Синдром на родителското отчуждение

  • 28 954
  • 337
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: 14 918
Happy, това със самоубийството е някаква класика. И аз игнорирах, като ми дрънкаше за самоубийство.
Но пък веднъж ни върна с детето от тренировка, защото получил аритмия от стреса и мъката и викнал линейка. Такъв цирк направи пред докторите и те го успокояваха пред мен как щял да си намери друга и не си заслужавам...  ooooh! Rolling Eyes Ако очите ми пускаха лазери тогава, щяха да му прогорят главата.
Ох , то това хем е смешно , хем  е скандално . Пред детето ли се  разви сценарият Shocked
Това, с формата на манипулация чрез предизвикване на съжаление, е ужасна. За децата , имам предвид.
Има си хора мрънкалници , то им е кредо и поза в живота. И най-странното е , че получават доста повече внимание. Ако е от жена /любовница/ , то е защото поражда майчин инстинкт. Ако е от мъж към мъж , е някаква форма на попечителство. И покровителство.
Обаче ако е спрямо дете , само ужас може да предизвика.
Чета темата и  се радвам , че е станала забавна с тези фаталистични и катастрофични прогнози  hahaha
И се замислих- защо ли няма Синдром на екссъпружеското отчуждение.
Много положително явление , между другото  Peace

# 316
  • Sofia
  • Мнения: 4 726
tays, не помня дали детето беше в стаята или си отиде в своята. Май той протягаше ръце жаловито да я гушка. То това да беше само - будил я е вечер да ми кажела "чао", защото ще ги напускам, пред по-малкото дете пък привика майка си и сестра си да ме псуват и да ме гонят от къщи и водят в лудница... Накрая хлопнаха вратата върху главата на детето, но после една година му обяснявали, че аз съм го била ударила.

Честно казано, аз се присещам за този период понякога, за да се потупвам отново и отново по рамото за доброто решение и за прекрасното развитие на нещата след това.  Mr. Green

Моят най-голям страх е да не умра преди децата да са станали на 18, защото тогава сигурно ще ги дадат на бившия (а той ще ги прати при майка му) и ще им спрат достъпа до моите близки. Иначе той едва ли би им направил нещо физически, само психически не ги щади, но не от злоба към тях, а от глупост.

# 317
  • Бургас
  • Мнения: 5 617
Нали не мислите, че ще се самоубият горките? Глупости. Еле пък ако все пак решат да си слагат край на земните мъки, то си е тяхно право.  hahaha Трябва ли и това да мислим.
Колкото по - малко поддавате на психоатаки, толкова по - бързо ще секнат. Ако единия търгне на такава война, другия трябва да е пас. Най - добрия начин да избегнеш тази въртележка е да не се качваш.

# 318
  • Мнения: 15 223
Моят най-голям страх е да не умра преди децата да са станали на 18, защото тогава сигурно ще ги дадат на бившия

Леле, мислех си, че само на мен ми минават подобни мисли  ooooh! И не за друго, а защото разбиранията ни за възпитаване, отглеждане, среда и бъдеще на детето ни са коренно различни и детето от един свят, в който живее в момента ще попадне рязко в съвсем различен, а там бъдещето му е ясно

И на мен темата ми стана забавна - лека и ненатоварваща. И за да продължим тенденцията ще разкажа нещо интересно и от моя опит. Когато чашата ми преля и реших да сложа точка го направих по не особено приятен за БНД начин. Заведох детето при баба ми, запалих колата, пратих му смс, че излизам и няма да се прибера, докато не си събере багажа и не се изнесе и си изключих телефона /той живееше при мен/. След това отидох с приятелки на кръчма  Grinning Обаче нашия звънял на мен, на приятелки, на колежки - на всички, на които имаше номерата и накрая, като видял, че явно нещата са наистина сериозни и окончателни отишъл при баща ми и му заявил категорично "Аз се изнасям - напускам дъщеря ти, защото си има любовник."  Joy Joy Joy Joy Joy Мамин, златен той. Като се прибрах той си беше стегнал багажа и ме чакаше. Посрещна ме с изречението "Аз си тръгвам" /явно очаквайки, че съм размислила, преминало ми е и ще го помоля до поговорим/ и се сблъска с моя отговор "Чудесно, кога?" При което нищо не каза, само си взе багажа и тръгна. А на мен все едно някой ми отряза едно въже с огромен камък висящ на врата ми. Така дълбоко си поех въздух и издишах - все едно вече можех да дишам. Дори не мога да опиша колко добре се почувствах тогава. А три седмици след това дойде да ми предложи да сме си купели нова, семейна кола /под купили има предвит аз да купя, а той да я кара/. В първия момент бях ето така  Shocked Shocked Shocked, а след 2 минути вече бях ето така  hahaha hahaha hahaha

# 319
  • Мнения: 18 522
Аз съм изпозабравила цели години от семейния живот с БНД и не мога да проумея как така изобщо това ми се е случило. Ако не бяха децата за доказателство, съвсем нямаше да вярвам Simple Smile

Не че сме живели зле, докато бяхме заедно, тогава си беше ОК той, но като тръгнаха нещата на раздяла, си забраних да мисля за него и да гледам назад и верно всичко изпозабравих...Той ме улесни, защото като срещна любовта си от минал живот, се преобрази тотално Simple Smile

# 320
  • Мнения: 444
И аз уж не вярвам да се самоубият, а само плашат гаргите! Истинските самоубийци не говорят, а действат! 😲

# 321
  • Мнения: 14 918
Скрит текст:
Моят най-голям страх е да не умра преди децата да са станали на 18, защото тогава сигурно ще ги дадат на бившия

Леле, мислех си, че само на мен ми минават подобни мисли  ooooh! И не за друго, а защото разбиранията ни за възпитаване, отглеждане, среда и бъдеще на детето ни са коренно различни и детето от един свят, в който живее в момента ще попадне рязко в съвсем различен, а там бъдещето му е ясно

И на мен темата ми стана забавна - лека и ненатоварваща. И за да продължим тенденцията ще разкажа нещо интересно и от моя опит. Когато чашата ми преля и реших да сложа точка го направих по не особено приятен за БНД начин.
Заведох детето при баба ми, запалих колата, пратих му смс, че излизам и няма да се прибера, докато не си събере багажа и не се изнесе и си изключих телефона /той живееше при мен/. След това отидох с приятелки на кръчма  Grinning Обаче нашия звънял на мен, на приятелки, на колежки - на всички, на които имаше номерата и накрая, като видял, че явно нещата са наистина сериозни и окончателни
Скрит текст:
отишъл при баща ми и му заявил категорично "Аз се изнасям - напускам дъщеря ти, защото си има любовник."  Joy Joy Joy Joy Joy Мамин, златен той. Като се прибрах той си беше стегнал багажа и ме чакаше. Посрещна ме с изречението "Аз си тръгвам" /явно очаквайки, че съм размислила, преминало ми е и ще го помоля до поговорим/ и се сблъска с моя отговор "Чудесно, кога?" При което нищо не каза, само си взе багажа и тръгна. А на мен все едно някой ми отряза едно въже с огромен камък висящ на врата ми. Така дълбоко си поех въздух и издишах - все едно вече можех да дишам. Дори не мога да опиша колко добре се почувствах тогава. А три седмици след това дойде да ми предложи да сме си купели нова, семейна кола /под купили има предвит аз да купя, а той да я кара/. В първия момент бях ето така  Shocked Shocked Shocked, а след 2 минути вече бях ето така  hahaha hahaha hahaha
От една позната съм чула мъдрия лаф , че един мъж трябва да е подходящ не само за брак , но и за развод Laughing. Леле , много смело си постъпила. През ум ли не ти мина , че ще отиде при баба ти и ще грабне детето и после можеш да не го видиш дълго време. Shocked
Аз не бих рискувала , един отчаян и наранен , нежелан мъж , е способен на също толкова драматични и истерични ходове.
Хубаво развитие. При теб Hug

# 322
  • Мнения: 15 223
Скрит текст:
Моят най-голям страх е да не умра преди децата да са станали на 18, защото тогава сигурно ще ги дадат на бившия

Леле, мислех си, че само на мен ми минават подобни мисли  ooooh! И не за друго, а защото разбиранията ни за възпитаване, отглеждане, среда и бъдеще на детето ни са коренно различни и детето от един свят, в който живее в момента ще попадне рязко в съвсем различен, а там бъдещето му е ясно

И на мен темата ми стана забавна - лека и ненатоварваща. И за да продължим тенденцията ще разкажа нещо интересно и от моя опит. Когато чашата ми преля и реших да сложа точка го направих по не особено приятен за БНД начин.
Заведох детето при баба ми, запалих колата, пратих му смс, че излизам и няма да се прибера, докато не си събере багажа и не се изнесе и си изключих телефона /той живееше при мен/. След това отидох с приятелки на кръчма  Grinning Обаче нашия звънял на мен, на приятелки, на колежки - на всички, на които имаше номерата и накрая, като видял, че явно нещата са наистина сериозни и окончателни
Скрит текст:
отишъл при баща ми и му заявил категорично "Аз се изнасям - напускам дъщеря ти, защото си има любовник."  Joy Joy Joy Joy Joy Мамин, златен той. Като се прибрах той си беше стегнал багажа и ме чакаше. Посрещна ме с изречението "Аз си тръгвам" /явно очаквайки, че съм размислила, преминало ми е и ще го помоля до поговорим/ и се сблъска с моя отговор "Чудесно, кога?" При което нищо не каза, само си взе багажа и тръгна. А на мен все едно някой ми отряза едно въже с огромен камък висящ на врата ми. Така дълбоко си поех въздух и издишах - все едно вече можех да дишам. Дори не мога да опиша колко добре се почувствах тогава. А три седмици след това дойде да ми предложи да сме си купели нова, семейна кола /под купили има предвит аз да купя, а той да я кара/. В първия момент бях ето така  Shocked Shocked Shocked, а след 2 минути вече бях ето така  hahaha hahaha hahaha
От една позната съм чула мъдрия лаф , че един мъж трябва да е подходящ не само за брак , но и за развод Laughing. Леле , много смело си постъпила. През ум ли не ти мина , че ще отиде при баба ти и ще грабне детето и после можеш да не го видиш дълго време. Shocked
Аз не бих рискувала , един отчаян и наранен , нежелан мъж , е способен на също толкова драматични и истерични ходове.
Хубаво развитие. При теб Hug

В моя случай нямаше как да го направи - той живееше при мен в къщата на родителите ми. Детето ми беше при баба ми, която живее на първия етаж в същата къща. На втория живеят майка ми и баща ми, на третия тогава живеехме ние. Та общо взето нямаше какво толкова да направи. А и неговите родители живеят на следващата пряка до нас - най-много там да го беше завел. Но тъй като той се прибираше и все още се прибира от работа към 1.00 ч нямаше как просто да вземе детето  Wink

А относно самоубийците - първото ми гадже се кълнеше, че ще се самоубие, когато му казах, че приключвам с него. Толкова твърдо решен беше да сложи край на живота си, че се ожени за моя съученичка точно 6 м., след като се разделихме. От тогава хич не вярвам на самоубийци  Grinning

# 323
  • Мнения: 35 891
Дами, отклонявате се от темата СРО. Темата е много полезна във вида, в който беше започната, моля не я разводнявайте.
В текущия подфорум има друга тема за споделяне и подкрепа. Ако посочената според Вас не е достатъчно подходяща за обсъждане поведението на БНД и други апекти на отношенията по време на и след раздялата, можете да пуснете нова, която няма да бъде местена в СО.
Благодаря!

# 324
# 325
  • Мнения: 18 522
Каквото и да е изписано по темата, опре ли ти реално до главата, просто страдаш и няма решение. Околните хора повечето нищо не разбират, просто гледат съжалително и си мислят какво ли толкова е направила тази майка, щом чак не иска да я види детето. Или коментират невероятни глупости, ама наистина невероятни понякога.

Освен това се говори само и единствено за онеправдани бащи. Аз лично оставам с впечатление, че съм единствената майка, на която бившия съпруг се е оказал по-добър манипулатор и е успял да настрои детето. Винаги и навсякъде се говори само за отхвърлените бащи и за техните мъки. Това наистина писва. При положение, че съм супер всеотдаен човек, че ако зависеше от мен навремето, никога не бих си развалила аз семейството и че развода при мен беше единствен изход от ситуацията, сега трябва да търпя и "отмъщението" на бащата и роднините чрез детето. Супер отвратителна история, в която се бориш абсолютно сам. И това е.

# 326
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 834
Темата тотално замря, но да се опитам да я подбутна с това:
През есента ще започнат снимките на нов сериал на БНТ, базиран на истински истории. "Денят на бащата" ще е една истинска драма. Става въпрос за едно разпадащо се семейство и тяхното дете. Образува се една много сериозна война между съпруга и съпругата. Фокусът е какво се случва с детето. Става дума за синдрома на родителско отчуждение. Това е когато при една такава тежка раздяла родителите се озлобяват един срещу друг, губят своята човечност и започват за настройват детето. И се оказва, че в много от случаите детето започва да отхвърля родителя, при когото не живее, и го мрази. Това е социалният контекст на цялото нещо. Иначе става дума за един баща, който губи детето си.

# 327
  • Мнения: 5 225
Ясно ...  за случаите когато , то започва да отхвърля родителя при който живее , подстрекавано от другия родител не се говори никъде нали .

# 328
  • при късмета
  • Мнения: 23 868
Според мен много често децата идеализират родителя, който не ги отглежда. При него са за малко, често е позволено нещо, което отглеждащия не позволява умишлено, не ги карат да учат, връчват ги на баба и дядо, а там е още по-свободно или ги водят в някой център за забавления и ги оставят да беснеят на воля и още примери. в такива ситуации като ги тресне пубертета, повечето хлапета заявяват на отглеждащия родител, че искат при другия, точно защото при него има и забрани и задължения и учене, а си мислят, че като са при неотглеждащия, нещата ще си останат както като ходят за събота и неделя. Зависи от възрастта на детето, но в пубертета при разделени родители това е доста често наблюдавано

# 329
  • Мнения: 5 225
На 100 % съм съгласна с Ма ко . Ако двамата родители обаче имат единомислие спрямо възпитанието , няма да е така. Но това е 1 на 1000.

Общи условия

Активация на акаунт