Асоциално дете?

Оххх и ние сме така. На 6г. Ние тиковете ги направихме още на 3г. Силно емоционален и трудна адаптация. Силно привързан към мен. Спи при мен и само проверява да съм при него. Събужда се и пита там ли съм. Играе си сам, много рядко с деца. Започнахме да ходим на психолог и мисля , че има резултат.Играят, рисуват и с времето щял да го израсте. Аз се притеснявам когато стане време за училище. Децата са много буйни и различни. Надявам се да  "узрее емоционално" както казва психоложката. Ходим по по-тихи градинки с по-малко деца. Така е по-лесно да се опита да се заиграе с някое. Когато са много само ги гледа и подскача около тях. Започнах да го оставям баба му да го гледа от време на време , за да свиква с раздялата. Ни не сме се делели до сега.

Ходи ли на градина?
Има ли определени приятелчета?
За дете на 5 е нормално да има вече някакъв социален кръг. Но е нормално да се притеснява от много деца накуп. Моят син си играе с 4-5 деца. В смисъл на едно място има 2 приятелчета, на други места - по 1.

Ходи още от ясла. Въпреки,че е с едни и същи деца вече няколко години няма изразени приятелства. Предпочита игра с едно от момиченцата,но чак приятелка не бих казала,че му е. Има още две дечица,с които се разбира,но едното е доста далеч от вкъщи,а другото е братовчедка му,в друг град е. От съседските деца също има две три ,с които предпочита игра,но те го търсят когато няма ,с кой друг да играят,в момента,в които се появят други деца го зарязват. Опитвам се да го насърчава да отива при тях,въпреки че са го "избутали" настрани,но той се чувства като изоставен,има силно развито чувството за ниска самооценка.

Lady 1234 ,,при нас също първите тикове се появиха на три,но тогава бързо отшумяха. Сега обаче продължават дълго време и са"комбинирани" -мига с очи,криви уста и пишка често. Честно ви казвам вече не знам какво да правя...доста съм се отчаяла. Пред него уж се опитвам да съм силна,но на моменти се пречупва и ...тогава става още пи-зле...това с психоложката и аз съм се замислила,но първо ще пробвам с хомеопатия.

Много е трудно с такива дечица.
За емоционалния им комфорт е много важно да има режим и повторяемост.
Режим за сън и хранене без каквито и да е колебания. Повторяемост в дневните занимания им се отразяват добре. Потърсете площадка с малко деца и където вашето дете е спокойно и ходете там всеки ден. Разнообразието за тях е излишен стрес.

Изберете дете с което се разбират и поговорете, че това е техния "най-добър приятел". Веднъж заето и определено кой заема тази позиция детето не се чувства толкова самотно и отхвърлено. Не е необходимо да виждат често това дете. Кажете му че то е вашият най-добър приятел.

Ония американски дивотии с утвърждаващите изречения и огледалото действат много добре на неуверени деца. Кажете на детето, че вие трябва да ги правите и то да ви насърчава.

Психолог
Хомеопат
Рейки мастър /може и да не е мастър де/
Прана
Ако щете и от онези жени, които помагат от растояние.

Наистина е важно да помогнете на детето си сега за да израстне уверен и успешен човек.

Шмати, все едно, че описваш мен.
Не го упреквай и не го притискай. Приеми го и го обичай такъв, какъвто е. Като дете по градинките аз също треперех и не можех да се реша да отида при непознати деца, а много ми се играеше, но за да преодолея себе си и да играя с тях трябваше те да ме поканят, което рядко се случваше. С израстването открих, че ми е по-лесно да контактувам с по-малки деца. Открих, че ми е по-лесно да установявам контакт когато съм с баща ми, а не с майка ми, която е много контролираща и ме е подтискала допълнително.

Дъщеря ми макар и да не е чак срамежлива, много често си е самодостатъчна. Тя също трудно тръгва на контакт и не приема да играе с всеки. Малко по-особена е, обикновено играе с момчета, по-рядко с момичета, които са ± една година около нейната възраст. Хубавото е, че и в нова среда си намира с кого да общува, лошото е, че понякога отблъсква деца, които са благоразположени към нея. Има си приятел с когото я събирам през почивните дни, търсят се, пасват си. Последните месеци и в градината й се появи по-специално приятелче, но вече завършиха и контактът стана труден - живеем в различни квартали и ще учат в различни училища.
Дорис дава много хубави съвети. +1 и от мен. Добавям още един съвет - консултирай се с детски психиатър, не за да те тревожа, а за твое успокоение. Това, което описваш не е асоциално дете. По мое време казваха твърде срамежливо,
затворено дете. И това не е съвсем точно, но...

