Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 май 2006, 22:38 ч.

Влизаме в болница за операция!...... и не ни приемат :)))

  • 2 376
  • 35
  •   1
Отговори
# 15
  • В лудницата на 2-рия етаж.
  • Мнения: 2 026
Стискаме палци да се оправите бързо! Praynig

# 16
  • Мнения: 4 978
Успех и кураж!
Ние стискаме палци мсичко да е наред!  Praynig

# 17
  • Мнения: 1 440
Стейси, миналата седмица оперираха 5 годишния ми син от херния над пъпа. Оперира го д-р Бранков, който е завеждащ цялата детска хирургия в Пирогов. Останах доволна не само от грижите за сина ми, но и от отношението на целия персонал в отделението. Хората си разбират от работата и я вършат добре.
Синът ми имаше едно топче под гърдите, което се скриваше и появяваше и се местише. Трябваше да го наблюдаваме и не искахме да се оперира толкова малък, но топчето започна да го боли и затова миахме на спешна операция. Няма да ти разказвам как се чувствах, защото в момента и ти го изживяваш. И мен ме беше страх точно от упойката и евентуални странични реакции. Нас ни приеха в болницата в четвъртък, направиха нужните изследвания, говорихме и с анестезиолога и ни пуснаха да си ходим за вечерта, за да не стоим там, не за друго, но и заради другите ми деца. В петък сутринта отидохме рано, рано, но операцията започна преди обяд. На Тони му дадоха опиат преди да го заведат в операционната (на всички деца дават) и той беше полу заспал. Върнаха ми го след час и нещо, точно излизащ от упойката. Трябва да ти кажа, че това беше най-ужасният момент. Не искам да описвам с подробности, защото ми се доплаква само като си припомня, но Тони се тресеше целия, плака, пищя, че го боли топчето в корема, молеше ми се да му помогна, после заспиваше, пак се събуждаше и всичко наново. Аз май плаках и повече от него, защото се чувствах толкова безсилна в този момент.  Това продължи около час и нещо -два, не съм засичала точно, но там някъде. После детето заспа и като се събуди беше по-добре. Лежа си целия ден, наболяваше го, но не се оплакваше. Четохме приказки, играхме игри на телефона и така времето минаваше по-неусетно. На следващия ден си тръгнахме и след една седмица отидохме за махане на конеца. Сега всичко е наред, но Тони не ходи на градина, ще си постои известно време в къщи. Друго не се сещам, но ако нещо те интересува  - питай.
Стискам палци всичко да мине добре и скоро да забравите за преживяването. Опитай се да се успокойш, въпреки че и аз се опитвах и знам колко е трудно. Знаеш, че децата хващат настроението на родителите и затова се успокой заради детенце, за да може и то да не изпитва страх.
поздрави  Hug

# 18
  • Мнения: 66
Кураж и Успех.Всичко ще бъде наред, мисли положително.

# 19
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 565
ТОВА ОБРАЗУВАНИЕ НЯМА НИЩО ОБЩО СЪС ЗЛОКАЧЕСТВЕНИТЕ.То е съставено от съединителна тъкан и кръвоностни съдове.Спокойно.Всичко ще е наред.Успех и не забравяй,че майките пренасят настроенията си на децата....

# 20
  • София
  • Мнения: 5 431
Не мога да помогна с инфо, но стискам палци!
Кураж! Всичко ще е наред!
Специалистите в детската хирургия в "Пирогов" са прекрасни и съм чувала само добри отзиви за тях.

# 21
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 106
Стискам палци! Всичко ще е наред! Hug
За съжаление и аз не мога да помогна с инфо.

# 22
  • Петрич
  • Мнения: 321
Всичко да бъде наред.Кураж и бъди силна!

# 23
  • Мнения: 3 165
Стискам палци всичко да е наред! И ще бъде! Знам колко е страшно, но трябва да бъдеш силна и заради детенце! Кураж, мила! И всичко да мине възможно най-бързо и леко! Praynig

# 24
  • София
  • Мнения: 2 166
И аз стискам палци.
Незнам нищо за заболяването,но преди 2 седмици правиха операция на детенцето ми,след 2 ще правят и втора.Мога да ти кажа за упойките,че анестезиолозите си знаят работата.За това не се притеснявай въобще.Само тествай дечко за алергии към тях,ако докторите си мълчат ти настоявай.

Успех и бъди силна Praynig

# 25
  • Мнения: 724
Ние влизахме в болница за отстраняване на чуждо тяло, само че от окото. Пак беше с пълна упойка. Бях се побъркала от мисли за тази упойка, все ужасни неща. Направо откачих, когато ми я взеха в операционната (тогава беше на 1,4 години) ... Не ме беше страх за операцията (тя е бърза и доста безобидна), само за упойката. Съпругът ми беше до мен през цялото време и ми беше единствена опора, иначе щях да откача. Единствената мисъл, която ме успокояваше, беше, че ако недай си боже на някое дете му се прави животоспасяваща операция, едва ли родителите ще мислят за упойката и така си казвах, че не е най-страшното и не трябва да се тревожа. А има бебета на по 1 месец, подлагани на пълна упойка...Няма страшно, сигурна съм, че всичко ще е наред! Не се стресирай, споделяй всички тревоги с човека до теб и бъди силна! Със сигурност ще пролееш сълзи, но накрая ще са от щастие! Стискам палци!  Praynig Peace

 

# 26
  • Мнения: 5 141
Стейси, стискам палци всичко да е наред и да мине бързо! Бъди силна, ние сме с теб!   bouquet

# 27
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 272
Стейси, кураж, мила!
Късно видях темата - надявам се всички притеснения вече да са зад гърба ви и възстановяването да е много бързо и леко! Ще чакаме да пишеш с най-добрите новини Hug

# 28
  • Мнения: 3 550
Не знам дали да се радвам или да се тревожа, но........ Сутринта бяхме в "Пирогов", за да ни приемат за операцията на въпросния гранулом. Дежурният лекар отхвърли диагнозата на доктора, който ни прие в сряда и насрочи операцията. Образуванието не било тревожно, не изпускало течност и на този етап всяка интервенция щяла да бъде само козметична, а не да реши евентуален проблем във вътрешните органи, ако изобщо има такъв. Да го следим и ако се променя, тогава ще насрочим нова дата. Били сме късметлии, че в момента той е в кабинета, защото утре щял да държи скалпела и да псува кой е приел това бебе тук без нужда.
Това е! Хлапето отърва кожата. Аз се чудя дали това не е нож с две остриета и после да съжаляваме защо не е опериран вече. Таткото не може да се начуди как фирмата, в която работи дава луди пари за геоложки проучвания (при това предпроектни), а тук никой не направи нито едно изследване на сина му. И двете диагнози бяха на око, тип "Това ми прилича на.......".
Както и да е, вече сме си у дома и аз лека-полека идвам на себе си. Благодаря на всички, които ми писаха и ме подкрепиха, както в тази тема, така и на лични.  Hug Страхотни сте, момичета!

# 29
  • София
  • Мнения: 2 166
Аз бих те посъветвала да потърсиш 3-то мнение.Да разпиташ за специалист в областта и да си сигурна че нищо му няма на детенце.
По нагоре съм ти писала,че и ние сега висим по болници и оперират детенце.Нейния проблем го бях забелязала още на 5 месеца като беше,но доктора така ме успокой че нищо и няма,че сега добре че сме при друга да го забележи,че не ми се мисли ако не беше забелязано и сега какво щеше да стане.А ако е била оперирана още тогава всичко е щяло да бъде още по-леко.
Стана много дълго,но дано съм полезна Praynig

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт