето, че не трябва да позволява да й оказват влияние на училището. Според госпожата, трябва да говоря с родителите също. Но от какъв зор? Какво да им кажа? Моля ви се, кажете на дъщеря си да остави моята на мира, защото й пречи?! Абсурдно е. Проблемът не е техен, а мой. Най-вероятно ще ми кажат да си гледам работата и ще бъдат прави. Те седят на самостоятелни чинове, не си пречат, но в междучасията са неразделни.
Вчера блокирах на телефона й номера на детето, за да не си говорят поне по телефона, без нейно знание и днес изпитвам угризения. Но просто не знам как да постъпя. Приемам съвети от препатили майки. Simple Smile

Темата е много хубава и участията в нея - също. С интерес я прочетох цялата.
Да оставим красивото писане на страна - то няма много общо с цялостния учебен процес. Има слаби ученици, които пишат много красиво, както и обратното. Това няма значение.
Хубаво е ти сама да установиш причината за липса на интерес на детето ти към училището в момента - умора ли е, досада ли е, недобри преподавателски методи ли са или нещо друго. Не знам по този повод какво ти казва твоето дете на теб, самата, но това е важно.
Ако проблемът при другото дете се изразява само в недобро овладяване на учебния материал - учителката най-вероятно наистина е много лош професионалист, който си измива ръцете и сама създава конфликти. Дано не е така, но ако е - ще имате проблеми занапред. С нея. Не с децата и с краснописа.
Блокирането на телефона е лош подход. Просто се разберете за времето, през което може да се говори. И то не само с конкретното дете. А по принцип.
Аз съм имала всякакви приятелки - и слаби ученички, и пушачки, и отличнички, и със склонност към алкохол, и амбициозни, и какви ли не. Успехът в училище няма нищо общо с качествата, които са ме привличали през годините, за да сме приятелки. Постепенно едни приятелства отпаднаха, други останаха, трети се новопоявиха. Но това са естествени процеси и когато много им се бае отвън, се нанасят по-големи вреди, отколкото ползи. Т.к. детето не се научава на самостоятелна преценка и вземане на решения. А това е най-важното при възпитанието на децата.
Ако приятелят има явно девиантно зловредно поведение- хубаво, но най-често това не е така. Не личи да е така и от описания случай.
Да не забравяме, че хората привчилат и се привличат от сродни души. Девиантният едва ли ще привлече примерен към себе си. И обратното.
Не е никак задължително и да си другарувате с родителите на приятелите на детето. Едва ли сте наясно и защо не ходят на родителски срещи. Може да имат личен конфликт с учителката, например. И тя да го връща на детето им. Може да има куп различни причини.
Не прави прибързани изводи, без да знаеш фактите.

# 38
  • София
  • Мнения: 743
Благодаря за коментарите на всички отзовали се.  bouquet

Малко update.
Блокирането на телефона все още си стои и досега дъщеря ми нито веднъж не ме попита дали нещо се случва с телефона й. Защото всеки ден буквално има по 5 auto rejected повиквания от нейната приятелка. Чакам реакция - няма никаква. Дори няколко пъти самата аз й казах, че Х я е търсила - отговорът беше: "А, добре, не съм чула. Ще й се обадя после." И не следва обаждане.  Няма как детето да не е споделило с нея, че телефонът й дава постоянно заето. Обаче нито думица по темата, нищо. Не са престанали да бъдат приятелки, като гледам снимки и клипчета във фейсбук групата на класа ни. Сега ме притеснява факта, че постигнах нежелан ефект с това, че говорих с нея по темата - изолира ме от случващото се. Преди ми разказваше, вече не го прави.  Sad Сама съм си виновна, че изобщо се опитах да се намеся във взаимоотношенията им. Относно училището - нещата се подобриха значително. Справила се е повече от добре на изходните нива, вкл. и на теста по езика, който изучават, е изкарала максимума точки.
Но аз се чувствам ужасно виновна спрямо нея.  Confused

# 39
  • Мнения: 17 132
Ами то най-вероятно "положението" не е и ставало нещо лошо. Освен с краснописа. Който няма никакво значение. С напредването из класовете започва да се пише бързо, което влошава четимостта и "красотата". Целта не е калиграфия. Освен ако не се стягате за художници.
Нека си другаруват, щом другото дете не е някакво крайно грубо и невъзпитано. Нищо няма да ви пречи това.

