Отговори
# 30
  • Мнения: 2 908
Разликата е 12 години, сега големият е на 13,а малкият 1 година и 8 месеца. Рано е да се каже какви ще им бъдат взаимоотношенията, но големият много се грижи за него и си играе с него. Може би защото са двама братя.

# 31
  • София - Варна
  • Мнения: 4 176
Аз пък съм фрийк на тема малка разлика.
Между моите е 2 години и половина. Дори тази ми се вижда голяма. Исках да са със съвсем малка. На принципа съм - като искаш 2-3 деца, прави ги едно след друго.  Mr. Green Както се казва: "Всяка година - гадина!". Не мога да си представя да чакам 4+ години, за да почна опити за второ. По-скоро сигурно бих се отказала. Мои познати така се отказаха накрая и останаха с 1 дете. Няма лошо, но искаха второ, а се чудеха години (над 5), дали да почват опити, или не. Не са имали здравословен проблем. Просто накрая ставаше късно. Отказваха се окончателно.
Пък и така с 2-3 деца с малка разлика гърчът за родителите поне е едновременен. Mr. Green
Понякога си мисля и за трето, ама нещо изпуснах разликата, която искам (под 2 години). Joy
Иначе е веселба. Голямото забавлява малкото с простотии. Показва му неща. Малкото само се хили, полудява като види голямото и крещи от радост. Не че вдява нещо, но голямото си мисли, че го разбира и гордо си го занимава. То и голямото е едно бебе все още. Второто още няма 18 месеца. Всичко това естествено се извършва под постоянен контрол. Joy  Малки са, за да мога нещо друго да споделя.

# 32
  • Мнения: 12
Пет години и половина.Засега 7 и 1.7м. са ок. Каката играе с него, той я търси.Не се бият. Май зависи много от голямото дете и от това дали родителите намират баланс между "Грижи се за брат/сестра си" и " Играй си на каквото решиш, аз ще гледам малкия/малката"

# 33
  • Мнения: 6 712
Между моите деца разликата е почти 3 години. Като куче и котка са, да играят си понякога, да карат се и доста. Какви ще са им взаимоотношенията след години, не знам, но се опитвам да ги възпитавам да се уважават, и да знаят, че са близки.

С моята сестра почти 4 години. Същата работа. Помня как се посбивахме, посдърпвахме, най-вече аз, че съм по-голяма. Сега се търсим, близки сме си.

От опита на мъжа ми - две братовчедки с 7 години разлика, много се търсят и се чуват постоянно. Той с неговата сестра също такава разлика - акъла им е съвсем различен, нямат много общо.

Според мен :  bowuu най-добра разлика и брой деца в семейството - 3 деца през 5-6 години.  Sunglasses Laughing Но все пак това зависи от много обстоятелства и е индивидуално какви ще са връзките между децата след години.

# 34
  • Под Сините камъни
  • Мнения: 4 377
Моите деца имат 8г.и 4м. разлика.Съответно каката ни е на 19г.,а малкият декември ще навърши 11г.Малкият постоянно търси кака си,съответно и на нея и липсва,но имаше един период през който тя го считаше за досада и постоянно го гонеше.Това беше в тинейджърските и години.Но нейни думи и е бил интересен до към третата му година и после е бил голяма досада.Сега пак се търсят,но в повечето време са разделени(каката ни е студентка).Даже пример вчера тя му звъня да го чуе по телефона.

# 35
  • София
  • Мнения: 2 835
Моите момичета са с 3 години разлика. Вкъщи са все заедно, в училище си имат свои приятели. Като излизат навън, винаги ги пускам двете, така ми е по-спокойно. Така че може да се каже, че имат и общи приятели.
Сега голямата (на 13) влиза в пубертета и слуша доста често музика на слушалки, вместо да играе със сестра си. Малката отбеляза, че сестра й се променя и че става скучна. Въпреки това не може да се каже, че не общуват, просто не е с предишния интензитет. Предполагам, че това е само период и че като поотрасне малката, отново ще станат неразделни.
Така или иначе никога няма да забравя следната случка. Имахме гости без деца и двете си стояха сами в стаята. Предложих им да се присъединят към нас с гостите, но те отказаха. Попитах ги, дали не им е гадно, че са самички, а голямата ми отговори "Мамо, ние никога не сме сами, винаги сме двете."  Смятам това за показателно.

