V. Заключение

Настоящата дипломна работа си поставя за цел да проследи протичането на конкретен случай на следродилна депресия в контекста на културата и семейството като неин приемник. Анализът и интерпретацията на случая потвърждават първоначалната хипотеза, а именно - че доминантните културни дискурси, пречупени през историята на конкретно семейство влияят върху протичането на следродилната депресия. Доминиращите в семейството на изследваното лице разкази придават смисъл на симптома и го структурират, но в същото време не допускат алтернативни възгледи и поведения и по този начин намаляват ресурсите за справяне и го усложняват. Така например, един възможен начин да се формулира състоянието на К. е, че тя е млада жена, страдаща от следродилна депресия, която се нуждае от помощ и подкрепа. Митът за ''добрата майка'' обаче, който семейството й споделя, маргинализира тази версия и вменява вина и усещане на провал, вместо да й предостави една защитена и емоционално подкрепяща среда. Като краен резултат депресията възниква и протича по-тежко и някак тихомълком, обвита в ореол от срам, вина, самота и тревожност.
Едно от ударенията в представената разработка е уникалността на отделния случай в цялото му богатство, непредвидимост и неповторимост. По принцип една от основните критики към клиничните изследователски методи е тяхната субективност и невъзможността да доведат до точни, статистически значими резултати, които подлежат на многократно повторение и проверка. От друга страна, за целите на едно практическо изследване, ползата от същите методи е незаменима, защото се дава възможност конкретния случай да бъде описан и разбран в дълбочина, като се уловят всички специфични нюанси. Това позволява изграждането на много хипотези и може да бъде богат източник на идеи за работа посредством други методики. В същото време се предлага подходяща база за изграждане на прецизна формулировка по случая и евентуален терапевтичен план за индивидуална работа. Затова уменията да се разбира, анализира и интерпретира събраната в клиничното интервю информация са изключително важни за всяка помагаща професия и именно в такъв контекст методът case study има най-голям смисъл и практическо приложение.
Основна трудност при разработването на темата бяха оскъдните литературни източници, както и фактът, че за България изследваната област е нова и недобре проучена. От друга страна, проблемът е важен не само поради научни, но и чисто хуманни съображения. Развитието на изследванията в областта на следродилните разстройства при жените и оповестяването им в общността, не само би хвърлило повече светлина върху проблема, но и би повишило чувствителността към него. Това на свой ред би увеличило възможностите за ранно разпознаване и своевременно подходящо лечение на младите майки. И още - постепенно доминантният за културата дискурс би се изменил, а оттам и целият контекст, в който протича следродилната депресия. Така например създаването на центрове и служби за специализирана помощ на жени, страдащи от постнатални разстройства би внесло в рамките на културата нов възглед за болестта, признаващ правото на болните да бъдат такива, освобождавайки ги от срама и вината. А това не само би донесло облекчение на засегнатите от болестта, но и би допринесло за по-бързото приобщаване на българската култура към модерните, развити общества.

Използвана литература:

1. Александров, Х., непубликуван текст, Фолклорният текст в контекста на социалната промяна, сс. 41-50.

2. Вакарелски, Х., (1974), Етнография на България, Наука и изкуство, София, сс. 557-562.

3. Голдберг, Д., Бенджамин, С., Крийд, Ф., (1997), Психиатрия в медицинската практика, Фондация ''Невронауки и поведение'', София, сс. 262 - 274.

4. Корсини, Р., Дж., (ред.), (1998), Енциклопедия по психология, Наука и изкуство, София.

5. Ончев, Г., доклад, Етно-културален контекст на психиатрията в България, Годишна конференция на БПА - 24-26.09.1999, София.

6. Песешкиан, Носрат, (1993), Позитивна фамилна терапия, Колор-Принт, Варна, сс.213 -219.

7. Световна здравна организация, (1998), Международна класификация на болестите Х ревизия, глава V, Психични и поведенчески разстройства, Център за сътрудничество със СЗО по проблемите на психичното здраве, София.

8. Франк, Волфганг, (1995), Психиатрия, Мед. издателство ''Шаров'', София, сс. 51 -55.

9. Каплан, Г.И., Сэдок, Б. Дж., (1994), Клиническая психиатрия, т.1, Медицина, Москва, сс. 310 - 312.

10. Berry, J. W., Poortinga, Y. H., Segall, H. Marshall, Dasen, R. Pierre, (1993), Cross-Culturall psychology, Cambrige University Press, pp.356-367

11. Hall, M., C., (1991), The Bowen Family Theory and Its Uses, Jason Aronson Inc., New Jersey, London, pp.100-111.

12. Freeman, J., Lobovits, D., (1999), ''About Narrative Therapy'', Community of Concern Intro to Narrative Therapy, available at: Narrativeapproaches.com, рр. 1 - 8.

13. Froke, M., M.F.C.C. (1999), ''The Family in Crisis'', available at: http://www.snowcrest.net/kidpower/crisis.html, pp.1-7.

14. Hagen, EH (in press), ''The Functions of Postpartum Depression'', Evolution and Human Behavior, available at: http://www.sscf.ucsb.edu/~hagen/working.html, pp.1 - 56.

15. Hevern, V. , W. , (1998), ''Narrative Psychology'': Philosophical Perspectives Internet and Resource Guide [Online]. Syracuse, NY: Author. Available: http://maple.lemoyne.edu/~hevern/narpsych.html

16. Kruckman, L., Smith, S.,(1998), ''An Introduction to Postpartum Illnes'', Postpartum Support International, available at:
http://www.chss.iup.edu/postpartum/, рр. 1-29.

17. Reber, Arthur. S., (1985), Dictionary of Psychology, Penguin Books.

18. Simon, F., Sterlin, H., Wynne.,L., (1985), The Language of Family Therapy A Systemic Vocabulary and Sourcebook, Family Process Press, New York.

19. Shotter, J., (1997), The Social Conctruction of Our ''Inner'' Lives, Journal of Construktivist Psychology, available at: http://www.massey.ac.nz/~ALock/virtual/inner.htm

20. Walling, A., (1998), Effects of Postpartum Depression on Children, American Academy of Family Physicians, pp. 1-2.

21. White, M., (1989), Selected papers, Adelaide, South Australia: Dulwich Centre Publication.