Здравейте,
Започвам по шаблон: Дано темата ми е на правилното място. Преди бях пускала тема за същия човек, ако някой (съмнявам се) реши да се задълбочи, защото тук няма да съм особено подробна.
Проблемът е следният: Не мога да приема отхвърлянето, поведението и най-вече мнението на този човек за мен.
По принцип ходя на психолог, но следващата ми сесия е след 10 дни и имам нужда от насоки, отговори и от глъдка въздух по-скоро. Околните не ме разбират, а и не е редно да ги занимавам. Вас също не е, но предвид, че доброволно сте тук.. сигурно ви харесва да помагате на хората. Благодаря ви, че ви има - казано в прав текст.
Сега отначало и отгоре-отгоре. Става дума за връзка с жена.. колко сме жени и двете, на по 20 и малко, е друга тема. 2 години и половина бяхме заедно, разделени сме от около 4 месеца. Това е базата. Когато се разделихме - изпаднах в криза. Предишната ми тема е именно затова. Жестока криза. До известна степен ме е срам отново да си призная хилядите глупости, които надробих, но от сеансите с психоложката поне разбрах, че не е редно да ме е срам. Не е било търсен ефект, не е било нарочно - сринала съм се и съм излязла извън собствения си контрол.. на всеки се случвало и не е било редно да се обвинявам, само да си взема урок. Още се опитвам.
Та.. наистина я тормозех. Търсех контакт с нея непрекъснато. Пишех като луда.. блокираше ме, пишех другаде. Не успях да стигна до писане в olx или киснене пред тях/работата й (само веднъж, но не беше с цел да я видя, а да си събера мислите.. и и признах после.. което допринесе за мнението и). Минах през всички стадии - заплахи за нея, заплахи с живота си и etc. Даже направих великата глупост да налея на майка й всичко (похвално.. нека всички да станем и да ръкопляскаме ). Спрях за 2 месеца. Наскоро пак започнах да търся контакт с нея - не толкова напористо, даже изобщо, ама пак си отнесох блокиранията. Пак спрях. Сега идва големият ми проблем.. вярва, че съм едва ли не психопатка (не, че е далеч от истината, ама.. ). Дори преди време, когато не я търсех изобщо и трябваше да пишем нормално по работа, и се държах адски класно - тя пак ми вметна от нищото, че съм луда. И това го казва човек, който в началото на връзката ни се режеше, заплашваше ме с живота си и че ще спи по пейките. Много ме боли, че мнението и е такова за мен, предвид, че съм си отдала всичко за нея - спрях да се надграждам, за да дърпам нея. Помогнах и да спре наркотиците, помогнах и да приеме майка си по друг начин, защото не я понасяше (сега са в прекрасни отношения), помогнах и да си поправи светогледа за материалната страна на живота (защото за нея не беше важно развитие, работа, образование и etc.), помогнах и да е самостоятелна тоест.. и накрая - "ти наистина си психо". УХУУУ! Винаги съм искала това в замяна! Психо съм, че изобщо те изтърпях, да ти се не знае! Всичките ми проблеми са свързани, така че продължавам. Поради факта, че съм лудата - явно вярва, че съм и в кърпа вързана (не бих се събрала с нея в близките 5 години - ако ще турско да стане) и изобщо не и липсвам. Проклетото ми его не е окей с идеята, че не и липсвам. Помощ?! Също така уж маловажната част с блокирането.. имам травма. Досега съм блокирана от 3-ма души перманентно. Страх ме е, че и тя няма да се сети никога да ме отблокира. Което познайте какво значи в моята глава.. да, точно - "ти си незначителна". Помощ отново?!
Знам, че ви звучат като незначителни проблеми. Аз самата допреди време бях "пф, тъпите хора с тъпите им любовни плоски драми", като човек, загубил майка си като малко дете и последващо рухване на цялото семейство. Но, истината е, че в един момент ти е толкова бъгната психиката, че най-малката капка и чашата прелива. Затова ви моля да не ми четете морал и да не ми казвате "стегни се, момиче, има хора с истински проблеми". ЗНАМ! Именно това се опитвам да направя, да се стегна!
Имам нужда от насоки как да процедирам оттук насетне, как да приема нещата и как да се държа.
Благодаря ви предварително.. наистина!
Започвам по шаблон: Дано темата ми е на правилното място. Преди бях пускала тема за същия човек, ако някой (съмнявам се) реши да се задълбочи, защото тук няма да съм особено подробна.
