Отново за тийнейджърите, скуката, селфитата и слободията

В почти цяла Европа в училищата поне до 11-12 години децата са без телефон, а и за по-големите включено устройство в сградата на училището е забранено. Намирам го смислено. Нека децата да си имат телефон, но да си го включат на тръгване към вкъщи. Иначе вместо да учат, да тичат са в интернет или някоя игра. Накрая всички тези деца и от училище, и от пътешествия, вечери в ресторант ще помнят само един екран.

А родителите да не би да са по-различни? Нали и те са вторачени в екрана - на работа, на улицата, в градския транспорт, в ресторанта... Дори бих казала от сравнително беглите си наблюдения, че възрастните са по-вторачените в сравнение с децата. Пуберите си личи, че слушат музика повече, децата цъкат игрички, а възрастните се ровят в социалните мрежи. Какво излиза, че училището трябва да регулира или поправя това, което възрастните правят? Ми, първо възрастните да се научат да не ползват телефон и интернет в работно време или когато имат среща с други хора, пък после да учим децата и да им забраняваме. То е като с цигарите - да пушиш и да казваш как децата не трябва да пушат е най-малкото лицемерно. Първо спираш цигарите лично и послле даваш акъл и забраняваш на децата.

да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.

Тук говорим за времето в училище, а не да превъзпитаваме някого. Децата ще са като родителите. Но родителите ако пият от обяд, което е правило в България, това значи ли, че в училищните лавки трябва да се сервира водка?
Децата, доколкото чувам, защото нямам пряк поглед, още от началното училище си цъкат в час в телефоните и таблетите, и не виждам даже как се допуска такова нещо, да не говорим как се учи така. Това имах предвид.

Не, не съм вторачена нон стоп в телефон. Синът ми никога не ме е виждал по улицата да цъкам. Сядам на лаптоп, което е динозавърско- ако имах повече място, щеше  да е бюро с десктоп. После ставам и навън не цъкам.

И именно затова виждам, че и синът ми едва ли ще се пристрасти крайно към смартфон. Та той вече почти се е наиграл...

Не са изроди, но недорасляци без акъл за последиците - да, точно им приляга.
Не мисля, че технологиите са виновни. Навремето един комшия често се качваше на покрива на блок с 12 етажа, сядаше на ръба и си вееше краката. Ей, така, да изглежда интересен. Той пък - ненаиграл се възрастен.
Иначе по всяко време е имало и ще има хора /и деца, и възрастни/ които обичат да изпитват възможностите си и да стигат до житейския си ръб. Това няма да се спре, като се забранят телефоните, например.

Децата правят точно това, което правят и възрастните. Включително възрастните на работа. И на работа във всяка свободна минута са с телефона и в мрежата. Всичко е възпитание, защото е послание. А посланието е $не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря и го спазвай, нищо че аз правя точно обратното$. Възрастните на работа в почивките могат да се социализират по същия начин, както би трябвало да го правят децата през междучасието, но с игри. Постоянно на възрастните, дори когато работят с клиенти и човек е в ролята на клиент, все им пиука фейсът или нещо друго, винаги крадешком дори се хвърля едно око.
Всъщност не всички деца цъкат през междучасието, повечето малки ученици предпочитат да играят като търчат насам-натам или с топка, или с каквото им попадне.

Разбира се. Може да е нападнато детето от човек/куче и да се върнало в училище, защо да няма телефон, за да се обади на родител? Може да има някакъв инцидент на улицата и да не смее да мине.
Може и да останат да потичат/поиграят с топка в двора, обажда се - казва оставам - после като приключат звъни, че тръгва.
Всичко е възможно.

Така ми дойде. Сега се върнах да си го препрочета- абе, права си. Но е искрено, мое.
За Чек- не се и съмнявам в думите ти, просто е толкова нередно, да не кажа престъпно, че подлежи на санкциониране и ако това не се е случило- грешката е ваша, на родителите. Да не говорим, че според КТ госпожата е в чиста проба самоотлъчка, което неминуемо води до дисциплинарно наказание.
За телефоните и таблетите- позволявам си да наруша ПВР и разрешавам на децата да носят такива и да ги ползват. Не само, често се допитваме заедно до "чичко Гугъл" /техен израз/, учим се да търсим информация, да прецизираме критериите при търсене, да избираме полезното и необходимото... Няколко пъти бяхме хванати в крачка от шефките и отнесохме гамото. Което още повече ни солидаризира в твърдото решение да ползваме инфо от нета всеки път, когато ни е необходимо. Вие знаете ли, че едно от прозвищата на Левски е Тропчо? И аз не знаех, тази година заедно го научихме с децата, нарушавайки правилото за ползване на Интернет при самоподготовката в училище. Е, ами откъде да го научим, ако не от нета?
Когато едно дете е тревожно, притеснено или просто иска да чуе мама/тати- защо да няма тази възможност?! Бездруго са толкова институционализирани тези дечица, защо да им отнемаме още една опция за контакт със семейството? Иска да сподели нещо, иска да каже какво е яло в стола, иска да се оплаче, че го боли глава, че е паднало на двора, че е получило висока/ниска оценка, че са го похвалили, че са го обидили... Е как да стане това /което наистина носи психокомфорт и успокоение на детето/, ако то не разполага с телефона си?
Като учител за себе си и групата деца, за които нося отговорност, съм разрешила проблема , нарушавайки правилника. Родителите и децата са доволни, аз също. Имаме негласно споразумение да ползваме правилата избирателно в интерес на всеобщия комфорт.

Изобщо не смятам, че телефоните и интернет са проблем. Особено, че те са в основата на това, за което се отнася темата.
Още по-малко смятам, че днес е нормално да се забрани достъп до тях в ученическа възраст.
Единствено мястото и начина им на използване следва да се прецизират, с оглед възрастта и обстановката.

Какво означава специфичния жест с ръката, който правят някои от децата на снимките?

На мен ми прилича на "кол ми". 
Но най-често позите и жестоветете при редовните снимащи се не се осъзнават, а са копирани модни такива.

Те могат да го правят вкъщи. Не бива държавните институции да толерират това, което е вредно за децата и обучението им. Нарича се отговорна държавна политика. А тук все казват, ми те родители това, родителите онова. А институцията училище къде е във всичко това.

 
 



За да изглежда интересен? На 12тиия етагж? Хайде стига. Дори да го забележи някой отдолу, не би го разпознал.
Никога ли не ти хрумна, че може би просто му е приятно?

Пак зависи от гледната точка. На мен ми е много удобно така, да са без телефони. Нямам ангажимента да набавям апарат, да следя за сметка или презареждам ваучер. Не напомням постоянно да внимават да не ги загубят или счупят. Ходят и се връща от училище с автобус, спирката им е на 150 м от къщи, но и чип не смятам да им слагам, гледам ги от терасата.
Та тъпи правила според теб.