Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 2 авг. 2017, 00:20 ч.

Домашно насилие - Тема №3

  • 23 283
  • 53
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 331
Zemoni пак ще го кажа . Оправдание за домашно насилие НЯМА -наказуемо е с причина.
И не се изживявам жертва , нито невинна. Избрала съм да стоя с години и си нося последствията. Никои не ме е бил вързал с вериги , избора е бил мой. Никого не соча с пръст и не търся състрадание . Обяснявам се с теб , не защото ще вденеш какво ти говоря , а защото се надявам ако го прочете няйкой друг да му е от полза , а не да се хване за твоите безумни твърдения за това как виждаш ли си го заслужила. И без това на тез хора това им се втълпява с години как сами са си виновни . Затова стоят в токсична връзка , само обвиняват се и се опитват да се променят, да се харесат , да докажат колко греши насилника и да види любовта и преданността им.
Не казвам на никого как да живее живота си и за случая който ти споменаваш - и двамата са надилници и екшъна им допада . Ми хубаво да си живеят така , само деца да не отглеждат в този модел на семейство.

# 31
  • Монреал
  • Мнения: 582
... а не да се хване за твоите безумни твърдения за това как виждаш ли си го заслужила.
Никога не съм писал за "заслужен бой". И ти ли като предишната ми слагаш думи в устата за да видиш как ще реагирам?

После защо не ви вярват!?!

# 32
  • Мнения: 444
Земонти, ако искаш да кажеш, че всеки има заключена агресия в себе си- така е, не го отричам! Но както казах, тя никога не е оправдана, какъвто и да е провокатора. Именно за това ни наричат нас хората най-висшите същества, способни да мислят и да се контролират, а не да се поддават на животинските си инстинкти! Аз примерно ще ти кажа какво би отключило звяра в мен- ако някой иска да нарани децата ми, тогава може и да пожелая да изгубя контрол. Но ако човека, при когото сама съм избрала да живея, започне да ме дразни и да ми е непоносим, просто ще си тръгна. Няма да чакам да му стана противна до там, че да се бием всекидневно. Всеки сам прави избор какво и до колко да търпи и дали и какви компромиси да прави със себе си!

# 33
  • Монреал
  • Мнения: 582
Земонти, ако искаш да кажеш, че всеки има заключена агресия в себе си- така е, не го отричам! Но както казах, тя никога не е оправдана, какъвто и да е провокатора.
Напълно съм съгласен. Сега остава да уточним какво наричаш "агресия". Ако за теб крясъци, обиди и заплахи не се броят, тогава наистина няма средно положение.

Нека дам 2 примера от лични наблюдения:

1. Съседи в София (една стена ни дели). Поне веднъж-два пъти месечно жената ни будеше с крясъци и скандали. Това продължаваше минимум половин час и преминаваше в тропане, писъци и викове за помощ. След няколко минути наставаше тишина. Това стана десетки пъти в продължение на няколко години. Мъжът беше кротък и любезен, имаше дребен бизнес, но вечер не се кефеше да се прибира а поркаше пред блока. С жена ми се бъзикахме, че са си намерили хармонията и са щастливо семейство. Да! Жена ми е съгласна, че комшийката беше провокативната скандалджийка, а мъжът и "жертва".

2. Позната кадна кучка. Много зла - като гроиня в сапунен сериал. Мъжът и след няколко години превъртя и започна да я бие. И аз щях на негово място. Тя се изкара жертва, разведе се + детето + издръжка. Скоро си намери нов балък. Последно научихме, че пак се развежда, защото и новият я биел. Съвпадение, а? И тук мнението на жена ми съвпада с моето. Тази трябва да се събере с безчувствен непукист за да я търпи.

Наясно съм, че има много напълно невинни жени, жертви на агресивни комплексари, но има и много кучки, които колкото и да се изкарват "жертви" са наясно, че по-търпелив трудно ще намерят и се примиряват с баланса.

Последна редакция: нд, 27 авг 2017, 12:23 от zemonti

# 34
  • BG
  • Мнения: 277
Happy 2016 и твоят също.  bouquet
Ах, zemonti, имах си хас жена ти да не е съгласна с тебе  ooooh! представям си какво би последвало  Mr. Green
И за двата ти примера- ако един мъж е мъж на място и при двата случая би напуснал жена си, а не да я бъхти като брашнен чувал, ако ще и Луцифер да е в женски образ! Един мъж в бг пак ще напиша му е в пъти по-лесно да се отърве от нежелана съпруга и от ремаркета (т.е децаta). Това че си улучил жена кучка, не е извинение да я налагаш. Боят няма да я направи по-добра и по-не-кучка. Тя като не иска да те остави-ми остави я ти. Бягство е спасението.

# 35
  • Мнения: 51
Здравейте,
 Влизам и аз в темата за да попитам:
  Моя близка - 70 годишна от провинцията си продаде имотите, за да купи жилище на сина си в София.
Единствен син, семеен с малко дете - да не скита по квартири.
 Имала е неблагоразумието да запише имота на името на сина си, а тя живее с тях. Съпругът и е починал. Синът е единствено дете.
 Откакто отива да живее с тях в София, синът започва да я малтретира системно.
Жената е потърсила помощ в Анимус. От там са и казали, че могат да я настанят в защитено жилище само за 6 месеца, а после...?!
 От Анимус обаче са я посетили на адрес, разпитали съседи и това влошило още отношенията и побоя в къщи.
 Тя не знае какво да прави. Няма други роднини, които да я приютят. За старчески дом се чака с години, а тя всеки ден живее в страх, дали ще оживее след поредния побой. Някой може ли да помогне със съвет?

# 36
  • Мнения: 1 367
Ще дам един практически съвет - във Фейсбук има група "Имот под наем без наем". Ако е все още здрава  и права, има хора, които предоставят безплатно свои имоти на село, понякога и в близост до града, срещу задължението да се стопанисват и поддържат - градинка, лехички. Аз бих избрала такъв вариант.

# 37
  • Мнения: 38
Здравейте,някой има ли опит с насилник,който има проблеми с наркотици и алкохол? Интересува ме дали предполагаемата му реакция при мерки от страна на жената(жалба, напускане) се очаква да бъде като на другите-като цяло доколкото разбирам се оказва,че насилниците не са чак толкова смели като се опълчиш със закона срещу тях.Но хората със зависимост са с по-различно мислене ,затова ако някой може да помогне в мнение или конкретен  случай-моля!

# 38
  • Монреал
  • Мнения: 582
В случай, че е зависим е много (!!!) важно да не го конфронтираш в момент на глад.

Ако е небрежен потребител не е толкова важно, но пак е за предпочитане  да подбереш момент в който си е взел дозата и е доволен/сговорчив.

# 39
  • Мнения: 38
Да,със сигурност е по-спокоен и сговорчив като си е взел.Иска ми се някой да сподели нещо преживяно,наясно съм,че е опасен и агресивен,и непредсказуем.

# 40
  • Мнения: 1 493
Искам да попитам, има ли някой наясно с т.н. стокхолмски синдром? Примерно ние с мъжа ми не се разбираме, свекървата се меси в отношенията ни, а той я слуша. Започнахме с караници по големи въпроси, после се карахме вече ожесточено и за дребни неща, без някой да вземе превес. След като се роди детето нещата се влошиха, ескалираха и стигнаха до бой от негова страна.
Съответно аз може и да бях изморена и изтощена, но глупава не съм. Реших, взех се в ръце, и му казах, че го напускам. Оправихме нещата с детето и сега ни остават още някои общи дела да оправим.
Знам какво трябва да направя - да отворя нова страница.  И без боя връзката като не върви си личи. Но още повече заради детето. Но има един проблем - колкото и да съм силна, на всяка стъпка трябва да си припомням защо го напускам. Разумът ми ми говори денонощно, но едно малко гласче ми казва - ти си виновна, сега цял живот ще си сама, може пък да се получи и той да се промени.
Мисълта ми е, някой жертва на насилие знае ли как да се преборя с това гласче /за мен това значи, че мозъкът ми е промит до толкова, че на подсъзнателно ниво вече този тормоз ми действа/. Ще ходя на психолог, за да мога да го преодолея. Но ми се иска някой преминал през това да ме посъветва. Просто е изключително мъчително, много се измъчвам, и се изисква цялата ми психическа сила, за да го преборя.
Постоянно си повтарям, че това е безумие, и това не съм аз. В крайна сметка ще направя правилното за детето си - но не ми се иска да продължавам така да се измъчвам.

# 41
  • Мнения: 331
Ти си много умна и силна жена. Постъпваш по единствения правилен начин, за съжаление не знам как да пребориш съменията си.Аз не успях, давах шанс , след шанс с мисълта "ами ако е искрен , ако се промени..." и така докато ми увря главата(чрез лош собсвтен опит) колко глупави и нереаласитични са тези мисли.Сега съм щастливо сама и нямам и грам съмнение в решението си , само се ядосвам че не го взех много по-рано и не бях по-твърда и решителна.
Едно е  сигурно, дори и да останеш сама ще си пъти по добре, отколкото в брака в който си живяла.И ти не си сама имаш детето.
Обещавам че ще видиш истинската му същност едва когато ТОЙ повярва че няма никакъв шанс и е минало.Сега всичко е постановка (колкото и искрен и  различен да е) с цел да те върне обратно.Коагато приеме че няма шанс и ти си прдължила живота си , че видиш какъв е наистина.Ако и при ясни граници и всеки по пътя си с отделен живот той е мил, грижовен и отговорен.Може да преосмислиш решението си и отново.

# 42
  • Мнения: 1 493
Благодаря ти за милите думи, де да бях толкова умна и силна. Днес уж се разбрахме за детайлите /ще видим, дано се спазят/, но просто ми е много мъчно, защото исках да си имам семейство. А сега детето ми ще расте самичко и аз ще съм сама. За това ми е кофти наистина. Дано да се оправят нещата  в бъдеще и да ми мине кофтито.

# 43
  • Мнения: 287
Ами това е начинът: всеки път да си припомняш колко си плакала след побой или след тежки думи.
Ще се излекуваш обаче, когато след време (знам, че сега не ти е ама изобщо до това) срещнеш човек, който ще те обича и на думи, и на действия. И като си кажеш, че това е нормалното, а не каквото си преживяла с тоя ...
Бъди силна, те не се променят !!!

# 44
  • София
  • Мнения: 55
Здравейте! Не съм допускала, че и аз някога ще попадна в тази ситуация, но ето че се случи и продължава да се случва - имам си бивш мъж/без брак/ насилник. Преди седмица се изнесох, заедно с децата на квартира, върнах се на работа, защото бях по майчинство. Тази една седмица е ад. За момента ме интересува най-вече мога ли да подам молба за ограничителна заповед, без да повдигам дело, не искам да се стига чак дотам, но копнея да ме остави на мира - мен и децата ми/три момчета, две от предишния ми брак и едно общо, все още бебе/?

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт