И според мъжът ми, на детето все му се спи. Там е работата, че преуморени деца се приспиват много по-трудно и накрая ти скъсват нервите.
- Публикувана: 10 септ. 2017, 00:03 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2017, 23:48 ч.
Трудната страна на майчинството
Ще стигне до тази обществено достъпна родителска тайна, по трудният начин 
..... Като има теории, да се пробва в пълен мащаб да ги докаже..... и ще открие топлата вода 
Щото само да разсъждаваш е лесно. От 1 седмица мъжът ми я оставя да се наиграе и да се измори, давам му точно още 1
..... Като има теории, да се пробва в пълен мащаб да ги докаже..... и ще открие топлата вода Щото само да разсъждаваш е лесно. От 1 седмица мъжът ми я оставя да се наиграе и да се измори, давам му точно още 1 
Оооооо, ма моля ви се! Уикенда в 7:30 е на крак, става си съвсем сама, а по правило в почивните дни я оставям до късно да стои. Тази сутрин отказа да стане, защото й било студено. Отоплението в стаята й е включено и спокойно може и гола да ходи /аз бях по тениска и голи кълки, топло си беше/. Да се чуди човек вчера как не й беше студено като се измуши в 8 часа и се мотка по пижама? Инат, та дрънка, ясни са ми на мен тия номера рогати 
Чери, баш си отговаря на зодията, че и надскача. Аз съм стрелец, ама в последния ден буквално преди козирога, мъжът ми е лъв. Лудница е меко казано, всичко си отговаряме на зодиите. Мъжът ми е един от най-спокойните хора, които познавам....пардон, беше, преди детето. От близо 13 години сме заедно, 11 в брак, никога не бях го виждала бесен и извън контрол, да вика пък - съвсем. Е, като почна хлапето с инатите и истериите, след няколко месеца и мъжът ми изтрещя.
То не е човешко това, не знам какви нерви трябва да има човек. Дребното хитро човече те гледа в очите и ти прави на пук и ти знаеш, че е така. Моята не се впуска в диалози, скръства ръцете, тропа с краче, свъсва веждите, свива устичката /преди и врещеше, сега мрънка или реве/ и те гледа нагло и предизвикателно. И тук вече знаеш, че си безсилен. И това те побърква. Знам, че има хора, които се справят с това. Аз не съм от тях, какво да направя. Просто съм такъв тип нервна система - не издържам на такъв терор и не мога да приемам философски и спокойно как едно дете ме прави на луда, а аз съм безсилна. Откачам от бяс, признавам си. При нас баща й много навреди, макар и с добри намерения. Не ме слушаше, когато кзвах, че греши с някои неща, които прави. Не, че това щеше да промени нещо, тя си е ината така или иначе, но считам, че доста щяхме да намалим щетите, ако беше ме слушал. Късно е вече. Не сме спрели да опитваме да повлияем и да я вкараме в час, но е ужасно трудно просто. Изтощително, убийствено, отвращаващо. Колкото и да я обичам, има моменти, в които направо искам да пукна, че да се свърши. И не, не отглеждането физически, нито липсата на "свобода", нито някои социални ограничения са проблема. Те не ми пречат. Проблемът е този тормоз, тази постоянна борба с нея, която се налага, ако искам изобщо да успея да я възпитам. Все пак, не може да я оставям да става на нейното, първо защото в някои случаи не е възможно чисто технически, второ - не е добре за нея самата. Иначе отиваме в другата крайност - разлигавено л*йно, което няма спирка, граници, авторитети. Ами, не съм виновна, че не съм хладнокръвна, родена психолог или поне завършила подходящата специалност. Справям се както мога, обичам си детето, но това не значи, че не е трудно. Всеки различно приема някои неща в живота си, различно им реагира и как да става това рядко е въпрос на избор. Човек не може да промени току-така душевността, характера, ако щете нервната си система /най-общо казано/. Да да, знам, всичко било до нагласа, до старание и т.н. МИ не, не е вярно. Или поне не е толкова лесно, колкото звучи, нито всеки успява да го направи. Което не го прави лош родител, лигльо или каквото там си мислят хората за такива като мен
Чери, баш си отговаря на зодията, че и надскача. Аз съм стрелец, ама в последния ден буквално преди козирога, мъжът ми е лъв. Лудница е меко казано, всичко си отговаряме на зодиите. Мъжът ми е един от най-спокойните хора, които познавам....пардон, беше, преди детето. От близо 13 години сме заедно, 11 в брак, никога не бях го виждала бесен и извън контрол, да вика пък - съвсем. Е, като почна хлапето с инатите и истериите, след няколко месеца и мъжът ми изтрещя.
То не е човешко това, не знам какви нерви трябва да има човек. Дребното хитро човече те гледа в очите и ти прави на пук и ти знаеш, че е така. Моята не се впуска в диалози, скръства ръцете, тропа с краче, свъсва веждите, свива устичката /преди и врещеше, сега мрънка или реве/ и те гледа нагло и предизвикателно. И тук вече знаеш, че си безсилен. И това те побърква. Знам, че има хора, които се справят с това. Аз не съм от тях, какво да направя. Просто съм такъв тип нервна система - не издържам на такъв терор и не мога да приемам философски и спокойно как едно дете ме прави на луда, а аз съм безсилна. Откачам от бяс, признавам си. При нас баща й много навреди, макар и с добри намерения. Не ме слушаше, когато кзвах, че греши с някои неща, които прави. Не, че това щеше да промени нещо, тя си е ината така или иначе, но считам, че доста щяхме да намалим щетите, ако беше ме слушал. Късно е вече. Не сме спрели да опитваме да повлияем и да я вкараме в час, но е ужасно трудно просто. Изтощително, убийствено, отвращаващо. Колкото и да я обичам, има моменти, в които направо искам да пукна, че да се свърши. И не, не отглеждането физически, нито липсата на "свобода", нито някои социални ограничения са проблема. Те не ми пречат. Проблемът е този тормоз, тази постоянна борба с нея, която се налага, ако искам изобщо да успея да я възпитам. Все пак, не може да я оставям да става на нейното, първо защото в някои случаи не е възможно чисто технически, второ - не е добре за нея самата. Иначе отиваме в другата крайност - разлигавено л*йно, което няма спирка, граници, авторитети. Ами, не съм виновна, че не съм хладнокръвна, родена психолог или поне завършила подходящата специалност. Справям се както мога, обичам си детето, но това не значи, че не е трудно. Всеки различно приема някои неща в живота си, различно им реагира и как да става това рядко е въпрос на избор. Човек не може да промени току-така душевността, характера, ако щете нервната си система /най-общо казано/. Да да, знам, всичко било до нагласа, до старание и т.н. МИ не, не е вярно. Или поне не е толкова лесно, колкото звучи, нито всеки успява да го направи. Което не го прави лош родител, лигльо или каквото там си мислят хората за такива като мен
А тук трудното е, че в 21 век стандартът за "добра майка" включва да си много търпелива и разбираща. Което дава пълна свобода на дечицата да развият нахалство. Иначе ако ти дадат малко свобода, лесно ще свиеш перките на такова създанийце. Ама ще те обявят за най-лошата майка на света.
sixsens, това все едно аз съм го писала - дума по дума (е без зодиите), само че дъщеря ми е още на 2 
аз пък мислех, че след година - две ще се кротне ама аз от както се е родила чакам да се кротне. И тя е невъобразим инат и на мен това най - много ми тежи и ме изтощава. Аз отсега не знам къде се намирам пък представям си след още 5 години 
не, всъщност направо не си представям!
Точно това ми е най - трудно и на мен - характера й и това вечно да прави на пук, вечната борба, в която сме. Тежи ми и то много. С добро не става и с лошо не става. Но който не го е изпитал и не е бил в такава ситуация не може да го разбере. Отстрани хората си мислят, че ние нещо не можем да се справим с нея сигурно, сякаш сме толкова малоумни та да не сме изпробвали всичко де що сме се сетили или сякаш на тях им идват някакви свърхидеи, за които ние просто не можем да се сетим
аз пък мислех, че след година - две ще се кротне ама аз от както се е родила чакам да се кротне. И тя е невъобразим инат и на мен това най - много ми тежи и ме изтощава. Аз отсега не знам къде се намирам пък представям си след още 5 години не, всъщност направо не си представям!Точно това ми е най - трудно и на мен - характера й и това вечно да прави на пук, вечната борба, в която сме. Тежи ми и то много. С добро не става и с лошо не става. Но който не го е изпитал и не е бил в такава ситуация не може да го разбере. Отстрани хората си мислят, че ние нещо не можем да се справим с нея сигурно, сякаш сме толкова малоумни та да не сме изпробвали всичко де що сме се сетили или сякаш на тях им идват някакви свърхидеи, за които ние просто не можем да се сетим
И дъщеря ми успява редовно да изкара ММ от релси, това дори аз не го мога
Преди да се роди тя той беше мнооого по - спокоен и приемаше всичко много по - хладнокръвно от мен. Сега е изнервен почти колкото мен и си признава, че ако беше на мое място да я гледа по цял ден досега щеше да я изтрещял напълно
Преди да се роди тя той беше мнооого по - спокоен и приемаше всичко много по - хладнокръвно от мен. Сега е изнервен почти колкото мен и си признава, че ако беше на мое място да я гледа по цял ден досега щеше да я изтрещял напълно
А тук трудното е, че в 21 век стандартът за "добра майка" включва да си много търпелива и разбираща. Което дава пълна свобода на дечицата да развият нахалство. Иначе ако ти дадат малко свобода, лесно ще свиеш перките на такова създанийце. Ама ще те обявят за най-лошата майка на света.
Така се случва, че всеки път като се обади майка ми по телефона, аз все нещо нареждам - не пипай там, прибери тия играчки и т.н. И тя накрая се престраши и казва - ама ти вечно му се караш на това дете, спри се малко. Смях, смях. Та отстрани едно изглежда, отвътре е съвсем друго. И аз свивам перки, макар че рядко ми се налага. За щастие.
[Отстрани хората си мислят, че ние нещо не можем да се справим с нея сигурно, сякаш сме толкова малоумни та да не сме изпробвали всичко де що сме се сетили или сякаш на тях им идват някакви свърхидеи, за които ние просто не можем да се сетим
[Отстрани хората си мислят, че ние нещо не можем да се справим с нея сигурно, сякаш сме толкова малоумни та да не сме изпробвали всичко де що сме се сетили или сякаш на тях им идват някакви свърхидеи, за които ние просто не можем да се сетим
Всъщност хората изобщо не вярват, че може да е такова положението. Смятат, че ние мрънкаме и се оплакваме щото си нямаме друга работа и очакваме да ни е много лесно. Съвети основно ми се дават от хора без деца!!! или от хора с бебета на по няколко месеца, които изобщо още не са разбрали за какво става въпрос. То и аз като нямах деца много философствах и все знаех как се гледат, та е нормално
Последно една позната без деца ми обясняваше как се маха памперс! и че щом нашите майки са ни научили на гърне на по 6 - 7 месеца значи и ние можем ама днешните майки много ги мързи...та така...
Другите с безкрайни съвети са бабите. Според майка ми детето ми е много послушно. Тя я вижда 1 - 2 пъти месечно за по няколко часа (идва вкъщи да я гледа). И аз само се оплаквам незнайно защо. С нея заспива за по - малко от 5 мин. а нас с ММ ни разиграва по 2 пъти на ден по 40 - 50 мин. за преспиване.
И не, не прави нищо по - различно от нас, просто е баба (т.е. друг човек, не сме ние)
И да не излезе, че само се оплаквам от детето, напротив. Като цяло избягвам да говоря по темата с познати, приятели и роднини точно за да не се ядосвам и да не влизам в спорове. Но като ме попитат "слуша ли детето?" няма как да си изкривя душата и да кажа "да"!
Оф, много добре те разбирам. Нали и ние сме така. С разликата, че нашия и баба си не слуша. А тя нали е нервничка напоследък, та понякога го потупва по дупето, като й дойде нанагорно. А пък дядо му на всяка втора дума повтаря "Гупости, глупости....". Та един път отиваме на пицария с приятели при което се проведе много странен диалог между детето ми и мъжът на една приятелка:
- Баба ти и дядо ти слушат ли те?
- Баба само ме бие!
- А дядо ти? Той сигурно те слуша?
- Дядо говори само глупости!
А аз гледам и не знам какво да кажа
)))
За съветите - аз получавам съвети все от майки на послушни деца и при нас просто не става! И като обяснявам, че не става, много странно ме гледат. И всеки ти обяснява как едва ли не те мързяло, то било лесна работа да гледаш дете - хоп и готово!
- Баба ти и дядо ти слушат ли те?
- Баба само ме бие!
- А дядо ти? Той сигурно те слуша?
- Дядо говори само глупости!
А аз гледам и не знам какво да кажа
)))За съветите - аз получавам съвети все от майки на послушни деца и при нас просто не става! И като обяснявам, че не става, много странно ме гледат. И всеки ти обяснява как едва ли не те мързяло, то било лесна работа да гледаш дете - хоп и готово!
Божеее, не режа ли? Така режа, че по едно време всеки ден очаквах да ми звъннат социалните на вратата.... Всеки път реагирам категорично, безапелационно и твърдо. Нооо....разбирате ли, все едно да говориш на стена. То изобщо не те отразява, нещо като говори си, не ми пречиш. Пък да не говорим, че като е във фаза, изобщо не приема. Отскоро започна да действа игнора. Допреди това още повече влошаваше положението. Идваше и ми увисваше на крака да се дере и врещи или ме дърпа за ръката и крещи, абе всичко възможно прави, за да предизвика реакция. Трудно се издържа. Аз отивам в другата стая, за да не чувам и да се успокоя, то идва и ти висва и пищи като заклано. Все едно с невменяем си имаш работа. Преди да имах такова дете изобщо не вярвах, че е възможно в такава ситуация да не успееш да постигнеш желания ефект. Все си мислех, че родителите нещо не правят както трябва. Грешала съм жИстоко По едно време с мъжа ми си говорехме, че в нея живеят двама души и сякаш с невидимо копче тя сама се превключваше. А когато е с добрите, няма такова слънчево и нахилено дете. Те и нашите баби, докато я виждаха само в наше присъствие или сами за по няколко часа и рядко, не вярваха. Е, оказа им се честта да видят пълната програма 
. Физиономиите - безценни. Яко злорадствахме с мъжа ми като захванеха да се възмущават колко била проклета. Брех, викам аз, няма такова нещо, вие просто сте изнервени и не можете да се справите, затова тя така, хаххаа. Извиняваха се. А хора, които също не са вярвали и после са ставали свидетели, са ме питали как издържам и какви транквиланти пия..... Та така, верно, който не се е сблъсквал.....
По едно време с мъжа ми си говорехме, че в нея живеят двама души и сякаш с невидимо копче тя сама се превключваше. А когато е с добрите, няма такова слънчево и нахилено дете. Те и нашите баби, докато я виждаха само в наше присъствие или сами за по няколко часа и рядко, не вярваха. Е, оказа им се честта да видят пълната програма . Физиономиите - безценни. Яко злорадствахме с мъжа ми като захванеха да се възмущават колко била проклета. Брех, викам аз, няма такова нещо, вие просто сте изнервени и не можете да се справите, затова тя така, хаххаа. Извиняваха се. А хора, които също не са вярвали и после са ставали свидетели, са ме питали как издържам и какви транквиланти пия..... Та така, верно, който не се е сблъсквал.....
Ох, и аз нямам търпение да я пратя на бабите за по - дълго хем аз да си почина малко, хем те да видят кво зверче е, но нещо още не мога да се реша. И от други майки съм чувала, че като останат за по - дълго (няколко дни или седмица примерно) сами с бабите и си показват номерата...
Иначе и мен преди 2 седмици един приятел ме пита на какви успокоителни съм с това дете? Казах му, че засега съм само на бяло вино, ама не се знае до кога
то не е много смешно де...
Иначе и мен преди 2 седмици един приятел ме пита на какви успокоителни съм с това дете? Казах му, че засега съм само на бяло вино, ама не се знае до кога
то не е много смешно де...
Момичета, искрено ви съчувствам. 
Само се моля на Господ да не стигаме до там, че като цяло не съм спокоен и търпелив човек, та знам, че нещо такова ще ми съсипе психиката.
Имам много близка приятелка с адски инато и тръшкащо си дете и за часове ме хващаха бесовете като съм с тях. Тя, горката, стигна до психолог и за нея, и за детето, но не че помогна. Малката го израстна, сега е на 8, супер слънчева и добра, но майка и си знае през какво е минала. Между другото психологът и беше казал, че това се случва с умни и амбициозни деца, които не търпят авторитети, но ако бъдат подхванати правилно, стават успешни и самоуверени възрастни.
Така, че в един момент всичко ще е наред. :*
Само се моля на Господ да не стигаме до там, че като цяло не съм спокоен и търпелив човек, та знам, че нещо такова ще ми съсипе психиката.
Имам много близка приятелка с адски инато и тръшкащо си дете и за часове ме хващаха бесовете като съм с тях. Тя, горката, стигна до психолог и за нея, и за детето, но не че помогна. Малката го израстна, сега е на 8, супер слънчева и добра, но майка и си знае през какво е минала. Между другото психологът и беше казал, че това се случва с умни и амбициозни деца, които не търпят авторитети, но ако бъдат подхванати правилно, стават успешни и самоуверени възрастни.
Така, че в един момент всичко ще е наред. :*