Първото нещо е че плацентата ми е ниско долу и ми казаха да не спортувам, това е наистина неприятно, защото това е едно от любимите ми занимания и ме разтоварва много от стреса. Отгоре на всичко ми казаха да не правя и секс, което още по-неприятно.
От трета страна съм пушач и всеки ден умирам да изпуша една цигара, от една страна се мъча да не пуша и в момента в които не издържа и изпуша една цигара се съсипвам от чувство за вина.
И не на последно място, нямам познати с деца и около мен всички излизат по цяла нощ, забавляват се, а аз седя в къщи и се мъча да не пуша.
Не търся клиширани отговори как дедето е виша кауза и тн. как 9 месеца нищо не са, според мен не са 9 месеца, а сбогом на страия живот завинаги. Но какво да правим ако страия живот си ни харесва, а новия очертава само лишения?