Рационалното хранене обезпечава правилно и своевременно осигуряване на организма с храна, съдържаща оптимални количества от различните хранителни вещества - белтъци, мазнини и въглехидрати, а освен това витамини, вода и соли, необходими за развитието му и за задоволяването на неговите пластични, енергийни и функционални нужди.

Физиологични норми за белтъци, масти и въглехидрати.

Физиологичните норми за хранителните вещества се определят по хранителните оптимуми, в които се влага физиологично и обществено-историческо съдържание.

Хранителен оптимум е това количество от дадено хранително вещество, което човек трябва да поема за осигуряване на пълноценно здраве, хармонично физическо и психично развитие, дълголетие, добра работоспособност и т. н. За разлика от него хранителният минимум изразява минималното количество на приети хранителни вещества за поддържане на живота.

Нормите за дневна хранителна дажба от хранителни вещества на 1 кg телесна
маса са следните:

• 1,3 g белтък
• 0,8 g масти
• 8 g въглехидрати
• 40 ml вода 
• 0,35 g соли общо.

Те осигуряват общата енергийност на хранителната дажба, от която 15% се падат на белтъците, 25-35% - на мастите и 50-60% - на въглехидратите.

Внесените с хранителната дажба белтъци покриват предимно пластичните нужди на организма. Те не подменят само изразходваните белтъци, а поддържат общия обменен динамичен резерв, който организмът използва. Белтъчни запаси в организма не се натрупват.
Белтъкът в организма непрекъснато се разгражда и обновява. Това е свързано с постоянен ендогенен азотен кръговрат, към който се прибавя и внесеният с белтъчната храна екзогенен азот.
Особено важно за нуждите на организма е осигуряването на оптимално -количество белтъци, което за различните възрасти е следното:

От това количество белтък 40-60% трябва да бъдат от животински произход. Животинските белтъци са биологично пълноценни, а растителните - не. Биологичната пълноценност на белтъците се определя от пълния или непълния набор от незаменими аминокиселини

Необходимостта от приемането на масти се определя от нуждите на организма от незаменими, есенциални ненаситени мастни киселини (линолова, линоленова и арахидонова) и от мастноразтворими витамини.

Животинските масти в сравнение с растителните обикновено съдържат повече наситени и по-малко полиненаситени мастни киселини. В организма на човека е възможна биосинтезата за необходимите му наситени и мононенаситени мастни киселини. Полиненаситени мастни киселини постъпват с храната като незаменими мастни киселини. Потребността на тъканите от такива киселини се обуславя от участието им в осъществяването на важни функции.

Ненаситените мастни киселини са изходен продукт за синтезирането на простагландините в организма, поддържат течното състояние на липидите в клетъчните мембрани, намаляват отлагането на холестерол и други липиди в стената на кръвоносните съдове, което има значение в патогенезата на атеросклерозата.

Въглехидратите играят важна роля в храненето на човека, тъй като те са основният енергиен източник на организма, а със сравнително голямата си маса и баластни вещества (целулоза) предизвикват механично (обемно) дразнене на храносмилателната система и благоприятствват нейната моторика.

Редовното приемане на витамини, вода и минерални соли - макро- и микроелементи, обуславя нормалното, протичане на обменните и другите физиологични процеси в организма. Използваните и излишните количества от тях се изхвърлят с урината, потта и фекалните маси.

Част от микроелементите влизат като съставка на изключително важни за организма хормони, ензими, витамини и др,, поради което са незаменима съставна част на храната. Такива са желязото, йодът, кобалтът, манганът, медта, молибденът, селенът, флуорът и цинкът. За друга част от микроелементите като алуминий, арсен, хром, никел, силиций, уран и калай не е известно дали са заменими или не. Неесенциални елементи са борът, хромът, литият, рубидият и стронцият, оловото, живакът и др. Някои елементи обаче, попаднали макар и в незначително количество в организма, оказват токсично въздействие върху него.