Ние с брат ми имаме 7 години разлика. Естествено като деца не дружахме, като се изключи няколко боя, които си нанесохме. Сега сме много близки, вкл. и със семействата си, вкл. и децата ни са много близки.

# 36
  • София
  • Мнения: 3 233
Голямата разлика улеснява родителите, а малката разлика е в полза на връзката между децата.
Ако разликата е под 3 години, и децата са от един пол, дори ще имат чувството за "психична цялост", както при близнаците,, но разбира се в по-малка степен. Това значи, че ще се допълват едно-друго, растейки заедно. Например ако първото е напористо, властно, второто ще се научи да е вярно, да следва, да е по-неинициативно.
Ако разликата е 3 и нещо и нагоре липсва това израстване "заедно" на принципа на противоположностите. Пак ще са близки. За по-големите разлики от 4 години нямам наблюдения Simple Smile

# 37
  • Мнения: 9 471
Аз имам едно дете и не планирам второ, но ако някога ме удари чук по главата определено ще препрочета темата, много е полезна.  Mr. Green

Сега да отговоря на авторката. Имам брат. Разликата ни е 4 год и половина. Към днешна дата убивам за него. Най-близкият ми човек е. Когато преди време заминах за чужбина той беше още ученик и започна да има проблеми в училище и вкъщи. Когато са го пратили при училищния психолог казал, че му е мъчно за мен и обвинява нашите, защото са ме пуснали да замина. Майка ми го разказа тогава по скайп, беше и много мъчно. НО! Докато бяхме малки нещата не бяха толкова идилични. Много се дразнехме, а аз го приемах като товар, защото постоянно ми го поверяваха да го пазя или да се грижа за него.

# 38
  • Германия
  • Мнения: 3 399
И мен напоследък това ме вълнува, непрекъснато мисля кога ще е подходящото време за второ дете. И на мен ми се иска разликата да не е много голяма, но пък аз трябва да се върна на работа скоро и тъй като ситуацията е малко сложна, не мога няколко месеца по-късно пак да ги сюрпризирам с друга бременност. А и много време ни отне да забременея първия път, така че пак не можем да чакаме дълго, аз по-млада няма да стана.. За сега мисля да започнем сериозни целенасочени опити когато малката стане на 2 години, та ако се получат нещата разликата да е около 3 години...

А дали децата ще са си близки след време никой не може да каже. Ето ММ и брат му имат 3,6 години разлика, играли са си като малки, но когато брат му е станал на 16 и е започнал да работи се са отчуждили. Сега почти не си говорят, нямат абсолютно нищо общо. Едната ми братовчедка е с 9 и 11 години по-малка от братята си, сега се разбират, не знам колко близки са си. Но като беше тя по-малка доста често я побийваха и все се закачаха и я дразнеха за нещо. Зависи и от характера и от възпитанието и от индивидуалната ситуация, не знам дали могат да се правят обобщения

# 39
  • София
  • Мнения: 3 001
Здравейте, аз и сестра ми сме се разлика 2 години и 10 месеца и винаги сме били неразделни в игрите и пакостите. Понякога много се карахме дори се биехме, но след 5 мин. ни минаваше. Разликата с братовчедите ми е 8 и 10 години. Цяло лято всяка година сме били неразделни и с тях. Научих ги да играят карти още преди да проговорят добре. Играеха федербал, когато още хилката беше по голяма от тях. Според мен да ли ще играят заедно зависи от самите деца.

Моите две момчета са пак с разлика 2 години и 10 месеца. Малкия е още на 5 месеца и не играят още заедно.
Когато преценяваш кога да имаш второ, трябва да се вземе предвид какво е първото дете и ще имаш ли помощ. Моят голям син е много палав. Все едно има шило в дупето не седи на едно място, когато сме в парка или градинката е като отвързан. Нямаше как с корема да търча след него като коза и бабите и дядовците много помагаха. Сега много ревнува, за да мога повече време да му отделям някой ми помага с бебето. Да изляза сама и с двамата е мисия невъзможна. Няма как да търча с количката подир него.
Трябва да прецениш, каква е ситуацията и как ще се справиш.

# 40
  • Мнения: X
gurgolina, и мен подобни неща ме притесняват като описаните от теб. Дъщеря ми не е много кротка и вече доста ми тежи физически да се грижа за нея. Например не ми дава да й сменя памперс, да я облека, обуя, всичко става със сериозни усилия от моя страна. Когато си тръгваме от площадката изпада в истерия, не иска да тръгва, налага се да я вдигна а тя ме рита където свари  Tired често я вдигам на ръце през деня, а вече е 11 кг. поне. Не знам дали бих могла да правя всичко това бременна...засега я гледам вкъщи, но планираме на пролет (ще бъде на 2,6 годни) да тръгне на ясла, но не се знае дали ще я приемат.
Няма кой да помага при нас. Баща й се прибира вечер към 18:30 и събота и неделя е вкъщи, през другото време сме сами. Бабите са в друг град и идват евентуално за уикенда понякога, но до там. Ще трябва да се оправям сама общо - взето и не знам как да постъпя...вижда ми се много сложно...

# 41
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Kalina. децата всъщност са много умни и знаят докъде могат да стигнат.

Сами сме си гледали децата. Излизала съм всекидневно на разходка до площадката с три деца, едно разумно 5-6г, едно много лудо 2-3г и бебе. Когато са с мен само те си знаят докъде мога аз да се оправя с три деца; когато са с мен и баща си по-лудо тичаха и се отдалечаваха.
Аз имах двойна количка, където надлежно връзвах бебето и средното дете и ги отвързвах само като стигнем до парка. Предимно ходех в затворени площадки, за да знам, че няма как да щукнат в три различни посоки.
Абе начини се развиват и има. Научаваш се и се чудиш какво си правила по цял ден със само едно дете  Grinning

# 42
  • София
  • Мнения: 3 001
Kalina., при нас с големия ми син е същото, всичко става с много усилия и по трудния начин. Веднъж излязох с двамата на вън и големия като му щукна, че вече не му се върви бавно с мен и количката и хукна през кварталните улички. Аз с количката по разбитите тротоари не мога да бягам, та оставих количката да го гоня, защото има хора каращи като луди, а той не спира на улици. Разбира се има и деца, които са по разбрани и по слушащи родителите си, аз споделям какво е положението при нас. Затова моето лично мнение, че ти си познаваш най добре себе си и детето си и трябва да прецениш как ще е по добре за вас. За мен децата много израстват м/у 2,6 и 3,6 години и се нуждаят от много внимание през това време. Аз лично без помощ, нямаше да мога да отделя достатъчно време на големия, да имаме време само за нас двамата.

# 43
  • Мнения: X
Както казах по-горе, разликата ни със сестра ми е 1г. и 3 м. Докато съм жива, ще благославям майка ми, че е решила да има друго дете толкова скоро след мен. Разбира се, това е единствено и само в полза на децата. Сестра ми ми е най-близкият човек, с нея израснах, никога не сме се чувствали самотни или неразбрани, винаги има с кого да си споделиш всичко. Сега живее много далеч, но се виждаме често и се чуваме по няколко пъти на ден. Имам много приятели без братя и сестри и такива, които не си общуват, честно да ви кажа, не мога да си представя по-тъжно нещо.

# 44
  • Мнения: 2 288
На нас с брат ми, разликата ни е 2г10м, когато бяхме малки, много си играехме, но имаше бой, караници също. В пубертета, понеже аз съм по-голямата, бяхме много различни и не го водех никъде с мен. Хубавото е, че на по-късен етап, около моите 18г отношенията ни отново се подобриха, учехме се  на еднакви спортове и имахме доста общо, музика, забавления и общи приятели.
За себе си реших, че ще имаме породени, живот и здраве, каката ще е на 18м, когато се роди бебето. Искам две деца, но се съмнявам, че когато се очевечи, а аз започна работа ще ми се занимава с колики, пампита и зъби, в подобен случай ще съм на 35+. Не искам да я оставям самичка, искам да си има другарче, а дали ще са приятелчета, това си зависи от тях. Ние също нямаме баби около нас, ще се оправим, криво-ляво, няма да легнем да мрем, я Simple Smile!
Успех в решенията и желанията.

Общи условия

Активация на акаунт