Сладкопойна чучулига
над полето се издига
и с разперени крилца
литна долу над селца.

Над градинки се снижава
над къщята приближава
на орачи с ясен глас
дума миличка тогаз.

- Хей, орачи работливи,
погледнете ваш'те ниви
клас навел е стъбълца
пълен с хубави зрънца.

И не стойте, сиромаси,
ни минута у дома си,
а далеч от всяка скръб
лъскав наострете сърп.

Та нивята пожънете,
златно зрънце приберете!
Ни един не знай от вас
що го чака тук до час...