Родови травми
Наричат се така, понеже се понеже се получават по време на раждането. По-характерни са за тежките раждания и при ненормално положение на плода.

Скъсване на шиен мускул се случва по-често при седалищно предлежание на плода. В първите дни често остава неразпознато. Едва след изписването от родилния дом по време на къпане майката опипва възелче или вретеновидно задебеля-ване вляво или вдясно на шията, на големина колкото лешник до обелен орех. Оздравява за няколко седмици без следа. В единични случаи може да остане леко кривошийство. За да се избегне, се препоръчва, когато детето спи на засегнатата страна, да бъде с възглавничка, а на здравата - без възглавничка, така че мускулът да се обтяга.

Счупване на ключицата става при много едър плод. При повиване на новороденото то пищи от болка поради разместване на двете части на ключицата. Лечение не се налага. Счупването зараства за десетина дни и по-късно може да се открие случайно при рентгенова снимка на гръдния кош по друг повод.

Парализа на раменния нервен сплит се получава при тежки раждания, като при дърпането на плода се преразтеглят коренчетата на нервния сплит. В зависимост от тежестта на парализата остават неподвижни само рамото, само китката и пръстите или цялата ръка. Това увреждане се открива още в родилния дом, но най-леките случаи могат да останат незабелязани. Лечението се провежда в болница, но продължава и вкъщи. Леките степени оздравяват без следа, но най-тежкитс могат да завършат с трайно ограничение на двигателността на ръката.

Жадна треска. В първите дни след раждането теглото на новороденото спада поради това, че то изсуква малко кърма, а губи вода с урината, с дишането и през кожата. Към 3-4-ия ден, когато спадане то на теглото е най-голямо, вследствие обезводняването температурата на бебето се повишава до 38-38,5°С. За няколко часа до ден-два жадната треска преминава. За предпазването от прекалената загуба на тегло и обезводняването с повишена температура се препоръчва даването на повече подсладена вода. Същото се налага и при вече изразена жадна треска.

Жълтеница. Често срещана е т.нар. физиологична жълтеница у новороденото. Жълтеницата обаче може да бъде и признак на сериозно заболяване. Вие ще разберете по това, че урината на вашето бебе е жълто оцветена и багри пелените също така в жълто. Това говори за тежко засягане на черния дроб с три най-вероятни причини: вътреутробно развил се вирусен хепатит, вродена непроходимост на чернодробните жлъчни пътища или тежка форма на хемолитична болест у новороденото . Ако урината на бебето багри пелените в жълто, то трябва да постъпи в болница за изследване и лечение.

Хемолитична болест на новороденото. Проявява се още в първите часове и дни на раждането. Дължи се на кръвногрупова несъвместимост между майката и детето. Най-често несъвместимостта е по отношение на резус фактор: майката е резус отрицателна, а плодът - резус положителен, при което в кръвта на бременната се изработват противотела, които разрушават детските червени кръвни клетки. Отделеният при разпада им хемоглобин се превръща в билирубин - жлъчен пигмент, който се натрупва в тъканите и в кожата. Новородено с хемолитична болест може да бъде спасено при рано направено обменно кръвопреливане - замяна на неговата кръв с чужда.
В последните години това заболяване става все по-рядко поради профилактичното инжектиране на специален серум на майката.

Млечница (Соор). Причинява се от гъбички, които се поселяват върху лигавицата на устата на новороденото. По нея се образуват бели налепи като полепено мляко или посипано брашно. При оскъдни налепи бебето продължава да суче, но когато те обхванат цялата уста, сукането се затруднява. За лечението на соора лекарят ще ви предпише антибиотик срещу гъбички или някое багрило. Не се опитвайте да изчистите налепите по механичен път, нито да приложите разпространеното сред несведущите лечение с мед и сода за хляб.
Соор може да се появи отново в устата на бебето, ако с лъжичката или при кърмене внасяте гъбичките. Същото лечение ще свърши работа. А след първия месец соор вече рядко се появява, обикновено у деца, подложени на продължително антибиотично лечение.

Материалът е предоставен от Debora