Проблемът е следният: Не мога да приема отхвърлянето, поведението и най-вече мнението на този човек за мен.
По принцип ходя на психолог, но следващата ми сесия е след 10 дни и имам нужда от насоки, отговори и от глъдка въздух по-скоро. Околните не ме разбират, а и не е редно да ги занимавам. Вас също не е, но предвид, че доброволно сте тук.. сигурно ви харесва да помагате на хората. Благодаря ви, че ви има - казано в прав текст.
Сега отначало и отгоре-отгоре. Става дума за връзка с жена.. колко сме жени и двете, на по 20 и малко, е друга тема. 2 години и половина бяхме заедно, разделени сме от около 4 месеца. Това е базата. Когато се разделихме - изпаднах в криза. Предишната ми тема е именно затова. Жестока криза. До известна степен ме е срам отново да си призная хилядите глупости, които надробих, но от сеансите с психоложката поне разбрах, че не е редно да ме е срам. Не е било търсен ефект, не е било нарочно - сринала съм се и съм излязла извън собствения си контрол.. на всеки се случвало и не е било редно да се обвинявам, само да си взема урок. Още се опитвам.
Та.. наистина я тормозех. Търсех контакт с нея непрекъснато. Пишех като луда.. блокираше ме, пишех другаде. Не успях да стигна до писане в olx или киснене пред тях/работата й (само веднъж, но не беше с цел да я видя, а да си събера мислите.. и и признах после.. което допринесе за мнението и). Минах през всички стадии - заплахи за нея, заплахи с живота си и etc. Даже направих великата глупост да налея на майка й всичко (похвално.. нека всички да станем и да ръкопляскаме ). Спрях за 2 месеца. Наскоро пак започнах да търся контакт с нея - не толкова напористо, даже изобщо, ама пак си отнесох блокиранията. Пак спрях. Сега идва големият ми проблем.. вярва, че съм едва ли не психопатка (не, че е далеч от истината, ама.. ). Дори преди време, когато не я търсех изобщо и трябваше да пишем нормално по работа, и се държах адски класно - тя пак ми вметна от нищото, че съм луда. И това го казва човек, който в началото на връзката ни се режеше, заплашваше ме с живота си и че ще спи по пейките. Много ме боли, че мнението и е такова за мен, предвид, че съм си отдала всичко за нея - спрях да се надграждам, за да дърпам нея. Помогнах и да спре наркотиците, помогнах и да приеме майка си по друг начин, защото не я понасяше (сега са в прекрасни отношения), помогнах и да си поправи светогледа за материалната страна на живота (защото за нея не беше важно развитие, работа, образование и etc.), помогнах и да е самостоятелна тоест.. и накрая - "ти наистина си психо". УХУУУ! Винаги съм искала това в замяна! Психо съм, че изобщо те изтърпях, да ти се не знае! Всичките ми проблеми са свързани, така че продължавам. Поради факта, че съм лудата - явно вярва, че съм и в кърпа вързана (не бих се събрала с нея в близките 5 години - ако ще турско да стане) и изобщо не и липсвам. Проклетото ми его не е окей с идеята, че не и липсвам. Помощ?! Също така уж маловажната част с блокирането.. имам травма. Досега съм блокирана от 3-ма души перманентно. Страх ме е, че и тя няма да се сети никога да ме отблокира. Което познайте какво значи в моята глава.. да, точно - "ти си незначителна". Помощ отново?! Знам, че ви звучат като незначителни проблеми. Аз самата допреди време бях "пф, тъпите хора с тъпите им любовни плоски драми", като човек, загубил майка си като малко дете и последващо рухване на цялото семейство. Но, истината е, че в един момент ти е толкова бъгната психиката, че най-малката капка и чашата прелива. Затова ви моля да не ми четете морал и да не ми казвате "стегни се, момиче, има хора с истински проблеми". ЗНАМ! Именно това се опитвам да направя, да се стегна!
Имам нужда от насоки как да процедирам оттук насетне, как да приема нещата и как да се държа.
Благодаря ви предварително.. наистина!
И не я преследвам в истинския живот, казала съм го. Някой е станал в лошо настроение май. И от останалите 3ма не съм блокирана поради същата причина.. изобщо не съм им се мяркала пък на тях. От единят ми бивш бях блокирана, защото го оставих. От другите двама души - просто от нищото.. даже не поддържах контакт с тях. 
