- Публикувана: 16 авг. 2017, 11:20 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2017, 17:40 ч.
Ако... знаеше бъдещето, щеше ли да промениш нещо? (тема-клише)
И понеже си отегчен, при наличие на цял форум теми, реши точно в тази тема и точно от тази тема да изразиш отегчението си? Отегченият подминава, не се връща да каже колко е отегчен чрез реплика "темата не ти се получи, пускай нова". Това не е отегчение, това е чисто заяждане.
Много е изкушаващо да можеш да надникнеш в бъдещето и да изпиеш какво те чака. Ако е нещо хубаво, това би ми дава увереност, че вървя по правилния път, ч трудностите, през които минавам в даден момент ще си заслужават, че решенията, които взимам са правилни. Ако видя нещо лошо ще имам шанса да го променя. Дали към по-добро, това вече никой не може да знае. Но бих опитала. И дори и да не успея, ще знам че поне съм опитала да променя нещата, да не направя някоя голяма грешка. И точно това знание за бъдещето, което не можеш да промениш, а е нещо лошо е много натоварващо. Извинете, ако е много объркано.
Ако мога да променя нещо в настоящето, да бих искала да знам бъдещето. Ако не мога да променям, тогава и не искам да знам. Тъй като въпросът на Андариел е "Ако знаете бъдещето бихте ли променили нещо в настоящето" - да, бих променила (ако това бъдеще не ми харесва) и не, не бих променила (ако бъдещето ми харесва).
Ако мога да променя нещо в настоящето, да бих искала да знам бъдещето. Ако не мога да променям, тогава и не искам да знам. Тъй като въпросът на Андариел е "Ако знаете бъдещето бихте ли променили нещо в настоящето" - да, бих променила (ако това бъдеще не ми харесва) и не, не бих променила (ако бъдещето ми харесва).
Бих прекарвала повече време с родителите ми....нищо друго не бих- нито лошото, нито хубавото! Нещата, през които минаваме ни правят хората, които сме! Трябваше да разбера какво не е Истинска Любов, за да си дам сметка, какво трябва да бъде! Трябваше да разбера, как не трябва да се държи някой с мен, за да разбера какво е да ме обичат и уважават! Трябва да изгубиш себе си, за да можеш да се откриеш и обикнеш, както самата ти заслужаваш! 💗
Хм, интересна тема. 
Беше 2014 година. Бях сама и щастлива в живота си. Обаче изведнъж в главата ми се загнезди мисълта за дете. С всеки ден ме човъркаше все повече. Отидох на врачка. Жената каза, че ще родя през ноември. Викам си: Сигурно се лъже. Запомних го и си продължих живота. Две години по-късно родих детето си. Да, в 22,20 на 30 ноември. Термина за раждане иначе беше 18 декември. Да, ама беше момче. А аз цял живот съм искала момиче. Все още искам. Та, ето - ''знаех'' бъдещето, ама пак не се получи както аз искам. Май - колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.
Беше 2014 година. Бях сама и щастлива в живота си. Обаче изведнъж в главата ми се загнезди мисълта за дете. С всеки ден ме човъркаше все повече. Отидох на врачка. Жената каза, че ще родя през ноември. Викам си: Сигурно се лъже. Запомних го и си продължих живота. Две години по-късно родих детето си. Да, в 22,20 на 30 ноември. Термина за раждане иначе беше 18 декември. Да, ама беше момче. А аз цял живот съм искала момиче. Все още искам.
Та, ето - ''знаех'' бъдещето, ама пак не се получи както аз искам. Май - колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.