Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 24 септ. 2017, 01:39 ч.

хранително разстройство или какво??

  • 353
  • 6
  •   1
Отговори
  • Мнения: 20
На 15 съм и наистина съм доста объркана.Искам съвет тъй като ме е мн страх и срам и не искам да го обсъждам с познати хора.Та така всичко започна март месец като се почна със здравословно отслабване и после почнах да намалям храната и така постепенно стигнах до 100 калории на ден.По едно време вече не исдържах и започнах пак да се храня ,но този път по много и ми беше мн зле.Бях паника с всеки качен килограм и така постепенно си върнах и малко свалените килограми.Но идва и момента ,в който се научих да повръщам.Беше юни когато почна повръщането.Ядене (не тъпчене а нормално хранене ) и повръщане.В момента понякога ям нормално (като рева след това тъй като найстина напълнявам от тези неща ,който ям.Понякога (зависи как се чувствам днес) повръщам (понякога и по 5-6 пъти на ден),а има и моменти в който не ям с дни или съм на ограничени калории (100-300).Та така де едно момиче знае и ми вика ,че съм болна и някви глупости ,но дефакто аз не съм нищо слаба и да не ям нито драйфам 24/7.И наистина съм мн объркана и мн изплашена.Искам просто да съм слаба ,толкова ли много искам
Пс.съжалявам за правописните грешки (ако има такива)

# 1
  • Мнения: 17 925
На мен темата ми прилича на пързалка. Нескопосана.

Ако ли пък не - говорете с майка си и със специалист - психолог/психиатър...

# 2
  • Мнения: 94
Хапвай си и си тренирай.
Не слушай разни какво ще ти казват.

# 3
  • Мнения: 3
Като бивша анорексичка ,това,че осъзнаваш ,че имаш проблем е добре.Бях болна в продължение на 4 години и може би момента ,когато поискаш да се оправиш е ключов.Хранителните разтройства са като мания или поне така бих го описала в моя случай.Спомням си ,че е един момент исках да се оправя и като чели просто нещо не ми позволяваше .Беше ми комфортно с моите си нездравословни навици на хранене и всеки ден беше "от утре".Лично за мен мотивацията ми беше,че искам да живея ,а нямаше как да стане ,защото органите ми отказваха.Всичко има последствия.Аз съм на 18 и имам остеопороза,пия хапчета за черен дроб.....просто не си заслужава.А за булимията знам ,че уврежда сърцето.Дори и да не повръщаш постоянно ,не го прави изобщо...много е лесно да се плъзнеш и докато осъзнаеш какво става да не можеш да спреш.Успех! :3

# 4
  • Мнения: 20
Ами аз наистина не знам какво ми има.Преди повръщах по няколко пъти на седмица,но сега бяма ден в който да не повръща.Корема и гърлото мн ме болят.Приятелите се опитаха да ми помогнат ,но като видяха ,че рева при всяка хапка и се отказаха от мен.

# 5
  • Мнения: 5 272
Храната не е враг. Ти не пълнееш от нея - от нея живееш. Тя е горивото, което те кара да живееш.
100-1000 калории са прекалено малко.

Ако повръщането е ежедневно си сериозно болна. Прочети за булимия невроза.
Поговори с училищния психолог.

Хора умират от такива хранителни растройства.

# 6
  • Мнения: 94
Това е така, но психолозите и психиатрите са некомпетентни.
Най- много да те объркат. Срещала съм се със завистливи такива. Които се чудят какво да правят, за да ви стигнат нивото.
Лошото е, че компетентните институции, не искат да вземат отношение по въпроса.
Никой не контролира заведенията за хранене.
Стоят и си трайкат.
Как да ги накарам да им скочат.



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт