Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 15 авг. 2017, 16:16 ч.
  • Преглеждания  3 217  Мнения  40  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 10
Здравейте,
Обръщам се към всички родители. Майки и бащи!
Пиша това с сълзи на очите и очаквам от вас да ми дадете съвет, да ми обясните дали аз греша и къде съм сгрешил. Ще приема всяка критика и подкрепа от ваша страна. Държа на това да прочетете всичко, което ще напиша, а няма да е кратко.

Аз съм от ромски произход. Не бързайте да съдите. Има различни цигани с различни традиции, но най-вече човекът не е циганин защото се е родил такъв, а защото е имал избор да бъде такъв.
Още, като дете моите родители са ме отделили от циганската общност и малкото градче в което са живеели за да могат да ми дадът по-добро възпитание, обществена култура и по-добро образование. Отделно, че баща ми беше изградил стабилен бизнес и му се налагаше да пътува доста често до гр. Пловдив.
Заживяхме в гр. Пловдив, като изразнах наистина в по-добро обкръжение спрямо другите деца в малкото градче.
Получих наистина добро образование и най-вече възпитание. Не празнувахме традиционните цигански празници и общо взето... всичко, което ме свързваше с това, че съм циганин е това, че бях роден такъв... от такива хора и говоря езика. Има различни цигански етноси. Нашите цигани се наричат "Бургоджий".
Тези хора преди години бяха създали голямо впечатление не само сред всички ромски етноси, но и сред българите. Постигнаха много чрез чист и законен бизнес и, когато се говореше за бургоджийте от гр. Дългопол се знаеше, че тези хора са постигнали много в живота, със законни дейности.
В днешно време нещата са много по-различни от преди.
Истинският им бизнес пропадна и започнаха да работят за трохи, а други цигани от същия етнос, но различен град прославиха името "Бургоджии" с друго име, а именно прословутите ало-измамници!

Късметлия съм, че съм син на най-богатият циганин в историята, постигнал богатството си чрез честен бизнес и се гордея с баща ми макар, че винаги ме е учил да отстоявам на своето и да гоня и постигам целите си сам, без да получавам помощ от него... било, то с парични или каквито и да било облаги.
Ние, бургоджийте от гр. Дългопол сме силно против всякакъв вид измами, но стига толкова за циганите и традициите и т.н защото това, което ще разкажа е далеч по-различно, но е свързано по-някакъв начин и за да ви помогна да го усмислите... го написах.
Държа да отбележа, че ми допада, че всичко това, което пиша е анонимно и се подразбира, че нямам за цел да парадирам с каквото и да било.

Преди 10 години, баща ми прецени, че вече сме порастнали и трябва да опознаем и нашите традиции и обичаи.
Водеше ни доста често на разни сватби на техни близки и познати. Запознавах се с нови и интересни хора. Интересувах се от обичаите им макар, че виждах, че се движат с около 100-ина години назад.
Баща ми беше най-обсъждания човек, а аз най-обсъжданото дете... Бях потресен от интереса на хората спрямо мен без да ме опознават. Чудех и се маех от къде идва този интерес да ме опознаят.
Като цяло имах доста високо самочувствие за себе си, тъй-като по-онова време момичетата доста си падаха по-мен. Вече не съм сигурен по-кое точно са си падали повече... парите или заради това, че бях привлекателен.
Истината е, че и двете ги притежавах. Единственото, което не ми направи впечатление е, че момичетата говореха за мен и от ухо на ухо се стигаше до мен. С широко вдигната глава бях недостъпен, недосегаем.

Спомням си, че там срещнах и видях момиче в което се влюбих моментално от момента в който я видях.
Момичето не беше нищо особено. Беше облечена с домашните си дрехи и вероятно се прибираше от кварталния магазин. Започнах да питам коя е... каква е... Доста бързо взех номера и, и се свързах с нея, но в момента в който изрекох името и на слушалката, тя ми затвори. Не можех да го приема... за първи път бях отблъснат от жена, която исках истински. Всички ми казваха да не се занимавам с нея защото родители и са откачени и няма да допуснат момче от друг град изобщо да се вижда с нея. Продължих да звъня и досаждам, когато тя най-сетне започна да говори. Каза, че ме познава и, че няма интерес да общува с мен. Аз разбира се не спрях да досаждам и малко, по-малко успях да вляза под кожата и. Започнахме да си говорим всеки ден, като се започваше от сутрин, до вечер. Почти заспивахме на телефона, но беше ужасно приятно. Вече знаех, че това е моето момиче и исках да съм с нея, но знаех, че тя е против и за това предприех мерки да приключа всичко преди да се привържа още по-силно, като и написах съобщение (SMS) с думите, че съм влюбен и, че не очаквам нищо от нея, а просто испитвах нужда да го кажа, но не мога да продължавам така щом тя не изпитва същото.
На тези думи, аз получих обратно съобщение с думите, че тя също е вюбена, но не вижда как ще се получат нещата, тъй-като родителите и са много строги и няма да допуснат тя да се ожени за момче от друг град... камоли гр. Пловдив. От тези думи аз прочетох всичко, но видях само това, че тя също е влюбена в мен.
Обясних и, че съм готов да отида с родителите си и да поискам ръката и, както подобава традицията, а тя ме спираше защото знаеше, че ще ни изгонят.
Въпреки всичко ние продължихме да си говорим с нея по-телефона в рамките на цяла година. Започнах да ходя по-циганските сватби само за да я виждам от далеч. Срещнахме се дори, тайно.
Общо взето... детска и истинска любов.
Накрая решихме, че не можем да продължаваме по-този начин и, че ще избягаме щом родителите и са против любовта ни. Подготвих се и наех под-наем автомобил и стая в един хотел в гр. София защото знаех, че ако стъпя там с моята кола щеше да се разчуе из целия град, че синът на еди си кого е в града и, че евентуално, ако разберат, че съм аз... ще ме търсят в Пловдив. Докато беше на училище тя избяга от часа си и просто дойде с мен... Качи се в колата и тръгнахме. Скрихме се в хотелската стая и я направих моя жена. Реално погледнато ние си бяхме деца, но тя беше все още не-пълнолетна, а аз на 19.  Тогава започнаха проблемите ни.
Родителите и започнаха да звънят на родителите ми и да кълнят и заплашват, а моите родители изпаднаха в очудване, тъй-като им казах, че отиваме на вила с приятели, а всъщност ме обвиняват в отвличане.
Минаха два дни и родителите и започнаха видимо да се успокояват. Говореха спокойно и успокояваха родителите ми, че ще се разберат някак си и да ни оженят. Ние също се успокоихме, но не можехме да се крием цял живот за това и решихме да се върнем и се надявахме наистина да ни оженят.
Когато се върнахме бяхме посрещнати от полицай, който твърдеше, че родителите и са пуснали жалба срещу мен в която ме обвиняват, че съм я отвлякъл и изнасилил и за да се потулят нещата е трябвало да отидем в районното управление и писменно да разкажем, че това не е било така и, че сме избягали доброволно.
Аз написах всичко така, както е, но до ден днешен не знам тя какво е написала и дали всичко не е било уредено тя да напише съвсем различни неща под-нечии друг контрол.
Напуснахме районното и отидохме в къщата на баща и, където бяхме посрещнати от дядо и със нож!
Беше, като от филм на ужасите. Човека крещеше и блъскаше и ни питаше само едно. Дали съм я обезчестил.
Когато казахме, че е така, той се побърка и налетя на мен и на баща ми с нож, но за щастие никой не пострада. Вместо това жените, които бяха покрай нас разтърваха нещата... В крайна сметка ние избягахме от къщата, но баща и ни извика обратно и ни каза да не обръщаме внимание на дядо и и, че е нормално да е ядосан, но все пак трябва да се разберем по-някакъв начин. Върнахме се пак в онази къща и за щастие наистина са имали намерение да се разберем. Тогава те поставиха своите условия. За да заживеем аз и тя щастливо и да позволят да ни оженят... Ние трябва да дадем зестра на стойност 50 000лв, както да купим жилище в гр. Павликени и задължителното условие аз да живея там.
По-онова време бизнесът на баща ми беше замрял и имахме в наличност някакви дребни пари. Нямаше от къде да вземем 50 000лв и да отделим други 50 000лв за да купим жилище. Камоли да мислим за годеж или сватба.
Ромските сватби не се разминават с скромните 10-15 000лв, а скачат в пъти повече, тъй-като не каним определени хора, а се изсипват всички ромски представители от града. В случая баща ми беше най-обсъждания човек, а аз най-обсъжданото момче и се подразбираше, че на тази сватба няма да присъстват избрани цигани, а всички цигани от всички райони, което значи, че баща ми трябва да нахрани и напие близо 2 000 души, като за това трябва да ги събере на стадион и да ги посрещне с добре подбрани музикални оркестри и т.н.

Бяхме затънали, тъй-като не знаех за проблемите в работата на баща ми, а той не знаеше за това, което направихме... дойде му, като на гръм от ясно небе.
Ние въпреки това не се предадохме и започнахме да искаме заеми от приятели и познати. Минаха месеци, а ние не се връщахме за нея защото реално погледнато бяхме с празни ръце, а родителите и се сърдеха и мислеха, че се подиграваме с тях. В крайна сметка успяхме да съберем 20 000лв и се върнахме в онази къща.
Отново бяхме посрещнати с нож, но този път ни изгониха и ни взеха парите. Въпреки това ние продължавахме да се връщаме за нея и да ги молим да спрат с това защото се виждаше, че както аз... така и тя се измъчваше и всичко това заради едните пари.

Хората започнаха да ни унижават и да разгласят пред всички цигани, че ние сме долни лъжци и, че нямаме пукнат лев. Както бяхме най-обсъжданото семейство сред циганите, се превърнахме в още по-обсъждани, но този път хората се убеждаваха в думите им. Баща ми вярваше, че безпаричието е временно и, че това, че сега нямат не значи, че утре няма да се промени, но бизнесът не вървеше и не вървеше и думите им излизаха истина.

Взимахме дребни пари... от рода на 4-5 000лв, 10 000лв и всичко, се опитвахме да им го дадем на тях за да се получат нещата, но те искаха парите на куп и отново бяхме принудени да търпим унижението да бъдем изгонени пред хората. Обиждаха ни, кълняха ни, но всичко това ни правеше по-силни защото вярвахме в това, че животът поваля човека на колене за да докаже, че може да се изправи. Продължавахме да се връщаме въпреки унижението и срамът само за да се получат нещата.

В крайна сметка измина една година, и хората твърдо казаха, че приключват отношенията си с нас и в най-кратък срок ще я оженят за друг. Когато момичето чу това, се качи на едно такси и дойде отново при мен.
Проблемите отново започнаха... отново крясъци, отново заплахи, а ние отново нямахме пари...
Срещнахме се с родителите и в гр. София в хотел Родина и там майка и ми каза, че тя държи много за мен щом е дошла с такси при мен и ме попита дали аз също държа на нея и дали бих дошъл да живея в Павликени заради нея. Не се замислих и тръгнах. Наех апартамент там, обзаведохме го и заживяхме. Всичко беше прекрасно в продължение на 2-3 месеца. В последствие родителите и започнаха да влизат в квартирата с гръм и трясък,  крещейки.. заплашвайки, че ако баща ми не спази уговорката си да плати булката и да купи жилище... да направи годежа и сватбата ще се наложи да се разделим. Гонеха ме от квартирата и ме караха да ходя при баща ми, но без да му казвам, че те ме изпращат за да мога да го притискам да им донесе парите. Аз това и правех... отивах и започвах да се карам с баща ми. Питах го защо не държи на мен и не ми помага, но виждах, че иска да помогне, но нямаше пари. В последствие баща ми изнамираше от някъде дребните 5, 10 000лв и им ги даваше.
Тези хора, се успокояваха временно и ние пак си бяхме щастливи с нея.
В крайна сметка започнаха да се месят на всичко. Не излизаха от квартирата ни. Постоянно посрещахме гости и не оставаше време за нас. В моментите в които оставахме сами... предпочитахме да прекарваме сами защото всичко, което сме искали е това.. да бъдем заедно. Не излизахме доста често защото нямаше какво да се прави навън, тъй-като повечето се събираха на пейките за да говорят и обсъждат интригите, а останалите правеха същото само, че стоейки на пейките. Техните разбирания за събиране с приятели бяха различни, тъй-като се разделяха... Мъжете стояха прави до един STOP знак, а жените стояха отделени по-пейките, а аз и тя искахме да сме заедно. Започнаха да ме питат защо не излизам от квартирата и какво са щели да си кажат хората.. Аз съм я държал в къщи на сила и т.н. Общо взето се месеха на отношенията ни. Започнах да живея според техните правила и изградих техния стандарт на живот. Запознах се с много хора и изградих приятелства.
Тогава и разбрах, че абсолютно всички ромски представители в гр. Павликени, се издържат от само и единствено ало-измамническата дейност. Както и да е, не ми пречеше, тъй-като всеки има избор за това как да живее живота си и евентуално знае последствията какви са. Започнаха да ми говорят за това, че и аз трябва да започна да правя нещо защото не мога цял живот да чакам на родителите си... подхвърляйки ми да се науча да "хващам телефона". Аз съм много против тези измами и твърдо отрекох. Не отричам, че виждах с очите си как те живеят по-добър живот от мен и си позволяваха всичко, а аз бях станал никой. Човек с никакво самочувствие и унижен до-крайна степен. Въпреки, че не исках да се събирам с тези хора именно защото всички, се хвалеха какво са постигнали, а аз знаех, че дори да се похваля с нещо... никой няма да ми повярва. Избягвах също да се събирам с момчетата, тъй-като те се събираха само по-заведенията за да пият. Не съм от най-големите пиячи и алкохола не ми действа добре. Избягвам го, като цяло, но това ми пречише да се слея с тълпата.
Общо взето живеех живот според условията на родителите и. Звъняха ми и ме канеха на някакви сватби, а на мен не ми се ходеше, но ако им откажех обръщаха нещата, че съм се криел и съм криел дъщеря им от циганските сбирки и да очаквам, че ще я вземат съвсем скоро и ще ме отпратят. Както сами разбирате, нямах право да им отказвам, ако исках да запазя жена си.
Не мина много време и разбрахме, че с жена ми ще имаме дете. Спомням си думите, които и казах...
"Скъпа, от днес ние нямаме живот. Вече детето ще е нашият живот."
Знаехме за детето, но от страх не казвахме на никого защото ни бяха предупредили, че ако направим дете преди всички условия, които са уговорени да бъдат спазени... ще ни убият и всичко ще приключи.
В крайна сметка започна да личи и нямаше как да не обявим хубавата новина.
Проблемите отново започнаха. Влизаха в апартамента и крещяха и блъскаха... искаха сватба преди да се роди детето. Не вярваха, че баща ми иска да направи сватба. Не ни изслушваха.. просто си искарваха яда на нас.
Тормозиха ни и ни плашеха. До колкото знам не е хубаво да се плаши бременна жена.
В крайна сметка... временно на баща ми бизнесът започна да се подобрява и започна да си взима по-често пари, но в случая за да се запази това да е така... той трябваше да влага тези пари в бизнеса... Вместо това той ни направи годеж и сватба. Не стана така, както очаквахме. Голяма сватба с много гости... напротив. Вече всички бяха чули за това как се унижихме и принизихме и за това, че сме много бедни. Никой нямаше интерес от нас.
Присъстваха малко хора, но ние с жена ми бяхме доволни и продължавахме да се гледаме влюбено.

Дойде време и изписахме малкото ми момче живо и здраво. Този път имахме пари и без натиск подготвихме пищен банкет спрямо обичая. Роднините и бяха доволни от родителите ми и от това, че аз наистина не съм се подиграл с дъщеря им промениха отношението си към нас. Започнаха да ни хвалят пред хората и да говорят друго яче. Въпреки, че не беше така... ние продължавахме да нямаме пари, както преди, но те лъжеха за да видим, че не са толкова лоши и, че един вид искат да върнат името ни сред хората. Това нямаше как да се случи защото знаете... Името се гради с години и рухва за секунди.

Не мина много време, когато започнаха заплахите отново, тъй-като те твърдяха, че не са взели стотинка от нас и жилището не беше купено. Дядо и ми звънеше посред нощ и ме заплашваше с това, че ще ми сложи главата в куфар и ще я изпрати по Еконт на родителите ми.
Притеснявахме се да не дойде. Родителите и идваха в квартирата, и от сутрин до вечер не излизаха. Постоянно крещяха и това беше в продължение на седмици. Започнахме да се караме с жена ми и да обвиняваме себе си за случващото се... че аз дадох всичко от себе си, но това няма да се промени.

Не бях виждал родителите си от 1 година, а предстоеше тежка зима. Бях безработен, а баща ми също нямаше пари да ми изпраща. Решихме да отидем на гости при родителите ми за да изкараме зимата там и да не мислим за наема, ток, вода, хладилник, памперси... Изкарахме зимата там и по-останахме с 1-2 месеца в повече. Общо взето постояхме 5 месеца там. Върнахме се в квартирата и продължихме да живеем стария живот на който вече бях подложен. Според техните условия... Задържахме се 1 седмица и ни доскуча и решихме да отидем отново на гости при родителите ми, но този път, когато казах на жена ми, че искам да отидем тя започна да плаче. Попитах я какво има, а тя мълчеше. Започнах да я разпитвам и накрая тя ми каза, че ще стане проблем, ако тръгнем сега отново. Ядосах се и звъннах на баща и. Попитах го дали има проблем ние да отидем да се разходим отново в Пловдив за ден, два. Той просто ми каза... изчакай, ей сега идвам у вас.
Дойде в квартирата и започна да крещи и да рита масата. С зверски поглед ми крещеше в лицето и ми се караше. Твърдеше, че искам да и покажа охолния живот в големия град за да не иска да се връща повече в Павликени. Даде ми да разбера отново, че тя няма думата къде ще живее, а че той командва.
В случая се замислих, че аз всъщност не съм се оженил за нея, а за него, тъй-като живеех според неговите правила и се съобразявах с неговите желания. Писна ми и съобщих на жена ми, че този път аз си тръгвам и, че немога да продължавам така да ме тъпчат, унижават... командват... Спомнях си какъв бях и какъв позволих да стана. Жена ми плачеше и ме умоляваше да остана поне ден, два докато усмисля това, което правя защото имаме дете. Аз и казах, че повече в Павликени няма да стъпя, а тя се обаждаше на майка ми и и казваше, че искам да я оставя защото родителите и пак полудяха. Тя какво е виновна за това и т.н.
Майка ми от друга страна ми звънеше и ми припомняше какво сме преживели всички за да се получат нещата и сега, когато имам дете да помисля добре какво правя. Останах там още седмица, но бях решил твърдо, но същата песен пак се пееше. Жена ми пак извърташе нещата да остана там поне ден, два да усмисля нещата и звънеше на майка ми. В крайна сметка и казах, че е крайно време тя да спре да стои по-средата... между мен и родителите и, и да избере страна с кого ще бъде. С мен или с тях. Ако иска да е с мен ще тръгне с мен, а ако иска ще остане там. Тогава тя ми каза, че родителите и няма да спрат с това и ще ни убият, ако тя тръгне с мен. За това тръгнах сам, но по-пътя тя ми каза да се върна и да я взема въпреки всичко. Върнах се разбира се защото обичам жена си. Взех я с мен в Пловдив и им обясних, че аз повече няма да стъпя в Павликени защото те подлагат мен и нея на психически тормоз и няма да позволя това да се случва пред сина ми.
Като по-чудо те се примириха с това и настана една тишина...твърде прекрасна... Майка и ме помоли само за едно нещо. Да не я лишавам от това да вижда дъщеря си.

Започнахме да живеем в Пловдив, но от момента в който заживяхме тук, тя започна да плаче. Питах я защо го прави, а тя ми казваше, че неможе да проумее защо родителите и са такива и се е питала защо не искат тя да е щастлива. Разбирах я и я прегръщах. Подкрепях я... Тук, там се скарвахме заради малкия, ако си блъскаше главата в земята или нещо от сорта... предполагам са напълно нормални неща в едно семейство.
Празнувахме рожденните дни на малкия и ги канехме, но те не идваха всякаш искаха да я накажат някак си...
Празнувахме нейните рожденни дни, а те отново не идваха... Плачеше непрестанно и се питаше защо я карат да се чувства сама на този свят и защо и го причиняват... В последствие аз се опитвах да я накарам всячески тя да забрави за всичко.

Водех я често да я виждат защото знаех, че ще е трудно за нея отначалото да се раздели с тях, пък и не исках да я лишавам от това да ги вижда... Един месец бяха при мен, един при тях...  и така в продължение на 2 години.
Работех на една бензиностанция за 500лв, но не се тревожехме за наем или хладилник...
Общо взето 250лв от заплатата ми отиваха за да я водя да ги вижда, а останалите 250лв за да отида да ги взема и да ги върна при мен. Освен това, че се лишавах от най-хубавите моменти на момчето ми... лишавахме се и от нашия живот... да си угаждаме.
Малко по-малко те продължаваха да си присвояват онзи контрол, който практикуваха върху мен, докато живеех в Павликени. Отново започваха заплахите, че ако не я заведа на еди си коя сватба ще последва развод и аз отново правех това, което те искаха...

Поканиха ни на сватба на доста нашумял ало-измамник. Тъкмо беше приключил с сделката си и, се хванал на хорото да взима булка. Булката беше братовчетката на жена ми и трябваше да уважим това събитие.
Помогнахме и с това, че поканихме известен музикант.
Отидохме ден, два преди събитието за да се подготвим с купуването на рокли, прически и т.н. Пък и нали вече сме роднини... да се видим.
Баща и през тези два дни, не спря да кълне и да се чуди как да развали сватбата. Молеше се да завали.. чудеше се как да им нареже кабелите на музикантите и да останат без музика... общо взето такива неща, но всички приемахме думите му, като на майтап, защото в крайна сметка се женеше дъщерята на брат му.
Не беше тайна, че той завиждаше на брат си, тъй-като той е по-успешен от него, но никой не очаква това от брат си... В крайна сметка... баща ми се напи от по-отрано и отидохме на сватбата, но забелязахме, че хората ни унижават публично, като се пускат от нас на хорото... Всякаш им бяхме неприятни и не искаха да танцуват с нас.
Усещахме, че сме нежелани, а баща ми поддържаше успешно пияното си състояние.
На тези сватби, циганите показват, какво са постигнали... изваждат на яве златните си накити и хвърлят пачки по-музикантите... въртят се в кръг с лъскавите си коли и показват, че са недосегаеми, но най-вече танцуват с булките си. Все неща придобити чрез ало-измами включително и булките.
Баща ми искаше да покаже пред хората, че не е пропаднал, както се разчу и да докаже на хората, че въпреки всичко е успял да взема булката... независимо на каква цена. Искаше да танцува, но дядото на жена ми го спираше, а баща и пък от друга страна го подбутваше да става и да не се притеснява.
"А, бе кой е този, че ще те спира... ставай без да се притесняваш и ги е*и всичките."
Баща ми се надъхваше на тези думи и в пияното си състояние казваше, че не ги е*ава...
В последствие това се случи 4, 5 пъти... баща ми искаше да става, а дядо и го спираше, а баща и подбутваше...
Накрая дядо и се ядоса и започна да крещи, че няма да допусне да развалят сватбата на сина му и, разбира се ножа отново излезна на бял свят... Подгони баща ми и освен, че го посрами пред всички хора... целта на бащата на жена ми се осъществи чрез друг човек... Не мина много време и отново осъзнах, че с нея живеем живот според техните условия, тъй-като отново ме задължаваха да я заведа на някаква сватба. Тъпото беше, че никой не ме питаше дали имам пари или не... Никой не ме питаше дали имам желание да се виждам с хора и т.н.
Тя трябваше да бъде там и, ако не бях я закарал щяхме да се разделим... Предприех сериозна крачка и я заведох там, а докато се прибирах към Пловдив им се обадих и им обясних, че аз отказвам да живея живот според техните условия и, че ако те продължават да ме командват чрез нея... просто аз приключвам връзката ни защото ние не водим нормален живот с нея. Тя остана там, а аз се прибрах в къщи, но този път никой не спря връзката ни с нея...
Започнахме да се караме с жена ми в Facebook. Защо, аджеба не тропне с крак и не им каже какво тя иска, а тя ме уверяваше, че го прави, но никой не я слуша, а вместо това я заплашват. В резултат на това тя ми позвъня за да чуя как ме защитава пред тях и да чуя какво е тяхното мнение. Аз обаче имах едно приложение в телефона, което записва разговорите ми. Записах си разговора и в момента разполагам с него.
В записа се, чува как тя обвинява тях за всичко! За това, че неможе да надебелее, не защото не се храни, а защото постоянно се тревожи да не и развалят отново семейството. Говори се за това, че са изградили стрес в нея, който неможе да изтъгне от себе си. Само, когато види дядо си и започвала да трепери.
Говори се за това, че баща и никога няма да я остави да живее там, а майка и твърди, че ако трябва... жива, умряла ще я изкара от Пловдив и ще си я прибере в Павликени. Жена ми им обеснява, че заради тях, тя се побърква и неможе да продължава да търпи всичко... че ги е намразила заради всичко това, а те се опитваха да и втълпят, че аз и тя трябва да знаем, че тя няма да напусне Павликени и, че ако искам ние да сме заедно... ще трябва да бъде под техните условия в Павликени. В записа ясно се чува как майка и, и обеснява, че от нея зависи всички и, че трябва да ме завърти.
Обясних на жена ми, че това не значи нищо и, че наистина тя трябва да избере страна най-накрая за да създадем семейство с нея. Продължихме да се караме и приключих да говоря с нея. В резултат на това получих обаждане от родителите и, които ми казаха, че е много болна от анорексия. Знаех, че лъжат, но се притесних въпреки това за жена ми. Обадих се в болницата и попитах доктора, а той ме увери, че тя няма нищо общо с тази болест. Въпроса е, че не се храни редовно и им е обяснил, че ако продължава така... може и да се стигне до Анорексия.
Когато им го обясних това... те започнаха да ме уверяват, че всъщност не казват пред нея и че случаят е далеч по-сложен... Всичко е било на психическа основа и ме уверяваха, че се е побъркала и трябва да се лекува.
Имах разни съмнения, че ме лъжат нещо за да ме прикоткат пак в някой от техните пъклени планове, но на следващия ден жена ми, ми се обажда от психиатричното отделение и ми казва, че там и е добре.
Продължих да си говоря с нея, но по-всичко личеше, че тя е напълно адекватна и разсъждаваше правилно.
Запалих колата и отидох до психиатрията. Изчаках да ги видя, кога ще си тръгнат родителите и се качих първо при психиятъра. Той ми каза, че на моето момиче и няма абсолютно нищо и, че е стресирана, но беше изградил ужасно мнение за баща и. Обясни ми, че баща и е поставил условие на доктора, че има възможност аз да я потърся, но да не ми разрешават да я виждам. Държал се агресивно и общо взето думите на доктора бяха... Не момичето трябва да бъде тук, а той... Нямаше смисъл да задълбавам повече... просто го попитах дали може да я изведа на разходка за да се разсее и той разреши.
Както се досещате сами... запалих колата и отдалечих жена си от това място.
Последваха заплахи и крясъци отново, че съм трябвало да я оставя да се лекува там. Без страх му казах да заповяда в София, пред Военна болница за да я прегледа експерт, който да му обясни, че тя не е такава за каквато я мислят. Срещнахме се пред болницата.. изчакахме си реда за да бъдем приети при доктора и общо взето психиятъра започна да я пита неща, които нямаха много общо с случая. Питаше я защо не се облича и гримира. Всяка млада жена трябва да го прави, а тя отговаряше, че няма никакво самочувствие. Постоянните и проблеми са го допринесли. В крайна сметка обясни на доктора, че за всичко са виновни баща и, и дядо и.
Тогава експерта му каза, че има властта да го задържи за психически тормоз на детето си и да го вкарат в психиатрично отделение, но потулихме нещата защото тя видимо се притесни за баща си.
В крайна сметка.. баща и я остави намира и я пусна да живее при нас...
Настана отново онази тишина от която ме беше страх...

Продължавах да я разхождам из моловете, да и купувам дрешки... да я водя при родителите и всеки месец.
Общо взето това беше нашите ежемесечни задължения. Бяхме се роботизирали и правехме това.
Избягвах всякакъв конфликт с нея защото доктора изрично ми беше казал, че в онзи момент психиката и е много слаба. Опитвах се всячески да я развеселявам и да я разсейвам, но тя продължаваше да си плаче.
Родителите ми се грижиха за нея. Канеха я на масата да се храни буквално през 5мин.
Буквално трепереха за нея.
Избягваха, като цяло да говоря за нещата, които се случваха с нас и говореха за съвсем незначителни неща, поради простата причина, че знаеха, че с нея се подкрепяме и си казваме всичко, а освен това се и защитаваме. Не искаха да се месят в отношенията ни защото в крайна сметка, те излизаха виновни.
Но с времето започнаха едни дребни интриги... Аз и казвах да не казва на родителите си, къде сме, а тя ми казваше.. "За каква ме имаш... няма да кажа нищо." След 5 мин тя им звънеше и им казваше...
Чуваше разговори между мен и баща ми, а след това тези неща се чуваха от баща и правейки непоправими интриги... разваляйки отношенията ни с хора.
Започнах да и се карам за тези неща, а тя беше жертва. Постоянно ми натякваше, че съм я нападал и съм се карал с нея, че съм се променил и съм станал друг. Идваше в стаята ни плачейки и твърдеше, че родителите ми са я наранявали с думи, но да не казвам нищо за да не я излагам. Слизах долу и започвах да се карам с тях, а родителите ми не знаеха за какво става въпрос и ми казваха, че те направиха всичко възможно това семейство да го бъде и, че няма смисъл да правят каквото и да било за да го развалят... Нямат това намерение, но е искат да се месят в отношенията ни... Просто ме предупреждаваха да внимавам повече в това, което се случва.
В интерес на истината не вярвах на родителите си. Толкова много я обичам, че и имам безвъзвратно доверие.
Тя продължаваше да идва плачейки с разни историй за родителите ми, а аз продължавах да се карам с тях, но тези неща зачестиха твърде много и започнах да си слагам едно на ум и да следя всичко, което се случва.

Обикаляхме много по-парковете и си споделяхме неща, докато малкия си играе...
Тя започна да ми споделя, че родителите ми влияят зле и, че трябва да се отделим от тях.
Нямаше проблем, аз също не исках да живеем при тях, но ми направи впечатление, че когато я попитах къде иска да заживеем... предложих и цяла България. София, Варна, Бургас, Ст. Загора, Н. Загора... общо взето получавах отговор, че не и харесва и допада и изтъкваше разни причини, че било скъпо и нямало да можем да се справим.
Попитах я къде иска... в Павликени ли? Обясних и, че там няма да стъпя и тя ми каза, че знае... Тогава я попитах отново къде иска... В В. Търново? Тя ми отговори, че и там няма да искам защото е в близост до Павликени. Тогава пак я попитах... кажи къде? Тя започна да ми говори за това, как винаги съм я нападал, когато ми споделяла и, че щом така правя повече нямало да ми споделя за да не се караме и т.н.
Изчакваше търпеливо месеца и отново си отиваше за месец при родителите си.
Започнах да забелязвам, че тя се облича и гримира и на снимките тя видимо е щастлива там, а когато се връщаше тук се затваряше в стаята и започваше да плаче. Питах я защо, а тя ми отвръщаше, че просто е такава... Не и обръщах внимание... Плачеше цял месец и дни преди да дойде време тя да замине при родителите си, се усмихваше... разкрасяваше се. Подхвърляше ми разни нещица от рода на "Искаш ли да сме приятели?". Общо взето се сприятеляваше с мен и когато всичко беше наред ме питаше... Може ли да отида и да постоя малко при нашите? ... Разбира се, никога не съм и отказвал... Но тези номера продължиха всеки път... Тя отиваше там усмихната... разкрасяваше се, обличаше се добре и си прекарваше чудесно, а идваше тук и започваше да плаче без причина, докато не дойде моментът отново да си тръгне... Започнахме да се караме и за това, а тя ми втълпяваше в главата, че когато се връща тук ние се караме и нямала достатъчно самочувствие да се облича и гримира.. Нямала настроение за нищо и се затваряла в себе си.

В последствие ние спряхме да си говорим... бяхме в добри отношения, но говорехме за детето... за ежедневието.. за парите... общо взето за всичко, но не и за нас... Продължавахме да се караме защото продължаваше да подмята разни мисли, като тези, че родителите ми влияят зле и, че трябва да се преместим в Павликени и накрая отново излизаше жертва, че съм я нападнал.

Последно я закарах там по-миналия месец, но този път тя остана повечко там. Стоя 2 месеца там защото нямах пари за да я върна. Общо взето нямах време да си пиша с нея, а поработвах за да мога да искарам някой лев и да ги върна тук.
Получих съобщение, на което тя ми казва, че ще ходи на някакъв рожден ден, и аз и обясних, че не ми е приятно, когато ходи сама по-такива събития защото хората питат къде съм аз. Защо е сама... и общо взето се подразбира, че аз нямам пари за да отида с нея. Обясних и, че не ми е приятно и тя се съгласи с мен и каза, че няма да ходи, но въпреки това... Тя отиде.
На другия ден я попитах защо е отишла... Нали каза, че няма да отиде, а направи друго... скарахме се защото се почувствах никой... Все едно за нея моите чувства не значеха нищо и просто си отиде.
Обясних и отново, че не ми е приятно и тя ми каза... добре! Повече няма да ходя никъде без теб, но на следващия ден.. тя отново е на рожден ден. Вече не става въпрос за това дали е отишла, а за това, че тя пренебрегва моите желания и чувства, а ние сме длъжни да се съобразяваме с желанията на родителите и.
Започнах да си мисля, че всъщност тя се подвежда по техните желания и те ме контролират чрез нея.
Отново се скарахме, но този път тя започна да ме обвинява, че съм я ревнувал и постоянно съм я нападал и обиждал... Искал съм да я отделя завинаги от родителите и от този живот и за това не съм я пускал по сватби и т.н. Никога не бях очаквал такива думи от жена ми предвид факта, че знае какво сме преживели и какво съм преживял за нея и отново се ядосах... Попитах я дали иска да се прибере, а тя ми отговори с това, че вече не е важно какво иска тя и, че малкия е бил важен и, че трябвало да живеем заедно заради него дори и да не се обичаме... Още повече се ядосах на тези думи и започнах да и натяквам, че тя всъщност не иска да живее при мен защото я виждам как винаги плаче, когато се прибира в Пловдив, а там е усмихната и щастлива. Казах и, че ако иска да си остане там... просто да ми го каже директно, а не да ме разиграва, като малко момченце. Ако иска да остане там ще я оставя. Тя отново извъртя нещата, че е жертва и, че съм я нападал... Попитах я пак дали иска да се прибере и тя ми каза, че ще се прибере защото неможела повече да стои при родителите си защото много се охарчили покрай нея... Така или иначе ме очакваше дълъг път и реших направо, като ги взема от там да пътуваме директно за морето за да не каже после, че я затварям в къщи... пък и да се разходим...
Отидохме на морето, но думите които ми каза ме бяха потресли и се сърдех... Просто си мълчах и не говорех с нея, а тя знаеше защо се сърдя. Когато се прибрахме от морето аз продължих да не си говоря с нея и тя ме попита дали може да сме пак приятели. Обясних и, че в момента съм сърдит и да изчака малко време и ще ми мине. Тя ми каза, че осъзнава грешките си и се извинява, но аз бях дълбоко сърдит и просто и казах, че това не е грешка, а тя го правеше нарочно... Дори го направи 4 пъти. След, като се върнахме от морето... тя се оплакваше от болки в ухото. Заведох я на доктор за да видим какво и има, но като се прибрахме от доктора... на вратата ме чакаха 7 човека от нейната рода. Дядо и, баща и, майка и, чичо и, двамата и братовчеди и още един, който не го знам какъв е... Започнаха да ме успокояват, че няма никакъв проблем и, че не са дошли да ми я взимат.
В крайна сметка... с родителите ми седнахме и започнахме да си говорим и да мислим над това... защо по-дяволите идват да я вземат за преглед 7 човека? Разбира се, спомнихме си за всичките им номера и клопки и се осъмнихме в това, че може би тези дни ще ни се обадят и ще ни кажат, че е много болна и трябва да отидем там.
Ако баща ми откаже да отиде там... нещата ще се обърнат срещу него, че той не държи за булката си да я види, че е много болна и ще развалят отношенията ни.
Ако баща ми отиде... отново забравяме за голямата и болест и се заблъскват маси и се вадят ножове...
Припомнят му, че има задължение към тях и, че трябва да живеем в Павликени и проблемите ни отново започват. Реших този път да изпреваря събитията аз и позвънях на баща и. Казах му, че дъщеря и не е доволна от живота при мен. Казва, че я тормозя и, че я ревнувам и незнам си какво и приключих разговора... Не съм сигурен дали направих грешка тогава, но всички мои действия се базират на това, че помня какво се е случвало преди. Жена ми е чула това, когато го казвам и явно се е примирила, че наистина вече не я искам в живота си.

