Миналата година почина баща ми. Каката беше точно на 3 год. и половина. Спестих й погребението. Баща ми беше болен от доста години и тя го виждаше от време на време, много му се радваше, както и той на нея. Сега той за нея буквално изчезна. Опитвам се да й обясня, че дядо е бил стар и болен и, че е отишъл на небето и вече е ангел и т.н. До тук добре, докато тя не изръси следното "Искам и аз да ида на небето и да бъдем ангели двамата с дядо". Направо косата ми се изправи....
Та въпросите ми са как говорите с децата за смъртта? Какво им обяснявате? Според вас редно ли е да се водят деца на погребение? (като бях малка баба все ме водеше на погребенията на приятелките й и на съученичките й и за мен това си беше шок) А редно ли е да се водят на гробище?
А за старостта как обяснявате? Сега каката ми е подхванала и друга тема "не искам да остаряваш, не искам да остарявам". Наложи се и майка ми да влезе в дом за стари хора. Това е другата трудна тема, защото щерката все иска "да ходя да живея при баба и да й помагам" и като кажа, че няма как, тя казва "направо всички да отидем да живеем там". Дайте идеи.