Анемия. С това название се обозначава недостатъчното количество на хемоглобин и еритроцити в кръвното русло. Причините може да са в недостатъчното производство в костният мозък, некачествени еритроцити или пък кръвозагуба. А за образуването на хемоглобин е необходимо желязо, което детето си осигурява чрез храните - месо и месни произведения, зеленчуци и плодове, мляко и млечни произведения. Най-честите анемии в детската възраст са недоимъчните.
Запас от железни соли получава и с майчиното мляко. То обаче не може да задоволи напълно нуждите на бебето от желязо и ако след 5-ия месец с плодово-зеленчуковите храни не се внесе желязо, детето развива желязонедоимъчна анемия - най-честата за кърмаческата възраст.
За признаците на анемия: В ежедневния език често казват за побледнялото дете, че е прежълтяло. Ако кажете за дете, че е пожълтяло, това означава жълтеница, а не анемия. И второ: вие можете да се ориентирате, че детето ви вероятно има анемия, по бледите лигавици на очите и устата, по белите нокти и прозиращите на светлина уши. Ако и лекарят е с това впечатление, той ще назначи необходимите изследвания за доказването на анемията и определяне на естеството й.
Желязонедоимъчната анемия преминава бързо след даването на железни соли в сиропче или таблетки - в зависимост от възрастта на детето.

Ако детето загуби много кръв след травма, продължително кървене от носа, за момичетата и от обилен и продължителен мензис, пак се развива анемия, която много прилича на гореописаната. В тези случаи рядко се налага кръвопреливане. Обикновено се назначават пак железни соли.

Наследствени анемии са средиземноморската анемия (таласемия) и фамилната микросфероцитна анемия. В тези случаи червените кръвни клетки са некачествени и бързо се разрушават. Децата са не само бледи, но и леко жълтеникави, а слезката им е уголемена.

Хемофилия. Заболяването е наследствено и се предава от майката на мъжките й рожби чрез половата хромозома Х. Дължи се на липсата на антихемофилен глобулин, поради което кръвта не се съсирва. Обикновено се проявява едва след първата година, след като детето проходи и се подлага на травми и наранявания. Най-често заболяването се открива по повод изваждането на първото зъбче или при обрязване на момченцето. Кървенето не спира с дни и детето изпада в анемия. То спира едва след инжектирането на липсващия глобулин или преливането на прясна кръв.
Децата с хемофилия получават големи кръвонасядания и подкожни кръвоизливи, както и ставни кръвоизливи по време на леки травми при игра. Състоянието им се поддържа с периодично инжектиране на антихемофилен глобулин.

Тромбоцитопения. Така се означава намаляването на количеството на кръвните плочици, които спомагат за кръвоспирането. За разлика от хемофилията, тук кръвоизливи настъпват и спонтанно. Основната му проява са обилните дребни кръвоизливи в кожата по трупа и крайниците, най-силно изразени по краката. Обривите са колкото главичка на карфица, достигат и до нокът, рядко по-големи, но не водят до кръвозагуба и анемия. Само неспирното кървене от носа, както и обилната и продължителна менструация могат да доведат до анемия.
Диагнозата се потвърждава чрез изброяване на кръвните плочици.
Лечението е различно в зависимост от причината за намаляването на броя на тромбоцитите.

Материалът е предоставен от Debora