Трудната страна на майчинството

Абе и аз съм с едно дете и то момиче ама не ми е много лесно. От моите наблюдения сред роднини, познати и приятели не съм останала с впечатление момчетата да се гледат по - трудно. Много моля това да не се превръща в поредния спор! Изобщо не ми е такава целта, харесвам темата и се надявам да си поддръжаме добрия тон и да изчезнат троловете. Просто наистина не мисля, че пола има такова значение. От МОИТЕ НАБЛЮДЕНИЯ (които разбира се не са общовалидни) момчетата са по - кротки бебета и стават диваци към 2 годишна възраст евентуално. Не всички разбира се. Тогава и започва по - трудното с тях. Докато момичетата са много ревливи като бебета и по - трудни. Поне аз като чуя някоя позната да ми се оплаква от ревливо бебе все е момиче. И обратното. Естествено изключения има и съм далеч от мисълта, че характера на детето зависи основно от пола.
 

На мен пък ми се набива канчето, че късно съм бил тръгнал да правя деца, щото майка ми не била вече млада, че да помага. Като отвърна, че тя е била на 32 като ме е родила, за което нямам особена вина, пак се обръщат нещата към вадене на вода от 10 кладенеца Пък като се почне с болестите, някои от които са от 30-40 години поне и по никакъв начин не са ги спрели родителите ни да ходят по кафенета, ресторанти, почивки и т.н., ама да погледат няколко часа единственото си внуче...

Изобщо ако човек няма какво смислено да каже и няма желание да помогне, може и от 100 кладенеца вода да извади, особено ако е човек, който не може да си каже директно "това и това - Да, онова и онова - Не". Но какво да се прави, никой не си избира родителите и никой не може да тръсне отговорност, която сам си е поел, на други - ако искат, помагат, ако не - не. Затова човек е добре да си планира нещата за най-лошия сценарий и да се информира добре и за трудности и за родителите колко и дали ще помагат (повечето хора си мислят, че ще помагат, ама те самите не винаги мислят така). Защото бейби блумърите масово сме отгледани от баби и дядовци, ама някакси този модел се прекъсна изведнъж и останахме на сухо, в много по-сложен свят от този преди 89та да се оправяме сами. И се оправяме де, доста добре се оправяме, по-добре от родителите си

Затова ако мога да дам нещо на детето си, всячески ще се старая това да е независимост и възможност да се оправя сама. Пък като дойде моето време да съм дядо - ще се готвя да бъда доброволно експлоатиран

Е казват, че момчетата бебета реват и не спят повече като цяло, то е ясно, че не става въпрос за всички. Около мен си е точно така, което не пречи в съседния апартамент да има една ревяща госпожица, която спира тока на родителите си.
Та, Калина, радвай се, че имаш момиче, че смятай, ако беше момче, какво чудо щеше да е 😂😂😂! Шегувам се, да си кажа, че може и ти да си недоспала

Абе момчета, момичета то си е до характер. Няма правило. Което си реве, реве.  Просто в моя кръг това виждам и не мисля, че момиченцата трябва непременно да са лесни за гледане. Иначе за броя деца със сигурност е така, то си е логично, че с две и три е по - трудно.

Според мен, по човешкия модел на поведение е бабите и дядовците да помогнат за доброто на собствените си внуци.
Не става въпрос да гледат детето по цяла събота и неделя, за да си лакира ноктите мама , а тати да пие бирички с приятели.
Става въпрос да подкрепиш собственото си дете да се развива, защото дори едно дете може да ти спъне и провали кариерата . Тя не е толкова важна, но носи пари, парите  носят свобода и възможност за още по-голямо развитие.
С пари се води детето по екскурзии да види свят, с пари се плаща образованието. Да, младите родители ще се справят и без помощ, ще се развият за повишение на доходи, но с цената на това да избръмчат, да се изморят и да останат само с 1 дете.

Не виждам нищо човешко да се правиш, че не виждаш колко е трудно на детето ти да се справи с майчинството и да продължаваш да си букваш ексурзиите, а после да очакваш перфектно гледано внуче, но само да му се порадваш за няколко часа, щото ти вече си бърсал насрани дупета и няма начин да се минеш пак.

Да, никой на никого не е длъжен. Бабите и дядовците не са длъжни да помагат. Аз само посочвам кой вариант е по-човешкия.

На мен няма кой да ми помага също. Може да съм крива на майка ми, но точно от това не мрънкам. Факт, не е длъжна да го прави. Баща ми е на 200км, но когато съвсем изплискам е палил и идвал  дори само да ми прави компания за няколко часа. Мъжът ми работи по 10-12 часа, но участва пълноправно в домакинството и всичко, каквото е необходимо. Не му се ролучава всеки път, но поне има желание и не е безотговорен тъпак, защото да, винаги може да е по-зле. Ами уморена съм е малка нощна музика  пред реалното ми състояние изобщо. Отделяла съм се от дъщеря ми най-много за окоро 7 часа, защото трябваше да ме оперират и отказах да ме хоспитализират. В този период и получих помощ от майка ми, като детето пак аз съм си го обгрижвала, въпреки че бях с оперирано стъпало.

