Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 31 май 2017, 21:17 ч.

Антисоциални/интровертни/темерутковци

  • 52 290
  • 680
  •   1
Отговори
# 30
  • В Космоса
  • Мнения: 8 774
Мдаа... Нашият шеф закъсня. Нямаше кой да отключи и се събрахме колегите. Опитах да се приобщя като честитих празника на тези, които пазят детското в себе си. Получих полвинчато благодаря, а моята усмивка застина във въздуха. Продължиха да си говорят безинтересни за мен неща, така че си извадих телефона и затвърдиха темерутски си образ. Crazy

# 31
  • Мнения: 321
На мен често ми се случва с по-приказлив събеседник,в един момент да изключа и изобщо да спра да го слушам,а само от време на време кимам или промъцвам нещо.Получава се неловко като ме хванат Laughing,а иначе съм добър слушател.Отчитам като недостатък неумението ми да общувам с хората,винаги ми е пречило в живота и в много ситуации.С повечето хора,просто няма какво да си кажа и как да завържа разговор .Но с близки и приятели е трудно да ми се затвори устата.И все пак най обичам да си говоря сама със себе си Laughing

# 32
  • София
  • Мнения: 17 661
Аз като работех в офис, всички излизат на балкона, аз на компа. Служебно приятелските взаимоотношения с колектива са ми мисия невъзможна. Може да се сприятеля с 1-2, но да се мазня на всички - изключено. Затова и не работя в офиси вече. Честно казано, повече от 3 човека на едно място ме смущават.

# 33
  • В Космоса
  • Мнения: 8 774
Агентче, същата работа. Излизат да пушат, аз дремуцам на компа. Добре, че съм с един колега в стаята, с него не ми е неловко да мълча, а и даже вече се отпуснаха да му обелваме по някоя дума и закачка. Шефът и той е при нас, отделени сме съд стъклена преграда, та още повече спомага за това да не се налага да говоря много, все пак сме на работа, не на лафче.

# 34
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 16 302
Аз не мога да бърборя и да работя. Мълча си.  Peace

# 35
  • София
  • Мнения: 3 478
Аз винаги много съм се дразнела, когато някой се опитва да запълни тишината, която е възникнала между нас ooooh! Имах една колежка, с която просто ама много трудно водим разговор #Crazy И въпреки нежалнието ми, на няколко смени трябваше да прекараме 2 часа само двете #Crazy #Crazy Това биваха най-дългите 2 часа в живота ми всеки път. Тя явно се чувстваше кофти като си мълчим и неуморно се опитваше да започне разговори, които аз много бързо попарвах с едносрични отговори Laughing Laughing

# 36
  • Мнения: 2 912
Някой спомена за общуването в писмен вид. На мен общуването, когато пиша също ми е по-лесно, това е малко странно, но може би, защото срещу мен няма никой.
Сега не работя и съм си вкъщи по цял ден сама, освен, ако някоя приятелка не се обади за кафе или разходка. Така, че вече месец доста си мълча и си стоя в тишината на спокойствие. Понякога ми е добре, а друг път се чудя защо сега не съм сред хората...и такива неща при мен. Rolling Eyes

# 37
  • Whatever our souls are made of, his and mine are the same.
  • Мнения: 1 674
Аз работя с още 10 жени в офис.Така се случи,че най-приказливата се падна до моето бюро.....Значи,ако реша да си мълча като пукъл(както си ми е най-добре Laughing) след час-два възниква въпроса защо мълча,да не би да има нещо?!... Еххх,ама така да го мразя този въпрос! "Защо мълчиш" или "Нищо не казваш" - за мен това е пълно недоразумение.Правилният въпрос трябва да е "А ти защо говориш постоянно?" Joy   Не е ли така?
И съм забелязала,че на такива хора(които все искат да говорят,да споделят клюки и разни истории,безинтересни за мен) все им е скучно...Ама аз какво съм виновна,че на тях им е скучно? На мен не ми е.И дори да ми е,няма да го споделя с тях:lol: Нищо друго не ми пречи в работата така,както празните приказки и принудата да говоря,за да не изглеждам странно.
В момента съм в обедна почивка...САМА Laughing Храня се в заведение,а колежките все ми се чудят как не ми е скучно сама hahaha Не знаят,че това е моят час за истински релакс Mr. Green

# 38
  • Мнения: 2 912
Аз работя с още 10 жени в офис.Така се случи,че най-приказливата се падна до моето бюро.....Значи,ако реша да си мълча като пукъл(както си ми е най-добре Laughing) след час-два възниква въпроса защо мълча,да не би да има нещо?!... Еххх,ама така да го мразя този въпрос! "Защо мълчиш" или "Нищо не казваш" - за мен това е пълно недоразумение.Правилният въпрос трябва да е "А ти защо говориш постоянно? Joy   Съгласни ли сте?
Аз съм съгласна с теб. На който му се мъчли, нека си мълчи, на който му с приказва, неки си приказва, колкото и дразнещо да е за другия. Grinning

# 39
  • Мнения: 23 606
Правилният въпрос трябва да е "А ти защо говориш постоянно?" Joy   Не е ли така?

попитай я - не заядливо, просто с цел да разбере различието и ако трябва после й обясни, че ти е лесно да работиш докато мълчиш

# 40
  • София
  • Мнения: 17 661
Обожавам да излизам сама. В ожедна почивка или по рабора и за разходка. Шматкам се като шматка и сама си говоря.😆

# 41
  • Мнения: 2 912
Обожавам да излизам сама. В ожедна почивка или по рабора и за разходка. Шматкам се като шматка и сама си говоря.😆
И аз често се шматкам сама. Laughing

# 42
  • В Космоса
  • Мнения: 8 774
Тамън и аз се шматкам сама. Правя си тигели, пък поседна на някоя пейчица. Идилия!

# 43
  • Мнения: 7 247
Нямам шеф и си мълча щастливо когато поискам..))


Е, блазе ти, че нямаш шеф ...  Sunglasses
Ох, като цяло е доста приятно, факт.
Но - за съжаление, не ми е постоянно състояние. Все пак имам нужда работно от другите хора, а с тях си трябва комуникация. 
И понякога съм постоянно в разговори, телефони и тн.
А след това съм супер изтощена..(

# 44
  • Мнения: 2 912
Е, да, няма как целия живот да си мине в пълно мълчание. Grinning Wink

Общи условия

Активация на акаунт