Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 1 окт. 2017, 11:31 ч.

Страх ли ви е от бъдещето?

  • 10 707
  • 92
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 125
Страх ли ви е от смъртта ? Или от болестите?
Имате ли вредни навици? Пушите ли? Живеете ли под стрес? Страхувате ли се от "бум"-а на болести сред младите хора, или това е било така и преди, само, че сега се афишира повече?
Аз няма да крия в колко тежък период съм.
Пия разни хапчета, билкови чайове. Опитвам се да намеря всевъзможни статии в интернет на тема себепознание и как да се справя с това. Писах на няколко психотерапевти, търся варианти за някакъв вид онлайн консултиране, защото физически и финансово съм доста затруднена.
Не се радвам на живота. На нищо.....
Знам за проблемите си, просто искам да питам сред вас има ли хора, които изпитват подобни емоции. Или пък чрез темата ако мога да видя друга гледна точка.....
Как живеят спокойно , щастливи и на макс примерно...известните личности в шоубизнеса да речем. Вечната усмивка, в интервюта щастливи, оптимистично настроени с планове за бъдещето. Живеят със всики вредни навици и под постоянен стрес и недоспиване вероятно, но въпреки това усмихнати. Да, знам, че това е част от работата им и другото им аз, но при мен дори на сила не се получават нещата.
Страх ме е от бъдещето. Опитвам се да накарам мъжа ми да спре цигарите, той не иска.....Карам го да ходим по разни лекари /веднъж се съгласи/ и сега пак не иска, а аз мисля че проблема не се решава.....Просто му казаха че всичко е наред и той смята че повече няма какво да ровичкам.....
Следя детето за всяка промяна дори в настроението ! После се обвинявам и плача.
Оглеждам и опипвам себе си. Не спирам да чета в интернет. Избягвам новините обаче....
Само че аз ако умишлено пропусна да се "натоваря" психичски, то идва някой на работата ми /клиенти с които се познаваме/ и те казват абе ти чу ли еди коя си на 38 години и с рак.......
Аз започвам да си го представям, да го изживявам.......
Не съм добре. Имам нужда от всякакви мнения. Не пуснах темата за да ме успокоява някой.....
Просто искам да видя как живеят хората.....

Последна редакция: пн, 02 окт 2017, 09:31 от niama_me

# 1
  • В Космоса
  • Мнения: 8 774
Изпадала съм и аз от време навреме в дупки, с всякави мисли депресивни. За щастие скоро не съм, щастлива и спокойна съм последната година. Преди това детето ни много боледуваше, аз си стоях вкъщи да я гледам, мъжът ми имаше важни дела и положението беше доста напрегнато. Отмина периодът и сега е едно ново, страхотно начало.
Има такива моменти в живота, стискаш зъби и това е, със сигурност  ще дойдат по-добри. Ако мислиш, че не можеш сама да се справиш, по-добре потърси специализирана помощ с време. Успех!

# 2
  • Мнения: 2 125
Правя всичко, което е по физическите и финансовите ми възможности.
Нищо не помага.

Последна редакция: пн, 02 окт 2017, 09:32 от niama_me

# 3
  • Мнения: 1 790
По-добре да умра млада от цигари, отколкото стара от стрес да не се разболея. Аз се притеснявам, преди 2 години дядо ми почина заради цигарите, буквално си изкашля белите дробове, но 60 години да пушиш цигари, половината от които без филтър е различно от ситуацията на мъжа Ви. Опитвам се да бягам от стреса, не само заради болестите, а и защото понижава качеството на живота.
Помолете го да отидете за да се успокоите. Мъжът Ви знае ли как се чувствате или вижда само, че му "мрънкате" на главата?

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 1 227
niama_me, чела съм и други твои мнения по тази тема и наистина смятам, че ти трябва специализирана помощ. Дори и проблемът при мъжа ти да се разреши (ако изобщо има проблем), то веднага след това ще изскочи нещо друго, което да те вкара в същото състояние. За твое добро и за това на семейството ти, намери начин да се консултираш със специалист.

# 5
  • Мнения: 4 139
   От време на време мисля за бъдещето. Но най-добре да се мисли за момента и сега!

   Въобще не мисля дали ще умрА млада или не. Смъртта е съпътстваща човешкия живот! Този стрес и нерви ни унищожават и погубват всеки ден. Понякога човек просто иска да изчезне от този свят и да няма проблеми вече!

   Бихте ли ми писали на лични за препоръчване на онлайн психотерапевти и дали можаха да ви помогнат? Не става въпрос за мене, а за моята приятелка. Търсих такава консултация онлайн с психотерапевти, но не можах да намеря.

Последна редакция: нд, 01 окт 2017, 13:54 от Jennifer_w

# 6
  • Мнения: 2 125
Аз тепърва започнах търсене на помощ по този начин, така че няма как да споделя опит и мнения все още....

# 7
  • Мнения: 7 245
Не, не не е страх.
Тук и сега е важното.

# 8
  • Мнения: 4 139
Аз тепърва започнах търсене на помощ по този начин, така че няма как да споделя опит и мнения все още....

   Благодаря за отговора все пак. Simple Smile

# 9
  • Мнения: 2 125
То за важното е важно, само че хората които успяват да планират бъдещето си, не мислят ли изобщо за....всякакви варианти... Не се ли страхувате...
Дори да живея за момента и мига, как да му се насладя, като има нещо което ме е хванали за гърлото....
165 преглеждания на темата и само 5 отговора...

# 10
  • Мнения: 2 125
niama_me, чела съм и други твои мнения по тази тема и наистина смятам, че ти трябва специализирана помощ. Дори и проблемът при мъжа ти да се разреши (ако изобщо има проблем), то веднага след това ще изскочи нещо друго, което да те вкара в същото състояние. За твое добро и за това на семейството ти, намери начин да се консултираш със специалист.

Опитвам......търся начини. Просто наистина съм затруднена. В момента нямам доходи.....
 Мисля че всичко се отключи когато преди 7 години загубих майка си и баща си за една година от лошата болест. От тогава периодично не съм на себе си. Но сега продължи дълго....
Ох, отпеснах се. Исках да събера мнения а се оплаквам.
Пиша от телефона, извинете за грешките.

Последна редакция: пн, 02 окт 2017, 09:33 от niama_me

# 11
  • Мнения: 4 579
не ме е страх от бъдещето. Не пия, не пуша, не се ядосвам /старая се/.
Изживяла съм много тежки периоди и се радвам, че са в миналото. Понякога се страхувам децата ми да не се разболеят тежко, но предполагам, че всяка майка се страхува. За себе си или за другите роднини не се страхувам. Каквото дойде, но за децата си определено ме е страх, въпреки че се старая да не го мисля.

# 12
  • Най-накрая на безкрая
  • Мнения: 159
niama me, разбирам те. Бръмбарите, които влизат в главите ни са много упорити. Имаш нужда да чуеш едно мнение, после второ, трето... Успокоиш се, мине време и пак те човърка същото... Или друго.
Най-добре е да отидеш на лекар и да вземаш антидепресанти.
Може да опиташ да правиш нещата, които ще ти напиша, но не знам колко ще помогнат.
1.Трябва да не мислиш. Появи ли ти се в главата онази мисъл, че това на крака на мъжа ти е страшно нещо, представи си червения знак СТОП и спри до него. Не мисли. В крайна сметка, мъжът ти не е толкова глупав, че ако нещо го притеснява да си стои и нищо да не прави. Просто опитай да не мислиш ако можеш.
2.Спи повече - сънят лекува нервите и тогава можеш да не мислиш.
3.Купи си билката великденче и си прави чай от нея вечер. Но упорито и постоянно. Помага за нерви.
4.Купи си алора сироп или таблетки - това е псаифлора, не е скъпо и пак помага за нерви.
5.Пий чаша - две вино при силно напрежение, да те отпусне.
6.Внимайвай с детето - гледай да не му насаждаш страховете си.

И не мисли толкова за умирането. Приеми, че важните неща в живота са определени - няма какво да направиш.
По-силна си, отколкото мислиш.

# 13
  • Мнения: 37 233
Не. Реалист съм. Наясно съм, че колкото и да се страхувам не мога да контролирам събитията.
Утре може да ме блъсне кола (или човек, когото ми е скъп) и вече не ни няма на този свят или да останем на легло.
Може да се случат какви ли не ужасии.
Затова се наслаждавам максимално на настоящето.
Имам си разни болежки наследствени, слава богу не се мре от тях, така се разбираме.
Цигарите спрях преди 5 г., защото ми тежаха и ми пречеха на ежедневните занимания, направо е задушаваха. Бях пушач 18 г., докато ми беше приятно си пушех, не всеки пушач се разболява от рак на белия дроб. А и много здравословно живеещи си отиват при това.
Нали знаеш - Пил Иван, умрел, не пил Иван, па умрел Bowtie
Скрит текст:
Една жена все пилила на главата на мъжа си да спре да пие. Един ден покрай портата им минава погребение - Иван, селския пияница, починал. Жената, разбира се, започва пак да обяснява вредите от алкохола.
 15 мин. по-късно минава погребение на друг Иван, кротък човечец, не пил, не пушил. Мъжът рекъл:
Видя ли бе, жена, разликата е 15 мин. Grin

И все пак с възрастта направихме промени. Не заради това, че ще помогнат за дълголетие, а за подобряване на качеството на живот. Едно време може и да сме издържали на купони всеки ден, но вече не е така Simple Smile затова коригирахме някои неща, от което се чувстваме значително по-добре, въпреки болежките, които ни съпътстват.

П.П. Проверявала ли си хормоните? Хормонален дисбаланс може да доведе до подобни настроения.

# 14
  • Мнения: 28 766
Не, нямам никакви страхове за бъдещето.
Освен евентуална война. Tired

Вредни навици също нямам, не мисля за болести, още по-малко за рак.

Общи условия

Активация на акаунт