Прекалено силен гняв на 3 години!!!

DimS. наложи ми се няколко пъти да препрочета какво си писала,за да мога да вникна в думите ти,да си поразмърдам мозъка и да разсъждавам.Има доза истина,съгласна съм,за доста от нещата съм напълно съгласна.
Дразни ме как се опитваш да ме изкараш че едва ли не съм заплаха за детето си само защото той седи мирен 25 минути.Ще се опитам да ти дам пример.Преди известно време - може би 2-3 седмици.Навънка сме при свекървата,нося една торба с играчки(желание на детето) и сядаме да пийнем кафе пред блока.Малкият се заиграл,по някое време идват и други деца от същият блок/вход и се заиграват с малкият.Но в играта са решили да включат и камъни - като за начало само нареждане по пейките или бордюрите.Само че моят син решава че ще е позабавно ако почнат да ги хвърлят.При първото хвърляне,станах и го дръпнах настрана.Обясних че не е хубаво да прави така като първо може да се ударят и второ да счупят прозорец на някоя кола и мама няма парички да го плати.Господинчото дори не ме изслуша и замахва за втори път.Пак съвсем тихо и кротко обяснявам че така не се прави,не е хубаво и прочие.Синът ми все едно има тапи в ушите,повтаря само добре докато го оставя на мира и отново замахва.Предложих на него и останалите деца да играят с играчките които сме донесли и да не пипат камъните,защото са мръсни,по земята ходят кучета и котета които пишкат и акат и може да се разболеят и ще трябва чичо доктор да ги боцка с голямата инжекция.Резултат нулев-смях до пръсване от тяхна страна.Въпреки това тяхната борба продължава,очевидно че майките им не са наблизо да ги стегнат и оказват лошо влияние върху синът ми.Решихме да се приберем и по целият път на обратно обяснявам пак същите неща.Стигаме до вкъщи и точно пред входа на блока,майкият си изтърва уж случайно една от играчките които държеше.В моментав който се навежда го виждам как взима камък и казвам да го пусне,като че ли напук,малкият го мята по колата на наш съсед.Слава на Бога не я улучи,но му казах че съм много разочарована от неговите постъпки и ще бъде наказан.С нацупена физиономия се прибираме.В момента в който влизаме вкъщи(още дори не сме се събули),малкият връхлита в хола и почва да мята играчки и да се тръшка.Съвсем спокойно отидох при него,събух го и му казах - виновен си,мама колко пъти ти обяснява че така не се прави,щом не слушаш мама,ще си наказан.Побутвам го леко към стената и в същият момент,синът ми избухва в неудържим рев с пищене.Гушнала съм го да се успокои и обяснявам,че е още малък,не разбира че хвърлянето на камъни не е хубаво нещо,може да се удари,ще го боли,ще плаче,няма да може да излиза навън да играе,ако счупи някоя кола,мама и тати ще трябва да дават парички и няма да може да му купуваме повече играчки.Явно осъзнал вече и доста успокоен сам се обръща към стената и не казва дори гък.Не съм ги засичала с точност дали са 25 минути,но достатъчно време да си пусна пералнята,да прибера предишното пране от простора или да изгладя и през цялото това време ми е пред очите.От време на време го питам - ще хвърляш ли пак камъни-отговора е Не,ще се тръшкаш ли,отговора е Не,ще слушаш ли мама - Да,искаш ли да седнеш на дивана или да си играеш-Не,аз съм наказан.Явно осъзнал грешката си или вече и аз не знам но докато не му кажа-времето за наказание мина,той не мърда от стената.Случвало се е още 3-4 пъти да бъде наказван заради непристойно поведение и не защото го е страх от нас-нито аз,нито мъжът ми сме го биели,даже не е имало и шляпване по дупето.Не ме съм против подобен метод на възпитание може би,просто ме е страх да ударя моето дете,не съм способна да го нараня по такъв начин колкото и леко да е.А да видя някой да му посяга....
След случките с наказването на стената,не сме имали подобни проблеми.Е пак е имало тръшкане и пищене но не в такива размери.Пак се наказваме от време на време но вече не  е на стената - спирам детски,отказ да му купя близалка или бонбони когато сме в магазина или някоя играчка.Или пък да му прочета приказка преди лягане.

Благодаря, Елена, за труда ти вложен в подробно обяснение. Напълно разбирам сега. И е OK...

пп. Кратка съм и вероятно няма да взема участие в темата през идните дни, не сме вкъщи 

Амика, честно да ти кажа, не сте се справили никак със ситуацията. Разиграли сте голям цирк, в който сте опитали да прехвърлите вината на трети лица, но не сте имали смелостта да кажете твърдо НЕ на детето си. Така сте го объркали и разстроили и то не е научило нищо от дадената ситуация.

