Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 септ. 2017, 07:58 ч.

Как избрахте името на детето си?

  • 5 529
  • 83
  •   1
Отговори
  • Мнения: 13
Каква е историята зад името на детето ви? Името му плод на семейна традиция ли е или просто ви хареса звученето? Какви бяха другите варианти за име и защо те отпаднаха? Ако е кръстено на някого, защо точно на него?
А случвала ли ви се е следната ситуация - избрали сте име за бебчето, обаче когато се роди и го видите за първи път, то да не прилича на името, което сте избрали?
Чакам с нетърпение историите ви Hug

# 1
  • Видин
  • Мнения: 5 572
Винаги съм искала да имам момиченце, съпругът ми също Simple Smile. Обсъжданите имена бяха Моника  и Симона. Когато забременях и вътрешното ми усещане и ехографа потвърдиха женският пол, името Ева се появи от само себе си. Не е свързано с традиции и роднини, напротив, твърдо бягахме от всякакви подобни асоциации с баби, дядовци и прочие. Не сме го мислили и умували, просто се появи и остана Simple Smile. Името е нещо лично, което трябва да носиш с удоволствие цял живот. За щастие дъщеря ми много си го харесва и много и отива Simple Smile))

# 2
  • Бургас
  • Мнения: 5 626
Oще от ученичка знаех, че ако един ден имам дъщеря тя ще се казва така. Тогава чух това име за първи път и си го усетих, знаех, че е нашето/нейното. Не е кръстена на никой. Синът ми също, харесва ми името, затова го кръстих така. Допадат ми и значенията на имената им.

# 3
  • Мнения: 2 291
Името го избрах аз. До раждането името се знаеше само от ММ и най-добрата ми приятелка. Избрах това име защото:
1. Не е кръстена на никой- за да няма сърдити.
2. Исках да има "истински" имен ден - на голям църковен празник.
3. Има страхотно ( за нас) галено име.

# 4
  • В. Търново
  • Мнения: 3 417
Отначало бях решила името му да съдържа първите букви на мен, баща му, моите родители и на свекърите. Получи се Ростислав, като моята и на татко буквичките липсваха, нямаше друг вариант просто. ooooh! После реших да е на майка ми- Стефан, но тя ме посъветва да е на свекърите- те ще са по- близо до мен, бла- бла. А свекърва ми има хубаво име, че и заслужава жената, та на нея- Теодор. А и моята буквичка я има, а и значението на самото име ми харесва. Heart Eyes
Да са ни здравички!

# 5
  • София
  • Мнения: 9 331
Имах списък с няколко имена; казах на мъжа ми да си направи списък; оказа се, че в неговия списък има само едно име, но за късмет, то присъстваше и в моя списък, и така. Синът ни не е кръстен на никого, на това държахме и двамата.

# 6
  • Мнения: 7 486
Спазихме семейната традиция, кръстен е на дядо си по бащина линия - Симеон, но това всъщност се случи, заради щастливото обстоятелство, че самото име ми харесва и на мен. И тъй като баща му е кръстен на дядо си по бащина линия, в момента малкия носи абсолютно същите имена като дядо си, и изобщо...молА ви са, патриархат.
Иначе, ако дядото се казваше Гъдьо Гъдев или се налагаше някаква безумна акробатика заради нечия "буквичка", нямаше да го кръщавам "по традиция" и на никого нямаше да е.
Това, че е кръстен на някого не е довело до никакви сръдни, ако имаше подобна вероятност, пак нямаше да е никого.

Ако, дай боже, имам момиче един ден, ще ми е доста по-трудно в избора, защото харесвам много имена, ще ми е трудно да избера само едно и накрая ще излезе някоя Елисавета-Лукреция Мария Цецка Петрова Димитрова.

# 7
  • Мнения: 33 425
Не знам откъде ми изникна в главата, но веднага ми стана любимо. Сега е често срещано, но тогава не познавах лично нито един човек с това име. Хареса ми звученето, това че не е много разпространено, има хубаво значение, приемливо е и за България, и за чужбина, получава се добра комбинация с фамилното име.

Беше изненада за всички, с никого не бях обсъждала. Дори с мъжа ми (смята, че това е изцяло право на майката). И аз самата не бях взела решение докато не родих. Толкова крехки ми се струваха нещата, че не исках да се настройвам преди бебето да се роди живо и здраво...

# 8
  • Макондо
  • Мнения: 7 365
Кръстих сина си на майка ми, заради лична вътрешна потребност. Просто исках детето ми да носи името на стойностен човек, близък до сърцето ми. Никой не се е месил, мъжът ми ме подкрепи. Второто ми дете е кръстено на член от семейството на баща им. И двамата са с класически български имена, такива искахме да имат, такива им дадохме.

# 9
  • BG
  • Мнения: 124
Исках да е универсално за много страни, но да не е разпространено като Александър, Мартин и Виктор. Да има имен ден и да звучи добре на галено. 9 месеца писах списъци и умувах, а като влязох да раждам се обадих на ММ и той рече и отсече едно от списъка. Аз одобрих и воала Wink

# 10
  • Мнения: 6 034
Спазихме семейната традиция, кръстен е на дядо си по бащина линия - Симеон, но това всъщност се случи, заради щастливото обстоятелство, че самото име ми харесва и на мен. И тъй като баща му е кръстен на дядо си по бащина линия, в момента малкия носи абсолютно същите имена като дядо си, и изобщо...молА ви са, патриархат.
Иначе, ако дядото се казваше Гъдьо Гъдев или се налагаше някаква безумна акробатика заради нечия "буквичка", нямаше да го кръщавам "по традиция" и на никого нямаше да е.
Това, че е кръстен на някого не е довело до никакви сръдни, ако имаше подобна вероятност, пак нямаше да е никого.

Ако, дай боже, имам момиче един ден, ще ми е доста по-трудно в избора, защото харесвам много имена, ще ми е трудно да избера само едно и накрая ще излезе някоя Елисавета-Лукреция Мария Цецка Петрова Димитрова.

Абсолютно същата история и при нас Grinning

# 11
  • Ловеч
  • Мнения: 626
Търсехме име с точно определена буква, но далеч от стандартните имена. Един ден ММ беше болен и аз бях при нашите за да не ме разболее и гледах едно предаване (Футболни съпруги или нещо такова беше). Там чух името, оказа се, че и ММ го е гледал и той го е харесал и така...
Втората госпожица реших да я кръстя на баща й, името избрах аз, той го одобри : ) И двете си имат именни дни  : )

# 12
  • Мнения: 2 910
Ние в момента очакваме първото си дете и не искаме да знаем пола предварително. Женското име сме го измислили от много отдавна-на мен ми хрумна ей така случайн, но и на двамата ни допадна много. Съдържа първите букви на майките ни, не познаваме никого с това име и не е особено популярно.
Мъжкото име също е измислено отдавна, но не бях споделяла желанието си с ММ- както Lаdу Stаrdust много точно се е изразила, имам лична вътрешна потребност да бъде името на баща ми, когото загубих отдавна.

# 13
  • София
  • Мнения: 31 079
Номер 1 - Избрахме странно име, което беше комбинация от имената на майка ми и свекърва ми. Не се хареса на свекървата и каза, че по традиция детето трябвало да бъде кръстено на прадядо си. Имената на прадядото и майка ми бяха сходни и рекох на моя "на майка ми ще е". Майка ми се дърпаше, но в крайна сметка и двете страни бяха доволни.
Тогава казах, че за следващото дете ще решавам аз - така и стана.

Номер 2 - По средата на бременността "изскочи" името. Може и бебето да го е искало Simple Smile
Не е кръстен на никого. Не мисля че имаме роднини с това име.

# 14
  • Мнения: 871
Винаги съм мечтаеша да имам син. Мъжът ми също. Още в началото като се срещахме стана на въпрос какъв пол искам да е бъдещото ми дете и как да се казва. И аз казах че много искам момче и  ако е- ще е с името на таткото.Все още не бяхме в сериозна връзка.
 И така сшед известно време планувано забременях от раз, и разбрахме че ще имаме момченце. Името дойде от самосебе си, а и много харесвам името на ММ.
А на малкия ми мъж толкова да му отива ! : )))

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт