Огромното преимущество пред общата упойка е това, че се прави нечувствителна само долната част на тялото, а съзнанието остава будно. В зависимост от дозата, родилката изпитва някакви усещания или не чувства абсолютно нищо.

Проводната аналгезия се прави, когато разкритието е напреднало - някъде около 3 см. Анестезиологът инжектира между 3-я и 4-я лумбален прешлен упойващ препарат, който действа на коренчетата на нервите, излизащи от гръбначния мозък. На мястото се оставя тънка найлонова тръбичка - катетър, в случай че се наложи нова инжекция. Първата доза е слаба, за да не се направи напълно безчувствен малкият таз и да не се лиши напълно майката от всякакви усещания. Просто да не и '' откраднат '', ако може така да се каже, раждането.

Не всички родилни домове разполагат с компетентен персонал за прилагането на епидурална аналгезия.

- Показания за епидурална аналгезия

- Избягва се пълната упойка при случаите, при които преди се е прилагала: форцепс, цезарово сечение. Цезаровото сечение, направено с епидурална аналгезия, позволява на майката да присъства на раждането на детето си, да чуе първия му вик и да го докосне. Майката трябва да е предварително подготвена, за да е в състояние да чува екипа как работи и коментира.

- Продължително и трудно раждане.

- Когато разкритието не напредва. С антиспазмолитичното си действие тя прави шийката по-податлива и ускорява разкритието.

- Позволява на рискови родилки, страдащи от сърдечни заболявания или от диабет, които иначе щяха да се подложат на цезарово сечение, да родят нормално.

- Неудобствата при епидуралната аналгезия са съвсем малко в сравнение с преимуществата и:

- Увеличение на ражданията с форцепс при първескините, тъй като те нямат желание да се напъват - малкият им таз е безчувствен.

- Появяват се болки в кръста след 24 или 36 часа.

Любопитно е да се отбележи, че повечето първескини - 80-90%, не желаят епидурална аналгезия, защото искат да изживеят напълно раждането. При второ раждане обаче около 70% от родилките искат тя да им се направи.