Трудната страна на майчинството

  • 49 564
  • 1 317
  •   1
Отговори
# 465
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Божичко, пък аз се оплаках преди 10 дена от кроткото си дете, с което висях 5 часа в спешното... Ако открия поста си, ще го покажа. Като чета тукашните мами, абе, момичета, вие сте герои, сериозно ви говоря. Тренирани сте като специалните части. Няма да забравя как дъщеря ми се захласна веднъж, остана без въздух и ми увисна като дроб в ръцете, а аз само дето не се проснах в несвяст на улицата от ужас за нея. Оня ден една приятелка ми каза - о, моята го прави редовно, вече съм свикнала. Искрено се впечатлих на здравите й нерви.

# 466
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Мамоууу, аз съм скорпион... 😂
От сега си мисля за девически пансион от 12 годишна възраст. 😆Те нашите пубертет не разбраха какво е, ама и аз от 13 им се разкарах от главите. Баща ми казва, че единствения зор с мен е бил, заради непрестанното боледуване. Била съм все болна, въпреки че съм кърмена 2 години. След като ми махнали сливиците всичко приключило.

# 467
  • Бургас
  • Мнения: 1 120
Sixsens, говори ми, говори...
Ние сега сме в джаза с амока, нощния терор, психолозите и всичко, което описваш. Взех я в 12.00 от яслата, ревяща, умряла за сън. В къщи се тръшка, удря се по главата, хвърля играчки и какво ли още не до 14.10. Накрая просто припадна от умора.
Сега е 14.38. Ми не мога да заспя. А не съм спала. Снощи дрането беше от 23.30 до 01.00 и после от 05.00 до 06.00 пак. В 07.00 станахме за ясла.
Май ми трябва екзорсист...

Ох, това за екзорсиста и аз съм си го мислела. И като ми кажеше някой, ама спи, докато тя спи. Ама как, бе? Как, като тя спеше 2 пъти по 40 минути..... Нощем не се дереше, признавам, мноооого рядко се е случвало да се събуди и да ревне. Нито колики имаше, нито зъби я мъчиха, а първия излезе на 4,5 месеца. До годинката беше спокойна нощем, събуждаше се само да яде, но понеже не можах да я кърмя, висях като зомби над кошарата с шишето. Лошото беше, че си примрънкваше насън, прискърцваше, а аз спях много леко и веднага се събуждаш, не можех да заспя спокойно и на вечер не ми се събираха не повече от 2 часа накуп да спя, без прекъсване и това си беше рядкост де. Една вечер засичах, събуждаше ме през 20 минути, без самата тя да се е събудила. Но това не беше чак такъв проблем. Ужасът започна, когато мина годинката, някъде на година и 3-4 месеца започнаха истериите. Направо не искам да си спомням......
Стискам ти палци бързо да премине през този период твоята, че като знам какво е.... ми се доревава. И никой, който не беше виждалс очите си за какво иде реч, не ми вярваше. Дори собствената ми майка, макар да не ми го казваше директно. По погледа й познавах. Толкова сама се чувствах, а посмеех ли да споделя някъде, малееееее..... Много зле се чувствах. Мислех, че нещо аз не съм наред. Не позволявай да стигнеш дотам, само това ще ти кажа, Кали! Ако някой ти обянсява как ти си проблема, защото нещо не реагираш както трябва или другата тъпотия - детето било огледало на твоето поведение /разбирай - ти се държиш нещо зле и то те копира, затова така истерясва/, да знаеш, че не е вярно! Не си виновна, просто това е особеност на детето, за която никой няма вина. И ти не си лоша майка, защото не можеш да издържаш на този психически тормоз. Защото да, детето ти да се държи по този начин е точно това - жесток психичски тормоз. Който не го е преживял, си няма идея какво е. Може само да се благодари, че няма понятие за какво говорим, съвсем честно го казвам.

