Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №7

И аз следя сериала и ви чета тук от време на време.
Ахмед като цяло се показва доста слаб и чувствителен султан, доста различен от предците си, ако и сега се беше разколебал за Дервиш и беше простил, съвсем щеше да затвърди това.
 А Кьосем на моменти ми е супер сладникаво добра, аз съм свикнала от образа на Хюрем да има и лошотийка, но явно образът на Кьосем е по-бял. А дали в реалния живот е било така?
 Като цяло ВВ ми харесваше повече, но и този не е лош, а и някак си имам сантимент към музиката и стила на този тип сериали.

Привет!

Не разбрах защо сценаристите убиха дядо Селяхатин. Той толкова години е пазил тайната, а те сега решиха да го убият, за да научи Искендер по-късно истината...

Много спомени имаше Ахмет за Дервиш... Да, вярно е, че той е убил баща му - Падишаха, но и той е този, който го е закрилял, пазил и на два пъти му спаси живота - при избухването на огъня и поемайки стрелата. Той е този, който го насърчаваше да бъде силен и непоколебим султан при качването на престола. Жалко, че Ахмет ще прояви тази непоколебимост точно по отношение на Дервиш ...


Независимо от характерите на героите, на мен ми е жал за невъзможната любов между Хандан и Дервиш. Всъщност втората и тайна, която Кьосем запази, за да не "нарани" Ахмет, е че Дервиш е влюбен в нея, сякаш тя има вина за това. Това е показателно за разбиранията по онова време и за тази култура, пък донякъде важи и за нашето време. Щом някой мъж, харесва някоя жена, значи тя е виновна, дала му е повод. Дори Халиме отрече възможността, за реална връзка м/у Хандан и Дервиш, защото тя била толков страхлива, че се бояла от сянката си... Да вярно, Хандан се опитваше по всякакъв начин да потисне чуствата си, да се ги прикрие, водена било от дълг, било от страх...

Повече след серията довечера...

   Халиме е истинска вещица. Само вещиците са успявали в султаната.

Записвам се и аз в новата тема. Благодаря на авторката за нея.

Селяхатин /дядото/ го уби май Бюлбюл си мисля, за да не разнесе клюката за живия син на Сафието. ..

Той /дядо Селяхатин/ нали сега разбра кой точно е този изгубен принц, не мисля, че е знаел години - някой писа подобно нещо по-назад...

Здравейте!

Отдавна не съм писала, но бях в отпуск и не следих сериала. Сега изгледах пропуснатото и наваксах събитията.
Аз също съжалявам за Дервиш и Хандан и съдбата им.
Доколкото си спомням хронологията на спомените на Дервиш той първо Хандан в родното й място и се влюбва в нейната красота. Тогава тя се казва мисля Елена и не е била робиня, нито наложница.
После я вижда вече в харема като наложница и се радва , че е близо до нея. Вярвам му, че сантиментите му към нея са били дълготрайни и искрени. Може би и затова той е защитавал нейният син Ахмед.
Разбира се той е целял власт и величие, но е желаел и тази власт за нея, тоест да стане Хандан валиде и го постига за нея като убива падишаха и спасява синът й. И той го прави от любов. Мисля, че това той мислеше, когато каза тези думи на Ахмед при разговора им на лова , а именно, че любовта е по-силна от верността.
Жалко, че властта променяше Дервиш  в посока на самозабравяне, но явно образът така е структуриран.
Според мен не е възможно един човек от народа, какъвто е Дервиш, израстнал в йерархията на двореца да не го промени властта. В онези времена е съвсем реална и задължителна тази промяна, иначе няма оцеляване. За жалост и в наше време е все така.
Гледам с голямо удоволствие сериала и се смея на всичките интриги, които ми напомнят за нащето ежедневие. Надали има колектив, в който няма интриги, задкулисни игри, предателства, негативизъм и прочее лоши взаимоотношения. В наше време няма само убийства от характера на сериала, но има много
емоционални и психически “убийства“, които са много пагубни не само за индивида към който са насчени, а и към неговото обкръжение, като например роднини и тогава “убийствата“ стават доста повече. Имам предвид, че цели фамилии страдат от психическото “убийство“ на свой роднина.
Така, че ехото от тези 500 години робство е доста силно, само дето е видоизменено. Надали има по самоунищожаваща се нация от нашата. Тези 500 години са ни променили “генния код“.
Общо взето - нищо ново под слънцето. 

