Първо ми се иска да кажа две думи за себе си. Върнах се на старата си работа, когато синът ми беше на 1 годинка. Гледа го бавачка. После го гледа баба ми, после тръгна на ясла. Междувременно аз търсех нова работа (за повече пари) и си намерих и отскоро съм там. Синът ми ходи на ясла, от където го взима наша роднина и го гледа, докато се прибера. Искам да кажа всичко това, за да покажа, че съм минала през всички проблеми, за които ще пиша по-надолу и пиша всичко от опит.

I. При връщане на стара длъжност.
Лошото на пазенето на мястото е да не харесат твърде много човека, който те замества. Ако това е така, а на всичкото отгоре ти се връщаш като майка на малко дете с всичките му болести и отсъствия, запазването на работата става много трудна задача. Трябва да се доказваш двойно повече от останалите. Да стоиш след работа, докато и те стоят, нищо че в къщи те чака тъгуваща малка душичка. Да не закъсняваш сутрин, нищо, че въпросната душичка пак се е наакала в току-що облеченото костюмче за градина. Освен това и не се позволява да си забравила всичко, което си работила преди. Няма време за навлизане в работата.

II. При търсенето на работа
Тази тема е болна за всички жени, които някога са имали деца. Или не им се пази мястото, или не им е продължен договора когато са забременели, а може и да не са работили до този момент. Шеф, който вземе на работа майка на малко дете, откъснала се от професията си за година-две, е най-общо казано несъществуващ. Разбира се, има и изключения, но те са толкова редки, че само доказват правилото. Ако мога да дам някакви съвети на търсещата работа майка, то те ще са първо да е сигурна, че има кой да гледа детето. Т.е. да е тръгнало на ясла/градина, да е свикнало, да е минало ''болния период'' в началото, а също така и да има някой да дублира майката при взимането от градината, когато се наложи тя да работи до късно. Не само шефовете, но и колегите не биха толерирали колежка, която си тръгва рано, когато те са затрупани с работа. Дори да не кажат нищо, ще си имат едно наум. Второ, в автобиографията си не пишете нищо за семейното си положение (не сте длъжни). От опит мога да кажа, че обажданията за интервюта ми се удвоиха, когато махнах този ред от CV-то си. След това на интервюто ги омайвате и накрая им сервирате новината. Само че задължително придружена с ''но това няма да представлява проблем за Вас, тъй като за него се грижи баба му'' (без значение дали тя се грижи или не, това не е техен проблем. Ако сте ги омаяли и имате мъничко късмет - честито, започвате нова работа. Тук важи всичко, което казах за връщането на работа и то с двойна сила. Трябва да се завоюва положение във фирмата, а това не е лесно дори без малко дете. Примирявате се, че вечер ще имате време само да вечеряте, да го изкъпете и да го сложите да си ляга, като след това остава готвенето за утре, прането на напишканите дрехи, гладенето ... В този смисъл, страшно важно е да адаптирате таткото към новото положение. До този момент най-вероятно той не е имал никакви задължения вкъщи (или е имал минимални). Сега трябва да разбере, че работите колкото и той, а след това имате да се грижите за дете и къща и без него просто няма да стане. Тук не мога много да давам съвети, понеже нашето положение е по-особено (работата на тати е предимно вечер). Затова у нас той се грижи за боклука, сметките, пазаруването - неща, които може да свърши сутринта. Често преди да изляза му пиша дълги бележки какво трябва да направи днес. Ако обаче при вас не е така и вечер сте заедно - действайте както си знаете по разпределянето на задачите.

III. Кой да гледа детето
Това безспорно е най-сериозният проблем пред работещата майка. Вариантите са няколко:

1. Баба или друга роднина - безработни. Идеалния вариант !
Уви, рядко срещан, понеже бабите не се пенсионират толкова рано и всяка си държи здраво работата, че не дай Боже да я загубят, на тази възраст друга няма да намерят. Ако все пак имате такъв вариант, имайте предвид, че трудно се прави забележка на близък, също и трудно се дават наставления как да се гледа детето - особено ако е баба ''пет деца изгледала, ти ще ми казваш как да го храня''. Така че преценете добре ще имате ли нерви да издържите;

2. Бавачка. Тук става сложно.
Първо как да я намерим.
Агенциите или взимат процент, или искат много пари на час. А ако търсите жена за цял ден, може да се окаже финансово неоправдано тръгването на работа. С обява пък е опасно - кой знае кой може да ти дойде в къщата. С разпитване на съседки също става, но пък трябва да имате предвид, че ако съседка гледа детето, целия квартал ще знае какво става у вас. Разбира се, всеки от тези случаи си има изключения.
Много пъти във форуми и в този сайт съм хвалила и препоръчвала услугите на БЧК за наемане на жени за гледане на деца. Сега обаче съм на различно мнение. ( Подробности може да прочетете в темата - ''Отново за БЧК и агенциите, предлагащи помощ в домакинството и гледане на деца ''. - бел. ред., 13.10.2003 г.) 

3. Детска ясла и детска градина.
За тях има отделно място в сайта, но тук ще ги разгледам от гледна точка на работещата майка.
Тъй като в общия случай се работи до 6 часа, за взимане след работа става много късно (странно как успяват, но повечето деца ги взимат около 16:30-17:00). Така че не е лошо да има някой, който да прибира детето по-рано и да го гледа, докато се върнете, както и да стои вкъщи с него, когато е болно (поне в по-леките случаи, ясно е, че при варицела ще си останете вкъщи). Това също може да бъде жена от БЧК - минахме и през този етап, а може да бъде и някой роднина ( в нашия случай, сестрата на мъжа ми, която е ученичка в гимназия сутрешна смяна, а когато се разболее го гледа моята баба в Пазарджик - има малко неудобство, че трябва да го закараме дотам).

4. Други.
Аз не се сещам за други варианти, но сайта ни е с отворен формат, така че колкото повече идеи дадете, толкова по-полезна ще бъде информацията.

IV. Как да си организираме деня.
В случая организацията е ключа към запазването на здравия разум. Тук обаче всеки трябва да подходи индивидуално. При нас, например, се знае, че се пере само в събота и неделя (с изключение на дрехите от яслата, ако има напишкани, слава Богу, вече не толкова често ; Чистене - през уикенда, готвене - огромно количество през уикенда и ако все пак се изяде всичко - по изключение веднъж седмично. Пазаруването (без хляб, мляко и подобни) - също през уикенда. Голям плюс при нас е, че в неделя да речем, можем да оставим малкия при свекърва ми и да свършим повече работа. Всяка вечер се приготвя всичко за сутринта - дрехи, раничка за ясла, чантата на мама за работа с ябълките за обяд, чисти обувки и яке. Сутрин ставам преди всички, за да мога да се измия, пия кафе, облека и гримирам като бял човек. Общо взето, бързо се влиза в ритъм. Ако знам, че ще правим нещо през уикенда се напъвам да изпера в четвъртък и изчистя в петък, но всичко е въпрос на планиране.

Shanya:
Да добавя само - детските заведения работят до 18.30 или 19 часа - различно. Така че ако не може да осигуриш друг да прибира детенцето са длъжни да ти го гледат до края на работното време (независимо, че лелките непрекъснато мърморят). Имам приятели, които си оставят децата в детското заведение до последно, защото няма на кого да възложат по-ранно прибиране. Вече идва този момент, че детенцето ще страда че е взето винаги последно, но трябва да се обясни, че мама или тати работят до късно и няма как да стане по-рано. При вас се е получило възможно най-удобно с разминаването на работното време (това пък има друг минус - нямате си лично време с таткото) и се съчетават добре с домакинските задължения. Вариант при работещи по едно и също време - пазаруване в обедната почивка или и пазаруването остава за почивните дни или за таткото след работно време. Горе-долу това са моите наблюдения за работещите мами. Аз самата не съм такава, но имам много мои приятелки, които се справят и с работата и с децата и често сме обсъждали техните проблеми.

ET
Текстът е супер, а аз нямам с какво да допринеса - при нас е отврат по отношение на организацията - аз горе-долу се справям, но таткото......... по ред - работя на три места, две от които - вкъщи пред компютъра - едното е в списание с едномесечен цикъл на издаване - тоест чета около седмица текстове денем (вече не пиша, но тестването на игра и писането също отнема половин седмица поне), после имам ударни около 48 часа почти нон-стоп четене на втора коректура - до преди месец и половина се налагаше да излизам и да работя в редакцията - сега не мога с бебето - кърмя, затова предпоследния брой търча мъжът ми дотам 4 пъти за една нощ, а последния път - шефът - после броят излиза и ме чакат три седмици лайф............... занапред съм поискала облекчение от нощната работа, дано го спазят колегите - аз завися от това кога другите ще си предадат текстовете........ като се струпат пак в последния момент, няма да има къде да мърдам .....

другата работа е комп. обработка на TV програми за ежедневниците - всеки понеделник следобед и до късно през нощта, вторник почти цял ден и неделя - два часа - това е по-поносимо като натоварване, защото съм си само вкъщи - само е проблем да се пътува - трябва още двама души да бъдат навити да си свършат работата по-рано, та да ми се освободи уикендът..... Шефът на двете места е един и същ, много свестен, работохолик, отнася се с всичкото разбиране, което може да прояви човек без деца, който бачка по много часове всеки ден, към човек, който бачка по-малко, а се плоди и множи като заек... не се страхувам от уволнение, ако има някакъв проблем, ще ми каже, а нито той иска да рискува с друг човек и да ми пробва някой заместник, нито аз искам да губя пари и присъствие, така че е взаимноизгодно да си работя, още повече, че заради болно дете не съм липсвала никога, тогава мъжът ми бяга от работа... в деня, в който татко почина, отидох да го видя и се върнах на работа, така ли се гони такъв работник - че аз съм липсвала много по-малко от други колеги без семейства.......