Не може да заведеш три годишно да погледа. Или тръгваш с ясната идея, че ще дадете една шепа пари, или твърдо казваш - тук не може, защото си малък, защото нямаме пари или защото каквато е там причината. Ще реве, реве, ама като види, че не отстъпваш, ще спре. Защото това със забаламосването тази година ще мине, но догодина ще ви спретне по-голям цирк. Обаче, ако от сега си научи урока, че НЕ значи НЕ, занапред няма да имаш проблем.

Твърдо подкрепям родители,които наказват децата и им се карат,когато са се държали лошо! Децата трябва да знаят,че има правила,които се спазват или има последствия. Стига с тия глупости да си изразявали емоциите,на мене като ми е криво и ми се крещи,трябва ли да се тръшкам по средата на улицата?-Не,поддискам си емоцията и се държа възпитано.На това уча и детето си,да емоциите се изразяват,но си има време и място.Правилата се спазват,защото има последстия.И да,това са просто малки деца,които си правят каквото искат и не приемат,че нещо може да е непозволено,щом им е забавно,значи е добре. Тук е ролята на родителя,да постави ограничения и правила,да го научиш това дете на дисциплина,не е лесно,но според мен отговорните родители се нагъргбват с тази не лека задача. Моля,не бъдете като най-омразните за мен майки,пушещи цигари по пейките или чоплещи семки,а децата има,като изтървани,но видиш ли,това било нормално,трябвало да се научават сами,изразявали си емоциите или просто цялата истина е: прави каквото искаш,все ми е едно,стига да не ме занимаваш.Адмирации за Елена,ето така се прави,това е родител на които не му е все едно,как се държи детето му,нека има повече родители като вас.

Ми....като не знаете как да възпитавате децата си,вземете пример от природата.
Случайно да сте видели някое животно да наказва поколението си или да го шамаросва или пък да го остави да прави каквото иска и каквото му хрумне.
Личния пример е водещето.
Идеални родители просто няма,но сме длъжни да отгледаме и възпитаме деца,които да се впишат по нормален начин в обществото(каквото и да значи).

И в същото време ти от къде знаеш, че Елена не пуши цигари и не чопли семки   Някак си паралела между двете неща не ми се връзва.

Ще ме разбиете.
В предпоследния пост пише да се вземе пример от животните, а в последния пише от къде знаете, че Елена не пуши и не чопли семки.
Не знам защо реших, че става въпрос за животното елен (с извинение на Елена).
Веднага си представих елен с кръстени крака, цигара в едната ръка и чоплещ семки с другата.
За да не е офтопик - всеки гледа детето си както намери за добре, но все пак всички сме част от обществото и би следвало всеки да може да се впише в това общество. Това е за доброто на всички, включително да детето.

Деска, ама ние нямахме намерение да му казваме че не, дори напротив - имахме намерение да му сбъднем желанието. Само че като стигнахме на входа на аквапарка и видяхме безумния ценоразпис, забихме спирачки. В такъв случай как да обясниш на малкото, че се налага да си тръгнем от там? Първо си казала, че да, а после да кажеш не? "Отмятането" (би се тълкувало от детето) е абсолютна причина за скандал. Скандала ни беше в кърпа вързан, ако не бях успяла да му дам убедителна за него причина, защо трябва да си тръгнем от там. "Много е скъпо" не е някаква разбираема причина за него, обаче това, че "нямаме пари в нас" се оказа убедителна причина, защото е научил, че даваме пари, за да ни дадат нещо и че като нямаме нещо, обикновено отиваме да купим - продават ни неща, които нямаме.
Тази сутрин слушах психоложка по телевизията. Тя каза, че децата се ориентирали най-добре с ритуали. Т.е., нещата, които се иска да направят, а те са склонни да направят са неща, които постоянно повтаряме с тях, така че се възприемат като ритуали. Децата научават ритуалите и са доволни от изпълнени ритуали. Купуването на нещо, което нямаме, а е необходимо, в нашия случай с аквапарка, е изпълнение на ритуал, който се налага "преди да влезем в аквапарка".

 Fairytale11, аз отговарям на Pancake_86 за следното изречение: "Адмирации за Елена,ето така се прави,това е родител на които не му е все едно,как се държи детето му,нека има повече родители като вас."

amy_nka, прочети си отново разказа. Спретнали сте си мини цирк, та чак сте викали управа, за да ви пусне да разгледате и евентуално тогава да прецените дали да влезете. Не ми се спори с теб, дано догодина да нямате такива изпълнения, като сте на почивка.

Да, сега ми е ясно, но докато го разбера въображението ми работеше с пълна сила .

deskatta,да пуша цигари признавам си,семки не чопля ахах.Но за това си има време и място.Когато съм с детето си на площадката да речем,за разлика от други родители които са забили поглед в телефона си,моите очи са на 4.Постоянно съм с него навсякъде и дори и да е смешно съм се качвала и по пързалката с него.Не е проблема в седенето и пушенето на цигари или чопленето на семките-ако детето се занимава сам или се е заиграло с други деца,не виждам причина която и да е майка да си отпочине малко,но да не обръщаш никакво внимание на детето си-не го разбирам.
Ето вчера какво ми се случи-на площадката сме,имаше 4 деца + моето(на възраст между 2 и 5 години)Две от майките са се заприказвали,другата пуши цигара и си ровя в телефона.Аз седя на пейката,също запалила цигара но очите са ми вперени в детето.Става проблем,едно от децата се пързаля с главата надолу а другото чупи играчки на третото.Нито една майка не става да си погледне рожбата,дори и тази която е дала пари за играчките.Детето на каето са му счупили играчката почва да реве(пак никаква реакция от никого) и в гнева си почва да се тръшка и бута моят син на земята.В момента в който го видях хвърлих цигарата и веднага скочих.Обяснявам на чуждото дете че така не е правилно и успокоявам и моят син,защото се е изплашил.Идва една от майките да ми прави забалежка.Обяснявам и ситуацията и казвам че бутат и моето дете.Тя ми повишава тон,че те са деца,играчки се купували,защо съм се занимавала да си тровя нервите,да ги оставя да се оправят сами.Тотално съм втрещена и привличаме погледните и на другите две майки които се присъединяват към нас.Запазвам мирен тон и отново обяснявам че така не е правилно,децата не взимат толкова пример от родителите си колкото от децата навън.Утре други ден някое друго дете ще вземе да чупи чужди играчки защото е видяло и никой не е направил забележка.И трите майки ми се нахвърлиха че съм била прекалено примерна,те постоянно се събирали и са нямали проблем с децата си докато не съм се появила аз.И докато се обясняваме,едно от децата налита да бие моето.Как се постъпва в случая ? Отдръпнах се,виждам че няма да стане а излишно да се разправям с майки които не проумявам къде е проблема или нехаят е безмислено.Преместихме се на друга пързалка и обясних на моят син че така не се прави,че тези деца не са възпитани.На другата пързалка всичко беше нормално,видях че се заигра с другите деца и реших да седна да пуша.По някое време обаче моят син бута едно дете по пързалката.Добре че нямаше пострадали.Майката на бутнатото дете даже и не забеляза-говорише по телефона.Веднага пуснах цигарата и придърпах моят син.Пак обяснения че така не се прави,че не е хубаво,че детето можеше да падне и да се удари и че той и е щял да бъде наказан.Отиде и се извини на детенцето.Продължиха да си играят безпроблемно.
Какво заключение си извадихте ? Няма лошо да седнеш да пиеш кафе,да пушеш цигари или да чоплиш семки,но тия деца се гледат.Когато вършат неправилни неща-като чупене на играчки,бутане или сбиване с други деца,зарязвате всичко и ставате.Трябва да вземете мерки,дали ще се скарате на детето си,ще бъде наказано или набито е избир на майката.Мен ме нападнаха защото се интересувам от детето си,а на тях им развалят рахата.Ето къде е разликата.

Елена В. Пенчева, и ти не ме разбра. Потребителката по-горе се възхити на поста ти и един вид каза: ето така се прави, а не  като майките пушачки. Затова я попитах сигурна ли е, че и ти не пушиш, защото и аз съм пушачка, но това не изключва отговорността ми към детето. 

deskatta Ясно,разбирам и се извинявам че не съм Ви разбрала правлно

 

Значи хващате се за една дума и хайде всички на хорото.Като казвам за майкте пушачки,чоплещи семки,пиещи кафе,говоря за ония нипукисти,които не си следят децата и ги оставят да се оправят сами.Хич не ми дреме коя пуши,коя си чоплила носа и т.н.,стига да си гледа детето.Защото се е случвало две деца да нападат моето,да го душат...е отивам крещя им.,обеснявам се...чакам реакция от майките КРЕЩЯ на децата им.Няма...гледат ме и мълчат,може да съм ги изплашила знам ли