В кои случаи трябва да потърсите лекар?
На този въпрос е трудно да се отговори категорично и ясно. Все пак има някои безспорни неща. Някои родители се обаждат на Бърза помощ веднага щом детето им започне да киха и от носа му потекат секреции. А в това време други може да потърсят помощ, но линейка не ще се отзове, тъй като тя е вече при хремавото дете. Някои пък предпочитат най-напред да опитат сами да помогнат на болното си дете и започват да го разтриват, да го затоплят и завиват с дебели одеяла, даже с юрган, за да се изпотяло. Дори започват да дават медикаменти по свое разбиране. Една майка ми се похвали, че щом детето й повиши температура, тя веднага му давала една таблетка бисептол или амопен и... температурата спадала! А вие вероятно знаете, че лечението с антибиотик започва да дава ефект едва след 8-24 часа и трябва да продължи най-малко 3-4 дни.

Ще си позволя обаче да ви изброя случаи, прояви и показатели, при които вие трябва да потърсите лекарска помощ без изчакване, за да не се самообвинявате, че сте се забавили. Добрият лекар няма да ви се разсърди, че сте го обезпокоили посреднощ, защото знае тревогите на майчиното сърце.

И така:
- Много висока температура, която въпреки опитите ви да понижите не спада - налага детето да бъде видяно от лекар.
- Упорито повръщане, което не спира, особено, ако повърнатото се окаже жълто-зелено.
- Обилна диария, която явно обезводнява детето, както и диария с кръв и слуз.
- Силни болки в коремчето, които не дават покой на болното, особено ако се последват от жлъчно повръщане
- Учестено и затруднено дишане, пъшкане и стенене, често придружени и със свистене в гърдите
- Настъпване на гърч, както и загуба на съзнание
- Рязкото пребледняване на детето, както и появата на жълтеница
- Появата на кръв в урината
- Ако се отнася за новородено бебе, то дори и наглед невинна хрема трябва да ви накара да се обърнете към лекар.

Без да изброявам повече, ще ви призная, че аз много разчитам на усета на грижовната майка.
Ето един пример.
Бебето на една майка е с висока температура и пищи пронизително, така че сърцето й се свива. Като го милва по главичката, тя забелязва, че мекото място на темето (фонтанелата) е издуто. Веднага го отнася при лекар, който я похвалил, че е открила признак, по който лекарите разпознават наличието на менингит, и е допринесла за навременното му лечение.

Има обаче случаи, при които е за предпочитане лекарят да дойде у вас, макар детето ви да не е тежко болно. Ако по време на къпане забележите по кожата на вашето малко дете осеяни малки мехурчета с леко зачервена околна кожа, не водете болното в поликлиниката, защото лещенката на вашето дете ще се предаде на други деца в автобуса или в чакалнята пред лекаря. Същото важи и когато по време на грипна епидемия вашето дете повиши температура и вие го поведете към поликлиниката.

Как да разказваме на лекаря.
Някои шеговито казват, че педиатрията била като ветеринарната медицина, защото и детето, като домашното животно, нищо не можело да каже. Това, разбира се, съвсем не е така. Защото майката може да е забравила какви болести е прекарала, но за своята рожба знае всичко: като се започне от бременността и раждането, храненето и развитието му, прекараните заболявания - и се стигне до сегашното заболяване. А добрият разказ на майката е вече половината от диагнозата. Затова е най-добре тя да разказва за болестта на своето дете, а не бащата. Ако, разбира се, детето се гледа от бабата, то нейният разказ ще е също нужен и от полза.

Има много заболявания, при които по време на своя преглед лекарят не открива нищо, което да му помогне, и диагнозата му се гради главно на сведенията, които ще му даде майката. Такива заболявания са нощното напикаване, захарният диабет, хроничният запек, бъбречнокаменната болест, епилепсията и т. н. Ако вие разкажете на лекаря, че вашето дете от няколко седмици пие много вода, уринира често и обилно, слабее въпреки обилното хранене, то лекарят веднага ще разбере, че най-вероятно детето има захарен диабет.

За съжаление много са майките, които не умеят да разкажат пълно и последователно за болестта на детето си. Те казват при колко лекари са ходили, какви лекарства са му давали, а не съобщават нищо за проявите на заболяването. Ето как ми разказа една такава майка: ''Докторе, вече цяла година сме болни, все по лекари и по болници ходим и пак сме си болни. Отначало в поликлиниката го лекуваха с амопен, после му правиха инжекции с гентамицин, но не му мина. Предписаха му някакъв вносен антибиотик, но и от него полза никаква. Горкото дете... толкова инжекции му направиха! В месеца има-няма 5-6 дни да сме здрави, а в останалото време все сме си болни. Вече не зная какво да правя, та затова и при вас дойдохме.'' Какво ще разбере лекарят от такъв разказ? Та майката не каза нито дума за проявите на болестта.

Ето пример за добър разказ на майката: ''Моето дете е на три години. Роди се недоносено, с тегло 2500 грама, но аз си го кърмих и то се развиваше добре. През първата година получи лек рахит. На две години заболя с температура и кашлица, приеха го в болницата поради съмнение за пневмония, но се оказа, че е само бронхит. Сега е болно от три дни. Има разстройство с повръщане, диария и висока температура, а от вчера забелязах слуз и кръв в изпражненията му. Преди него и баба му имаше разстройство.''

Възможно е по време на разказа да се пропуснат някои подробности. Лекарят ще ви подсети. Но да не се каже нищо съществено - това не бива. Умението да се разказва за болестта не изисква някаква дарба. Необходимо е обаче историята на заболяването да се изложи в известен порядък. Започва се с първия признак, защото той насочва към определена група заболявания: висока температура - за инфекция; хрема и кашлица - за инфекция на дихателната система; повръщане и диария - към храносмилателно разстройство и т. н. След това се изреждат появилите се нови признаци на болестта.

Описанието на всеки признак трябва да бъде подробно. Например за кашлицата трябва да се каже дали е суха или влажна, дали е на пристъпи, предимно през деня или повече нощем, ако има храчки - какъв е техният вид - пенести, слузни, гнойни, с примес на кръв.

Някои майки, водени от желанието да заангажират повече вниманието на лекаря, пресилват оплакванията на детето. Това е погрешно, защото така лекарят може да бъде подведен. Например майката твърди, че детето повърнало всичката си храна, ''цял леген'', а в крайна сметка се оказва, че на пода имало петно колкото две мъжки длани. Или пък твърдението, че малкото дете не спи по цяла нощ, че заспива едва към 23 часа (докато родителите гледат телевизия). Оказва се, че това дете сутрин се събужда едва в 9 часа. Разбирате, че от пресилените думи няма никаква полза, напротив - те могат да заблудят неопитния лекар и той да предпише ненужно лечение.

Има прилежни майки, които предварително си набелязват на листче какво трябва да кажат на лекаря, а също така и въпросите, които имат да му зададат. Това е похвално за тях. Така се пести времето на лекаря.

Запомнете!
Като идвате при лекаря с вашето дете, което боледува от дълго време, носете всички досегашни изследвания.
Така ще улесните диагнозата, а от друга страна, ще спестите нови изследвания на болното дете. И още един съвет: не предлагайте на лекаря какво изследване да назначи, не искайте нова ехография, след като наскоро вече е правено.

Опитният лекар няма да ви се разсърди, защото знае, че правите всичко за доброто на детето си. Но някой може и да се обиди, задето го учите какво да прави.

Материалът е предоставен от Debora