и накрая остава университетската работа - преди година тръгнах да пиша дисертация с идеята да си работя пак вкъщи, но се наложи да поема часове, часовете се умножиха почти до лудост, имах 26 часа седмично, от които 10 в събота, в този момент нашият татко реши да учи и останахме на моя доход, пуснах бавачката, която ми помага цялата предишна година, в неизвестно колко дълъг отпуск и пощурях от тичане, случвало се е на няколко пъти да водя децата с мене и да ги наглеждам през десет минути какво вършат в съседната аудитория, купон за студентите, а се оказах и бременна и изобщо беше година, която не пожелавам никому, а работата с тях се излезе много удовлетворяваща за разлика от останалата ми работа - не във финансов смисъл, но във всякакъв друг, та не беше за отказване - и тази година ще си продължа с курсовете от миналата, просто няма да поемам нови, а догодина, живот и здраве, ще си остана вкъщи да уча, да чета и евентуално да пиша......... тая година с бебчо така или иначе няма да стане.....

като чета дотук и ме побиват тръпки.....

дядо ми ми плаща сметките и ми спестява опашките, освен това по веднъж на десетина дни пазарува нещо от аптека или друго майка ми ни купи жилището, че в гарсониерата щяхме да не спим всички, когато бебето реве нощем, тя обаче бачка по 20 часа и е абсурд да идва да помага сега баба ми идва да гледа бебето, съобразявам си часовете с нейните сериали - цирк таткото кара и връща големите деца от училище, което е голям прогрес, миналата година само ги караше, върши грубата домакинска работа - боклук, загорели тенджери и т.н, ГРИЖИ СЕ ЗА КОМПЮТЪРА*, освен това пазаруваме заедно с КОЛАТА**, работи и той сега - на различни места и понякога по цял ден и по цяла нощ - тогава големите деца много се вкисват и почват да мрънкат, че го няма, не искат да си лягат, докато не дойде, на сутринта и тримата не могат да станат и така........

пера, когато мога и само в пералнята, ако има нещо за на ръка - пращам на баба ми, тя може и да шие - аз не мога, а мъж ми може, но само на машина, а машина нямаме - значи дори да е скъсано копче - дрехата се носи при баба ми. Готвя и мия почти всяка вечер, защото сме много и яденето свършва бързо, готвенето никога не ми е изглеждало като домакинска работа, затова не ми пречи, даже ми е приятно. Почти не гладя на куп - само преди излизане, на когото каквото си е избрал - много ме потиска да прибирам негладени дрехи, но не мога да се занимавам с това и толкова - преди трупах на камари и гладех по няколко часа наведнъж всяка седмица, сега - не..... всичко останало правят децата - метла, прахосмукачка, миене на подове, простиране, разпределяне на изсъхнали дрехи, бърсане на прах и каквото още се сетите от тая гама - децата. След училище играят свободно един час, после си гледат домакинската работа, после, ако има време, пак играят или гледат филм на компютъра, ядат, чете им се книжка и лягат, не си ли свършат работата - пада четенето, играта, филмът и вечерята, така че работят и много ми помагат. Реално могат да се въведат много оптимизации, но не и в нашата компания - нашият татко е като волен вятър, ако се опиташ да го организираш, ще си пъхнеш таралеж в гащите, та караме както дойде с наблягане върху четенето и опознаването на света, а не върху домакинството и реда - не ставам за пример в нито едно отношение - лягам си, когато ми дойде, всички вкъщи ползват повече свободи, отколкото е възможно при съвместен живот, и ето, вместо да се занасям с интернет, можеше да си лъсна ваната или вратата на хладилника, а не го направих, просто не ме вълнуват толкова :-)))))

* - много-много - кажи, че няма хляб, и чакай колкото дойде, кажи, че под DOS забива клавиатурата, и гледай Батман как приижда на помощ на секундата
** - а ако правеше домашните ремонти с такава любов и усърдие, с които си ремонтира колата, еееееех

nadinm75
На мен ми беше ясно че ще се върна рано на работа доста преди да родя. Така поради финансови причини най-вече и поради, това че ме беше страх да не си загубя добрата работа поради причините вече споменати от Birdy. В 7 месец свекърва ми ме зарадва( най-неочаквано), че ще ми вземе майчинството, но уви след 5 месеца - месец преди да се върна на работа ме сюрпризира, че се отказва . Наложи се набързо да търсим жена, за щастие намерихме една комшийка, която беше безкрайно доволна на 150-те лева, които и казах че ще получава( получава ги и сега), а и най-важното малкия се чувства добре с нея. И ето ме вече трети месец на работа. За прането и готвенето спазвам правилата на Birdy - за събота и неделя, таткото помага( макар и не винаги с желание), друг изход просто не виждам - все пак и аз съм човек и имам нужда от време за себе си;) Но най ми е хубаво когато съм с малкия чаровник на мама (като всяка майка). Някой път ме налягат едни мисли, че го ощетявам и съжалявам за това, но уви такъв е живота:(

Материалът е предоставен от Birdy