По-човешкия модел за кого обаче, Сладка розичка? Тези хора са си изгледали и изучили децата, ред им е да си почиват. Дали ще ходят по екскурзии или просто ще гледат сериали в тях няма значение. Защо трябва отново да се връщат в период на смяна на памперси? Някои го правят с удоволствие, но тези които не искат няма за какво да бъдат обвинявани. Аз пък мисля, че по-човешкия модел е свекърва ми да иде някъде на СПА, но тя от началото на седмица ме е уговорила малкия да иде още в четвъртък в тях.

Явно аз пак съм ударила джакпота, щото съм благословена с родители, които винаги имат желание да помагат за детето, но пък за сметка на това са изключително толерантни, не се бъркат, не дават тон. Да, успяват и по почивки и екскурзии да ходят, то не пречи да се съвместят двете неща. Все пак човек не може непрекъснато да пътува нанякъде за кеф. Аз не смятам, че са длъжни да ми гледат детето, правят го за кеф, защото и на тях и на дъщеря ми им е приятно да са заедно. Родих на почти 35 години, по мой избор. Не смятам да имам второ дете, затова за мен беше чудесен момент. Не смятам, че бабите и дядовците по някакъв начин трябва да бъдат виновни, че Европа застарявала и всичко останало, изброено в поста на Сладка Розичка.

Нашите подаръци към нашите родители редовно са ваучери за масажи, СПА и подобни и не виждам какво общо има ходенето на СПА с помощта в гледането на внуци.
Аз, сестра ми и мъжът ми и брат му редовно сме били тръсвани на баби и дядовци за по 2 седмици без изпитване на никаква вина . Но сега светът е друг и дори на старците им се полагат удоволствията на капитализма, та ако помолиш за помощ, трябва едва ли не виновно да се чувстваш, че родителите ти благоволяват да погледат собственото си внуче.

Нищо не очакваме от тях, но определено щяхме много повече да дръпнем напред ако помагаха повече.
Според мен веднъж направил ли си дете или деца, трябва да осъзнаеш, че живота се променя на 180 градуса и да си подготвен цял живот да му помагаш, на свой ред детето ти ще помага на внуците ти и така ще се възпрозведе модела, че семейството винаги е зад теб, винаги ще помага и т.н.

Ти ако ще правиш дете, прави го когато си сигурен, че можеш да го гледаш сам (с партньора си, де), а не да го гледа мама или неговата мама. Това че ние сме били тръсвани, не значи, че на нашите баби това им е било любимо занимание, колкото и да ни обичат. Родителите ще гледат внучето, когато преценят, точно защото е внуче, следователно си има майка и баща.

Нашите баби и дядовци обожават детето, майка ми идва да помага 2 седмици, когато тя се роди, миналата година дойде за 10 дни. Но ги разбирам, че на 70 години не им се пътува със самолет, ако бяхме в БГ съм сигурна, че често щяха да искат да им я водя да я гледат.Но когато имат и собствени планове, както в случая нее моя работа да им ги наруша и да изисквам от тях.
В нормално ежедневие помощ не ни трябва с мъжът ми се справяме, а и аз все още не работя. Когато тръгна на работа, тогава ще ми се мрънка много сигурно

Колкото и да са различни децата, методите на гледане от страна на майката са решаващи. Моя приятелка роди седмаче и ми каза, че не знае какво са колики, защото малката ги е изкарала още в болницата. Разказваше ми, че никога не е имала проблеми с приспиване и реване. Слага си я в леглото и тя ляга и заспива. Недоносените масово били такива, защото са свикнали да си лежат сами и да не им обръщат внимание.
Друга моя приятелка осинови дете на 10-11 месеца. Това дете имаше войнишки режим на спане и хранене. От ден първи си спи само в детската стая. Слагат го по час и го вдигат по час. Наблюдават го с бебефон. Ако се събуди по-рано си църка в леглото и чака.
Моите деца естествено не са такива и ме правят луда, но съм сигурна,че аз съм си ги научила така.

Да, точно така и при мен се получи. Майка ми и баща ми живот си живееха на младини. Ние сме отгледани от баба и дядо и не е като да сме ходили чат-пат (бяха в друг град), а до 7г възраст сме живяли при тях и после всяка ваканция и всяка събота и неделя. И сега, като дойде моят ред, аз бях настроена, че ще ми се помага така и на мен. Да, ама не. Пазарлъци, уговорки, сръдни. Много рядко го оставях за повече от няколко часа, а да заминем за 2-3 дни някъде на почивка - абсурд! Също ми се обясняваше как късно съм родила и нямали сили и "който има деца да си ги гледа".
Мисля, че много се разглезиха от тази помощ. те чак сега разбраха колко е трудно да гледаш малко дете. Точно във възрастта 2-3 (бебешкия пубертет) сме били при баба и дядо.

Белла Дона, ти имаш помощ, затова си толкова демократична. Ако майка ми си гледаше живота и не откликваше при нужда, вероятно щях да съм се бухнала през терасата отдавна. Което не значи, че не съм благодарна и не оценявам помощта ѝ. Не ми е задължена, ама ми помага, нали?

Иначе свекърва ми я пускам на СПА, круизи и изобщо по-добре да си почива жената, внуците са за родителите.

Ти нали се сещаш, че това дете така е свикнало? най-вероятно до момента, в който са го осиновили, то не е знаело какво е майчина ласка. В домовете само им сменят памперса и ги хранят. Даже нямат време да ги извеждат. По цял ден ги оставят да се занимават сами в леглата. Гушкане, милване - няма такива неща....