Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 15 авг. 2017, 03:39 ч.

Размисли без страсти

  • 6 271
  • 181
  •   1
Отговори

Анкета

Кое би било по-травмиращо за едно дете?

Опции:

  • Мнения: 213
Здравейте! Иска ми се да чуя мнения, за да видя дали съм права. Не искам да изпадам в подробности. Ако темата не е на правилното място, моля модераторите да я преместят, където сметнат за добре.

# 1
  • Мнения: 3 661
Относително е. Много зависи от средата и възпитанието, което е покучило. От начина и момента, в който му се подаде информацията. От разбиранията му. И т.н.
Някои ще реагират остро на всичко, други - нормлано и на двата варианта.

# 2
  • Мнения: 15 098
И двата въпроса са изключително в сферата на хипотетичното. Като не ни е лично на главата, можем само да спекулираме. При всички положения, подобна информация е разтърсваща.

# 3
  • Мнения: 69
Осиновяването, според мен, е по-лошият вариант. Там са намесени "другите родители", детето вероятно ще иска да разбере защо е оставено, ще се чувства нежелано, изобщо по-травмиращо ми се струва. Докато при донорството, идеята за "другия родител" се обезличава, съществува само това, че твоите си родители са те искали толкова силно и са направили всичко възможно да те има. Някак повече позитиви можеш да видиш във втората ситуация. 

# 4
  • София
  • Мнения: 3 454
При донорството липсва страха и първичната рана от изоставянето.

# 5
  • Мнения: 4 069
Осиновеното разбира се. То винаги ще знае, че е било изоставено, и че някой може би не го е искал. При донорството няма такъв елемент.

# 6
  • София
  • Мнения: 937
По отношение на изоставянето то осиновяването, но си мисля, че при донорството стои липсата на идентичност. А човек се идентифицира чрез родителите си, рода си, та не случайно и децата държат да знаят кои са биологичните им родители. При донорството и да искат не могат да знаят.Но пък там е неизвестен само единия родител.

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 640
А защо изобщо трябва да разбира? Особено пък ако е от донор.

# 8
  • София
  • Мнения: 10 949
И двата въпроса са изключително в сферата на хипотетичното. Като не ни е лично на главата, можем само да спекулираме. При всички положения, подобна информация е разтърсваща.

За осиновяването, от наблюдения преки на няколко деца, мога да кажа, че на които им казаха родителите към 5 годишна възраст и ги заведоха дори до дома, където да видят другите деца, нямаше никакво разтърсване. Нормално си завършиха училище, омъжиха се, сега бабите помагат за внуците и не съм чула да са търсени биологичните родители.
Третото дете беше отличничка, с родители и с високо образование, и възможности, но бяха скрили истината и когато в 8 клас услужливо му я поднесоха клюкарките, стана страшно.
Почна да бяга от училище- " ти не си ми майка, ти не си ми баща" и всичките идиотщини.
Добре че случи на свястно момче, та после доучва.

За мен, да чуеш че баща ти е някакъв донор неизвестен, е по- травмиращо.

Но, ако расте в семейство, не виждам въобще причина да му се обяснява, че някой е дал материал на родителите му.

# 9
  • Мнения: 213
Благодаря за отговорите. Трябваше да подчертая за донорството, че става въпрос за самотна майка. В другия вариант смятам, че все някой "услужлив съсед" по някое време ще му каже.

# 10
  • София
  • Мнения: 10 949
За мен, донорството от неизвестен е силно рисково действие и не бих го причинила нито на себе си, нито на детето си.
Да трепериш, че може да изникне някакво заболяване, че може да се наложи животоспасяваща процедура, а ти да си напълно безпомощна и в неизвестност за каквото и да било.
От друга страна, утре може да срещне и да се влюби в свой брат/ сестра, да създадат деца с всички произлизащи от това последствия.


# 11
  • Мнения: 15 602
Мисля си, че в 21 век един млад човек може повече да се шашне, ако му кажат, че е "създаден" чрез донорство и/или сурогатство. Не за друго, ще вземе да прочете някаква научна фантастика и да се сдуха. Особено ако в този момент си задава въпроси за смисъла на живота, вселената и всичко останало. Ще вземе да гледа Матрицата и да му стане гадно.

Осиновяването е по-човешко някак.

# 12
  • София
  • Мнения: 3 454
Аз съм осиновено дете и бих преживяла много по-лесно факта, ако баща ми е донор (предполага се, че вероятно става въпрос за медицински показатели, поради които се е стигнало до донорсвто, или емоционален, личен мотив). Споделям от първо лице и искам да кажа на всички, които подценяват емоционалната вреда от изоставянето, която съпътства осиновения през целият му съзнателен живот, че не са съвсем прави.
Скрит текст:
По повод примерите, които някой по-горе спомена- аз съм адекватна жена с образование, добра работа, мъж, дете, майка, която се грижи и безумно обича внучето си. Но разбрах в трудна възраст и не би трябвало да е оправдание, но много гадости съм казвала на родителите си, за които съжалявам. Както и да е, няма да занимавам аудиторията с моите драми. И за протокола- аз също искам да знам коя е биологичната ми майка (и баща), както и колко и кои са братята и сестрите ми. Не знам как ще прозвучи, но кръвта вода наистина не става и има една много здрава и мистична връзка някъде дълбоко в нас, която остава неразрушима във времето. Разбирам и осиновените, които са огорчени и не искат да търсят.

# 13
  • Мнения: 33 231
Зависи от човека, възпитанието му, дори моментното състояие. Т.е. към какви предразсъдъци е предразположено.
Няма отговор на този въпрос, всякакви вариации са възможни.

# 14
  • София
  • Мнения: 10 949
Аз съм осиновено дете и бих преживяла много по-лесно факта, ако баща ми е донор (предполага се, че вероятно става въпрос за медицински показатели, поради които се е стигнало до донорсвто, или емоционален, личен мотив). Споделям от първо лице и искам да кажа на всички, които подценяват емоционалната вреда от изоставянето, която съпътства осиновения през целият му съзнателен живот, че не са съвсем прави.
Скрит текст:
По повод примерите, които някой по-горе спомена- аз съм адекватна жена с образование, добра работа, мъж, дете, майка, която се грижи и безумно обича внучето си. Но разбрах в трудна възраст и не би трябвало да е оправдание, но много гадости съм казвала на родителите си, за които съжалявам. Както и да е, няма да занимавам аудиторията с моите драми. И за протокола- аз също искам да знам коя е биологичната ми майка (и баща), както и колко и кои са братята и сестрите ми. Не знам как ще прозвучи, но кръвта вода наистина не става и има една много здрава и мистична връзка някъде дълбоко в нас, която остава неразрушима във времето. Разбирам и осиновените, които са огорчени и не искат да търсят.

Много е важно как и кога ще научи детето, но и какво ще му бъде обяснено.
Ако му се втълпи, че е изоставено, е лошо.
Ако му се каже, че са го дали за осиновяване, защото не са могли да му осигурят живота, който заслужава, а са го обичали много, за да не искат да живее в мизерия, е друго.
Обикновено това внушават на децата осиновителите в белите страни.
И не се притесняват, ако в един момент се прояви желание да издирят биологичните родители.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт