Прекалено силен гняв на 3 години!!!

  • 8 495
  • 117
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 661
Здравейте,синът ми е на три години и много ме плаши начинът,по който се държи,когато е гневен.Когато му се откаже нещо и не стане на неговата или в моменти,когато се опитва да направи нещо,а то не се получи от първия път започва едно пушене,не рев,а силно пищене,тръшка в земята всичко около себе си,става агресивен спрямо мен,баща му,баби,дядовци,с две думи държи се ужасно...Другите деца не удря,напротив,сприятелява се мн бързо,контактен е,мн енергичен, на яслата се чувства добре,но този силен гняв мн ме притеснява,плаши на моменти.Съвети някакви?Мерси!

# 1
  • Мнения: 11 234
Е то ега на глезотията му викат "гняв".  Mr. Green

Има доста книжки как да реагирате - период е и има как да се справите

# 2
  • Мнения: 1 661
Само да вметна,че още от бебе не спи добре и личната лекарка имаше съмнения, че е хиперактивен,така,че на "глезотията" й казват "глезотия",в случая не става дума за това...Приятен ден и мерси за неуместния коментар!;)

# 3
  • Мнения: 11 234
Разбирам, че не ви харесва отговора ми, но той не е злонамерен, а успокоителен.

За това, че детенцето не спи добре и някой да предположи хиперактивносте е просто .... ами нека мекичко кажем смехотворно. Сериозно! Трябва добре да претегляте съветите на подобен специалист.

Така наречения, от Вас "гняв" си е част от израстването на децата, но вашето поведение и до коло му позволявате да се държи така определят именно глезенето. Ако си позволите и приемете гледната точка, което ви дадох, а именно - детето се глези и си позволява повече, ще се успокоите, че с него всичко е наред и ще можете да го наблюдавате и да видите, че това поведение не се случва пред всеки - например в яслата, където подобно поведение няма да бъде допуснато. Нали така?

Побързахте да се засегнете, тъй като директно казах, че детето ви се глези. Но реално ви казах - всичко с детето ви е неред, то няма ментални проблеми, няма отклонения в поведението, а вие трябва да намерите как да парирате подобни изблици. Има десетки методи за това - почетет и пробвайте няколко.  Hug

# 4
  • Мнения: 1 661
За тези нервни изблици споделих на личната преди време,когато беше по-малък и именно тя каза,че не са много нормални...Според мен всяко дете има такива моменти,мен ме притеснява не това,че ги има,а начина,по който синът ми изразява недоволството си,все едно изключва за момент и мога да очаквам всичко от него...Става един яростен,като обезумял...Вярно,че е доста емоционален,но все пак ще се консултирам с детски психолог,просто исках да обменя опит с др родители в подобно на моето положение или пък да получа евентуално някакви съвети...

# 5
  • Мнения: 4 518
Вие какви реакции сте пробвали и той как реагира на всяка от тях?

# 6
  • Мнения: 1 661
Обяснения,че не приемам такова поведение,че не се прави така,продължава това ужасно държание,все едно не ме чува,пошляпване по дупето-отвръща ми с шамар,хващам му ръцете,опитва се да удря с глава,няма спирка просто,нито се смирява,нито се засрамва..Пробвала съм и с апатия,следва същото,докато му поотмине и тогава идва при мен и иска внимание,обяснявам, че съм му сърдита заради държанието му и така...

# 7
  • Мнения: 11 234
Моята щерка бе същата, а втората фаза е че почва да се самонаранява, за да ме предизвика да реагирам. Да се ударя сама или дори стигнахме до там, че си самоиздра лицето и то сериозно, но пък аз побеснях като  го направи и явно и взех страха, че не повтори.

Правилната реакция е:
"Като се успокоиш ще поговорим!" Отдръпвате се и чакате да му мине. Ако може даже не го наблюдавайте или го оставете сам. Да се сърдите после няма смисъл. Питайте го защо прави така, като е толкова добро дете. Казвате, че не е хубаво да се държи така и казвате КАК ТРЯБВА да реагира.

В крайна сметка един от най-трудните уроци в живота е контрола и израза на емоциите. Хората сме различни - едни реагират бурно, други стаяват емоциите. Важното е обаче емоциите да се осъзнаят, изживеят и контролират. Научете детето да разпознава емоциите си: Ядосан ли си? Защо? - Тъжен ли си? Защо? - Щастлив ли си? Защо? И изградете модел как трябва да изразява тези свои емоции.

Например, когато е ядосан как според вас да реагира? Как е правилният начин? Не забравяйте, че децата са крайни и безсилни. Крайни в смисъл, че като изпиват някаква емоция тя е бързо преходна, но много силна. Безсилни - ами то знае, че като сте казали НЕ или НЕ МОЖЕ нищо не може да промени.

Имайки предвид, явно че говорим за емоционално дете. Как искате да реагира детето ви като е ядосано, как да изрази тази силна емоция?

# 8
  • Мнения: 741
Когато използвате някакъв метод-не обръщате внимание,скарва те се или говорите е необходимо да проявите постоянство.Не сменяйте методите си често,в случая,ако решите,че ще го оставите да се успокои и след това ще говорите,повтаряйте това минимум месец.Емоциите трудно се контролират,дори при голям човек,да ги подтискаш е по-лошо,добре е да си го "изкараш"този гняв.Реакцията на детето ви е нормална и за мен консултация с психолог е напълно излишна.Всички преминаваме през тези периоди и повярвайте,те отминават.Правилно за мен е "Добре ядосан си, дръпни се на страни и когато ти мине,ела при мама".Следва тръшкане,блъскане и още циркове,на които вие трудно,но последователно трябва да не обръщате внимание.Това казва моят опит с моето гневно детенце.Simple Smile

# 9
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 213
Малката ми дъщеря имаше такива изблици на същата възраст ми беше много неприятно. С времето отшумяват и изчезват, но искреният ми съвет е да не се дразниш, а да успокояваш детето въпреки крясъците му. Полекичка, внимателно, всичко се оправя. Необръщането на внимане не е решение, в по-късните години може да отдалечи детето от майката. Само нежност и ТЪРПЕНИЕ,  и най-вече да му покажеш, че го разбираш.
Скорпионче ли е?

# 10
  • Мнения: 4 518
Майка ми ми е казвала, че съм правила подобни неща. Редовното е било в парка когато ми откажат нещо да лягам и да си удрям главата в земята (не до кръв, явно съм имала някакво чувство за самосъхранение), а когато сме вкъщи съм отваряла шкафове и чекмеджета и съм изхвърляла всичко от тях. В парка е кръстосвала ръце и е чакала да спра. Вкъщи е изпразнила всички шкафове.
Според мен консултацията не е лоша идея, по-скоро ще помогне на Вас, а и ще Ви успокои.

# 11
  • Мнения: 1 661
Благодаря ви за разбирането,мн ми е трудно,направо се чувствам безсилна в такива моменти...Все пак за мое успокоение ще го заведа на психолог,няма да ни е излишна една консултация...И между другото и това се е случвало-да се самонаранява,удря се по главата,корема...

Последна редакция: сб, 19 авг 2017, 22:31 от believe_

# 12
  • Мнения: 1 661
Не е скорпионче,близнак е!

# 13
  • Мнения: 2 672
Наблюдавала съм подобно поведение, но при по-голямо дете. Момчето беше много глезено, но и много амбициозно.
Децата си се раждат с характер. Аз имам близнаци, които гледам и възпитавам еднакво и въпреки това са много различни.

# 14
  • Мнения: 239
Моят син е същият,а вече е на 3 години и 10 месеца.Бяс до пръсване.Не чува какво му се говори,откажеш ли му почва да отговаря,тръшкане пищене и рев.Навън като излезем все едно е бил държан на каишка и сега е свободен да прави лудории.Опитвала съм всякакви методи,чела съм много книги и въпреки резултат нямаше.Направих консултации с детски психолог.Увериха ме че е нещо нормално за децата в период между 2 и 5 години.Особено тези които не ходят на ясли и градини и не прекарват достатъчно време с други деца.при всички положения трябва да запазиш спокойствие,остави го да "излее" гнева си и погови с него че така не се прави.Заплахи и шляпане не мисля че е уместно,може накрая да се озлоби повече.Аз съм наказвала в такива случаи-на стената,докато не се успокоиш няма да мърдаш от там,мама ти е сърдита.всеки ден в такъв момент по 20-25 минути наказан и аз седя неотлъчно до него.Постепенно намалих времето за наказание.И сега кажи речи малко взеха да се успокояват нещата,но се иска търпение и постоянство

Общи условия

Активация на акаунт