# 468
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Ето го, слагам го в скрит текст.

Скрит текст:
Ега ти скапания ден, който изкарах. В 10.00 ми звъннаха от градината и ми върнаха детето с болки в корема и неистов рев. Личната е в отпуска. Заместничката й е неоткриваема. Грабнах я и право в спешното. Покрай моята работа със сума доктори се познавам и в спешния детски, разбира се, се падна бивша редовна клиентка. Прати ни в лабораторията за кръв и урина, после на детски хирург за да елиминира вероятността за апандисит. Бодоха го горкото, то рева неистово. После един час я убеждавах да се изпикае в чашка. Не та не, нямало да го прави в чашка, не искала. И ми го заявява със съвсем сериозен, стоически израз на малката физиономийка, същият като на баща й. Крушата и дървото, знаете... Влизахме и излизахме в една гадна, миризлива тоалетна пет пъти. Може десет минути да не влезе никой вътре ама ние като влезем за нов опит и веднага се намират мераклии на зор, блъскат по вратата, че и направо влизат. Ключ, райбер, няма такива екстри. Накрая й казах да става от тоалетната чиния, че да седна аз и веднага се сети, че й се пикае. За две минути свърши всичко. Ако знаех отначало още... Отиваме в лабораторията с чашката, отвън има прозорче с надпис, че там се оставят чашките с бележката. Оставям чинно и сядаме да чакам. Детето вече се е сбъркало от рев, защото на всяка крачка го боли корема зверски, върви и реве. Заспива отгоре ми. Ония вътре половин час не взимат чашката, въпреки че два пъти им казвам. Накрая едната сестра ли беше, лаборантка ли я взе с израз на върховно благоволение. Да ви кажа, ако от мързел се мреше, тия там щяха да са натръшкани до една. Изследването на урината отне цифром и словом няма и десет минути. Хирургът беше бърз, отрече да е за него работата и се върнахме в спешния детски да ни видят събраните бумаги. Като теглих чертата сме изкарали в болницата пет часа. И това е спешен кабинет. Сега дребната спи по никое време, жал ми е да я будя. Ей сега като заспа успях да ям и да изпия едно кафе. Просто искам деня да свърши и да си легна ама като се знам каква съм, цяла нощ ще се събуждам на пресекулки да я наглеждам.

Такива са ми на мен "приключенията" с дъщерята и въпреки това бях на ръба на нервната криза. Истински респект изпитвам към споделените тук истории на момичета, които са нямали моя късмет с кротко дете. Знам, че на тяхно място щях вече да съм на хапчета.

# 469
  • Мнения: X
И аз с моята дъщеря съм ходела навсякъде от бебе.

Последна редакция: пн, 18 сеп 2017, 23:38 от Анонимен

# 470
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
High, аз успявам да ям едва към 14:30, когато я приспя. Вечер преди 11 не заспива. Всеки ден е така. Докато мушна нещо, извадя пералнята и измия чиниите. Да си пусна поредно кафе и детето се събудило. Тя сама не си играе, постоянно трябва да я забавляваш и нали е опасно същество. За себе си и въобще.

То и аз я мъкна навсякъде, защото няма кой, но не ми се разказват ситуации. Какво значи не ми минават като се разврещи до синьо в банката и ме помолят да изляза, за да не пречим? Или обръща всичко в магазина, или 30 мин път с кола са 30 дни и опаковка лексотан? Да, да знам, че аз съм си виновна. 😉
Не мога да отида на преглед за гърдите от 3 седмици, едно че страшен зор за час(на частно) друго, че не мога да гарантирам да го спазя. Няма и кой да я гледа, докато съм вътре. Баща ми е пътувал 200км, за да вляза на преглед в друг случай. Сега пак се опитвам да се организирам, да видим кога.

# 471
  • Мнения: X
Вермилон, аз ходех винаги с количката,.

Последна редакция: пн, 18 сеп 2017, 23:38 от Анонимен

# 472
  • Бургас
  • Мнения: 1 120
Колкото и да се опитваш да не ти минават, идва един момент, в който си на ръба на психическото оцеляване и си готов на всичко, само и само да престане. Да млъкне, да кротяса и да чуеш тишината.... Даааа, знам, че е грешка, ама сме хора все пак, да не забравяме. При нас имаше и друг фактор. Баща й изобщо не можеше да се удържа и в много случаи е саботирал моите опити за възпитание. Неумишлено, разбира се, ама какво от това. Слаб му е ангелът и има склонност да залита към свръхпротективност. Викам му Мама Божка.... на моменти ми идва да го удуша с голи ръце. И не му увира главата, хем знае, че съм права, хем не може да прескочи себе си. Видеше ли я да реве и да се тръшка - бързаше да ходи да я успокоява или да угажда, само да спре. После започна да се опитва да избягва всячески тръшкания пак чрез угаждане. И намилах ли намилах, че това е грешка, ама той ми зейваше насреща, че иначе се била тръшкала, а той не издържал. Сякаш не знам аз, че трудно се издържа. Тя тръгна на ясла на 2г. и 2м., без никакъв проблем, но започна много често да боледува. Аз точно бях започнала нова работа, не се върнах на старата. Неговото работно време е на график и има доста почивни дни, поради което има възможноист да я гледа като е болна. Та така се оказа, че повечето време той я гледа и да, със съжаление казвам, че това доста навреди по отношение на инатите й, защото видя, че ноемерът минава, само трябва по-силно и продължително да се тръшка и истерясва, ако нещо не й се вържа. Все в един момент ще клекна и аз. Най-интересното е, че въпреки, че виждаше, че не й клякам и не става на нейното, не си взимаше поука. Абсолютно всеки път се пробва, дори сега, когато е почти на 7. И говорим, говорим, обяснявам и я питам, защо след като вижда, че не постига нищо добро, тъкмо напротив, защо продължава? Не знаела. Така й идвало и не можела да се спре. Ми чудно! От кой етаж да се метна, че да е сигурно?

# 473
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Да де и аз активно я уча, откакто е възможно, но на хлапето няма да ти казвам през къде му е за моите режими, планове и уроци.
Моето дете в количка полудяваше, та от 6м възраст сме без количка и с раница. Проходи на 12м сама и от 2м и в раница отказва. Тъкмо щях да купумам тодлър, добре, че не се бръкнах, че количката ми беше достатъчна. Само ходене, очите на 360° и превълтял родител. Да седи да си играе на пода... муахахахаха.

# 474
  • Мнения: X
Ох, добре че с моята не ми се налага да ходя никъде по банки, лекари и прочие, защото щеше да е шоу. Слава Богу мъжът ми може да излиза от работа за спешни (или планирани) ситуации и винаги той я гледа когато съм лекар / зъболекар.
А да си играе самичка 45 минути не мога даже да го сънувам! В най - добрите си и кротки периоди си играе сама 10 - 15 минути, но такива периоди са веднъж на няколко седмици, а понякога не се случват с месеци.
На едно място не може да седи, така че е абсурд да чакаме за нещо и тя да е в количката. Иначе ако е в движение още се вози, ама до кога ли?!

# 475
  • Мнения: X
Едва ли има смисъл за пореден път да обяснявам, че не във всички случаи на деца, които не могат да се занимават сами са виновни родителите, че не са ги "научили", а такива са децата. Който си е наумил, че не иска да разбере, няма да разбере и 200 пъти да се напише!

# 476
  • Мнения: 30 802
Интересното е, че Контесата май е бдяла над всяко действие и бездействие, обаче сега нещо липсва вътрешна мотивация- явно детето е било добро само чрез дирижиране отвън, но не и да се сети защо трябва да прави нещо. На Контесата пък й липсва гъвкавост и иска пак всичко да става по калъп и по схема...изобщо, нещата започват да стават весели...

# 477
  • Мнения: 4 087
Моето само трудно се занимава, напоследък започна.Между 2 и 3 са най -големи лепки, щото хем са хора, хем още не са се усетили съвсем самостоятелни и са зависими и като не могат да ти кажат какво им се връти в главите- реват и се дерат. Тогава слинга и и раницата играеше навсякъде и ме спасяваше. Никога не съм се чудила как да пусна прахосмукачка или да сготвя, като се налага все да я мъкна с мен. То човек ако сам не си го направи да му е лесно. До 2 години си беше кротко бебе, признавам, след това му дойде лудостта, като гледам не е нищо по -по различно

Сега денонощно вися в някакви сайтове а арт занимания и дейности, че да и измислям как сама да се забавлява, което пак е на границата да съм и аниматор и не е много самостоятелна дейност. Ама поне говори и паднаха истериите.

И моето е кърмено до 3ти месец, след това с шише, спеше със залепена кошара до спалнята с вдигната решетка, шишетата си ги нареждах приготвени до мен и с нагревател и дози. А е гъкнала, а съм бутнала шишето с минимално усилие.....мързелива съм и се щадя...

# 478
  • Мнения: X
Едва ли има смисъл за пореден път да обяснявам, че не във всички случаи на деца, които не могат да се занимават сами са виновни родителите, че не са ги "научили", а такива са децата.
Определено зависи от характера и наклонностите на детето. Синът ми винаги си е бил самодостатъчен. Дъщеря ми без аниматор не може да диша.

# 479
  • Мнения: X
...изобщо, нещата започват да стават весели...
Щом ти е весело си се смей!

Едва ли има смисъл за пореден път да обяснявам, че не във всички случаи на деца, които не могат да се занимават сами са виновни родителите, че не са ги "научили", а такива са децата.
Определено зависи от характера и наклонностите на детето. Синът ми винаги си е бил самодостатъчен. Дъщеря ми без аниматор не може да диша.
Научават се. Просто е по- бавно.

Вермилон, успех с яслата и работата!

Последна редакция: пн, 18 сеп 2017, 23:41 от Анонимен

Общи условия

Активация на акаунт