Като я гледам Анемия каква е фурия и . Нямам търпение да я видя в действие.
Изгледах сутринта Girls Generation 1979 епизод 5.
Главната (Бона от Cosmic Girls) е ужасно дразнещо същество. Диалектът при нея е толкова силен, толкова се лигави и говори провлачено... Ох, ох, охххх. Не я изтрайвам вече.
Само заради историята на синята китара и щерката на професора си струва този сериал. Красива история имат двамата, начина, по който се разви всичко.
Останалите герои са ми скучни, еле пък този Донг Мун, който само се влачи като мекотело след главната. Чак пък до толкова да е лапнал по тая лигла...
Момчето, което играе хубавецът на града, го помня много добре от Memory. И там си беше мекотелото, какъвто е и тук. Не ми е лицеприятен.
Ама бащата какъв е изрод, няма такъв образ. Да се държи по такъв начин с дъщеря си... Не са мръднали тия корейци в развитието си - все за нещо налагат децата си, а с жените се държат все едно са нищо.