# 40
  • София
  • Мнения: 198
    Според мен си говори спокойно с детето и не се страхувай, че го обичаш и искаш да се погрижиш за него. И да сбъркаш, може да се поправиш, но децата усещат когато някой не е уверен в себе си и в позицията си. Все пак ние сме родителите и няма драма, че налагаме рестрикции(все пак тук не говорим за насилие/малтретиране или тормоз от страна на родителя) към децата си. Ако искаш и отблокирай телефона или й кажи защо си го направила, защото така наистина е малко задкулисно, но бъди спокойна и убедена в позицията, която ще заемеш. Но за мен принципно дете на 7 години да си говори с някой по телефона дълго или без мое присъствие.... Хммм, не бих Simple Smile Изобщо, за първи път чувам за такъв клас, в който си звънят, че и фейсбук група имат, говоря в първи клас... Много ми се вижда. Аз тука с децата, с които работя в 6 и 7 клас виждам такъв зор с губенето на времето и телефоните им, че ако от толкова рано се почне... Не го казвам с критика и с лош тон, просто отбелязвам Simple Smile bouquet bouquet

# 41
  • Мнения: 17 132
Комуникациите днес са различни. Нашият клас също има фейсбук група, но организирана от учителката, която качва в нея съобщения и снимки. Може би такава имат и децата от класа на момиченцето на авторката.
Иначе децата в първи клас е вече нормално да имат мобилни телефони и да ги ползват. Когато аз бях в първи клас и нагоре съм си ползвала също свободно стационарния телефон и съм си говорила по него с приятелки, които не ми живеят в блока или много близо до у нас. Нищо чудно няма в това.
Не бива, обаче, да се налагат рестрикции, когато не сме сигурни дали и защо ги налагаме. Защото точно това се получава - негативен резултат. Децата ако не в първи, във втори клас ще разберат, че родителят нередно се е намесил в личните им отношения, а те не са от типа, който ги застрашава с нещо. И ще се крият. Вместо да споделят. На малкото човек би могъл да му се намеси, но все по- трудно ще става това нагоре. А ако прекалено много се меси, детето ще стане подчинаемо, безволево и несамостоятелно, безинициативно и ще страдат социалните му контакти. Много внимателно трябва да се пипа с подобни намеси. 

Последна редакция: чт, 25 май 2017, 13:16 от Judy

# 42
  • София
  • Мнения: 743
Фейсбук групата е на класа, администрирана от класната. Тя качва снимки и клипчета на децата от ежедневието им в училище. А мобилни телефони - абсолютно всичките имат мобилни телефони, по време на час им ги прибират в една кутия, после си ги взимат. Разменили са си номерата и си говорят помежду си.

# 43
  • София
  • Мнения: 198
      Ясно, да. Аз работя с по-големи деца и инфото ми е от там, а при тях се случвали по-късно тези неща.
       Judy, като цяло съм съгласна с това, което си написала. Но мисля, че стана много модерно децата да се оставят да правят всичко стига да им е приятно и да не занимават родителите си. Сега темата не е за това, но не мога да не го отбележа и после проблеми, проблеми, проблеми. Давам уроци на деца от доста години и имам много приятели вече с поотраснали деца и знам, че понякога се налага да се намесиш в едно или друго нещо в живота на детето си. За това то е дете и има родители, които знаят повече от него и могат да видят на далеч. Няма лошо в самостоятелните избори за не малко неща, но има доста неща, които децата не могат да преценят и затова сме ние  bouquet Примери мога да дам много, но ще си позволя само този- едно от децата, с които работя в последните години е била близка с най-трудното и неконтролируемо момиче в класа- best friends. Докато майка й реши да се намеси в това взаимоотношение минаха 2 години и сега детето е много зле- матурите са между 2 и 3, а другото момиче ще повтаря годината. Та това момиче, с което работя аз ми каза наскоро, че съжалява, че по-рано не е спряла това взаимоотношение и, че никой не й е казал за последиците- и в началото всичко е забавно, купон, бунт срещу учителите, ти си "отворения", но после става доста кофти Simple Smile И, че е деликатно, деликатно е, но липсата на комуникация и поемане на отговорност не извинение. Сори, че разводнихме темата  bouquet Мисля, че авторката обича доста детето си и ще намери правилния подход Simple Smile