Може да се опитате да събирате детето с деца на ваши приятели или да го запишете на някаква допълнителна активност, съобразена с темперамента му. Лично аз не бих го водила по площадки, детето е голямо и в градината общува достатъчно с връстници.

6mati и ние минахме тиковете с устни, вежди..., започна да си бели кожичките по пръстите като се притесни. 
На нас ни предписаха Ментал Комфорт.
Това което казва the Дорис е много важно-режим и повтаряемост. Когато отидем на нова площадка той се притеснява и напряга. Ходим на тихи места с по малко деца.
Аз съм доволна от нашата психоложка. Рисуват лица с различни  емоции и ги обсъждат- защо детето плаче, нещо притеснява ли го......, играят на куклен театър и създават приятелства. Той се чувства много добре след посещенията при нея.
Ако искаш мога да препоръчам и добър психиатър. И там ходихме, но каза че по-скоро сме за психолог.
 Всичко ще се намести само че малко по-бавно с много любов и търпение.
Много важно е ти да си спокойна и сигурна за да се чувства и детето така.

Благодаря на отзовалите се. Ще се борим да се справим със стреса и безпокойството. Ще взаимствам някои от съветите-днес гледахме в огледало и се "надъхване" колко сме силни и готини:) рисувахме усмихнати лица и си измисляме ,какво го прави щастливо...мисля да го запиша и на спорт,но ударихме на камък с плуването и футбола,не са ми в стихията...ще се пробвам с някой силов спорт-карате...има интерес на думи,ще видим на дела как ще е...
Интересното при него е,че изразеното му поведение е отдръпнало и срамежливо,но има моменти,в които се изявява като лидер. Днес примерно дойде на площадката детенце,с което понякога играе и то доста добре. Моя юнак започна да се налага на какво да играят,след час към тях се присъедини и друго дете и двамата следваха "напътствията" му. Сламежлив е,но е хитър и бих казала доста начетен и обича ,когато играе да стават нещата както му се харесват. Това съм го забелязвала и в доста други ситуации...
Стискайте ми палци да се наредят нещата. Лейди 1234 ,надявам се и при вас всичко да се оправи. Ако ти е удобно би ли споделила,къде ходите на психолог,колко често и от кога? А ако може ориентировъчно и цена,може и на лични...

Аз бях такова дете. Не мисля, че точната дума е "асоциално". Израснах го. Въпреки това винаги съм завиждала на хората, които могат от нищото да започнат разговор с непознат.
И детето ще порасне, ще се адаптира, ще си намери приятели. Важно е майката да усети кога трябва да се отдръпне, за да не го направи зависимо от нея.

Според мен е важно и майката да не драматизира. Ясно е че детето е чуствително, но от последния пост става ясно, че нещата не са толкова критични. Моят син също не успява да се впише винаги на детската площадка, сред непознати деца. С възрастни общува идеално, все пак те го изслушват, става диалог. Подходяща среда и изглаждане на адекватно самочувствие в семейството!

Според мен е важно и майката да не драматизира. Ясно е че детето е чуствително, но от последния пост става ясно, че нещата не са толкова критични. Моят син също не успява да се впише винаги на детската площадка, сред непознати деца. С възрастни общува идеално, все пак те го изслушват, става диалог. Подходяща среда и изглаждане на адекватно самочувствие в семейството!

Защо трябва децата да станат еднакви? И да се впишат в детската площадска, да завържат лесно разговор с непознат, да посещават психолог за да настигнат по-есктровертните и общителни? Нали затова всички сме различни, цени се уж разнообразието, не живеем в социализма. Не искам децата ми да бъдат от "популярните" в училище, или да станат future leaders. И от посещението на психолог на детето не му ли остава чувство, че трябва да "догони" другите?
Идеята не е детето да е самодостатъчно си, но да се окуражава в това, което то иска и да се утвърждава в зависимост от характера си. Не непременно да завърже разговор с деца и да играе с деца, според мен от такова тласкане, което детето не иска, то става плахо и неуверено.

Целта би била детето да преодолее страховете и задръжките си, за да може да общува нормално. Ако поведението му се определя като "странно" от съучениците му, те постепенно ще го изолират, може и да го тормозят. Такова дете ще израсне неуверен и психически зависим от чуждото мнение и одобрение възрастен, което много пречи в живота, включително и при връзките с другия пол.

Мама Ру е отговорила на зададения въпрос. А аз само ще допълня- кой е споменавал за "догонваме" на други деца,на подражание и т.н. само родител,който вижда как детето му се бори със себе си би разбрал...детето ми иска да играе,иска да има приятели,иска да тича с други(всичко това той ми е казвал),но не умее да "се впише"...тръгва към тях,но не рядко се отказва и се връща...трудно е да опишеш на родители,които нямат такива "проблеми",колко е тъжно наистина...аз не искам го променям ,да го уеднаквяване с другите или каквото и да е там,аз искам да не страда...защото повярвайте ми той страда!!! И не,не драматизирам излишно...кой знае може в очите на другите да е така,но представете си вашите деца в подобна ситуация-притеснителни,ревящи,плашливи,изолирани...хайде сега си представете,че от 10ходения сред деца имате 1,в което наистина виждате пламъчета и усмивки върху устните на детето си,само едно...и отново ме наречете драматизираща..сигурно съм такава,от страни винаги е по-лесно(...

Аз всъщност се припознавам в ситуацията, така че е излишно да ме нападате. Според мен и самата Вие сте много чувствителна и силно преживявате всичко, което се случва с детето (много родители не го правят). За мен детските площадки не са мястото, където детето трябва да се вписва. Средата, която трябва да изгради е в градината и училище. Аз първо бих поговорила с учителката там, да чуя нейното мнение относно детето и ако тя потвърди опасенията ми, тогава вече бих потърсила помощ от психолог.

Аз бях такова дете. Подобно може би, по-точно. На мен не ми беше приятно с много деца. Непознати пък хич не ми трябваха.
Винаги съм имала малко наистина близки приятели. И повече "добри познати", които не допускам толкова близо до себе си.
Докато децата от махалата играеха долу /тогава играехме на улицата до посреднощ/, аз предпочитах да чета книга сама вкъщи или да си играя сама. Не че не са ме искали, не че не са ме викали. Просто си бях самодостатъчна и не исках, сама ми беше по-приятно.
Понякога ме е било и срам, но бяха рядкост такива случаи, обикновено просто предпочитах да съм сама.
Относно увереността в себе си, плашливост, изолираност - няма рецепта, може би само вие да не правите излишни драми, да разбирате детето си, да го подкрепяте, да му помагате да вярва в себе си...
Аз и до днес рядко водя децата си на детски площадки. Не понасям повечето майки и безумните разговори, които водят, имам много нисък праг на търпимост към гамени, към нахални и агресивни деца без контрол и възпитание и т.н. И ако на моите деца им харесва стоим понякога, но като цяло не си прекарвам времето там. Децата ми дори и на детска градина не са ходили. Синът ми тръгна от 5г на предучилищна в у-ще, на дъщеря ми това ѝ предстои. Не са асоциални, с възрастта преодоляват естествено притеснителността си, имат малко, но пък верни приятели /като майка си /
Та ... едно дете не може да играе и да се разбира винаги и с всички. А няма и нужда от това. Струва ми се обаче, че известен проблем има първо във Вас, и после в детето ... сякаш Вие прекалено се притеснявате и драматизирате. А децата са попивателни. Те не разбират, но усещат, попиват... и отразяват вашите чувства и поведение, отношение и т.н.

Ох все едно чета за моя син.Но не бих използвала думи като асоциално или аутсайдер. Нормално е да си имат по 2-3 приятелчета и да се чувстват добре с тях. Няма как да се харесат на всички и да искат да играят с всички.

Проблемът е, че детето иска да играе с други деца, но се срамува. Не знам за детето на авторката, но си спомням аз как се чувствах. Все си мислех какво ще кажа, да не изложа или как ще отида при непознати деца, какво ще им кажа. Затова сега много се радвам на дъщеря ми, която е пълна моя противоположност.
Но не мисля, че като дете съм страдала. Проблемът ми беше само с непознати, никога не съм била аутсайдер в училище.

Моят съвет е да спрете да водите детето по детски площадки, които са истинска и абсолютна джунгла.
Не виждам защо едно дете трябва да бъде карано, че дори и принуждавано да се запознава, общува и играе с всеки.
Това няма как да се получи, особено при темперамента, който описвате за Вашето дете.

Ако синът ви има приятели от градината, поканете ги някъде на разходка, в парк, или пред вашият, техния блок, дори на гости. Осигурете му спокойна среда с 1-2деца максимум, с които може да играе, без да се притеснява от появата на други деца, които ще го "изместят" от играта.
Постоянното поставяне на детето в стресови и неприятни ситуации, ситуации които го карат да бъде нерешителен, допълнително могат да усложнят положението. Детето може да се затвори още повече, да реши че не е достатъчно добро, атрактивно, подходящо за игра с другите.
Не знам как психологът досега не ви е обяснил тези неща.

Ох Sesylle добре звучи и се получава, но докато са малки. Когато пораснат и тръгнат на училище става още по-голям проблем. Не можеш да го изолираш само с 2-3 деца, налага се да свикне със целия клас. И с добри и спокойни деца и с диваците и побойниците. И той ако не знае как да се впише в средата, защото мама го е изолирала и пазила от проблемните деца, настава още по-голямо мазало.

Глухарче, детето посещава детска градина и там далеч не е изолирано само с няколко деца.
Въпросът е, че през останалото време може да му се осигурява по-спокойна обстановка за игра и такава, в която детето да не се чувства постоянно отхвърлено.
Явно е, че детето има проблем със самооценката, неуверено е, страхува се от отхвърляне. Това е една от причините да не може да се "вписва" и да не играе с твърде много деца едновременно.
Децата винаги имат предпочитания с кого да играят, подсъзнателно избират такива, които отговарят на темперамента им и т.н.
Също така усещат неуверените и тези, които дори и да отстранят от играта няма да кажат нищо, а ще отидат и ще седнат на пейката.

Същия проблем имам с моя син. И като малък беше такъв и сега вече почти 12 годишен. И сте права,основния проблем е самочувствието и ниската самооценка.

Глухарче, може да се работи върху това с различни методи.
Има ли нещо, което детето обича да прави и е добро в него? Може да се насочи вниманието му там и чрез това (спорт, изкуство, музика, друго) да се работи в посока себеуважение, добра самооценка.

Ох сега сме в такава възраст, че основния ни интерес е компютъра. Иначе плува добре,обича да кара колело,уефборд,наскоро купих тротинетка за номера/някакъв спорт беше,не помня/. Правя всичко възможно да го изкарам от къщи. Но има лошия навик да чака да му се обадят, не поема инициатива той да звънне. Може и с дни да не излезе от къщи 😕
А и прооуснах да кажа,че повече от годинс сме посещавали психолог. Много бях доволна,харесваха се,но в един момент като дойдоха и допълнителните уроци, каталясах финансово.

Аз съм била подобно, не бих казала асоциално, а по-скоро "смотано" дете. Родителите ми правеха почти всичко вместо мен, питаха децата дали искат да играят с мен, общуваха с продавачите, когато исках нещо да си купя, ако бях жадна ходеха да молят за вода и т.н. Не ги обвинявам за това, правели са го от любов, но децата с по-мързеливи родители, които трябваше сами да вършат всичко това израстнаха по-самоуверени. За вашия син не е късно да започне да се учи - в началото с малки крачки: да го оставяте сам да си купи сладолед, да пита за часа случаен човек и други подобни. Всяко такова действие ще е като малка победа за него и това ще му даде самочувствие. Важното е да го оставите сам да извоюва тези свои победи, без да помагате. Вероятно ще се съпротивлява в началото, защото ще му е трудно да излезе от комфортната зона на мама. После обаче ще се чувства горд от това, че е успял сам.

Така както го описвате, детето не е асоциално, а интроверт. Аз съм същата, за разлика от него лесно общувам с познати и непознати, когато са около мен, но предпочитам да не го правя, натоварва ме психически. Мисълта да съм сред хора ме кара да се изморявам още като се появи в главата ми, особено ако ще ходя на място, където има много, с които ща - не ща, трябва да общувам. Правя го, но не ми е никак приятно. Виж, когато се срещам с един, максимум двама приятели, тогава ми е приятно и с удоволствие го правя.
Запишете детето на спорт някакъв, но да не е колективен, нека създаде кръг от деца със сходни на неговите интереси, но да може да се отдръпне от групата, когато общуването му натежи. Сега ми хрумна, че като стане на 6 можете да го запишете и при Скаутите, според мен ще му се отрази много добре.
И запомнете, че насилственото общуване не е социализация.

На моята дъщеря много й помогна ходенето на модерен балет. В началото много се притесняваше, трябваше и аз да съм в залата и така общо взето нещата вървяха много тегаво. След това казах, че спирам да оставам в залата. Имаше големи драми, но в същото време тя не желаеше да се отпише. Искаше да ходи, но и аз да съм там. Госпожата й по балет, много помогна, като изтърпя всичките й ревове и тръшканици. За две години ходене има 6 концерта, което за нея е голям напредък.

Танците на малките са групови - т.е. хем не се налага сам да излизаш на сцена, хем пък си важен за групата. Първата година дъщеря ми не говореше с никое от другите деца, втората си намери приятелки вече.

