Свикнали сме да мислим, че е възможно да научим децата на едно или друго правило за самозащита единствено чрез многократно повтаряне на правилото.
Но както показва практиката, това съвсем не е вярно.
Децата се учат от нас дори когато сме абсолютно сигурни, че се занимават с нещо свое и не забелязват нищо около себе си.

Кой от вас не е повтарял втръсналата до болка фраза: Колко пъти ти казах да не правиш така?!".
Детето обаче упорито повтаря една и съща грешка.
Каква е причината: несъобразителността на детето или желанието да ни прави напук?
Преди всичко тя се крие в нашите собствени действия, които детето възпроизвежда почти несъзнателно.

За никого не е тайна, че детето повтаря действията на възрастните, докато играе на майка и дъщеря или на училище (детска градина). С други думи, наблюдавайки неговата игра, може да се определи какви са взаимоотношенията между родителите, как те се отнасят към детето, какво прави възпитателят или учителят.
Докато наблюдаваме играта на детето, ние виждаме себе си, но отстрани.
Следователно, трябва да бъдем изключително внимателни и предпазливи, щом знаем, че детето може да възпроизведе нашите действия до най-малките подробности.

По тази причина, колкото и да сте повтаряли на детето, че трябва да се увери кой стои от другата страна на вратата, преди да отвори, то никога няма да изпълни вашите указания, ако вие не ги спазвате стриктно.

И първото правило е:
Ако искате да научите детето да спазва правилата за безопасност, преди всичко ги съблюдавайте вие самите.
Не трябва да разчитате на това, че детето играе и не ви гледа. Ако отваряте вратата, без да разберете кой стои от другата й страна, детето ще направи съвсем същото и никакви страшни истории, че зад вратата дебне баба Яга, няма да ви помогнат - то ще повтаря вашите действия.

Кратък пример: шестгодишно момченце всеки ден наблюдавало как баща му, пияница и скандалджия, пребивал майка му. Един ден то играело само на улицата и видяло детска количка, оставена без надзор. Приближило се до нея, взело бебето и го понесло към вкъщи. Кърмачето се събудило и заплакало. Тогава момченцето потопило лицето на бебето в една локва и го държало така, докато то се удавило.
Това е само един пример, че децата възпроизвеждат действията на родителите си.
Ние сме чели лекции на тема Школа за оцеляване" и преди началото на една от тях попитахме децата какво правят, преди да отворят вратата. Отговорите бяха най-различни: от Отивам и отварям!" до Поглеждам през шпионката и отварям".
На въпроса защо са погледнали през шпионката всички деца отговориха еднакво: Моите родители правят така!".
От казаното по-горе е очевидно, че собственият пример е най-добрият начин за обучение на децата. Ако вие винаги внимавате за собствената си безопасност, вашето дете ще повтаря същите действия.
Например, ако подреждате работното си място, щом свършите започнатото или възнамерявате да се заемете с нещо друго, вашето дете ще направи същото в своята игра, прибирайки ненужните играчки. Имайте предвид, че когато загубата дори на най-дребната от тях го разстрои много, детето получава първия урок да внимава за вещите си. По този начин човек намалява риска да бъде ограбен заради доверчивостта си, т. е., той никога няма да повери свои вещи на чужд човек или няма да остави ценности на видно място, откъдето крадецът лесно ще ги присвои. Всеки измамник или крадец внимателно наблюдава хората и безпогрешно избира жертвата си. Ако вие сте научили детето да бъде предпазливо, шансът да бъде ограбено намалява почти двукратно.

Част І - ВКЪЩИ, Глава Втора
от книгата на Олга и Юрий Дубягини
"65 начина да предпазим от престъпление детето".
Съдържанието на книгата е предоставено за публикуване в BG-Mamma от издателска къща БРЕН