Детето може да се роди с недъг, получен вътреутробно или по време на раждането, напри­мер сраснали пръстчета, по-късо краче, вродена цепка на небцето, далтонизъм, хемофилия. Недъг може да остане трайно и след като детето прекара тежко заболяване, например гноен менингит, енцефалит, гноен артрит.

Някои недъзи са толкова незначителни, например разли­чен цвят на двете очи, леко клепнали ушни миди, че никой не им обръща внимание. Други биват успешно оперирани още в ранна възраст, така че родителите ги забравят, а детето не ги и запомня. Други обаче остават за цял живот и изискват от родителите повече и по-специални грижи, както и повеч­ко внимание при възпитанието, така че недъгавото дете да не се чувства изолирано и пренебрегнато не само от другите деца, но дори в семейството. Такива са джуджешкият ръст с къси крайници; някои наследствени нервно-мускулни забо­лявания, които правят детето трудно подвижно, дори прико­вано в легло; детските церебрални парализи; вродените теж­ки сърдечни пороци, неподлежащи на операция; вродената слепота; вродената глухота; различните степени на умствена изостаналост и др.

Необходимо е да кажем по няколко думи за тези деца.

Децата с наследствен джуджешки ръст и къси крайници на пръв поглед ще ви се видят малко смешни. По-рано ги пра­веха клоуни в цирковете. Ако обаче поразговаряте с тях, ще останете изненадани от тяхното остроумие. Те имат интели­гентност дори над нормата, стават много добри художници и научни работници. Вкъщи, а и в училище, бързо свикват с тех­ния недостатък, те бързо печелят приятели в училище, а също така и уважение, защото всички разбират, че детето не е ви­новно за своя недъг.

Наследствените нервно-мускулни дистрофии и атрофии проличават понякога едва след 4-5-годишна възраст и се ха­рактеризират с прогресивно отслабване на мускулната сила, все по-трудно придвижване в стаята, докато накрая остават трайно на легло. Умственото развитие на тези деца е съвсем нормално. За съжаление медицината е практически безсилна да помогне на тези нещастни деца. А те с възрастта постепен­но разбират своята зла участ и все пак не изказват протест. Тяхното самочувствие не се определя толкова от осъзнатия недъг, а от отношението на близките и на другарчетата им към тях. Те са доволни и благодарни, ако едно приятелче сед­не до леглото и започне обичайния детски разговор за учили­щето, за игрите, за някой детски филм и т. н.

Родителите в никакъв случай не бива да покажат със свое­то поведение, че вече пренебрегват болното дете и оказват повече внимание на здравото или здравите си деца. Това би било жестоко. В някои случаи обаче в крайния стадий на заболяването родителите вече са безпомощни, защото болното има нужда от повече лекарски и сестрински грижи, а майката и бащата трябва да работят за прехраната на семейството. То­гава, заедно с лекаря, семейният съвет може да реши, че за детето ще е по-добре да бъде настанено в специален дом за деца с тежки недъзи.

Детската церебрална парализа е заболяване с най-различни степени на изява. В най-леките случаи детето има нормал­но умствено развитие и е добър ученик, но само леко замята едното краче при ходене. В други случаи обаче е засегнато не само крачето, а и ръката, а в тежките случаи има и разностепенно умствено изоставане. Тук се изисква много търпение и настойчивост от страна на родителите, специално от майката, за подпомагането на детето в раздвижването, в изучаването на азбуката и смятането. Ако това е първото дете в семейст­вото, аз обикновено препоръчвам второ дете. Така майката ще има възможност по време на отпуска по майчинство да се грижи и за първото дете. От друга страна, по-малкото дете ще участва в обучението на своята сестра или брат.

Вродената слепота и глухота трудно се откриват в първите месеци след раждането. Към третия месец наблюдателната майка ще забележи, че детето не следи с поглед предмета и майчиния образ, а освен това не обръща поглед на страната, откъдето идва звукът. Това вече показва, че бебето трябва да бъде показано на очен лекар.

Не е трудно да се разбере и че бебето вероятно не чува добре. Впечатление прави, че то не се обръща към посоката, от която идва силен и внезапен шум. Сигурен признак е след­ният опит: когато бебето е будно, пляскате с ръце близо до ухото на детето (но не пред окото). Ако детето не мигне реф­лекторно, това е подозрително за нарушение в слуха. Детето трябва да се види от лекар по ушни болести.

При поставена сигурна диагноза вродена слепота или глу­хота родителите трябва да имат грижата своевременно да обу­чават децата в дадена насока, защото слепите деца стават чес­то много добри музиканти, а децата с увреден слух могат да се научат да четат, дори да говорят и да се вградят в общест­вото, да създадат и семейство.

Умствената изостаналост в най-леките степени може да остане неразпозната не само от родителите, но и от учители­те. Тези деца се считат за малко особени, глуповати, обаче преминават в следващите класове, завършват прогимназия, даже и гимназия, и захващат някаква професия, но често я сменят. Ако интелигентността на нормално здраво дете се приеме за 100 % с отклонение ± 20 %, то при най-леките случаи на умствена изостаналост интелигентността е 70-80 %, при леката изостаналост - 50-70 %, при най-тежката (идиотия) интелигентността е под 20 %. Децата с най-лека степен на изостаналост, както вече се каза, се вграждат в общество­то. Това важи до известна степен и за тези с лека степен. При тежките и много тежките степени обаче на плещите на родителите ляга трудна задача. С помощта на лекаря те ще решат дали детето ще може да се обучава в специално учи­лище или не. Децата с най-тежките умствени увреждания, изявени още в кърмаческа възраст, се настаняват в отделе­нията за увредени деца. Децата с тризомия 21 (болест на Даун) имат разностепенно изоставане в умственото разви­тие. В най-леките степени се научават на елементарен разго­вор, някои дори могат да купят хляб или мляко. Поведение­то им е невинно, а изражението на лицето - миловидно. Те спокойно се държат вкъщи до края на живота си. Въпреки прилагането на различни медикаменти за стимули­ране на мозъчното развитие, практическите резултати идват повече благодарение на обучението.

Някои грешки на родителите с увредени деца. Една студентка по медицина роди бебе, за което имаше съмнение, че е увредено при раж­дането. Тя изостави своето де­те и си отиде. След два месеца, когато детето вече се заглеждаше и усмихваше, тя дойде засрамена, за да си вземе бебето. Това е едната крайност. По-опасна е втората. Родители имат дете с тежка умствена изостаналост. Лекарите дават съвет за второ дете с уверения, че бебето ще се роди здраво. Отгово­рът е: Докато не се оправи това, няма да имаме второ!''

В други случаи, обезверени от научната медицина, нещас­тните родители се хващат за народната и опитват какво ли не. Лошото е, че попадат в ръцете на самозвани лечители, които с едно дръпване на ушите изтеглят падналите сливици'' или с биотоковете, които излъчват, нормализират мо­зъчните функции. Накрая родителите разбират, че са били при най-обикновен шарлатанин. Такива са и някои от прода­вачите на билки, в повече от пликовете на които се намира една и съща трева.

Не бива родителите на дете с недъзи да закъсняват с професионалната ориентация на своето дете. То трябва овреме да разбере, че при трудното си придвижване трябва да се на­сочи към професия в седящо положение: аптекарство, счето­водство, телефонистка и т. н. Не може малкото дете да жи­вее с мечтите си да стане балерина или футболист, а родите­лите знаят, че това е невъзможно за тяхното дете с даден недъг.

Материалът е предоставен от Debora