Та идеята ми е, че някакво такова групова занимание може много да помогне. Да се почувства детето, че е част от екипа и че е важен - футбол например. Важното е да се попадне на добър треньор, който да влезе в положение и да успее да накара детето да се отпусне и да види, че не е страшно да се справиш сам в дадена ситуация.

Извинете, но защо мислите, че това е проблем? Понякога детето си е самодостатъчно или просто не иска да комуникира с други деца. Вие когато излезете на разходка в парка, задължително ли отивате на някоя пейка, за да се запознаете с някой? Понякога детето няма нужда да общува с други деца, чиито игри не са им интересни. Моята дъщеря отказва да играе с деца, които играят "грубо" - бутат се, крещят, гонят се. Търси винаги по-големи дечица, но не на всяка цена. Има си приятелчета, с които се радва когато се види. Но определено не я смятам за интроверт, заради това, че не иска да играе с повечето деца по площадките и парковете. И също така никога не съм си позволявала да ходя, да моля някое дете да си играе с моето. Или пък на моето да казвам : Върви там и се запознай с момичето/момчето. Не знам... постепенно само ще изгради кръг от приятели.

Големият ми син(на 8 години) е подобен тип дете. Свръхчувствителен, страхлив, силно привързан към мен, повечето деца са му прекалено шумни, диви, тоест неподходящи за игра според него. Играе със строго ограничен брой деца.

Въпреки че приемам факта, че децата са различни, тази негова чувствителност и плахост му пречи- преди в детската градина, сега в училище. Работим над подобряване на самочувствието- да е самостоятелен, да има повече физическа активност, включваме и спорт, който го кара да се почувства силен и по-самоуверен. Има напредък, макар и бавен.

На какво, според вас се дължи това поведение при децата? Родителите ли са били много контролиращи, вродено ли е, ген ли е, какво е? Не мога да си го обясня, а не искам някой ден детето ми да мине през това...
Усещам, че аз ще бъда много контролираща и угаждаща майка. Имам коте и един път да измяука, аз съм на линия да видя какво става. Пазя го от разни "опасности". Не мога да преценя къде е границата... И ако с детето се държа като с котето, то последствията ще са неприятни за всички.
И затова се чудя, какво води до тази асоциалност при децата? Аз също съм интровертен тип и изпитвам ужас от това, че детето ми ще бъде пренебрегвано и избягвано на площадката или в градината. Та, защо при едни деца се получава толкова лесно, а при други толкова трудно? Чудела съм се дали няма значение месецът, в който е родено. Ако е пролет/лято, то това значи по-приятно време, повече излизания, повече контакти още от бебешка възраст. А ако е родено есента/зимата, то това значи по-малко излизания и контакти най-вече с майката...

От характера на детето зависи, дори не толкова от възпитанието в семейството. А месеца няма значение, не се мъчи да го нацелиш

Освен това децата се променят и в крайна сметка не е ясно какъв възрастен човек ще станат.

Дали си интроверт или екстроверт не зависи от това кой месец си роден, нито от зодията. Нито от това дали майка ти е обикаляла с часове като алтава по улиците или си е стояла вкъщи, понеже навън е било минус 40. Това е черта на характера, с която човек се ражда и няма как да се разбере предварително, нито да се повлияе по някакъв начин. Средата има разбира се някакво значение, но не е определяща и определено не в първите няколко години на едно дете.

Хората все още бъркат и слагат знак на равенство когато стане въпрос за срамежлив и интроверт или дружелюбен и екстроверт. Хубаво е да се знае, че тези термини се ползват, за да опишат отношението на един индивид към социалните взаимоотношение с други хора. Екстровертите се зареждат психически и емоционално при общуването си с други хора, докато интровертите намират общуването за натоварващо и изцеждащо и имат нужда да "презаредят" батериите след срещи с хора.

Разбира се опциите не са само 2, това е цял спектър и човек никога не е пълен интроверт или пълен екстроверт.

Относно конкретния случай, детето е само на 5 години, аз лично не бих се тревожела, поне докато не тръгне да училище, и без това на повечето площадки си е направо опасно да си пуснеш отрочето. Може пък и да намира връстниците си за тъпи, а игрите им за детински и неинтересни. Аз определено като дете смятах, че повечето деца на моята възраст са пълни идиоти и предпочитах да общувам с познатите и приятелите на родителите ми. Умирах си от кеф, когато майка ми ме взимаше на работа с нея или когато ходехме на гости на хора, които нямаха деца.

Ние ходим на една и съща площадка вече 6 години..Там се запознахме с хората ,които я посещават редовно.С майките станахме близки,а децата ни растат заедно.Свикнали са заедно да играят.И аз знам,че като отидем там,детето ми ще има с кого да играе и ще се чувства добре.