# 44
  • Мнения: 17 132
Не мисля, че точно от тази тема може да се съди затова, че
Цитат
стана много модерно децата да се оставят да правят всичко стига да им е приятно и да не занимават родителите си
.
Не виждам информация и причина да се ходи в такава насока изобщо.
Телефонът е вид комуникация - удобна и никак не лоша. Детето говори, не си играе игри само по него. В това да говориш с приятели, вкл. по телефон, няма нищо лошо. И не това създава проблеми.
А намеса в живота на детето винаги ще има, докато е непълнолетно поне. Въпросът е за границите на тази намеса. И че тя е по-скоро вредна, когато не е нужна в съответния вид.
"Неконтролируемо дете" вероятно означава дете с лошо поведение. Тук такова описание няма. Тук има просто едно дете, което не било на шест с учебния материал. И ако това е поводът учителката да го отлъчи /а за друг не прочетохме/ - то не е добър атестат за нея.
Твоят случай не е като този, който обсъждаме тук. И не могат да се правят изводи от единия за другия.
Имах приятелка, която остана да повтаря заради една математика в единадесети клас. И какво? Да не ми е приятелка ли? Че тя е страхотен човек! Сега е начален учител. Примери най- различни има. Животът е много, ама много шарен.
Затова е добре, когато се обсъжда конкретен, да се концентрираме върху него, т.к. другите описани случаи могат да нямат нищо общо.

# 45
  • София
  • Мнения: 198
Разбира се Judy, не го приемай лично. Всеки изразява опита си и цялото ми мнение беше, че все пак е добре да се наблюдава ситуацията и се аргументирах защо Simple Smile Ти също  bouquet Изказвам по-общо мнение, защото тази тема може да послужи на други хора, и всеки казва някакъв опит. И на горе има доста споменати примери лични или не, които са далеч от конкретната ситуация,но са дадени като пример Simple Smile И се извиних за разводняването все пак Wink

# 46
  • Мнения: 17 132
Лично няма как да го приемам. Проблемът не е мой, а на авторката.  Simple Smile

# 47
  • Мнения: 2 500
Аз наистина не виждам какъв е проблема - развалянето на почерка не ми се струва да е нещо кой знае колко страшно, нито пък е сигурно, че причината за това е в другото дете.
Според мен е хубаво децата да си създадат приятелства в училище. Моето дете изглежда, че няма приятели в класа. Това на мен ми се струва доста по-неприятния вариант. Аз трябва ли да се безпокоя и да търся причини и проблеми?

# 48
  • Варна
  • Мнения: 9 036
Аз трябва ли да се безпокоя и да търся причини и проблеми?

Моя син е същия.Аз лично много се притеснявам.Една госпожа се беше изцепила,че е аутсайдер,направо подскочих.В последствие говорих с класната,обясни ми,че в никакъв случай не е аудсайдер,но определено не обичал да общува със всички.Има 2-3 деца с които са постоянно заедно и аз се радвам.За съжаление едното май ще повтаря класа,много се надявам да не се случи.Не е глупаво,но наскоро разбрах,че родителите му са незрящи и явно няма кой да му помага.Много се ядосах,че не съм разбрала по-рано.И на класната съм бясна,че не е взела някакви мерки.Едно време класните ръководители бяха по отговорни сякаш Tired

# 49
  • Мнения: 17 132
Аз наистина не виждам какъв е проблема - развалянето на почерка не ми се струва да е нещо кой знае колко страшно, нито пък е сигурно, че причината за това е в другото дете.
Според мен е хубаво децата да си създадат приятелства в училище. Моето дете изглежда, че няма приятели в класа. Това на мен ми се струва доста по-неприятния вариант. Аз трябва ли да се безпокоя и да търся причини и проблеми?
И според мен това е по-неприятният вариант. Аз бих се притеснила. И определено бих потърсила причината заедно с детето. Може да е у него. Може нещо в класа да се случва или учителят да разединява децата. Но при всички положения бих потърсила причината. Защото не мога да си представя едно дете да ходи на училище и да няма в клас поне един приятел.

Цитат на:  link=topic=977334.msg35116892#msg35116892 date=1496745698

Моя син е същия.Аз лично много се притеснявам.Една госпожа се беше изцепила,че е аутсайдер,направо подскочих.В последствие говорих с класната,обясни ми,че в никакъв случай не е аудсайдер,но определено не обичал да общува със всички.Има 2-3 деца с които са постоянно заедно и аз се радвам.За съжаление едното май ще повтаря класа,много се надявам да не се случи.Не е глупаво,но наскоро разбрах,че родителите му са незрящи и явно няма кой да му помага.Много се ядосах,че не съм разбрала по-рано.И на класната съм бясна,че не е взела някакви мерки.Едно време класните ръководители бяха по отговорни сякаш Tired

Тя, това, за аутсайдера, само на теб ли го каза или публично?
Иначе е нормално едно дете и въобще един човек да не обича да "общува с всички". Човек най-често има предпочитания, а това става в съвсем ранна възраст още.

Общи условия

Активация на акаунт