То е една от честите неврози у децата. След третата година повечето от децата вече не се подмокрят нощем. Следователно напикаването след тази възраст може да се счита за болестно. Някои автори обаче приемат за граница 4-та година. Едни деца продължават да се изпускат и след 3-та, и след 4-та година. Други спират да се подмокрят още в края на първата година, а към 3-4-та започват да се напикават. Някои деца се изпускат не само по време на нощния сън, но и по време на дневния. Изпускането на малкото дете по време на игра не е болестно явление. То се стиска, за да довърши играта си, но не издържа и бяга при мама, защото гащичките му са малко мокри. По-често се напикават момчетата.
Причините за нощното напикаване още не са добре изяснени. Несъмнено е, че тези деца в повечето случаи спят много дълбоко, така че мама не може да събуди пикльото през нощта, за да се изпишка. Това дава основание да се приеме, че по време на дълбокия сън контролът на главния мозък върху мехурните функции отпада и мехурът действа независимо. Това се потвърждава и от добрия ефект на лекарствата, които правят съня по-повърхностен.
Внимание! Ако голямо дете започне да се напикава нащем, не бързайте да го обявявате за първично напикаване. Така може да започнат и захарният и безвкусният диабет, а и някои други болести, при което детето пие много вода.
Нощното напикаване изчезва и без лечение най-късно до пубертета или по-точно до казармената възраст. Това обаче не означава, че вие ще го оставите да се подмокря дотогава. Детето отива на училище потиснато, защото другарчетата му може да усетят миризмата на урина и да му се присмиват. Да добавим и вашите ежедневни грижи за прането.
Лечението трябва да се провежда системно и упорито. Приучете детето да вечеря рано, по възможност с ограничено поемане на течности. След вечеря - никакви течности. Никакво събуждане през нощта. Чичко доктор ще предпише на болното вълшебно ''вносно'' лекарство, което ще тури край на неприятното подмокряне. Нека припомня, че тук и внушението има важна роля. А това лекарство е от групата на антидепресантите (психофорин, амитриптилин, инсидон и др.). Ефект се получава в 3/4 от случаите. Предлагат се и много други начини на лечение.

Материалът е предоставен от Debora