Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 4 авг. 2017, 14:34 ч.
  • Преглеждания  2 689  Мнения  35  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 311
Здравейте! Имам син на 5 години. На кратко- дългоочаквано дете,инвитро,силно обичано и обгрижвано. По време на бременността ми не спирай да се усмихвам и да Галя корема си,имам чувството че от тогава изградих толкова силна връзка между нас. Още от бебе не приемаше други хора около себе си...мама,мама и пак мама...само мама съществуваше за него,дори при баща си не стоеше. Винаги е бил около деца,всеки божи ден съм го водила да е сред връстниците,но трудно се сприятелява. Изключително е чувствителен-реве много,тръшка се много,натъжава се много. Ето днес примерно на площадката дойдоха десетина дечица,които веднага се заиграха,той седна на пейката при мен и наведе срамежливо глава. Насърчавам го да общува,опитвам се да го сприятелява,като го водя при децата за да се запознаят с него,но ако някое от тях каже,че сега си играят ,той просто се разтреперана от мъка и сяда унил при мен. Къса ми сърцето...от няколко седмици разви и тикове(консултирах се с педиатърката му,която каза че са в следствие на силната му емоционалност). Когато някое дете го извика за игра става много весел,играе наравно с тях,скача ,доведе,но иначе е редовно аутсайдер. Имали ли сте такива деца и израснаха ли тази притеснителното? Как се справяте в такива ситуации? Повярвайте ми пробвам какво ли не...

Реклама
# 1
  • Мнения: 25
Оххх и ние сме така. На 6г. Ние тиковете ги направихме още на 3г. Силно емоционален и трудна адаптация. Силно привързан към мен. Спи при мен и само проверява да съм при него. Събужда се и пита там ли съм. Играе си сам, много рядко с деца. Започнахме да ходим на психолог и мисля , че има резултат.Играят, рисуват и с времето щял да го израсте. Аз се притеснявам когато стане време за училище. Децата са много буйни и различни. Надявам се да  "узрее емоционално" както казва психоложката. Ходим по по-тихи градинки с по-малко деца. Така е по-лесно да се опита да се заиграе с някое. Когато са много само ги гледа и подскача около тях. Започнах да го оставям баба му да го гледа от време на време , за да свиква с раздялата. Ни не сме се делели до сега.

# 2
  • София
  • Мнения: 13 789
Ходи ли на градина?
Има ли определени приятелчета?
За дете на 5 е нормално да има вече някакъв социален кръг. Но е нормално да се притеснява от много деца накуп. Моят син си играе с 4-5 деца. В смисъл на едно място има 2 приятелчета, на други места - по 1.

# 3
  • Мнения: 311
Ходи още от ясла. Въпреки,че е с едни и същи деца вече няколко години няма изразени приятелства. Предпочита игра с едно от момиченцата,но чак приятелка не бих казала,че му е. Има още две дечица,с които се разбира,но едното е доста далеч от вкъщи,а другото е братовчедка му,в друг град е. От съседските деца също има две три ,с които предпочита игра,но те го търсят когато няма ,с кой друг да играят,в момента,в които се появят други деца го зарязват. Опитвам се да го насърчава да отива при тях,въпреки че са го "избутали" настрани,но той се чувства като изоставен,има силно развито чувството за ниска самооценка.

# 4
  • Мнения: 311
Lady 1234 ,,при нас също първите тикове се появиха на три,но тогава бързо отшумяха. Сега обаче продължават дълго време и са"комбинирани" -мига с очи,криви уста и пишка често. Честно ви казвам вече не знам какво да правя...доста съм се отчаяла. Пред него уж се опитвам да съм силна,но на моменти се пречупва и ...тогава става още пи-зле...това с психоложката и аз съм се замислила,но първо ще пробвам с хомеопатия.

# 5
  • Мнения: 5 125
Много е трудно с такива дечица.
За емоционалния им комфорт е много важно да има режим и повторяемост.
Режим за сън и хранене без каквито и да е колебания. Повторяемост в дневните занимания им се отразяват добре. Потърсете площадка с малко деца и където вашето дете е спокойно и ходете там всеки ден. Разнообразието за тях е излишен стрес.

Изберете дете с което се разбират и поговорете, че това е техния "най-добър приятел". Веднъж заето и определено кой заема тази позиция детето не се чувства толкова самотно и отхвърлено. Не е необходимо да виждат често това дете. Кажете му че то е вашият най-добър приятел.

Ония американски дивотии с утвърждаващите изречения и огледалото действат много добре на неуверени деца. Кажете на детето, че вие трябва да ги правите и то да ви насърчава.

Психолог
Хомеопат
Рейки мастър /може и да не е мастър де/
Прана
Ако щете и от онези жени, които помагат от растояние.

Наистина е важно да помогнете на детето си сега за да израстне уверен и успешен човек.

# 6
  • Мнения: 1 239
Шмати, все едно, че описваш мен.
Не го упреквай и не го притискай. Приеми го и го обичай такъв, какъвто е. Като дете по градинките аз също треперех и не можех да се реша да отида при непознати деца, а много ми се играеше, но за да преодолея себе си и да играя с тях трябваше те да ме поканят, което рядко се случваше. С израстването открих, че ми е по-лесно да контактувам с по-малки деца. Открих, че ми е по-лесно да установявам контакт когато съм с баща ми, а не с майка ми, която е много контролираща и ме е подтискала допълнително.

Дъщеря ми макар и да не е чак срамежлива, много често си е самодостатъчна. Тя също трудно тръгва на контакт и не приема да играе с всеки. Малко по-особена е, обикновено играе с момчета, по-рядко с момичета, които са ± една година около нейната възраст. Хубавото е, че и в нова среда си намира с кого да общува, лошото е, че понякога отблъсква деца, които са благоразположени към нея. Има си приятел с когото я събирам през почивните дни, търсят се, пасват си. Последните месеци и в градината й се появи по-специално приятелче, но вече завършиха и контактът стана труден - живеем в различни квартали и ще учат в различни училища.
Дорис дава много хубави съвети. +1 и от мен. Добавям още един съвет - консултирай се с детски психиатър, не за да те тревожа, а за твое успокоение. Това, което описваш не е асоциално дете. По мое време казваха твърде срамежливо,
затворено дете. И това не е съвсем точно, но...

Последна редакция: сб, 05 авг 2017, 01:33 от Mama Ru

# 7
  • Макондо
  • Мнения: 6 228
Може да се опитате да събирате детето с деца на ваши приятели или да го запишете на някаква допълнителна активност, съобразена с темперамента му. Лично аз не бих го водила по площадки, детето е голямо и в градината общува достатъчно с връстници.

# 8
  • Мнения: 25
6mati и ние минахме тиковете с устни, вежди..., започна да си бели кожичките по пръстите като се притесни. 
На нас ни предписаха Ментал Комфорт.
Това което казва the Дорис е много важно-режим и повтаряемост. Когато отидем на нова площадка той се притеснява и напряга. Ходим на тихи места с по малко деца.
Аз съм доволна от нашата психоложка. Рисуват лица с различни  емоции и ги обсъждат- защо детето плаче, нещо притеснява ли го......, играят на куклен театър и създават приятелства. Той се чувства много добре след посещенията при нея.
Ако искаш мога да препоръчам и добър психиатър. И там ходихме, но каза че по-скоро сме за психолог.
 Всичко ще се намести само че малко по-бавно с много любов и търпение.
Много важно е ти да си спокойна и сигурна за да се чувства и детето така.

# 9
  • Мнения: 311
Благодаря на отзовалите се. Ще се борим да се справим със стреса и безпокойството. Ще взаимствам някои от съветите-днес гледахме в огледало и се "надъхване" колко сме силни и готини:) рисувахме усмихнати лица и си измисляме ,какво го прави щастливо...мисля да го запиша и на спорт,но ударихме на камък с плуването и футбола,не са ми в стихията...ще се пробвам с някой силов спорт-карате...има интерес на думи,ще видим на дела как ще е...
Интересното при него е,че изразеното му поведение е отдръпнало и срамежливо,но има моменти,в които се изявява като лидер. Днес примерно дойде на площадката детенце,с което понякога играе и то доста добре. Моя юнак започна да се налага на какво да играят,след час към тях се присъедини и друго дете и двамата следваха "напътствията" му. Сламежлив е,но е хитър и бих казала доста начетен и обича ,когато играе да стават нещата както му се харесват. Това съм го забелязвала и в доста други ситуации...
Стискайте ми палци да се наредят нещата. Лейди 1234 ,надявам се и при вас всичко да се оправи. Ако ти е удобно би ли споделила,къде ходите на психолог,колко често и от кога? А ако може ориентировъчно и цена,може и на лични...

# 10
  • European Union
  • Мнения: 83
Аз бях такова дете. Не мисля, че точната дума е "асоциално". Израснах го. Въпреки това винаги съм завиждала на хората, които могат от нищото да започнат разговор с непознат.
И детето ще порасне, ще се адаптира, ще си намери приятели. Важно е майката да усети кога трябва да се отдръпне, за да не го направи зависимо от нея.

# 11
  • Макондо
  • Мнения: 6 228
Според мен е важно и майката да не драматизира. Ясно е че детето е чуствително, но от последния пост става ясно, че нещата не са толкова критични. Моят син също не успява да се впише винаги на детската площадка, сред непознати деца. С възрастни общува идеално, все пак те го изслушват, става диалог. Подходяща среда и изглаждане на адекватно самочувствие в семейството!

# 12
  • Макондо
  • Мнения: 6 228
Според мен е важно и майката да не драматизира. Ясно е че детето е чуствително, но от последния пост става ясно, че нещата не са толкова критични. Моят син също не успява да се впише винаги на детската площадка, сред непознати деца. С възрастни общува идеално, все пак те го изслушват, става диалог. Подходяща среда и изглаждане на адекватно самочувствие в семейството!

# 13
  • София
  • Мнения: 667
Защо трябва децата да станат еднакви? И да се впишат в детската площадска, да завържат лесно разговор с непознат, да посещават психолог за да настигнат по-есктровертните и общителни? Нали затова всички сме различни, цени се уж разнообразието, не живеем в социализма. Не искам децата ми да бъдат от "популярните" в училище, или да станат future leaders. И от посещението на психолог на детето не му ли остава чувство, че трябва да "догони" другите?
Идеята не е детето да е самодостатъчно си, но да се окуражава в това, което то иска и да се утвърждава в зависимост от характера си. Не непременно да завърже разговор с деца и да играе с деца, според мен от такова тласкане, което детето не иска, то става плахо и неуверено.

# 14
  • Мнения: 1 239
Целта би била детето да преодолее страховете и задръжките си, за да може да общува нормално. Ако поведението му се определя като "странно" от съучениците му, те постепенно ще го изолират, може и да го тормозят. Такова дете ще израсне неуверен и психически зависим от чуждото мнение и одобрение възрастен, което много пречи в живота, включително и при връзките с другия пол.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт