Здравейте,
Изчеетох няколко от темите във форума, преди да се престраша да пиша първо, защото ще съм поредната хленчеща, и второ, защото виждам, че съм доста по-различна от мъжките момичета, основно пишещи тук. Възхищавам се на силите и жизнеността ви и наистина имам нужда от съвет от подобни хора.
Ето накратко предисторията и проблема.
Разведох се по взаимно съгласие преди 3 години, но продължихме да живеем заедно, заради децата и защото не сме можели един без друг (май тогава и аз повярвах в това). Само че тенденцията все повече да се отдалечаваме един от друг продължи, докато накрая стана непоносимо, тъй като той започна напълно да пренебрегва децата, а това аз няма как да компенсирам, те започнаха да забелязват разликата с другите деца, роднините и приятелите ми - също. На няколко пъти за тези години се разделяхме за по няколко месеца и аз се оправях сама, той си плащаше издръжката и толкова, никога не спази графика за виждане - нито за ваканции, нито за събота и неделя, просто нямаше нужда да вижда децата.
Е, от няколко месеца вече сложих край на всичко, на децата не им е комфортно, депресирани са малко, по-точно умърлушени, но са напълно наясно със ситуацията, а на мен ми е ужасно болно и няма как да компенсирам това, че баща им така грозно ги пренебрегва.
Предстои ми пътуване за чужбина за дълъг период по работа и мога да взема малкото дете, а голямото ще остане с баща си - той самият предпочете този вариант, тъй като е невъзможно да се обучава там. Проблемът е обаче, че баща им, когото бях предупредила за плановете си, сега отказва да подпише декларация за извеждане в чужбина и изкарва абсурдни доводи от сорта, че не е сигурен как ще се грижа за детето, че няма да е безопасно и тем подобни неистини. За голямото дете е съгласен да подпише такава декларация, но то ще може да пътува само с мен, не и с някой роднина, каквито бяха първоначалните ми планове - да съчетаем виждане и гости, иначе аз трябва да прекарвам седмици по самолети да идвам да го взимам и връщам, а това са и немалки финансови разходи, които няма да мога да си позволя.
Въпросът ми е - мога ли да подам жалба, че въпреки незаинтересоваността си и неспазване на графика за виждане (фактически той по 2 месеца дори по телефона не им се обажда) има право да не ги пусне с мен в чужбина. Какво ще прави с тях тук, след като досега му бяха на разположение и той не се интересуваше. Моля, ако някой е имал подобен проблем или може да даде съвет как по законен път да реша този казус, да даде съвет. А инааче децата всееки ден ме питат ще успея ли и тримата сме много притеснени.
Само да уточня, че нямам много време, но ще направя всичко необходимо, дори да се наложи да замина, а после да се върна.
Благодаря предварително.
Изчеетох няколко от темите във форума, преди да се престраша да пиша първо, защото ще съм поредната хленчеща, и второ, защото виждам, че съм доста по-различна от мъжките момичета, основно пишещи тук. Възхищавам се на силите и жизнеността ви и наистина имам нужда от съвет от подобни хора.
Ето накратко предисторията и проблема.
Разведох се по взаимно съгласие преди 3 години, но продължихме да живеем заедно, заради децата и защото не сме можели един без друг (май тогава и аз повярвах в това). Само че тенденцията все повече да се отдалечаваме един от друг продължи, докато накрая стана непоносимо, тъй като той започна напълно да пренебрегва децата, а това аз няма как да компенсирам, те започнаха да забелязват разликата с другите деца, роднините и приятелите ми - също. На няколко пъти за тези години се разделяхме за по няколко месеца и аз се оправях сама, той си плащаше издръжката и толкова, никога не спази графика за виждане - нито за ваканции, нито за събота и неделя, просто нямаше нужда да вижда децата.
Е, от няколко месеца вече сложих край на всичко, на децата не им е комфортно, депресирани са малко, по-точно умърлушени, но са напълно наясно със ситуацията, а на мен ми е ужасно болно и няма как да компенсирам това, че баща им така грозно ги пренебрегва.
Предстои ми пътуване за чужбина за дълъг период по работа и мога да взема малкото дете, а голямото ще остане с баща си - той самият предпочете този вариант, тъй като е невъзможно да се обучава там. Проблемът е обаче, че баща им, когото бях предупредила за плановете си, сега отказва да подпише декларация за извеждане в чужбина и изкарва абсурдни доводи от сорта, че не е сигурен как ще се грижа за детето, че няма да е безопасно и тем подобни неистини. За голямото дете е съгласен да подпише такава декларация, но то ще може да пътува само с мен, не и с някой роднина, каквито бяха първоначалните ми планове - да съчетаем виждане и гости, иначе аз трябва да прекарвам седмици по самолети да идвам да го взимам и връщам, а това са и немалки финансови разходи, които няма да мога да си позволя.
Въпросът ми е - мога ли да подам жалба, че въпреки незаинтересоваността си и неспазване на графика за виждане (фактически той по 2 месеца дори по телефона не им се обажда) има право да не ги пусне с мен в чужбина. Какво ще прави с тях тук, след като досега му бяха на разположение и той не се интересуваше. Моля, ако някой е имал подобен проблем или може да даде съвет как по законен път да реша този казус, да даде съвет. А инааче децата всееки ден ме питат ще успея ли и тримата сме много притеснени.
Само да уточня, че нямам много време, но ще направя всичко необходимо, дори да се наложи да замина, а после да се върна.
Благодаря предварително.
![]|I{•------» ❼０ʘ❷_𝐎𝓖Ⓝ𝔬в «------•}I|[](http://cdn.bg-mamma.com/e3sb/kPPcX.jpg)