Проблеми в детската градина

  • 13 063
  • 164
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: X
Детето е много малко още за да си измисля. Освен това няма опит с градини и е твърде странно да разиграе точно този сценарий.

Иначе моят синковец също чат пат не ще да ходи на градина, което не му пречи да реве като отивам да го вземам и да се сърди, че ходя рано. Само дето ще стане на пет скоро. Разигравал ми е измислени сценарии, но никога с побой от учителка. Той хабер си няма, че това може да се случи.

# 61
  • Мнения: 5 259
Изобщо не е вярно, че децата в първите 3 дни изпитват необяснима радост от градината.
Не разбирам защо да не я изпитват. Дъщеря ми цяло лято я подготвях за тръгването, всеки ден гледахме от прозореца детската градина отсреща, как майките водят децата и ги оставят вътре, после как децата излизат да си играят на двора. Общо-взето беше наясно какво да очаква, тръгна с голямо желание, интерес и положителна настройка и нито един ден не е казала, че не иска да ходи. Даже като тръгна на училище казваше, че иска да се върне в детската градина Grinning

Ще ви споделя случка с моя син.
Детето се е почувствало нагрубено и с наранено достойнство и не е знаело как да изрази това. Използвало е аналогии, за да опише кк се е почувствало от преживяното, но изобщо не може да става дума за стрес, подобен на описания от авторката, защото нейното дете сънува кошмари. Това не е фантазия.

# 62
  • Мнения: 8 173
Въпроса е във връзката родител - учител. Обикновенно след ДГ, започват и проблеми в училище, после в университета.
А събуждането през ноща по описаният от авторката начин си има медицински термин.

Аз бих поговорила първо с учителката. За това бяха всичките ми постове.  Доверието и комуникацията учител -родител е най-важна.

# 63
  • Мнения: 2 692
И аз мисля, че първо трябва да се говори с учителката. Мой познат беше споделил, че детето му се буди и плаче нощем след започване на ясла.После говори със сестрите и проблемите се решиха.

# 64
  • Мнения: 14
Такива разкази винаги са ме изумявали и просто не знам какво да кажа...
Нещата може и със сигурност ще станат по-лоши. Когато отидете в понеделник, заведете си детето пак там, бутнете го през вратата, обърнете се и си тръгнете. Какво ще си мислите в този момент идея си нямам и не искам да знам.
Виждам и въпрос ние как бихме постъпили - никога не би ми и минала през ум идеята детето ми да се доближи отново до тази градина. Насилието, което се е случило вътре, макар и обичайно за нашите детски градини, е подсъдно. То е физически и психически тормоз и ако някой родител причини такъв стрес на детето си, в някои държави отнемат родителските права, а в България просто си водим децата пак на същото място и се надяваме да не се повтори. Или не смеем да се оплачем, за да не стане по-зле.

Ако бях в България, бих се консултирала с адвокат дали ако заведа детето на психолог и се докаже, че има проявено насилие, дали мога да пусна жалба и да заведа дело. Поне жалба със сигурност трябва да може и бих го направила. Преместването се подразбира.
Не знам как търпите такова отношение и как приемате за нормално нищо да не може да се направи...
Незнам на базата на какво съм създала впечатление, че  със спокойно сърце ще си закарам детето в тази градина, извинявам се много, но детето ми досега не е ходило на ясла или в подобна институция. На детска градина сме от пет дена, и за сериозността на проблема разбрахме със съпруга ми едва преди  два дена. Детето ми отказваше да говори по темата, и ако не бяха кошмарите и бълнуванията  последните две нощи и опитите ни да е успокоим ...едва ли щяхме да разберем подробности. Не си мислете, че ме е страх от възпитателките или от последствията за мен...притеснявам се за детето ми. Няка как да предприема нещо през почивните дни. Още повече, че досега не съм се сблъсквала с такъв проблем  - аз също съм преподавател и за мен остава загадка какво е това отношение..Изобщо не се съмнявам в думите на детето си- малка е за да си измисля ( преди не е имала такива тежки кошмари..лоши сънища да..- един път на три месеца, но в продължение на два дена, непосредствено след постъпване в градинка....????). По характер е доста чувствителна и срамежлива..и затова не мога да си представя с какво би заслужила такова поведение. ..още повече че са я наричали и лошо дете...и това ли да си е измислила...стига моля ви се..!Но как да реагирам веднага ...като научих подробности едва вчера?
Попитах във форима за съвет единствено с цел да знам как по добре да защитя детето си, не съм питала другите майки от градината за подобен случай защото не ги познавам все още, а и темата е доста деликатна ..

# 65
  • Мнения: 14
Аз пък мисля, че майчиният фолклор всява много смут в сърцето на майките с деца тръгнали на градина.
Всички учителки и лелички са изверг, ако детето от първият ден не цъфти от щастие.


Колкото до това, че ще обвините някой без доказателства и после това дали ще се отрази на детето?  Ами аз ако ви обвиня, че крадете от съседният магазин...как бихте реагирали, ще ми се радвате ли като ме видите.

Според мен нормален и откровен разговор с учителката са най-нормалните неща в този случай. Че детето не спи спокойно, че се стряска, дали друго по-големичко дете не го удря? Мисля, че откровенноста би свършила работа. Успех!

След всяко вземане на детето от градината преди да си тръгнем винаги съм се спирала да попитам възпитателките как се справя детето ми, някакви проблеми имали и т.н. Освен лаконичният отговор "...Добре е , всичко е наред, няма проблеми...(цитирам дословно)" друго не са ми отговорили, даже и не се и  спират да ми  го кажат, а ми го казват побутвайки ми детето и бързат да се приберът в градината??? Останах с убеждението, че им досаждам с въпросите си, понеже имат СИГУРНО страшно МНОГО РАБОТА в 17,30 следобед...и не задълбах ...но ..сега СЪС  или БЕЗ ДОКАЗАТЕЛСТВА ще трябва да ми обърнат внимание...
Колкото до фантазиите на детето ми..извинете ме госпожо, но детето си го познавам до болка..знам кога си измисля, кога фантазира и кога ми казва истината...детето ми досега не ме е лъгало защото  не знае още какво е лъжа, знае, че лъжата е много лошо нещо, но не знае какво е това да излъже...още повече , че от два дена не спи добре и на сън бълнува ..." Какичката ме удари, какичката ми се кара...какичката това ..какичката онова..." плаче и не дава на никой да е докосне ...какво ви говори това, че фантазира ли? Трябват ли ми други доказателства според Вас?

# 66
  • Мнения: 5 259
Незнам на базата на какво съм създала впечатление, че  със спокойно сърце ще си закарам детето в тази градина,
Понеже не забелязах да обмисляте моментално преместване. Може би защото живея в държава, където учителките нямат право дори да показват лично отношение към децата, камо ли да ги удрят и унижават, това пък би било дори подсъдно, така че може да реагирам пресилено. Но не ми е ясно как човек може да си мисли пак да си праща детето там.
Иначе децата свикват. Те са адативни и приемат, че ако им се карат и ги удрят, то с нещо са си го заслужили и се стремят да не правят каквото предизвиква лошото отношение и с времето се научават. Преглъщат и унизително-назидателната представа за дисциплина на българския учител. Така че плачът и външните прояви на стреса по някое време изчезват. Зависи колко е примирително детето.
Мен обаче не би ме интересувало дали ще свикне. Аз не искам да свиква с такова отношение.

# 67
  • Мнения: 68 372
Аз бих посъветвала авторката да отиде на разговора с директорката, придружена от своя съпруг. Ако има възможност. Някак численото превъзходство и мъжкото присъствие си казват думата, на подсъсзнателно ниво сякаш. Това не значи, че мъжа ще почне да се бие, напротив, дори само да присъства, според мен ще изпратят ясен сигнал че са единни и няма да си оставят магарето в калта...

# 68
  • Мнения: X
По принцип нощното будене и плач са нормални в периода на адаптация към ясла/ градина. Някои деца са по-чувствителни и привързани към майките си. Но проблема тук не е в плача, а в явната проява на насилие (физическо и вербално). Честно казано аз след подобни сигнали не бих си пратила детето отново на същото място. Моят опит с държавните заведение е горчив, записах сина си в частна градина и мога да кажа, че това беше най-умното нещо, което съм правила за него. Спокойствието и нормалното отношение нямат цена, отделно са всички останали ползи.

# 69
  • Мнения: 68 372
Да, за жалост разликата в отношението към децата в частна и държавна градина е огромна!

# 70
  • Мнения: 14
Незнам на базата на какво съм създала впечатление, че  със спокойно сърце ще си закарам детето в тази градина,
Понеже не забелязах да обмисляте моментално преместване. Може би защото живея в държава, където учителките нямат право дори да показват лично отношение към децата, камо ли да ги удрят и унижават, това пък би било дори подсъдно, така че може да реагирам пресилено. Но не ми е ясно как човек може да си мисли пак да си праща детето там.
Иначе децата свикват. Те са адативни и приемат, че ако им се карат и ги удрят, то с нещо са си го заслужили и се стремят да не правят каквото предизвиква лошото отношение и с времето се научават. Преглъщат и унизително-назидателната представа за дисциплина на българския учител. Така че плачът и външните прояви на стреса по някое време изчезват. Зависи колко е примирително детето.
Мен обаче не би ме интересувало дали ще свикне. Аз не искам да свиква с такова отношение.

Варианта с преместването е последната ми алтернатива от гледна точка на това, че няма къде да е преместя...друга първа група няма градината, най-близката друга  детска градина е на 10-20 мин. с кола, а и двамата с баща и се налага да работим, затова не съм решила на 100% този вариант, но го обмисляме и този вариант. Първо ще говоря с учителите и директора и тогава, ще обмислям и другите алтернативи.
Колкото до свикването АЗ НЕ ИСКАМ ДЕТЕТО МИ ДА СВИКВА С АГРЕСИЯТА В УЧИЛИЩЕ, все още е малка за този начин на общуване и налагане на правила. Факта, че съм писала във форума по темата достатъчно ясно говори, че съм притеснена за детето си и исках просто съвет как да постъпя без допълнително да затормозявам момиченцето си.
Благодаря Ви за  коментара и "съвета" все пак!!!!!!
Лек ден!

# 71
  • Мнения: 14
По принцип нощното будене и плач са нормални в периода на адаптация към ясла/ градина. Някои деца са по-чувствителни и привързани към майките си. Но проблема тук не е в плача, а в явната проява на насилие (физическо и вербално). Честно казано аз след подобни сигнали не бих си пратила детето отново на същото място. Моят опит с държавните заведение е горчив, записах сина си в частна градина и мога да кажа, че това беше най-умното нещо, което съм правила за него. Спокойствието и нормалното отношение нямат цена, отделно са всички останали ползи.
Това беше първото нещо което направих след като разбрах за проблема на малката в градинката-потърсих друга детска градина в близост до нас, но най близката частна или др. държаавна градина са на най-малко 10-20 мин. с кола от дома ни и затова този вариант го оставих като резервен. Друга група потърсих, но детската градина разполага само с по една възрастова група, т.е. само една първа група имат...
А колкото до плача и кошмарите,  детето ми за първи път изпада в такава истерия откакто е тръгнала на градинката ..досега нормално като всички деца имала е лоши сънища , но в много рядки случаи-един два пъти на месец...тук обаче говорим за две поредни вечери и то не просто кошмар..а направо буйстване , истерия, рев ...бълнуване - и само едно и също, че еди си коя жена е ударила, викала и, наричала е лоша..и.т.н. Е това за мен не е нормално.!

# 72
  • Мнения: X
Ще чакаме да разкажеш как е продължило след разговора с директора.Дано детенце забрави този кошмар.Аз още си помня една от госпожите в градината,с лошо за съжаление.То човек неговото си дете ако бие ще му го вземат,пък какво говорим за чуждо.И взимаш пари за тази работа.За такива сливенския.

# 73
  • Мнения: 5 259
Аз бих посъветвала авторката да отиде на разговора с директорката, придружена от своя съпруг. Ако има възможност. Някак численото превъзходство и мъжкото присъствие си казват думата, на подсъсзнателно ниво сякаш. Това не значи, че мъжа ще почне да се бие, напротив, дори само да присъства, според мен ще изпратят ясен сигнал че са единни и няма да си оставят магарето в калта...
Като гледам точно там смятат да си го оставят, след като толкова много пъти се изтъква непреодолимата далечина от 10 минути до другата най-близка градина. Явно не могат да си позволят 10 минути на ден...

Учителките не бият децата, защото никой не им е казал, че това не е правилно, а защото не знаят как по друг начин да постъпят, когато трябва да наложат дисциплина. И дори някой да дойде и да им скръцне със зъби, следващия път пак ще постъпят както си знаят, защото така могат. Човек се държи с децата според характера си и според уменията си. С една забележка няма как да ги надскочи и да се превърне в друг човек. То така ако ставаше, всички щяхме да сме перфектни майки, защото всеки знае на теория кое е правилно, но то или не дава желания резултат на практика или като ти падне пердето не си способен на приложиш този подход, с който иначе на теория си много добре запознат.

Затова съм скептична, че някакви разговори нещо могат да променят. Учителката ще отрича, че е имало удряне, ще каже, че детето си измисля, че плаче, защото още не се е адаптирало, може да измисли и за какво да обвини майката и ще си излезе чиста. Басирам се.

Единственото ми опасение относно преместването е, че може и на другото място ситуацията да е същата или дори по-лоша. Няма никаква гаранция, че ще е по-добра.

# 74
  • Мнения: 14
Аз бих посъветвала авторката да отиде на разговора с директорката, придружена от своя съпруг. Ако има възможност. Някак численото превъзходство и мъжкото присъствие си казват думата, на подсъсзнателно ниво сякаш. Това не значи, че мъжа ще почне да се бие, напротив, дори само да присъства, според мен ще изпратят ясен сигнал че са единни и няма да си оставят магарето в калта...
Като гледам точно там смятат да си го оставят, след като толкова много пъти се изтъква непреодолимата далечина от 10 минути до другата най-близка градина. Явно не могат да си позволят 10 минути на ден...

Учителките не бият децата, защото никой не им е казал, че това не е правилно, а защото не знаят как по друг начин да постъпят, когато трябва да наложат дисциплина. И дори някой да дойде и да им скръцне със зъби, следващия път пак ще постъпят както си знаят, защото така могат. Човек се държи с децата според характера си и според уменията си. С една забележка няма как да ги надскочи и да се превърне в друг човек. То така ако ставаше, всички щяхме да сме перфектни майки, защото всеки знае на теория кое е правилно, но то или не дава желания резултат на практика или като ти падне пердето не си способен на приложиш този подход, с който иначе на теория си много добре запознат.

Затова съм скептична, че някакви разговори нещо могат да променят. Учителката ще отрича, че е имало удряне, ще каже, че детето си измисля, че плаче, защото още не се е адаптирало, може да измисли и за какво да обвини майката и ще си излезе чиста. Басирам се.

Единственото ми опасение относно преместването е, че може и на другото място ситуацията да е същата или дори по-лоша. Няма никаква гаранция, че ще е по-добра.

За мен не е проблем да отделя и повече от 10 или 30 мин. да пътивам, но на малката няма да и е удобно, защото сега е топло, но зимата ..всичко може да се случи. А и писах, че първо ще говоря с възпитателите и директорката, и след това ще взема предвид и гругите алтернативи. Незнам как толкова бързо си вадете изводите как бихме постъпили. Да не би Вие да говорите от личен  опит, в момента мисля само за детето си и какво ще е най-добре за нея. Вече си насрочихме среща с възпитателите и директорката, и днес с  мъжът ми отиваме направо там. Отстрани погледнато е много лесно да решите...край преместване..но каква е гаранцията, че и в другата градинка няма да е подобно отношението. Но пак казвам ...не съм отхвърлила окончателно варианта с преместването. Аз не съм перфектна майка госпожо, но детето ми е най-скъпото ми същество и ще направя всичко възможна да и спестя всички негативи!
Между другото и аз съм учителка, но не бия децата и не толерирам насилието и агресията, за мен такова поведение е недопустимо и неприемливо.

Общи условия

Активация на акаунт