Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 май 2017, 20:50 ч.

Априлски мами 2016 - Тема 10

  • 41 165
  • 723
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 10 722
Каспър, кураж мила, важното е операцшята да мине добре, останалото ще се нареди някак си  Praynig Hug
Кажете моля, кога давате вода  newsm78 Хич не се сещам, а като се сетя не искат  ooooh!

# 46
  • Стара Загора
  • Мнения: 475
tedka90, за сега нямаме успех, може би защото знае, че така или иначе я чака кърмене. Не се отказвам дори и капки да пие само.

Casper, моля се операцията да мине успешно и тези тревоги да останат в миналото и детенцето да бъде здраво. Мъжете са слаби и при най-малкия възникнал проблем се изплашват. Поговорете и обсъдете бъдещето си. Дано се осъзнае и ви оценява истински от тук нататък.

Ние имаме 2-ро зъбче  newsm44
Мила спи с дълга нощничка и не толкова дебело одеало, но от няколко нощи я усещам, че се поти доста. През нощта като пропусне памперса (да, дори памперс гащите пропускат при нас Sad ) и така или иначе й сменям нощничката. Преди малко я завих с една бархетна пелена, а дори спим на леко отворена врата на терасата. Днес й поръчах ромпъри от Некст и скоро може и да спим с тях, но с чорапки.

# 47
  • Владая
  • Мнения: 356
amini,аз оставям шишето да и е под ръка,така обикаляйки из стаята отива взима си го и пие.На вън периодично и предлагам,пие когато поиска,ако ли не не посяга.

# 48
  • Мнения: 1 237
Ясен не пие вода,но Мая не отказва никога,ако го види започва да се облизва.
Пускам още отопление,няма как.. ами се иска да почина от високите сметки,но това да е проблема.

# 49
  • София
  • Мнения: 85
  Hug Hug Hug ви момичета. Нямате представа какъв спасителен пояс се явявате в момента.

  Аз знам, че всичко ще бъде наред с малкия, просто го знам. Обаче въпреки това сърчицето ми се е свило от притеснение. Мразя ги тези упойки значи, до дъното на душата си, еле пък пълната. След като се събуди не е моето дете. Но когато няма как  Ще стискам зъби и това е.

 Ох, с таткото... В момента се опитвам да си изясня картинката. Какво искам и как си мисля, че ще се получи. Не е лесно. Изобщо. Не искам да действам прибързано, аз и не съм такъв човек ( затова и сме на това дередже де). Замислих се вчера и днес, че може би и аз пресилвам нещата, знам ли. Вече в нищо не съм сигурна. По начало трудно убедих таткото , че трябва да работим за бебе ( а аз съм с проблеми и беше ясно, че няма да стане от раз) Чаках го мнооооого време да се реши. После започна ходенето по мъките, лекари, всеки ден прегледи,инжекции, лекарства, отрицателни тестове. Обаче още там бях сама. Той просто не се ангажираше с проблема. А аз имах нужда от неговата подкрепа. Забременях. Някъде в 7 месец имахме страхотно скарване пак по повод това, че не се ангажира достатъчно и не ме слуша от какво казвам  че имам нужда. Бяхме обсъждали преди да забременея, че за мен е важно ако имаме дете да имаме и брак. И той се съгласи с мен. Е още нямаме брак,а и няма и да имаме. За всяко нещо което се случва аз съм инициатор и организатор. Той все е зает,уморен,изнервен от работата. Сякаш аз не работя( и преди да родя и сега работя много). Всичко аз трябва да върша. По сто пъти повтарям, че трябва да се направи дадено нещо и накрая получавам отговор "само ми мрънкаш и повтаряш по 100 пъти"  #2gunfire Когато се роди детето беше много грижовен. Имаше го страха както каза loveza, но този период отмина.  Имам чувството, че си мисли че аз наистина нищо не правя по цял ден и няма от какво да съм уморена. Или дори по-лошо изобщо не се замисля за това. От както се е родило детето нито веднъж не пое инициатива да го гледа за да отида аз някъде да свърша работа, какво да кажем за излизане с приятелки. Нито една сутрин не стана да вземе детето и да ме остави да поспя. Нито една нощ не прекара буден с мен докато детето плачеше и се превиваше от болка. НИЩО. Дори не се сети да каже поне веднъж "уморена си почини си малко". А истината е, че имах ужасно голяма нужда от помощ за да се справя с бурята от чувства след раждането и ужаса в болницата. Бях изпаднала в следродилна депресия, която сама трябваше да преборя докато се опитвах да успокоя истерично ревящото бебе денонощно. По-късно разбрахме, че коликите не са били причината и аз някак намерих сила да се стегна заради детето. Но ужасно много ме боли от факта, че точно от него не получавам подкрепа и разбиране. Че трябва да се моля за помощ за да мога да си почина малко. Сякаш не го заслужавам. Унизително е и боли.
 Освен това смята, че да си баща е въпрос на настроения. Ако е ок днес ще се позанимава с детето, ако не не ме търсете. А това вече ме вбесява. Иначе ми прави муцуни, че детето не искало да отиде в него и само мен търсело.  А как да стане като през седмицата се виждат вечер за малко и детето ляга, а през уикенда ако таткото не е на кеф не му обръща много внимание, ако пък е на кеф виси на компютъра. Има и още много други неща, но няма смисъл да пиша повече. Мисля,че добре обрисувах ситуацията.
 Иначе Zina аз не съм спирала да го обичам, но сякаш това вече не е достатъчно.
 Миналата седмица си излях душата и му казах всичко което ми е на сърцето. Цяла нощ ми отне да си кажа всичко.  Той твърди, че разбира и че съм права. Обеща да направи необходимото за да бъде по-добър баща.   Каза, че и то ме обича. Обаче не каза моля те дай да се разберем или нещо такова. Единствено което спомена по въпроса беше, че дали ще сме заедно или не аз съм щяла да реша. Сякаш прие като факт, казаното от мен, че не мога повече така и приключвам с това. Иначе след този разговор определено се старае повече в отношенията с детето. Опитва се и с мен да омекоти ситуацията но не е особено настоятелен. Не знам, ще изчакам да мине всичко с детето пък тогава на по-спокойна глава ще го обмислям.
 Ама стига толкова съм мрънкала, обърнах го на искрено и лично.  Rolling Eyes
 Благодаря ви, че ме подкрепяте и четете словоизлиянията ми.