Лека вечер и приятно гледане на поредната серия.

  В серията тази вечер наистина ми стана много тъжно за Хандан. За първи път през живота си обичаше някого.

   Тази малката е истинско чудовище. Как отиде при султана и му каза?!

Тя не събра смелост, да каже на Дервиш какво го очаква, но намери кураж да му признае чуствата си по своя си начин. Да разкрие копнежа си, да има свободата да обича, и да избере забравата, защото това е невъзможно. Изборът и беше нейният начин да се оттърве от златната клетка...


https://www.youtube.com/watch?v=wvExTCzqd1o


Това, което аз разбрах от историята в спомените на Дервиш е, че той си спомняше за първата си любов Елена, която изчезва/отвлечена е, и когато идва в двореца, вижда Хандан, която прилича на нея, дори с бенката над горната си устна,  и се влюбва в нея. Иначе вероятността да я намери точно нея, е възможна наистина само във филм ...

Халиме, докрая гадна, докрая продължи да сипва сол в раната, въпреки, че Хандан беше сломена...

Малката отрова Дилруба, заслужава да бъде удавена в

За мен Хандан е слаба жена, много слаба. Нямаше сериозна причина да се самоубива.За каква златна клетка говорим-може би, не е била обичана от султана, не е имало хубав живот, вечно се е съобразявала, и нея са я отвлекли от някъде...и е живяла в страх....може, и все пак, аз не разбирам причините й.
И съм много далеч от мисълта,че тези любови не са били изживявани по накакъв начин...все си е имало начини...не ми се вярва да е иначе.

Е, как каква клетка, живее в дворец, както каза някой, с великия везир, валиде е следващата по сила, след султана и няма свободата да бъде господар на чувствата си, защото е ограничена от правилата, законите, порядките и куп още условности...

Според мен Хандан през целия си живот е била много самотна и нещастна. И изобщо не е имала хубав живот.Никой не я е обичал, живяла е в постоянен страх, живяла е сред  интриги и убийства.Единственото което я е крепяло е синът и.И сега и той я пренебрегва заради Кьосем.Дервиш е единствения които я обича, който и признава това.За пръв в живота си Хандан се е почувствала значима за някого, за пръв път се почувствала обичана.Стана ми жал за тази много нещастна жена.С каква мъка гледаше носилката с трупа на Дервиш , сбогувайки се с още една мечта и осъзнавайки че вече е напълно сама .

Когато стане Валиде, жената няма право повторно да се омъжи, нали? И си остава сама до края на живота си. А тя обичаше Дервиш и беше невъзможно да се съберат. Това е клетката и безизходицата, в която тя се намира..
Поне да го беше целунала Дервиша тогава...и без това той отиваше на сигурна смърт...

Хареса ми начина по който сценаристите показаха разликата между Сафие и Хандан. Сафие е силна жена, обича двореца, обича да командва  и затова оцелява във всяка ситуация.   Хандан е слаба, за нея двореца е клетка, няма  качествата да командва, да гледа отвисоко и  колкото и да се опитва накрая се предаде на чувствата, нещо забранено там.
Същевременно съпоставят и Кьосем, показват колко е по-силна от Хандан и колко много си приличат със Сафие.
Харесах  песента която звучеше докато даваха и Дервиш, и Хандан, от снощи ми е в главата.

   Съгласна съм с вашия коментар. И аз видях в Хандан една много нещастна жена, която е искала поне малко щастие да има през този живот! Била е цял живот самотна и султанът въобще не я поглеждал заради Халиме!

   Но не трябваше да се самоубива! Това е грешка. Трябваше да се опита да накаже Кьосем! Кьосем унищожава човек след човек.

То и как да я накаже Кьосем. Няма много варианти. Не може да я утрепе. Най-много да я злепостави пред сина си, но и това ще е временно.