Общо взето можете да видите как една силна любов може да бъде разбита с това, че позволихме твърде много хора да се месят в отношенията ни.

Телефонът и мигновенно бепе извзет от баща и.
Блокира ме от нейния Facebook.
И се обади на баща ми и започнаха лъжите... тя ми разказа как сте я тормозели... как сте я биели.. как я е ревнувал... как не я е пускал да идва при нас...

Държа да кажа, че никога не съм посягал на жена ми. Като цяло избягвам да посягам на когото и да било.
Ако я ревнувах... нямаше да я оставям там сама с месеци по-къси панталонки да се разхожда, а аз да не знам какво се случва...
Ако е сметнала за тормоз, че правех всичко възможно тя да се разхожда и да бъде в синхрон с другите момичета, които си позволяват скъпи дрехи и т.н.  и никой с нищо да я обижда, дори...
И ако сметнете, че за 2 години, на нея и е било забранено да ходи при родители си при положение, че я водех през месец - за по месец при техните... ще се съглася с вас, че съм виновен.
Но всичко това го правех и въпреки това ме обвиняват?

Не го вярвах... пак си мислех, че са я затворили в стаята и я тормозят за това се свързах с фризьорката и.
Казах и, че ако тя отиде при нея за да подстриже малкия или нещо от сорта... просто да и бутне едно листче в ръката и да ми каже след това какво и е мнението.
На следващия ден фризьорката ми се обажда и ми казва. Току що видях жена ти на центъра да се разхожда с малкия и родителите си. Много е отслабнала и цялата е пребледняла. Личи си, че много е плакала. Попитала я е какво става, а тя и е казала директно, че се е развела и, че не съм бил този за когото съм се представял.
Фризьорката не могла да повярва защото ни познава и двамата и знае през какво сме преминали за любовта си, а сега тя се е отрекла. Изчака търпеливо родителите и да се отдалечат от нея и да си поговорят насаме и просто и каза,когато има възможност да се отбие при нея, а тя я попита дали не съм и писал аз. Фризьорката и се доверила и е казала, че съм и писал.

На другия ден ми се обажда фризьорката и, и ми каза, че баща и е отишъл там и, и казал да не ме слуша и, че много съм лъжел. Биел съм я, тормозел съм я, не съм и давал пари, нашите се бъзикали с нея... всякакви лъжи по-мой адрес. Казал и е да ми предаде, че бил готов да се бие с мен, ако съм търсил нея или синът ми.
Въпроса е, че това, което ми направи впечатление е, че ако тя искаше... щеше да отиде при нея сама и да се свърже с мен, а вместо това тя е казала на баща си, което ме навежда на мисълта, че тя наистина е взела решението да развалим семейството си.

Дайте ми съвет какво да правя!

Обичам жена си и не искам да продължавам живота си без нея... мразя я защото ми го причинява и ме лишава от сина ми... Защо изобщо го прави? ... Има много смесени чувства в мен и не знам как да реагирам и подходя.
Не искам също така да я разделям от малкия. Не искам мъника да живее лишен от майка, но ако тя е решила да живее без мен и да ме лишава от сина ми без реално погледнато да има адекватна причина за това, аз съм готов да се боря до дупка. Не искам синът ми да расте в тяхната атмосфера. Те крещят и блъскат в къщи за норматив... За тях това е нещо нормално, но аз не искам той да расте в стрес. Също така и не искам синът ми да расте в ръцете на онези измамници защото, като нищо ще го научат да "бара телефона".

Наистина съм много объркан и се надявам някой да ми даде адекватен съвет преди да отида по-адвокати и кавото и да било да направя.



Реклама
# 1
  • Мнения: 2 637
Първо редактирай поста, като формулираш всичко в един кратък параграф -- интернет не е място, където да споделяш толкова лична информция, а и повече от параграф едва ли някой ще седне да чете. Накратко не се разбираш с тъстовете, жена ти е взела детето, отишла е при техните и нещата вървят към раздяла. Останалото няма никакво значение.

Потърси бракоразводен адвокат, за да може поне да уредиш по-често да виждаш детето, или дори да живее през част от времето с теб. Разводът може да е по взаимно съгласие, заради непреодолими различия, не е задължително да има виновен, и без това в брака има двама и вината за проблемите рядко е само у едната страна.

# 2
  • Мнения: 10
Извинявам се за това, но предположих, че трябва да разкажа всичко за да може да вникнете в проблема, тъй-като да си го кажем в прав текст... това са си цигански работи...

От всичко, забравих да спомена най-важното може би. Ние с нея нямаме градждански брак.
Детето съм го признал.

# 3
  • Мнения: 6
 Олеле, чак мене ме заболя главата.

# 4
  • Мнения: 2 637
Освен да задоволиш желанието на някои да четат чужди сеири, съществена информация няма в това, което си писал, само излишно лична. Ето, стигнахме до съществена - нямате брак. Събери пари и отиди да се консултираш с адвокат, ако имаш желание да виждаш детето. Съвместен живот не ви се е получил, и "български работи" подобни има колкото искаш такива в семейния подфорум, разлика само в цвета на кожата и някои дребни детайли. Ням какво толкова да се вниква в проблема - събрали сте се млади, импулсивно, родата и от двете страни се меси повече, отколкото ви понася. И ти, и тя сте продукт на средата и хората, които са ви отгледали. Тя не се чувства добре с теб далеч от семейството си и няма желание да продължава така. И двамата сте виновни, и за двамата ще е по-добре да се разделите. Гледай да успокоиш нещата до толкова, че да можеш да прекарваш някакво време с детето си.

# 5
  • Мнения: 252
Извинявай, нямах търпението да прочета целия този пост. Затова ме извини, но не разбрах, тя обича ли те и иска ли да е с теб? Ако да, устройте си животът извън България, ако не те обича - добър адвокат, за да си уредиш законно срещи с детето ти. Успех!

# 6
  • Мнения: 16
Майко мила, това са повече от 20 стр. Бихте ли разяснили, да споделите историята ли искахте или съвет? И на колко са родителите на детето в момента?

# 7
  • Мнения: 1 239
Мнооого дълго, та го четох малко "по диагонал", извинявай.

1. Баща ти е допуснал грешката първо да те извади, а после да се сблъска с ромската действителност неподготвен за нея.
2. Трябвало е да послушате близките си, но те ако Ромео и Жулиета слушаха, нямаше да има трагедия.
3. Станалото, станало. Не можеш да върнеш времето назад. Бих ти предложила, ако искаш да спасиш семейството си да опитате семейна терапия. Не знам дали ще има ефект, но поне опит може да направите. Пловдив е голям град, все ще има семеен терапевт.
4. Защо не я пуснеш да работи? Знам, че не е много прието при вас, но така ще има среда, контакти и с други хора, няма да седи да те чака у дома с детето. Покажи й живота, който ти е показал баща ти.
5. Ако връзката ви повече е невъзможна и твърдо си решил да се бориш за детето докажи, че можеш да предложиш нещо по-добро - стабилна среда (работа и законни трудови доходи, дом, детска ясла/ градина ). Ще трябва да докажеш и, че при нейното семейство има риск за детето. Ще можеш ли?

# 8
  • София
  • Мнения: 5 728
Интересна ми е темата, но и аз, да си призная, не можах да прочета целия пост.

Искам обаче да поздравя автора за изказа и правописа. Много по-добри от хора с роден български. Peace

# 9
  • Мнения: 10
Благодаря за комплимента, а колкото до работата... Многократно съм я поущрявал да се хване на работа... Не заради парите, а просто за да се разсее и да създаде някакви контакти. Подразбира се , че е тръгнала от Павликени и е дошла да живее в Пловдив само с багажа си, но не и с приятелите си. Много пъти съм я поущрявал да общува с хората свободно и дори да си пише в интернет с приятелките си, ей така... просто за да поддържа някакъв контакт и да общува. Винаги излизаше с номера, че не може да си позволи да работи заради детето, а когато и предложех детска ясла... Не можела да го остави сам с непознати хора. Излизахме с мои приятели и се запознаваше с нови хора, но не искаше да поддържа контакти с тях, но нали знаете поговорката. Който има желание, намира и начин. Който няма желание си търси причина! Аз живеех в Павликени в продължение на 2 години и успях да завържа контакти и дори да намеря истински приятели. Вярно е, че съм мъж и е малко по-различно. Особено, когато сме от ромски произход, но както казах... израстнал съм сред българи и повечето от циганските мурафети не ги разбирам, а и не искам...

# 10
  • София
  • Мнения: 5 728
Когато едно семейство е на път да се разпадне, трябва много голямо усилие и от двете страни. Ако тя няма това желание и света да обърнеш, няма да станат нещата. Консултирай се с адвокат какви точно права може да имаш и как да процедираш занапред.

# 11
  • Мнения: 10
Уговорих среща с адвокат Иван Василев, препоръчан от Светозар Арнаудов - Адовкатска кантора "Арнаудов & Узунова"
Някой може ли да ми каже повече за тях, и конкретно за Иван Василев? Добри ли са?

# 12
  • Мнения: 16
Този път прочетох почти всичко и мисля, че не си прав. Имаш право да си виждаш детето, и най-вече да поемеш отговорност за него. Може би ти е време?

# 13
  • Мнения: 6 173
Запис, че цял ден трябва да го изчета това

# 14
  • Paris, France
  • Мнения: 1 013
Привет,

Прочетох историята ви два пъти засега  hahaha. За съжаление имам повече въпроси отколкото отговори или съвети. Не зная откъде да започна.... Хайде отпред назад

Уговорих среща с адвокат Иван Василев, препоръчан от Светозар Арнаудов - Адовкатска кантора "Арнаудов & Узунова"
Някой може ли да ми каже повече за тях, и конкретно за Иван Василев? Добри ли са?

Нямате граждански брак. Признал си детето и можеш да си го виждаш, нали? За какво ти е адвокат? Вие имате традиционен де факто брак и дрязгата около раздяла и развод би трябвало да се разгледа от традиционен съд- мешере по местоживеене. Този адвокат за мешерето ли е?

Много неприятна история. По написаното си личи, че си свестен, разумен и склонен да правиш отстъпки. Връзката ви е започнала добре в контекста на обществените норми - и двамата сте от една група, млади, на сходна възраст и сте се харесали (важно в днешно време). Родителите ви са се съгласили на брачно съжителство - нейните при определени условия а твоите да платят доста висока (доколкото съм информирана) зестра без да изнудват тъстовете ти.

Жената отива при мъжа а не мъжа при жената. Огромана грешка е било тя да се връща при техните и после иди си, ела си през месец. Трудното при вас е, че сте от силно геронтократично общество - старите решават. Не познавам роми, при които тъстовете да си навират гагите и да изискват и командват. Докато е била при тях да, но вече е женена.

Мислих по въпроса, чудех се ако изнягате в чужбина, примерно, но тя в Пловдив не ще. Не знам. Не разбирам какво печелят ако се разделите. Ако работеше в бизнеса им бих разбрала. Сега ще им лежи с дете и какво? Какво печелят те от вашата раздяла?

Детето е малко. По традиция остава с майката, нали?

Вие имате, според мене, проблем в общуването. Тя казва едно а прави обратното. Според мене тя самата иска да си живее там.

Между твоето и нейното семейство има пропаст. Вие нямате сходен манталитет, а това е много важно за успешен брак в малцинствени групи с геронтокрация. С раждането на детето статута на жена ти се е повишил, но доколкото виждам не и де факто. Сложна работа.

Тук, в този форум едва ли има човек, компетентен по брачни въпроси в ромски групи. Мисля че хора от твоя етнос най-добре биха чатнали и биха могли да ти дадат съвет. Форум на бургуджии едва ли има, но в някой ромски форум може да има подфорум. В сайта на мешерето пробва ли да питаш?

След малко ще продължа

Поздрави

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт