O, наистина звучи доста притеснително, да отиде да го изследват - така най-сигурно ще се разбере какво се е случило. 
- Публикувана: 17 юли 2017, 21:25 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2017, 00:12 ч.
Удари ме без да иска
Благодаря. Да, пука ми, но той си е твърдо убеден, че е от прегряване и е ходене на сън.
Иначе, и аз това съм чела за сомнамбулите и помненето. Той не помни как е стигнал до хола, че ми е викнал някви хора какво му говорели, само съня с горящата сграда.
Зандали, хърка понякога само.
Иначе, и аз това съм чела за сомнамбулите и помненето. Той не помни как е стигнал до хола, че ми е викнал някви хора какво му говорели, само съня с горящата сграда.
Зандали, хърка понякога само.
Добре, колкото и нелеп да ми изглежда въпросът - зададох го, защото при сънна апнея може да има такива реакции. И от там ще ви е по-лесно да намерите специалист. Бащата на големия ми син беше с
Такава "диагноза". Имали сме няколко подобни случки / една от които беше да ми крещи - аз съм малкия прозорец, къде съм... и като не знаех какво да отговоря започна да ме души/ после нищо не помнеше. Все пак беше завършил медицина и си си подозираше какво му е и ходи в един център в София, където го изписаха с апарат за дишане. Както и да е, вече не съм с този човек, а и при вас сигурно е друго. Психиатър сигурно би помогнал...поне в диагностицирането. Аз...не знам, колкото и егоистично да звучи, а и вече минала през подобно нещо - не бих се занимавала.
Такава "диагноза". Имали сме няколко подобни случки / една от които беше да ми крещи - аз съм малкия прозорец, къде съм... и като не знаех какво да отговоря започна да ме души/ после нищо не помнеше. Все пак беше завършил медицина и си си подозираше какво му е и ходи в един център в София, където го изписаха с апарат за дишане. Както и да е, вече не съм с този човек, а и при вас сигурно е друго. Психиатър сигурно би помогнал...поне в диагностицирането. Аз...не знам, колкото и егоистично да звучи, а и вече минала през подобно нещо - не бих се занимавала.
Десс е права. Отивате на лекар. Вс друго са чужди истории. Но не отлагай, моля те. Лекарят - психиатър, а не невролог. Постави ултиматум - или лекар, или приключваш връзката. И още нещо - по възможност се срещайте на оживени места.
По-точно в Лаборатория за съня, има такава в София. Трябва да го изследват за процеси по време на сън.
Аз съм изключително страхлива на тема каквито и да било проблеми с избухвания или буен нрав на някой мъж. Просто няма начин да бих останала и изяснявала какво и как... мен ме е страх от такива хора. Дано си прецениш добре ти каква си и какво си склонна да изтърпиш. Какво като ме е ударил неволно, ако пак може да се случи и аз няма да спя спокойно?? Леле, ако имаме и дете.... не искам да мисля, просто бих избягала на секундата аз. Но това е едно от нещата, с които не мога да направя никакъв компромис.
Историята ти много ми напомни за една моя подобна такава....Бях някъде на около 24, излизах от известно време с едно момче. Всичко беше прекрасно, оставах да спя при него от време на време. Докато една нощ не ми изкара акъла. Не се бяхме карали въпросната вечер за нищо, беше зима, не беше от хората, които сънуват. Не взимаше наркотици, не пушеше. Сутринта бях на работа и трябваше да ставам рано, а той почваше от по - късно. След като станах и се оправих, се опитах да го събудя просто за да заключи вратата след мен и да му кажа чао. Побутнах го лекичко, не помръдваше. Пробвах още един -два пъти така ( подчертавам, беше леко ) и когато вече тъкмо мислех да се отказвам и да тръгвам, той скочи изведнъж и ме бутна силно на земята. Все едно пред мен беше някакъв друг човек. Със замъглен и налудничав празен поглед. Извиках му " какво ти става, откачи ли ". А той просто стоеше, мълчеше и ме гледаше странно. Спомням си, че ме хвана голям страх и по най - бързият начин си тръгнах. Не помнеше нищо на следващият ден. Когато му разказах, недоумяваше защо го е направил и защо се е държал така. Но си призна, че за втори път му се случвало. Първият е бил с бившата му приятелка. Твърдеше, че нищо му няма, че било от стрес или защото упорито съм опитвала да го събудя. Не искаше да отиде на какъвто и да било лекар. От този случай спрях да нощувам в тях и в последствие и връзката ни приключи много бързо.
Мерси за линка, както и за разказа за апнеята. Не знаех, че може да има такива сериозни последици.
Ще полежа една седмица, както ми казаха.
Може би и той като каза, че е слънчасал и майка му (понеже й каза и тя се опита да го успокои по телефона, че нищо не се е случило, той беше се панирал) и аз бях се самоубедила, че просто ставане на сън, но и на мен не ми изглеждаше така.
Предната вечер или две се разбуди малко и ме пита два или три пъти дали има земетресение.
Виждала съм веднъж сомнамбулстване и а момичето просто си говорихме, докато се опита да си прави косата с преса посред нощ. После си легна и на сутринта не помнеше. Това, което се случи беше много различно и буйстващо.
Напомни ми на друго, да не се самофилмирам, но и такова съм виждала.
Доста се стреснах от отговорите ви : (
Ще полежа една седмица, както ми казаха.
Може би и той като каза, че е слънчасал и майка му (понеже й каза и тя се опита да го успокои по телефона, че нищо не се е случило, той беше се панирал) и аз бях се самоубедила, че просто ставане на сън, но и на мен не ми изглеждаше така.
Предната вечер или две се разбуди малко и ме пита два или три пъти дали има земетресение.
Виждала съм веднъж сомнамбулстване и а момичето просто си говорихме, докато се опита да си прави косата с преса посред нощ. После си легна и на сутринта не помнеше. Това, което се случи беше много различно и буйстващо.
Напомни ми на друго, да не се самофилмирам, но и такова съм виждала.
Доста се стреснах от отговорите ви : (
Два пъти съм удряла мъжът си на сън, заливала съм баща си с вода, изнасяла съм си колелото до пред входа, където са ме заловили.
Говоря и се смея на съм редовно. До сега не съм диагностицирана с някакво психично разстройство, а съм ходила на лекар.
Сомнамбулството ми изчезна почти с течение на годините. Не помня нищо от случилото се, освен един път.
Говоря и се смея на съм редовно. До сега не съм диагностицирана с някакво психично разстройство, а съм ходила на лекар.
Сомнамбулството ми изчезна почти с течение на годините. Не помня нищо от случилото се, освен един път.
Самият удар, ако е без да иска, няма значение. Случва се понякога, инциденти стават. Но в разказа ти има толкова други червени лампички, че аз лично бих приключила тази връзка. Запомни нещо - ако в началото на връзката има някакви дребни проблемчета, те по правило не се изглаждат с годините, а стават по-големи.
Аз едно не разбирам- защо я съветвате да приключи с него? Не го е направил съзнателно, може да има някакъв проблем, ама то кой ли няма? Защо така лесно трябва да се откаже от някой, когото обича или харесва?
Моят съвет е просто да отидете на лекар и за твое спокойствие, а пък и за негово добро, да видите проблема откъде идва и толкова.
Моят приятел понякога когато заспива започва да си мята краката първите 15 минути, после се успокоява. Случвало се е да ме удари в кокалчето или нещо такова, но не мисля че заради това трябва да го зарежа.
Моят съвет е просто да отидете на лекар и за твое спокойствие, а пък и за негово добро, да видите проблема откъде идва и толкова.
Моят приятел понякога когато заспива започва да си мята краката първите 15 минути, после се успокоява. Случвало се е да ме удари в кокалчето или нещо такова, но не мисля че заради това трябва да го зарежа.
Препоръчани теми