Все още не сте се регистрирали? Направете го сега напълно безплатно!!!



запомни ме Забравена парола Активация на акаунт





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma



BG-Mamma :: Здраве >> Заболявания и травми при бебета и деца
Размер на шрифта
Болести на дихателната система
Автор: проф. д-р Христо Михов

Остри вирусни инфекции на дихателната система. Доскоро тези заболявания се наричаха простудни. Сега се знае, че те се причиняват от вируси. По-честото им срещане през студените сезони се дължи на струпването на децата в големи колективи - детски градини, училища, което създава условия за възникването на епидемии.

Вирусните инфикции на дихателните пътища се предават по въздушно-капков път - при кихане, кашлица и говор. Вероятно вече знаете, че малките пръски от устата на човек, отиват на 1,5 метра разстояние.
Най-често биват засегнати децата от ранна и предучилищна възраст. С възрастта естествените защитни сили на детето нарастват, а и преболедувалите деца се имунизират, затова през училищната възраст острите катари на дихателните пътища вече стават по-редки. Трябва да знаете обаче, че имунитетът след преболедуването не е много траен.
Проникналите в дихателните пътища вируси се поселват в клетките на лигавицата, нарушават функциите им, а много клетки загиват. Възпалителният процес се проявява с отделяне на секрет от носа и в бронхите, който се изхвърля чрез кихане и кашлица.
Най-честите прояви на острите дихателни инфекции са повишена температура, хрема, кихавица, кашлица със или без отделяне на храчки, болки в гърлото, което бива зачервено. Нерядко нарушаването на целостта на дихателната лигавица отваря път на бактериите, които причиняват усложненията - бронхит, синузит, пневмонии.

Хрема. Ще чуете от лекарите названието ринит, което означава възпаление на лигавицата на носа, както и ринофарингит - едновременно възпаление на лигавицата на носа и на глътката, което е по-често срещаното. Проявите са добре известни: кихане и секреция от носа, а при засягане и лигавицата на глътката -кашлица. Често има и повишена температура. Носът на детето е запушен от отока на лигавицата и от секрециите. Поради това кърмачето трудно суче, а и сънят на детето е неспокоен.
Има три периода в развитието на хремата. В първите часове и дни секрецията от носа е обилна, течна, бистра, пенеста. В следващите дни тя става слузна, дори слузно-гнойна, вследствие на прибавената бактериална инфекция. В по-тежките случаи се прибавят и възпаление на околоносните кухини, на средното ухо (отит), бронхит и др. В третия стадий - оздравителния - секрециите от носа пресъхват, но се образуват корички, които също стесняват носните ходове и пречат на дишането, което е сумтящо.
За големите деца особено лечение не е необходимо. Все пак те трябва да останат вкъщи. Така ще намалите опасността от усложнения, а, от друга страна, ще опазите приятелите на болното от заразяване. Малките деца трябва не само да пазят стаята, но и да останат повечко в леглото. При висока температура самото дете предпочита да лежи.
Не затопляйте стаята повече от обичайното - 20°С. При нормална стайна температура детето се чувства по-добре. Има още едно изискване: поддържайте по-висока влажност на въздуха в стаята. Сухият въздух води до подсушаване на лигавицата, което пречи на оздравителния процес. Овлажняване на въздуха се постига чрез простиране на мокри кърпи в стаята или оставяне на съд с вода на радиатора или на печката. Проветрявайте стаята по-често.
Как да помогнете на бебето с хрема? Кихането не можете да спрете. Кашлицата не бива да потискате, защото ще попречите на отделянето на секрециите, които се събират в глътката. При това не забравяйте, че на бебето е опасно да се дават средства, потискащи кашлицата (кодеин, кодтерпин и др. опиеви производни). Това, което можете да направите за болното бебе, е тоалетът на нослето. Почиствайте секретите. Образуваните корички също се почистват след предварително накапване на преварена вода в нослето, за да се размекнат. Никога не бъркайте в детското носле с остри и твърди предмети. Това се прави с клечка за зъби, на която сте навили памук и сте го овлажнили.

Капки за нос поставяйте, само ако лекарят е назначил. Това се налага само за най-малките бебета, които не могат да сучат със запушено носле. Разбирате, че капките трябва да се поставят няколко минути преди кърмене. Капките за нос, обаче не убиват вирусите. Те само намаляват секрецията, довеждат до отбъбване на лигавицата и отпушват носа. Не прекалявайте с тях. Някои капки, предписани за възрастни са опасин за кърмачета. Не използвайте капки останали от предишна хрема. Те се развалят седмица от отварянето им.
Какво не бива да правите, когато детето има хрема?
Не претопляйте стаята. Не предприемайте процедури от старо време с цел да ''затоплите'' детето, като разтривки с камфоров спирт, терпентин, свинска мас с ацетизал. Ползата от тях е под съмнение, но вредата е много по-възможна.
Можете ли да опазите своето дете от хрема? По време на епидемия от остри вирусни катари е най-добре да се въздържате да ходите на гости, особено с малко дете. Ако вкъщи някой друг заболее от хрема, той не бива да се доближава до малкото дете, още по-добре - да не влиза в стаята му. Ако майката е с хрема, тя трябва да оказва грижи за своето дете само с неколкослойна маска на лицето, която се подменя на всеки 3-4 часа.

Остър тонзилит (АНГИНА) Така се обозначава острото възпаление на сливиците. Когато процесът обхваща и лигавицата на гърлото, се говори за остър тонзилофарингит. Ангината обикновено е бактериално възпаление, докато тонзилофарингитът е по-често вирусен. Възпалението на сливиците може да се изрази само в подуване и зачервяване, а в някои случаи се образуват и гнойни налепи по тях (гнойна ангина). До 4-6-месечна възраст сливиците още не са оформени, затова в тази възраст ангина не се наблюдава.
Ангината започва с висока температура, която може да достигне 39-40°С. Детето се оплаква от болки в гърлото, особено при гълтане, поради което някои дори се отказват от храна. Болното е отпаднало, предпочита да лежи. Обикновено набъбват и лимфатичните възли под долната челюст. Нерядко детето има лош дъх от устата. Ако го помолите да отвори добре устата си, може да видите уголемените и зачервени сливици, дори и налепите по тях.
Даже и да се ориентирате към правилната диагноза, покажете болното на лекар. Той ще прецени дали се налага лечение с антибиотик.
При преобличане на болното в първите дни оглеждайте кожата му. Ако забележите обрив, обадете се на лекаря, защото с ангина започва и скарлатината, която трябва непременно да се лекува с антибиотик. Обикновено острата ангина преминава за 4-5 дни, рядко за една седмица.
Лечението се провежда обикновено в домашни условия, само усложнените случаи - в болница. Лекарят ще реши дали е нужен антибиотик, кой да бъде той и колко време да се прилага. Ако температурата на болното спадне след ден-два, не спирайте антибиотика преждевременно. Ако детето вече не иска леглото, не го насилвайте - нека остане обаче в стаята колкото време е наредил чичко доктор. Ако температурата е спаднала трайно, можете да спрете амидофена, парацетамола или другото средство против температура, дадено от лекаря. Някои майки все още правят топли и загреваещи компреси на шията при ангина у детето. Това е излишно. Ако обаче, въпреки лечението, температурата на детето не спадне за очакваните няколко дни, обадете се на лекаря.

Остър отит (остро възпаление на средното ухо). Това е често усложнение на острите възпаления на дихателните пътища. Обикновено придружава вирусните тонзилофарингити и преминава едновременно с тях. Можете да го заподозрете, ако хремавото ви бебе плаче упорито (болка в ухото) и рязко изписква, ако натиснете външния ушен отвор. В други случаи се изненадвате, че на възглавничката на хремавото бебе сутринта вече има капка гной. Това означава, че за часове възпалението е довело до образуване на гной и пробив на тъпанчевата ципа. Гной може да видите и във външния ушен канал. По-големите кърмачета не само плачат, но и с ръка дърпат болното си ухо. За отит като усложнение на ринофарингит трябва да се мисли, ако след спадането на температурата тя се повиши отново и детето стане неспокойно.
При големите деца нещата са по-лесни, болното не само казва, че го боли ухото, но посочва кое ухо.
Когато видите да изтича гной от ухото на болното дете, заведете го при ушния лекар. Той ще ви окаже помощ, ако се наложи, ще пробие тъпанчевата ципа, за да улесни изтичането на гнойта, ще предпише антибиотик, ще ви покаже как се чисти гнойта с памучно фитилче. Оставеният в ушния канал памучен фитил се подменя толкова често, колкото пъти го видите намокрен с гной.

Остър синузит. Околоносните кухини на черепа се наричат синуси, а възпалението им - синузит. У кърмачето те са още недоразвити, затова то почти не боледува от синузит. Обикновено синузитът е усложнение на хремата, като възпалението преминава и върху лигавицата на синусите. Задържането на гнойната сек реция от едната ноздра на детето за продължително време е основание да се подозира синузит. Освен това детето се оплаква от главоболие, говорът му е малко носов, гъгнив, температурата му често е повишена. Диагнозата се поставя от лекар, който може да назначи и рентгенова снимка. Лечението се назначава от лекар - антибиотик и физиотерапевтични процедури. Оздравяването настъпва за 10-15 дни.
Задържането на проявите на синузита, при което вие ще видите сутрин през отворената уста на детето гнойна секреция да се стича по задната стена на глътката, както и в носната кърпа на детето при издухване на запушената ноздра, показва, че процесът отива към хронифициране.

Хроничен тонзилит и хипертрофия на сливиците. При хроничен тонзилит обикновено гноеродните микроорганизми се загнездват дълбоко в тъканта на сливиците, възпалителният процес тлее и от време на време се обостря - с повишаване на температурата, набъбване на сливиците и на под-челюстните лимфатични възли. Ако лекарят натисне такава сливица, от трапчинките й излиза гной. Повтарянето на ангината няколко пъти в годината говори, че тонзилитът вероятно е вече хроничен.
Хронично възпалените сливици са уголемени, понякога дотолкова, че направо запушват гърлото на детето. Говорът на детето с големи, хронично възпалени сливици е гърлен, гъгнив. Често има лош дъх от устата.
Увеличена трета сливица. Всички деца имат трета сливица. Тя се намира високо в глътката, там, където завършват носните ходове. Разрастването на третата сливица най-често е резултат на повтарящи се възпалителни процеси в носоглътката. Понякога тя разраства дотолкова, че запушва задните носни ходове и детето не може да диша през носа. То спи с отворена уста и хърка, а и през деня устата му остава полуот-ворена. Уголемена трета сливица се наблюдава обикновено у деца над 2-3-годишна възраст. Поради запушване на каналчето, което свързва глътката със средното ухо, слухът на детето отслабва, то не внимава в клас и успехът му се влошава.
Да се премахнат ли уголемените небни сливици и третата сливица? С този въпрос родителите често искат съвет от детския лекар. Сливиците са бариера срещу проникването на ин фекцията по-дълбоко в детския организъм. Тяхното отстраняване трябва да става след продължително лечение и наблюдение, след преценка на детския и ушния лекар.
Три са несъмнените показания за оперативно отстраняване на сливиците:
1. Когато възпалението на сливиците се повтаря повече от 4 - 5 пъти в годината и с възрастта на детето ангините не се разреждат.
2. когто уголемените сливици явно пречат на дишането на детето, то хърка и спи с отворена уста.
3. Когато е настъпило усложнение, свързано с хронични възпаленити сливици - като ревматична болест, нефрит и др.,
което не преминава за обичайният срок.

Ларингит. Възпалението на лигавицата на 1 гръкляна, наричано ларингит, най-често е продължение на възпалителния процес, започнал в носа и глътката. Причинителите са обикновено вируси, по-рядко бактерии. Основна проява на заболяването е упоритата, суха и дрезгава кашлица, която понякога не дава покой на болното. Обикновено гласът остава ясен, но може и той да пресипне. Засяга деца над една година и не продължава повече от 4-5 дни, рядко до една седмица.
У по-малките деца отокът на лигавицата под гласните връзки може да доведе до тревожна картина: посреднощ детето се събужда с неспирна ''лаеща'' кашлица, възбудено, неспокойно, понякога с изразен на лицето му смъртен страх и прояви на тежък задух - вследствие на стеснението на гласната цепка то не може да си поеме въздух. Родителите изпадат в паника. Скоро обаче пристъпът отслабва и детето се успокоява. В такъв случай не губете самообладание. Отворете широко прозореца, за да поеме болното чист въздух, успокойте го с гальовни думи и се обадете на Бърза помощ или пък отведете детето направо в болницата, където то ще остане под наблюдение за 2-3 дни, тъй като през следващата нощ пристъпът може да се повтори.

Бронхит. Когато възпалителният процес от горните дихателни пътища обхване и бронхите, е налице бронхит. Проявите на бронхита у големите деца не се отличават от тези у възрастните. У мал ките деца и у кърмачетата обаче той протича по-тежко, с повишена температура и засягане на общото състояние. Кашлицата отначало е суха, но скоро става влажна и започва отделяне на храчки. Бебетата и малките деца не могат да отделят храчките и ги поглъщат. Отначало храчките са слузни, но могат да станат и слузно-гнойни. Нерядко вие може да чуете от разстояние хриптене в гърдите на детето.
Колкото по-дълбоко слиза възпалителният процес в бронхиалните разклонения, толкова по-тежка става картината на заболяването. Детето отпада, отказва да играе, температурата му е повишена. Учестяване на дишането на малкото дете над 30-40 пъти в минута говори за кислороден недостиг.
Бронхитът може да се лекува и вкъщи, ако лекарят се съгласи. В тежките случаи обаче се налага болнично настаняване, където може да се окаже помощ при всяко влошаване на състоянието и детето е под наблюдението на компетентни лекари и сестри. В повечето случаи на бронхит лекарят назначава антибиотик и сиропче за кашлица, а при нужда и нещо за снижаване на температурата.

Пневмония. Възпалението на белодробната тъкан се нарича пневмония. Обикновено възпалението достига до алвеолите по бронхиален път, рядко по кръвен път. Пневмонията е толкова по-тежко заболяване, колкото по-малко е детето. Най-тежко протича тя у новородените, у недоносените и изкуствено хранените бебета. Причинители са обикновено гноеродните коки- пневмококи, стафилококи и др.
При пневмония температурата на болното е повишена, то остава на легло, не се храни, дишането му е учестено, с широко разгъване на ноздрите, затруднено - с пъшкане. То вече не може да се откашля поради болката, дори плачът му вече не е силен - поради недостига на въздух и кислород.
Лечението е препоръчително да се проведе в болница. Ако лекарят ви препоръча болница, не отказвайте. Той има свои съображения, за да иска болнично лечение. Само в болница се осигурява денонощно наблюдение на болното от пневмония. Ако лекарят се съгласи да води лечението вкъщи, вие трябва да поемете ролята на медицинска сестра, да следите хода на температурата, дишането и общото състояние и своевременно да се обадите на лекаря.

Чуждо тяло в дихателните пътища.
Чуждо тяло в носа. Малкият палавник може да напъха в нослето си костилка от череша, пластмасово топче, фасулено зърно. Детето не казва какво е направило, за да не му се карате. Вие се озадачавате от появата на упорита хрема със запушване на едната ноздра, от която изтича гнойна секреция, а може и кръв, и дъхът на детето е неприятен. Ако погледнете в нослето му, може да видите долния край на чуждото тяло.
Внимание! В никакъв случай не се захващайте да го извадите: ще го набутате по-навътре и с това ще затрудните лекаря. Направо заведете пострадалият палавник при него.

Чуждо тяло в бронхите. Попадането на чуждо тяло в по-долните участъци на дихателните пътища е много по-опасно, защото остава там за дълго време и предизвиква пневмония, която не минава, докато не се извади чуждото тяло.
В трахеята и бронхите могат да попаднат, следните различни по произход чужди тела:
Ядки от орехи, части от фъстъци, лешници, бадеми, кайсии, леблебии;
Семки от слънчоглед, тиква, диня, пъпеш и др.;
Части от пластмасови играчки, химикалки, копчета и др.;
Метални предмети - кабари, пирончета, игли, копчета, топчета, съединяващата част на щипките са пране!;
Части от треви, клас, листа, парчета от кости и т.н
Като куриози могат да се споменат черупка от яйце, прешлен от пилешка шийка от супата, дафинов лист от саздърма, част от елхово връхче и т. н. Най-често пострадват деца от ранна и предучилищна възраст, но и големите не са застраховани.
Предпоставка за злополуката са: липсата на надзор над малките деца; желанието на родителите да нахранят своето дете със ''силна'' храна, каквато са ядките и семките; лошият навик на някои деца да държат в устата си различни предмети по време на игра, даже и да заспиват с тях. Във всички тези случаи внезапното разплакване или пък разсмиване на детето води до рязко вдишване, при което чуждото тяло вече е в трахеята или бронхите.
Инцидентът е драматичен. Пострадалото дете внезапно спира да диша поради спазмата на дихателните мускули, дори може в следващите секунди да посинее, след което дишането се възвръща, но е силно затруднено, сподавено от неспирна суха кашлица. След минута до половин час детето се успокоява, но кашлицата се задържа. Това обаче не бива да успокоява родителите. Заведете веднага палавника при лекар, като му опишете подробно инцидента и споменете какво е имало в устата преди това. Това е важно, защото изваждането на чуждото тяло в тези първи часове е най-лесно. Ако инцидентът е станал на улицата, вие може да не разберете.

Някои родители поради невежество, а други - поради опасения, че лекарят ще бърка в дихателните пътища на горкото дете с някой страшен инструмент, или поради гузна съвест, не завеждат пострадалото веднага при лекар. Вие разбирате, че такова поведение не ще помогне на детето, а, напротив, ще му навреди. Скоро ще се развие пневмония, а отокът на лигавицата на броиха ще затрудни изваждането на чуждото тяло. Затова при всеки инцидент на задавяне с ядки, семки и други неща, последван от упорита кашлица, заведете детето при лекар. По-добре една излишна тревога, отколкото късно потърсена помощ.
А за да нямате подобни тревоги и главоболия, по-добре ще е да положите усилия да опазите малките деца от тези опасни храни, като фъстъци, семки, орехи и т. н. Ако държите на тях - дайте им ги смлени в някакъв сладкиш.

Туберкулоза. След откриването на противотуберкулозната ваксина и на мощни противотуберкулозни средства повярвахме, че това тежко заболяване ще изчезне, както едрата шарка, чумата и др. Обаче това очакване не се сбъдна поради две причини:
1. Туберкулозните бактерии започнаха да стават устойчиви на антибиотици и излекуването на болните стана трудно;
2. Доста хора с открита туберкулоза, отделящи туберкулозни бактерии, не са настанени в болница и с пръските и храчките си заразяват другите, включително и децата.

Освен чрез храчки и пръски, заразата се предава на децата и косвено - чрез предметите от околната среда, защото при чинителят е устойчив. Първичното огнище обикновено е в белите дробове.
Проявите на туберкулозата не са характерни, поради което често диагнозата се изяснява със закъснение. Детето има лека кашлица, повишена температура, влошен апетит, отпадналост. Заболяването се доказва чрез откриване на източника на зараза, положителната проба с туберкулин, откриването на туберкулозния причинител в храчките или други материали от болното, както и чрез рентгеново изследване на белите дробове.
При съмнение за туберкулоза детето трябва да се подложи на посочените изследвания и ако диагнозата се потвърди, болното се настанява за специално лечение в детски санаториум.
Най-важно значение за опазване на децата от туберкулоза има ваксинирането с БЦЖ ваксина още в първите дни след раждането, а след това се провеждат периодични реваксинации.
Искате да проверите дали БЦЖ ваксината на вашето дете е била успешна? Колкото по-голямо е белегчето на лявото рамо на детето, толкова по-сигурен имунитет спрямо туберкулозата е получило то. Няколко думи за усложнената БЦЖ ваксина, ако така може да се нарече по-силната реакция, при която на мястото на убождането се образува възелче колкото лешник, дори и по-голямо. То се задържа няколко седмици и повече, често в средата се размеква и може да се отвори, като от раничката изтича гноевидна материя. Тази по-силна местна реакция може да се дължи на инжектирането на по-голяма доза от ваксината или на реактивността на детския организъм, но не и на по-агресивна ваксина. БЦЖ ваксините на различните страни се контролират ежегодно чрез сравнение със стандарта на ваксината в Пастьоровия институт в Париж.
По-силната ваксинална реакция може да се възпре чрез прилагане на стрептомицин или тубоцин върху раничката. Ако лекарят не ви предложи, не настоявайте, защото лечението пречи на създаването на имунитета. Ако обаче - освен местната реакция - се подуе и лимфатичният възел под мишницата, лечение ще се наложи. Запомнете обаче, че по-силната ваксинална реакция не се отразява на общото състояние на детето. Единственият естетически дефект е по-големият белег на рамото.

Материалът е предоставен от Debora

Сподели:
Видянa: 88429 пъти
Именник

Момче или Момиче?
реклама

Събития
Днес няма въведени събития


Стани фен



Калкулатор на бременността

Първи ден от последната менструация:









Към мобилната версия на сайта