|
Съжалявам, Гост, наложена ти е забрана за публикуване или изпращане на лични съобщения в този форум.
We are sorry, but it seems like you are trying to use wide-open public proxy server and/or temporary mail. If you are not spammer, abuser, ban avoider or similar, please excuse us - this is done to prevent spamming and abusing the bg-mamma's forums.
Следродилната депресия - част І Автор: Анна Андреева Димова
Нов Български Университет
Следродилни депресии при жените - протичане в семеен и
Дипломант:
Настоящата дипломна работа има практически характер и представя описание и анализ на конкретен клиничен случай на следродилна депресия в парадигмата на разказвателния подход във фамилната терапия. Главната хипотеза е, че доминантните културни дискурси, усвоени и интегрирани от семейството, се вплитат в личната история на индивида и повлияват поведението му на боледуване. Представени са различни теории за следродилните депресии при жените, както и кратък обзор на основните подходи във фамилните (системни) модели. За целите на изследването е използван подходът case study и методът на клиничното интервю, тъй като позволяват фокусиране върху спецификата и уникалността на отделния индивид и проследяване на личната му история в дълбочина. Анализът на случая изцяло потвърди първоначалната хипотеза - културалният и семеен контекст, включващ семейни истории и митове, доминантни възгледи, граници и правила на общуване, влияят върху начина, по който жените осмислят преживяванията, свързани със следродилната депресия и съответно върху поведението на боледуване.
Съдържание І. Въведение...4
Депресията в най-общ смисъл е феномен, който съществува на две нива - от една страна като чисто психиатричен термин, обозначаващ специфично клинично състояние, което включва редица симптоми (например нарушения в съня, апетита и т.н.) и изисква съответното лечение. От друга страна депресията като понятие присъства в всекидневния език и се използва за описание на обичайни и неклинични състояния - когато някой каже, че е ''депресиран'', това най-често означава обикновена потиснатост или лошо настроение. Следродилната депресия обаче, в рамките на българската култура, съществува само като нозологична единица и като диагноза е позната на специалисти от помагащите професии (психолози, психиатри, социални работници), но на практика не присъства като понятие в културата и бита на средния българин, включително на младите майки. Причините за това могат да се търсят в особеностите на семейството, което интернализира спецификите на етно-културалния контекст и влияе върху отделния индивид. Последиците от този факт са, че в България най-често следродилната депресия остава неразпозната и съответно нелекувана, което рефлектира неблагоприятно както върху младата майка, така и върху новороденото. Изследванията показват, че следродилната депресия има тенденции към хронифициране, ако не се открие и третира своевременно, като в същото време резултатите от измервания на когнитивното развитие при кърмачета дават по-ниски резултати при деца на депресивни майки (20). Затова е важно спецификите и механизмите на влияние на семейния и етно-културалния контекст да бъдат изследвани, тъй като такова знание би обслужило своевременното разпознаване, профилактика и адекватно лечение на следродилните разстройства, и в частност на следродилната депресия. |