 Ох чета си поста и си мисля колко съм жалка,седнала да се оплаква от мъжа си при положение, че детето има нужда от мен. Изчезвам, че ме зове   breastfeeding breastfeeding

Последна редакция: пн, 15 май 2017, 00:01 от Casper

# 50
  • Мнения: 10 722
Софинка, а кога я даваш тази вода, след хранене, между храненията или как?

Уф, много ми е затруднително, взела съм чаши с твърд накрайник, които децата искат да използват за размахване, опитвала съм и от шише с биберон, но сякаш давам нещо фалшиво...

# 51
  • София
  • Мнения: 85
 amini,  аз в началото бях купила такава чаша с твърд накрайник - само си чешеше венците с нея. След това взех с мек накрайник- само си играеше и се правеше вир вода от глава до пети. Последно взех със сламка  и там взеха да се получават нещата. В началото предлагах вода постоянно ( тоест когато се сетя де), гледах да го оставям на видимо и за двамата място, че да се подсещам. Малко по малко започна да пие. Вече пие средно по 150-200 милилитра на ден. Задължително след ставане от сън предлагам вода. Шишето слагам през деня на ниската маса и той от време на време минава и дърпа по някоя глътка. Когато се храни също е до него. Навън я вадя и предлагам от време на време, сега при топличкото  гледам по-често.
 Ще се получи , трябва малко търпение ( и с това  Wink ) и време и ще стане работата. Още са малки и се разсейват и дори и да са жадни може да пропуснат да си покажат/кажат ако има нещо интересно наблизо.

# 52
  • Мнения: 10 722
Каспър, благодаря за споделения опит  Hug

Аз по време на хранене не мисля да предлагам, така се разреждат стомашните сокове и се затруднява храносмилането, самата аз не пия.

Добре, че става топло, та ако разлеят нещо няма да настинат...

# 53
  • Стара Загора
  • Мнения: 475
Предлагам много често, ако не иска ме бута. Навън винаги й давам и на ден изпива около 300мл може би малко повече. Когато афтата много я болеше и 50мл дали изпиваше.
Афтата още я лекуваме, но мисля че се свива. На такова място е в устата й, че не се вижда и светя със светкавицата на телефона и й бъркам в устата са й затисна езика, за да видя - то е ритане, реване.. само да мине вече 7 дена минаха.
Вие каква марка АМ давате на децата си?

# 54
  • Мнения: 10 722
Деси, горкото детенце, намъчили сте се  Sad
Моите са на Хип АR, ползвам и Хип 3 комбиотик за кашите. Няколко пъти сеопитах да сменя антирефлуксното с обикновено, но не ми се получи, а вече няма за кога.

# 55
  • София
  • Мнения: 12 059
И Катерина не иска вода, с 300 зора пие по няколко глътки на ден.  Rolling Eyes

Casper не си жалка.  Hug Страшно много ти се е насъбрало и човек има нужда да сподели, за да му олекне поне малко.   Hug

# 56
  • Мнения: 356
Ние сме на Милумил.
Днес сме на преглед и евентуално на ваксина. Стискайте палци всичко да е наред.
Мисля, че на Вики лишеите, които излязоха са реакция към млякото, с което я мажа на Хип. Скоро я намазахме веднъж и тръгнаха пак на същите места, спряхме да мажем и те не се развиват, но си личат  Thinking
Вики тези дни беше по-крива и се събуждаше и днес видях, че си имаме 5 зъбче  Mr. Green Но сериозно ме притесняват горните предни две...едното ми изглежда по-напред от другото, а тя  нали все си смуче двете пръстчета  Sad

# 57
  • Стара Загора
  • Мнения: 551
Боже,аз и новата тема съм пропуснала  ooooh!.
Напоследък не ми остава много време за компа,от шиене де  Blush.
zina,много неприятно се е получило със снимките,но вие да сте здрави.Пак ще се снимате,пък дано стане чудо и някъде успеят да ви ги възстановят. Peace
Борис често пие вода от шише с твърд накрайник.Вкъщи и из му го слагам на достъпно място и като мине и се сети-пие.Навън аз му предлагам,като се сетя.
Casper,като те чета и все едно виждам себе си преди години.Кураж момиче,няма да се предаваш.Ще видиш как като се оправи Мони,тръгне на градина и ти се върнеш след хората всичко ще се нареди и няма да изглежда толкова черно  Hug.Има мъже,които просто не са родени да са бащи и това е истината.И ММ е от тях.Почти шест години го чаках да се реши да имаме баткото,докато накрая просто му заявих,че ми е писнало да го чакам-и така.Малките деца просто винаги са го плашили,и му е трудно да ги възприеме.А за домашните задължения-просто го мързи.И аз съм имала моменти, когато съм обмисляла нещата като теб,но други неща са ме спирали.Пожелавам ти от сърце вашите отношения да се променят коренно и той да е бащата и мъжът,който си представяш.Моят така и не стана  Joy.Винаги съм се справяла сама,но сега като си гледам децата не съжалявам и пак съм готова да съм им и майка,и баща.Аз съм приела,че имам три деца вкъщи и това е.Всеки знае сам колко може да търпи-така че и ти ще намериш своя път-не се тревожи. Hug

# 58
  • Karnobat
  • Мнения: 181
Caspe не си жалка,а по скоро много силна жена!
Вода пие с моя помощ от шише с твърд накрайник, от скоро има и шише със сламка,от което пие айрян самичък. Събира му се ок 300мл течност, освен АМ
АМ е НАН,друго не признава

# 59
  • Мнения: 509
Здравейте момичета! Не мога да смогна да ви изчета. Simple Smile
Casper, първо да се обърна към теб. Искам да ти кажа, че си изключително силна и борбена жена! От сърце ти желая, операцията на Мони и периода по възстановяването да минат бързо и леко и всичко лошо да остане зад гърба ви! Hug
Стана ми мъчно, като четох за отношението на мъжа ти към теб и детето...,но ти си го обичаш...
Аз не знам, дали бих издържала.
По принцип съм за това да се борим до последно за да спасим семействата си, особено в днешно време, когато всеки маха с ръка и с лекота захвърля градени с години отношения и т.н, но все си мисля, че ако ще сме заедно, трябва да е във всичко. Иначе за какво ще ми е човек, който в лошото отстъпва.
Знам, че всеки преживява нещата по свой собствен начин, за това ти пожелавам, да вземете най-доброто решение и да бъдете много щастливи!
Мони вчера се пусна и направи две крачки.Simple Smile
Иска да се храни сама и да пие от нашите чаши. Вчера й намачках авокадо, дадох й лъжицата и я оставих. Накрая вместо Мони имахме Шрек, но пък изяде повече отколкото щеше, ако я хранех аз. Simple Smile
Вода пие около 250-300 мл на ден. Не знам, дали е достатъчно, но не мога да я накарам да пие повечр. Тя и суче, така че, колкото толкова. Peace


Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт