Трудната страна на майчинството

  • 49 613
  • 1 317
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 4 087
И това е доста плоско, да се обявява всяка една доволна и щастлива майка за перфектна. С цел да се обидя ли трябва да е, ми не се обиждам  newsm78 Защото се усещам като такава наистина и не виждам нищо лошо, да си перфектна майка за детето си.  newsm78

Колкото повече се мрънка, толкова повече ще се мрънка и тона на темата върви към минор, а идеята е да се стегне девойката или аз бъркам.

Като гледам възрастта на детето, точно след родилна си е.

# 286
  • Мнения: 1 985
Много добре, госпожо! Радваме се за Вас, щом сте перфектна и нищо не Ви тежи. Така с нищо не помагате на авторката, или на пиещите, които сме изпитвали трудности. Потърсете си друга тема, където да се похвалите и ни оставете да си мрънкаме.

Не, не, не,не! Тъкмо засрамено си водих записки и ти сега я прати другаде!  Crossing Arms
Хахах, написала бях вместо "пишещите", "пиещите" - големи пияници се навъдихме!
Въх, сакън!
Сега хората разбраха, че освен, че сме мрънкалки, ами и поркаме здраво!
Отивам в ъгъла да се срамя, че още някой перфектна ще изскочи!

# 287
  • Мнения: 9 472
Likeadream, искаш с преписване да станеш перфектна майка! не става туйто така!  Naughty Crossing Arms Ама айде от мен да мине ще ви ги пусна на ЛС записките  Flutter

Ама не, госпожо, моля Ви се, недейте се обижда! Стойте тук и ръсете мъдрост  babydust7

# 288
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Объркала си се девойко. Темата е за една малка патерица, на която авторкана да се подпре, защото най-вероятно не 'и става по-добре от поучения, вменяване на вина и укор, че си позволява да каже ох.

# 289
  • София
  • Мнения: 1 489
Ако настройката и като майка е била и ще бъде "прецакала съм се", то и основното доминантно чувство ще е такова при всяка една трудност. Опитвам се да ви покажа една друга страна, където и да искаш да "се прецакаш", не става толкова лесно.......Да се завърти в проблемно малко авторката предлагам  Peace  

Моменти на трудности винаги има, все пак се гледат живи същества, ама чак да стигнеш до там, че да кажеш че си се прецакал......

На всяка "отчаяна" майка, предлагам същото

п.п Оссвен , ако....не е следродилна, но това си е за психолог, от личен опит и колкото по-скоро, толкова по добре!!! От личен опит това. Аз нямах усещането , че съм се прецакала, но ме изби в друго, което си беше още по-страшно....
В моменти на трудности всичко може да кажеш или да си помислиш. Аз също имах усещането, че съм се прецакала, исках си стария живот, исках някой да го отнесе това ревящо бебе! Искала съм да умра, да ме няма, да си хвана багажа и да изчезна и да ме обявят за издирване! Ей такива неща. В крайна сметка, детето вече гони 4 години и аз усещам, че не мога без него, радвам се, че го има, но това, през което съм преминавала на моменти (подчертавам, че не винаги беше така, а само в крайни моменти на трудност) не мога да го отрека. И ако ние си мрънкаме тук, а Вас ви дразни, просто ни оставете. От опит Ви казвам, че по-добре да разкажете как сте се чувствала в момент на трудност - един вид авторката да почувства, че не е сама, да почувства съпричастност, отколкото да й обяснявате колко е заблудена, че не лети от щастие. Нещата ще се наместят и при нея, само трябва търпение и подкрепа, а не назидание.

# 290
  • Мнения: 4 087
Авторката конкретно си е за професионална помощ, щом е стигнала до момента на прецакването, а това да мрънкате и да се жалвате заедно с нея като на седянка, много няма да и помогне.

Иначе, няма лошо и аз съм мрънкала из форума, олеква. Ама да кажеш, че си се прецакал , това излиза извън рамките на мрънкането...

На мен ми звучи на момента грубо,може би за това реагирам така  newsm78 щото други трудности ме гонят , всеки с проблемите си....

# 291
  • Мнения: 1 985
Аз усетих и една друга тънка жилка в съчинението на госпожата. Един вид трябваме да се чувстваме виновни и защото бебетата ни са станали от раз (което разбира се тя няма как да знае) и не сме ги чакали дълги години.
Видиш ли, тогава нямаше да мрънкаме.

# 292
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Likeadream, че аз си поркам... нали 1, 2,3 drink и животът е с поне идея по-малко прецакан. 😆

# 293
  • Мнения: 9 472
Авторката конкретно си е за професионална помощ, щом е стигнала до момента на прецакването, а това да мрънкате и да се жалвате заедно с нея като на седянка, много няма да и помогне.

Иначе, няма лошо и аз съм мрънкала из форума, олеква. Ама да кажеш, че си се прецакал , това излиза извън рамките на мрънкането...

Вече имаме поставена диагноза, дами! Знаех си, че от това яйце ще излезе някой специалист по всичко.  bowuu

# 294
  • Мнения: 4 087
Виновни не! По-скоро трябва да се усещате щастливи....това исках да кажа. Кой каквото си няма, за това мрънка

Представям си и как я четат темата майките от темата за болните дечица или моите глупости и дерзания.

# 295
  • Мнения: 9 472
Виновни не! По-скоро трябва да се усещате щастливи....това исках да кажа. Кой каквото си няма, за това мрънка

Представям си и как я четат темата майките от темата за болните дечица или моите глупости и дерзания.

Представи си сега и какво ни е на нас да те четем...  Cry newsm45

# 296
  • Мнения: X
Кво стана сега? Излязохме мрънкащи пияници, че и с диагноза за професионална помощ? Sunglasses
Ей то човек вече няма и къде да си помрънка и да си излее мъката, нямаше как да не дойде някой да ни обясни как стават работите и да ни набие канчето хаха що не оставите хората да си се оплакват и не си гледате перфектното бебе и майчинство?

# 297
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Никой не е накаран насила да чете, нещо което не иска или го прави нещастен по някакъв начин. Аз лично отказвам да се чувствам виновна, заради гладуващите африканчета и изобщо, заради това, че на едни се случва едно, а на други друго.
Има един момент, в който човек трябва да се усети кога да спре, особено ако не е по темата.

# 298
  • Мнения: 4 087
Извинявам се , че развалих темата за мрънкане, продължете няма проблем Laughing  

# 299
  • Мнения: 9 472
Никой не е накаран насила да чете, нещо което не иска или го прави нещастен по някакъв начин. Аз лично отказвам да се чувствам виновна, заради гладуващите африканчета и изобщо, заради това, че на едни се случва едно, а на други друго.
Има един момент, в който човек трябва да се усети, кога да спре и особено, когато не е по темата.

Ама как така отказваш да се чувстваш виновна?! Това гладуващи африканчета, това дупка в озоновия слой, това световен мир...И ти просто така отказваш да се чувстваш виновна? Извинявай, аз много те харесвам като съфорумка, но никаква перфектница няма да излезе от теб  Naughty

Общи условия

Активация на акаунт