Нали знаете онзи свеж лаф: Който си има внуци да си ги гледа!?!
Далеч съм от мисълта да отричам общуването между баби, дядовци и внучета, но ми се струва, че в по-голяма част от случаите тактиката децата да се отглеждат не от родителите си, а от техните родители се оказва пагубна за възпитанието. Моят съвет към всички бъдещи майчета е отсега да заявят категорично намерението си /дори да не са толкова категорични/, че грижата за бъдещото бебе ще бъде изключително тяхна. Това ще вземе страха на всички баби и дядовци, които си въобразяват, че бебето ще запълни скучния им делник. Дори по-късно да прибегнете към услугите им те ще се стремят да изпълняват точно указанията ви и ще сведат до минимум разни съмнителни свои инициативи. Това е ВАШЕТО дете и само вие носите отговорността за негово здраве и бъдеще. Мечтали сте за него, носили сте го до сърцето си 9 месеца, родили сте го в мъки или... с упойка, грижите се за него от първия му ден на белия свят. Е? Кой по-добре от вас знае от какво има нужда то?

Има ситуации, когато няколко поколения живеят по един покрив и за младата майка е особено трудно да воюва с компетентните свекърва, баба, майка, етърва или по-голяма сестра. Но си заслужава, убедена съм. И е от полза, ако таткото бъде ваш предан съюзник в тази битка.

Свекърва ми хич и не се натиска да ми помага, виждам я веднъж на 5-6 месеца /понякога ми се струва твърде често!!/, но майка ми е от онези всеотдайни баби, които сякаш обичат внучетата повече от децата си. Затова и веднага щом се прибрах от родилния дом започнах да демонстрирам увереност, каквато да си призная всъщност нямах. Сигурна съм, че ако бях започнала да я питам как се къпе детето, дали е сукало достатъчно, трябва ли да му сменя памперса преди хранене или след това... щях да загубя безвъзвратно независимостта си. Затова заложих на интуицията и наперено се захващах с напълно непознатите ми дотогава дейности около бебето.

Благодарение на тази стратегия и досега вкъщи има три железни правила:

1. Децата се отглеждат по начин, който ние като майка и баща сме счели за най-удачен. Това включва начин на хранене, обличане, каляване, игри, подаръци... Аз май съм станала пословична с лошотията си, защото една братовчедка на мъжа ми, идвайки ни на гости ме попита на ухо: Взела съм шоколад Милка с допълнително мляко и калций, мога ли да го дам на малката? Разбира се, далеч не съм толкова против лакомствата, просто веднъж изхвърлих в кофата пакетче гумени мечета, които свекърва ми донесе, когато дъщеря ми беше болна от шарка. И досега съжалявам, че не й обясних обстойно защо предпочитам болното ми дете да се храни с плодове и мляко, вместо да се тъпче с желирани гадости! Както и да е имам съсипан имидж в родата на мъжа ми, но пък дребосъците хапват точно това, което аз смятам за полезно.

2. Ако някой има забележки или предложения във връзка с възпитанието или отглеждането на децата е добре да премълчи, ако му е невъзможно, то трябва да го направи деликатно и не в тяхно присъствие. Считам, че  детството е много по-уютно и сигурно, когато мама и тате са най-прави, най-компетентни и най-умни! Не бих търпяла и минута критика за начина ми на възпитание, ако децата са наблизо човек трябва да държи на авторитета си.

3. Аз съм тази, която чете, следи медиите, усилено се информира за новостите в педиатрията, детската психология, педагогиката и пр. полезни науки. Знам, че някога са пристягали децата с повои, захранвали са ги с мед, мазали са ги със свинска мас, но това е БИЛО някога. Живеем в 21 век и трябва да се ползваме от постиженията на цивилизацията, тъй като щем не щем търпим негативите. Не отричам хомеопатията, но и не залагам големи надежди на бабешките илачи. 

Винаги съм смятала, че бабите и дядовците трябва да се включват активно в живота на младото семейство, когато се появи детето. Но само, когато поискат изрично помощта или съветите им. За себе си знам, че идеалният вариант е бабата да поеме домакинските задължения /готвене, почистване, гладене/, за да може майката да се съсредоточи върху общуването с бебето. Дядото пък може да отменя таткото в мъжките дела у дома, за да има време мъжът да обърне внимание и на съпругата си, и на детето. Но тъй като моите родители са професионално ангажирани тази възможност остава чисто хипотетична.

Затова ще ви разкажа как използвам родителите си в събота и неделя.

1. Майка ми готви двойни количества и носи у дома. Спестява ми готвенето за уикенда, а това е направо блаженство.

2. С баща ми извеждат децата на разходка. През това време аз си взимам вана и се глезя /маска на лицето, кафе и книжка на дивана, маникюр/.

3. Мъжът ми обикновено отива на риба, или на лов, или на мото-крос, или на пейнтбол, или на един-господ-знае-къде с приятели. Като се върне е малко гузен. Веднага използвам момента и му връчвам прахосмукачката, кофата и парцала.

За съжаление подобен уикенд не успявам на организирам често, но и веднъж месечно е достатъчно човек да релаксира. А докато аз си почивам от хлапетата и те от мен, съм сигурна, че прекарват чудесни часове с баба си и дядо си. Защото те са по-търпеливи и великодушни, по-трудно се ядосват, могат да разкажат как мама е била малка и е правила бели, знаят купища интересни истории, притежават странни умения /баба може да плете, дядо има колекция от пощенски марки/ и т.н. С течение на годините дъщеря ми /7.5 години/ изгради особен вид връзка с моите родители, тя я обогатява и променя към добро. Да са ми живи и здрави, за да може и синът ми /едва шестмесечен/ да успее да ги опознае и обикне.

Материалът е предоставен от ивана